Ксавиера Холандер
Професия проститутка (8)

8.
Пуерто Рико

Беше февруари. В Ню Йорк, потънал в киша, беше страшно студено. Нямах никакъв ентусиазъм за работа. Все още мислех за арестуването и настроението ми не бе особено приповдигнато.

Беше ми писнало от всички пичове, мадам, ченгета и професионалната ми среда като цяло.

Чувствах се и самотна, ако трябва да съм откровена, защото се бях разделила с последното си гадже — Пол Линфелд, а всички останали мои познати бяха заминали за Пуерто Рико, за да отпразнуват рождения ден на Вашингтон. Имах нужда да отпусна, да дишам свободно, да се пошляя, да пътувам. По дяволите, реших и аз да замина за Пуерто Рико.

Никога не бях ходила там. Обадих се в ПанАм и ме уведомиха, че разполагат със свободно място за полета от летище Кенеди след два часа, стига да го хвана. Дори не си дадох труда да стягам багаж. Облякох лятна рокля под зимното палто и прибрах някои необходими дреболии в ръчната си чанта — четка за зъби, кремове за лице, диафрагма и вибратор. Лесно щях да си купя всичко друго на място. Вкъщи разполагах с достатъчно пари за билет за отиване и връщане и ми оставаха 300 долара за трите дни, които смятах да прекарам там. Поне тогава възнамерявах да са толкова.

Купих си билет на летището и щом самолетът излетя, се почувствах по-добре. Надявах се да изкарам приятно, защото лесно се сприятелявам и нямам трудности в общуването с различни хора. Това, предполагам, е една от причините да не пия, да не пуша и да не взимам наркотици. Изпадам по естествен начин в приповдигнато настроение, когато попадна в добра компания.

Очаквах уикендът да е пълен с развлечения. В момента, слава богу, изобщо не мислех за работа.

Кацнахме в Сан Хуан. Времето беше топло, хората — със загар, и всичко изглеждаше страхотно. Взех такси от летището до Ракет клуб, където бяха отседнали едни приятели, за да си намеря стая.

— Изключено, госпожице — извини се чиновникът на рецепцията. — Не можем да ви предложим дори телефонна кабина.

Рядко се било случвало да имат толкова гости за уикенда. Открих приятелите си и те ме поканиха да спя на дивана при тях. Оказа се не особено удобен, но пък нали щеше да е само за няколко дни?

На следващия ден си купих от бутика рокля, сандали и бикини и се настаних до плувния басейн. Мястото гъмжеше от красиви хора, предимно двойки.

Независимо от това изкарах много приятно: завързвах запознанства, плувах, печах се на слънце, а следобед се присъединявах към тайфата в бар Фидлърс — пиехме пиня колада, клюкарствахме и се уговаряхме за вечеря.

През трите дни този режим се оказа приятен, но така и не срещнах някой, който да ме привлече, а от горещото слънце се чувствах сексуално по-възбудена от обикновено.

Следобедът на последния ден се запознах с Хари Къртис — приятен рус мъж от Ню Хампшир — току-що слязъл от самолета. Възнамеряваше да прекара цяла седмица в Пуерто Рико.

Беше висок, привлекателен, интелигентен, чувствителен и чаровен. Поприказвахме известно време, разходихме се и той ме покани на вечеря.

Заведе ме в романтичната стара част на Сан Хуан, където ядохме вкусна паеля, разходихме се по тесните калдъръмени улички и се отбихме в приветливо барче да послушаме фламенко на китара. След това Хари ме заведе в стаята си в пансиона Кармен. Любихме се великолепно и той предложи да се настаня в стаята му, за да прекараме заедно седмицата.

Същата вечер пренесох багажа си от Ракет клуб в уютния пансион Кармен и лудо се влюбих в Хари, напълно забравих за връщане в Ню Йорк.

Седмицата се оказа прекрасна. Наехме фолксваген и обиколихме целия остров. Любехме се, когато и където можехме — на усамотени плажове, в гори, под дървета — навсякъде.

Хуят на Хари бе огромен и постоянно пулсираше от желание. Понякога се чукахме три-четири пъти последователно и исках да му правя неща, каквито не бих правила за друг мъж. Налапвах му члена и поглъщах цялата му сперма; бях готова да правим и гръцка любов, но той просто бе прекалено едър за нея.

След като се любехме, винаги приказвахме и се смеехме; чувствахме се истински влюбени. Това е най-прекрасното усещане и жалко, че не продължава завинаги. Когато си фантастично щастлив, времето лети. Изведнъж отново беше понеделник и Хари трябваше да отпътува.

