Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Богати и красиви (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beautiful Days, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2016)
Корекция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Ана Годбърсън

Заглавие: Обречена красота

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Карин Пиърсън (снимка на корицата)

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-013-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3546

История

  1. — Добавяне

8

Малко гледки са по-приятни от две жени, които вървят една до друга, късите им коси, скрити под шапки, килнати дръзко на една страна, преплели фините си ръце, чипите им нослета вирнати, което, разбира се, бе илюзията, която оставяха малките периферии, но също им предоставяше възможност тайно да преценят всеки, на когото се натъкваха, когато се озовяха някъде. Астрид се чувстваше в свои води в подобни моменти, но щом влезе в ресторанта на кънтри клуб „Уайт Коув“ в компанията на старата си приятелка Уила Хъринг (госпожица Портър, ’28), застана така, че пръстенът на лявата й ръка да се вижда ясно.

— Какъв начин да се сгодите! — възкликна Уила и остави ръкавиците си на празния стол. — Всички говорят само за това. Не спират да се питат как ще преобразиш Догуд, след като вече си господарка на имението.

— Нямаше нищо особено в годежа ни! Просто приех предложението и сега животът продължава — отвърна Астрид с нетипична за нея скромност. — Както и да е, това е домът на Чарли. Не мога да му кажа коя риза да облече, още по-малко как да преобзаведе Догуд.

— Стига дивотии, миличка! Ти си тази, която ще го направи човек. — Гъстата кестенява коса на Уила, чуплива, късо подстригана, както и правите й, великолепно подредени зъби, бяха наследство от семейство Де Борд от Мадисън Авеню и Роузтрий Уок, Уайт Коув, въпреки че забележителната й, изтънчена красота разцъфтя едва след като се сдоби с още по-изтънчена фамилия. Щастливото събитие се състоя миналия ноември, когато се омъжи сред небивало великолепие за Шърман Хъринг, наследник на корабната империя.

— Нямам търпение да станеш омъжена жена. Тогава ще започнем да се съревноваваме коя ще организира по-хубаво парти, която ще подреди по-изящен дом и кой ще ни стане почетен гост, а след това списание „Лежър енд Плей“ ще пише за домакините съперници госпожа Грей и госпожа Хъринг, ще има от малките закачливи илюстрацийки, на които ще сме невероятно кльощави, ще се преструваме, че се ненавиждаме, а читателите ще се вържат!

— Ти, разбира се, ще бъдеш грандамата, а аз — парвенюто — отвърна Астрид и перна кичур коса, паднал над очите й. Беше облечена в бял панталон, моряшки стил (подарък от Били, която се натъкна на него в един незаконен бар, който незнайно как беше привлякъл както момичета от обществото, така и моряци); блузата й беше семпла, бяла. Беше преценила, че е най-добре да остави подаръка на Чарли да говори сам за себе си. — Така ще пишат, да знаеш, защото ще бъда съпруга на трафикант.

Двете се заляха от смях и си поръчаха студен чай.

— Още по-добре — рече Уила, докато гласеше ниското деколте на роклята си без ръкави. — Ти винаги си била интересна, мила, а сега ще бъдеш двойно по-интересна.

Сервитьорът им донесе студения чай, Уила поръча салата от раци за двете и небрежно се отпусна на ракитовия стол с широка облегалка. Астрид й се усмихна снизходително, но бе наясно, че притежава уникални умения и усет и така беше дори по времето, когато двете все още носеха училищни униформи и изглеждаха съвсем еднакви. Тази сутрин Астрид се беше събудила в божествено настроение, слънцето грееше и тя се чувстваше прекрасно, макар да позволи на Уила да се прави на по-възрастна и опитна. Та нали беше омъжена почти от осем месеца и знаеше някои неща, а пък сватбата — състояла се точно тук, в клуба, в един хладен есенен ден, който се оказа съвършен за пищните метри дантела, в които приятелката й беше облечена — премина изненадващо успешно.

— Така — ококори се Уила, — разказвай от самото начало.

— Нямаш представа колко много неща предстоят за решаване! Все още не знам къде ще се проведе, а мястото ще определи всичко — какъв вид да придадем на събитието. — Астрид отпи глътка студен чай. — Догуд ще бъде съвършеното място, защото там има великолепни кътчета… но пък означава, че списъкът с гостите ще бъде много по-къс, защото няма да се допуска кой да е. Да можеше да видиш само как човекът на Чарли, Джоунс, реагира преди няколко дни, когато Макс Дарби кацна на поляната ни, за да каже здрасти на Кордилия! Заплаши да го застреля.

— Не може да бъде! — лъскавата долна устна на Уила увисна.

— Може — Астрид затвори очи и махна с ръка при мисълта за клюката. — Да не забравяме „Тринити“ на Мейн, но стилът там не е подходящ за нас с Чарли, да не говорим, че няма да допуснат престъпници като… Както и да е, със сигурност мога да кажа, че „Тринити“ не ни подхожда.