Време бе и аз да се прибирам, защото вече бяха минали десет дни, откакто импулсивно поех за дългия си уикенд, но още не се чувствах готова. В Сан Хуан ми харесваше, беше ми добре и изглеждах добре. Бях кафява като орех, от слънцето косата ми стана златна, за пръв път от месеци се наслаждавах на живота.

Защо да заменя морето и слънцето на Сан Хуан със студа и забързания начин на живот в Ню Йорк? С лекота можех да работя и тук. Имах късмет, че професията ми позволява да работя, където и да се намирам.

Откакто пристигнах в Пуерто Рико не се бях впускала в сексуални приключения, но забелязах възможностите за потенциален бизнес в казината, по плажовете и в баровете.

Имаше само една спънка — до момента никога не бях се обръщала директно към мъж, понеже винаги бях работила за мадам, но прецених, че ще се справя.

Това е нещо, което всъщност умея доста добре — независимо какво съм работила, винаги съм била добра продавачка и актриса.

Сбогувах се тъжно с Хари. Преди да замине, той предплати стаята ни в пансиона за още една седмица. Уговорихме се да се видим в Ню Йорк. Звънна ми два пъти, но така се случи, че повече не се срещнахме.

Сутринта си облякох бикините и отидох на плажа пред хотел Американа да се отпусна и да обмисля плановете си. Исках да оставя да мине прилично време между изпращането на любовника ми и хващането ми за работа, но се налагаше и да съм практична, защото бях останала едва с няколко долара.

Питах се дали да не пробвам да изкарам малко пари още същата вечер, и ето че късметът ме споходи изневиделица.

Яви се в образа на господин Шварц — печеше се до госпожа Шварц на двадесетина метра от мен. Досетих се, че е госпожата, защото така си заприличват двама души, които живеят заедно сто години.

За огромно негово разочарование тутакси го разпознах. Когато ме забеляза да се приближавам, почервеня като рак. Преди три седмици в Ню Йорк господин Шварц ме завлече със 150 долара — даде ми чек без покритие, а при опита ми да му се обадя по телефона, номерът се оказа фалшив. Беше божествена справедливост да го срещна точно в този момент. Но приближавайки се към двойката, се случи нещо напълно налудничаво.

Господин Шварц, който бе само пет години по-млад от Господ, прошепна набързо нещо на госпожа Шварц, горе-долу негова връстничка, двамата се изправиха и хукнаха да тичат.

Допреди минутка имаха вид, сякаш няма да успеят да прекосят улицата, ако духне силен вятър, а сега тичаха по плажа под жарките лъчи на слънцето. Щях да ги последвам, но си казах: „По дяволите, отседнал е в Американа, тъй че неминуемо ще се върне тук, ако междувременно не умре“.

Рядко си позволявам да злепоставя мъж пред съпругата му. Изобщо не желаех да проявя недискретност, но измами ли ме някой съзнателно, ставам безскрупулна. Затова останах на мястото си и зачаках. Не след дълго господин Шварц се върна зачервен и пуфтящ, приличаше на крастава жаба.

— Господин Шварц… — поздравих аз, застанала непринудено пред него.

Той очевидно не успяваше да намери гласа си и мечтаеше в този момент да е невидим.

— Нали сте господин Шварц?

Кимна, сякаш в знак на съгласие, и се отърва от госпожа Шварц, отново прошепвайки й нещо. Тя видимо проявяваше любопитство, но положително не подозираше, че съм проститутка, защото определено не приличах на такава.

— Господин Шварц — продължих, — ще съм ви благодарна, ако до петнадесет минути ми дадете пари в брой, защото чекът ви се оказа без покритие. В противен случай няма по-лесно нещо на света да разбера номера на стаята ви и да съобщя на съпругата ви коя съм и какво сте правили с мен. Освен това ви съветвам повече да не давате фалшиви чекове и несъществуващи телефонни номера на момичетата.

Той бързо се отдалечи и се върна почти веднага с моите 150 долара. Сигурна съм, че дълго няма да стъпи в публичен дом само с кура си в ръка, а ще носи и пари.

И така, виждате — понякога един мъж е принуден от случая да бъде честен. Направо е невероятно с колко много пари са ме мамили, но това е съвършено друга история, за друга глава.

Следващата вечер в казиното направих първата си професионална изява, за да грабна част от големите пари, които се лееха наоколо, но се оказа, че първо трябва да научиш някои неща, преди да действаш на такива места.