— Ами Марш Хол? — Уила отпи глътчица през сламката си.

— Може — изпъшка Астрид и извъртя очи. — Само че не става… заради майка ми. Кънтри клубът отпада, защото твоята сватба беше тук, а аз няма да успея по никакъв начин да те надмина.

И двете момичета отпиваха чай и заобикаляха истинската причина, поради която Астрид и Чарли никога нямаше да се оженят в кънтри клуба, понеже беше собственост на роднини на Дълут Хейл. Астрид замълча и въздъхна тежко, сякаш се опитваше да каже: „Боже, колко уморително“, а в отговор Уила изпъна гръб и заприлича на по-голяма сестра. На Астрид й хрумна, докато наблюдаваше присвитата яркочервена уста на Уила, че да си булка не е непозната територия, която тя е открила, и неочаквано усети как част от радостта отлетя.

— Значи остава яхтклубът — отвърна Уила и очите й се присвиха в ъгълчетата.

Сервитьорът пак се появи и остави на масата квадратна, красиво аранжирана чиния пред всяко момиче. Докато се отдалечаваше, Астрид разбра, че Уила е абсолютно права. Няма как сватбата на трафикант да е в църква, а Чарли никога нямаше да се съгласи да стъпи в кънтри клуба. Яхтклубът пък беше на залива — изключително гостоприемен към всички, които можеха да си позволят членство — и привличаше неприлично богатите, понякога тук дори се провеждаха шумни партита. Церемонията щеше да се състои по залез, а зарята да се отрази във водата, която обгръщаше клуба, наоколо щяха да бъдат закачени електрически светлини, хартиени фенери и пищни букети. Представяше си всичко толкова живо, сякаш вече се беше случило.

— Съвършено! — възкликна тя.

— Видя ли — натякна напевно Уила и плесна с ръце. — Казах ти, че ще ти помогна да задействаш цялата дивотия със сватбата.

Астрид остави Уила да приказва. Имаше предостатъчно за обсъждане — неприятните подробности, трагедиите и успехът на сватбения й ден.

— Беше толкова отдавна — въздъхна Уила, преди да се отдаде на спомени. — Бях толкова безпомощно наивна, нямах никакъв вкус. Поне така ми се струва, когато се обръщам назад. Оттогава обаче пораснах неимоверно много.

Колкото повече дрънкаше, толкова по-малко слушаше Астрид основно защото щеше да организира всичко по свой вкус. Идеята да обядват с Уила беше нейна, защото Уила беше жената, която ще я въведе в света на омъжените — всички до една високомерни, надменни жени, които умееха да обзаведат къща и да доставят удоволствие на младия си съпруг. Сега, докато Уила обсъждаше всички тези въпроси, Астрид се уплаши, че нито един от тях не бе толкова интересен, колкото й се беше струвало досега.

— Много трябва да внимаваш с ограниченията — продължи Уила, докато Астрид лапваше хапка салата от раци. — Да внимаваш с неочакваните ефекти. На мен ми се наложи да правя спешни поправки на роклята, и то в сватбения ден!

— Боже — отвърна равнодушно Астрид.

— Нали?! Беше ужасно! Почти седем килограма. За всичко беше виновна свекърва ми, онази дърта сврака. Няма нищо по-досадно от стара, самотна нещастница, накичена със скъпоценни камъни, която следи всяка хапка, която поднасяш към устата си — такива са били всички в старите семейства. Ти поне няма да имаш такъв проблем. Нали аз ще бъда грандамата, а ти парвенюто.

Астрид измисли шегата, но щом я чу от устата на Уила, се почувства обидена. Не че годеникът й бе по-незначителна личност от съпруга на Уила — напълно бе наясно как само няколко поколения делят богатството на семейство Хъринг от търговията с роби и съществуват къде-къде по-унизителни начини от трафика на алкохол, с който някои са изкарали парите си, а сетне се правеха на специални. Освен това не гореше от желание да бъде грандама. Все още се държеше като момиченце и нямаше намерение да се променя. Същевременно ненавиждаше мисълта да затвори дори една врата пред себе си.

— Ти представяш ли си? — продължи Уила, без дори да се сети, че е обидила приятелката си или може би достатъчно доволна, задето думите й са попаднали в целта. — Оставаха минути, докато поема към олтара… беше вече късно, а шивачката ме набождаше с карфици и на мен ми се струваше, че всеки миг ще припадна…

Астрид барабанеше с пръсти по бялата покривка от дясната страна на недоядената салата от раци и поглеждаше огромния лъскав пръстен, който неочаквано й се стори нищожна цена за тялото и душата, които отдаваше завинаги.

Уила продължи още няколко минути, докато се сети за нова тема, и плесна с ръце.

— На всяка цена трябва да поговорим за първата брачна нощ! — Тя се облегна назад на стола и изви заговорнически грижливо поддържаната си вежда.

— Първата брачна нощ ли? — попита колебливо Астрид.

— Ами, да… знаеш какво имам предвид — Уила я погледна строго. — Ужасно е, разбира се, и щом Шърман се върна в спалнята си, аз плаках до отмала.

Астрид имаше чувството, че я хваща морска болест, и за момент усети неприятен вкус от салатата с раци. Мисълта да стори нещо толкова зряло и необратимо я накара да се свие. Чарли със сигурност нямаше да е такъв, прииска й се да каже. Вместо това сви уста.

— Много ли болеше?

Боже, нямаш представа. Каква гадост, да те ръчкат, а после да забравят за нежност и всичко останало… но ти трябва да търпиш. Това е твое задължение като съпруга. Накрая свикваш и ако Чарли е като Шърман, ще се постарае бързо да отбие номера. Постарай се да си мислиш за нещо красиво, което искаш да си купиш, и да гледаш в тавана, тогава няма да усетиш почти нищо.

Астрид отвърна поглед, за да престане да слуша неприятната лекция. Беше подпряла едната си буза на юмрука и зарея очи към смарагдовото поле, където хора, облечени в бяло, се бяха отдали на различни спортни дейности. Накрая съгледа мъж, когато познаваше, макар да не се беше сещала за него от известно време. Казваше се Лук и беше треньор на коне, играчката на майка й от месец, може би повече. Сега водеше коня на друга богата дама, пристъпваше самоуверено и говореше спокойно на животното, тъмната му коса бе паднала над очите.

— Пак те притесних, нали? — рече Уила.

— Не, просто… — отвърна уклончиво Астрид.

Забеляза Люк и усети как стомахът я присвива, този път болезнено. Припомни си колко приятно розово беше лицето му, когато се натъкна на него. Той не приличаше на мъж, който би я ръчкал грубо и би й обърнал гръб, след като си свърши работата. От всеки негов жест лъхаше нежност и обожание. Неочаквано й се прииска да изпита удоволствието от флирта, когато всичко бе едва в началото и все още не се беше случило нищо.

Тя, разбира се, се интересуваше от Люк, защото така можеше да подразни майка си. Той бе най-обикновено красиво, скромно момче, а в момента тя не искаше абсолютно нищо от него. За кратък момент, докато го наблюдаваше от разстояние, Астрид усети как я бодва раздразнение от предложението на Чарли — та тя не можеше да му откаже, след като бе направено толкова скоро след ужасната смърт на баща му — което нямаше да й позволи никога повече да изпита възхитителното чувство от първа целувка. Нямаше да може и да влезе в бара на някой хотел и да се престори на друга, да се влюби в по-възрастен и по-разумен човек или да бъде наречена забележителна светска дама. Чарли щеше да настоява да е негова всяка нощ и никога нямаше да има правото да се порадва на първите тръпки на романтиката.

— Знаеш ли — продължи Уила и побърза да смени темата, — струва ми се, че ще вали.

Тежко време, наистина, осъзна Астрид, а един облак закриваше слънцето; може би това беше единствената причина, поради която я притиснаха мрачните мисли.

— Не се тровкай, миличка, много съм ти благодарна за предупреждението. Аз обаче знам, че с Чарли няма да е така — заяви Астрид, наперено, както обикновено.

Уила отново изви вежди, този път без да крие скептичното си отношение.

— Всички са еднакви, скъпа, но да не умуваме. Чарли какво ще облече на церемонията? — продължи тя и посегна към студения чай, а годежният й пръстен притисна халката и двата леко издрънчаха в чашата.

В следващия миг облакът се понесе настрани, светлината заблестя по-ослепително, отколкото досега, и заля двете момичета, седнали в самия край на терасата. Лъчите се заиграха по пръстена на Астрид и диамантът разпиля многоцветна красота. Тя зарея поглед към ливадата, но Люк вече го нямаше. Още по-добре. Момче като него никога нямаше да си позволи да й подарява бижута или да я води на разточителни пикници, никога нямаше да вдъхнови истории, които да публикуват в списанията или каквото и да било друго.

Не бе задължително сватбата и първата й брачна нощ да са същите като на Уила, едва ли щеше да бъде съпруга като нея с многобройна прислуга и мъж, който вечно играе голф. С Чарли щяха да си създадат име като нов вид младоженци — щяха да са непрекъснато заедно, да прекарват приятни, семпли вечери, да водят задълбочени разговори. А когато правеха онова, което съпрузите обикновено правят, то щеше да е прекрасно и съвсем нямаше да се окаже противно, както го описваше Уила.

— Ти изобщо чу ли какво ши казах? Чарли си има свое мнение. Не мога да му нареждам какво да облича — отвърна весело Астрид и даде знак на сервитьора да им донесе менюто с десертите, за да потисне тревожните чувства, които не разбираше напълно. — Не е ли по-добре да обсъдим моя тоалет?