Първо правило: не бива да се държиш прекалено очебийно. При всичките пари, които се въртяха тук, заведението не желаеше някоя малка проститутка да отвлече голям играч, независимо дали печели или губи.

Ако е тръгнал да печели големи пари, заведението възразява, защото му се отнема възможността да си върне парите.

Ако е започнал да губи и ти му предложиш: „Защо да продължаваш да затъваш? Ела с мен да се позабавляваме“, също реагират, понеже им отнемаш потенциални приходи. И в двата случая трябва да си нащрек.

Второ правило: не прекъсвай мъж, когато се е заиграл. Има огромна вероятност да е рязък и да те отпрати. Известно е колко суеверни са играчите на хазарт.

Изчакай го окончателно да приключи с играта, преди да се появиш.

Първата вечер допуснах някои грешки и това е съвършено разбираемо, но след това бързо се научих как точно да действам. Като начало се появих с доста прозрачна рокля — твърде сексапилна и не криеща почти нищо. Всички в залата ме забелязаха и пощръкляха.

Почти всички жени зашушукаха: „Виж това момиче. Отдолу е чисто голо! Няма дори гащи!“.

В следващия миг ме изведоха все едно съм изпаднала уличница.

— Госпожице, ако обичате напуснете заведението — нареди ми ръководителят на смяната Карлос.

Представа нямах, че са толкова строги по отношение на облеклото. Дръвници! Начуках се с Карлос и това ми спаси главата, но той ме предупреди:

— Ксавиера, постарай се да не си така предизвикателна в бъдеще.

Върнах се след известно време, вече напълно облечена и без никакъв грим — като се изключат малкото сенки по клепачите и блясъкът за устни, — създавайки (така поне се надявах) впечатление за свежест. Същевременно се държах страшно консервативно, но мъжете вече ме наблюдаваха като вълци.

Избрах мъж, който залагаше чипове за по 100 долара и по 50 долара, без жена край него. Превърна се в моя мишена. Стоях настрана, улових погледа му, усмихнах му се подканващо и той ме забеляза.

После се настаних до него и при първа възможност го помолих да ми обясни някои правила на играта.

— Изчакай минутка — предложи той. — Ще отидем на бара и ще ти ги обясня.

Когато приключи, отидохме на бара, побъбрихме и аз подхвърлих:

— Тук си със съпругата си, предполагам.

— Не, сам съм. Защо не се качим в моята стая да обсъдим правилата на хазарта?

През първата ми работна седмица водех евентуалните ми клиенти в бара и им говорех безобидни неща; всеки ден променях по нещо според мъжа насреща. Обикновено се представях за секретарка в ООН — дошла съм на почивка в Пуерто Рико и се опитвам да изкарам 50 долара, за да си платя хотела. Като разкажеш на един мъж подобна история, той няма чувството, че си има работа с проститутка.

Ако някой обаче проявеше желание да остана с него за през нощта, отвръщах:

— С удоволствие, но това ще вдигне цената на 150.

Никога не приемах пари в залата, защото ми се струваше прекалено долно.

С разрастването на дейността ми скоро се отказах да ходим в бара и съкратих дрънканиците за правилата на играта, както и сантименталните разкази за секретарка в отпуска, защото така се хабеше много време. Разработих безобиден и сигурен начин да хващам мъже: придавах си арогантен вид и леко поклащах глава — да или не, — а после се захващахме веднага за работа. Повечето мъже бяха щастливи да се откъснат за малко, да ме изчукат и отново да се върнат на масата. Твърде скоро се уредих добре и изкарвах по 200 — 300 долара на ден, а разполагах и с достатъчно време да лежа на плажа и да се занимавам с мои неща.

Дневният ми режим обикновено беше следният: сутрин отивах на плажа, намирах си шезлонг, печах се и плувах, като флиртувах с някое младо момче.

Едно от любимите ми занимания през свободното ми време беше да съблазнявам млади невинни момчета на около седемнадесет. Тактиката ми бе да се сприятеля с родителите им и докато бъбрим, да започна дискретно да флиртувам със синчето. През онази година късметът ми очевидно работеше — всички май бяха дошли със синовете си в Пуерто Рико. По време на разговора небрежно подмятах, че младежът може би желае да се разходим по плажа. Като намерехме пусто място, влизахме да поплуваме — обикновено голи, — а после се впускахме в небрежни физически закачки. Винаги съществуваше вероятността да ни забележат, затова малцина по мой избор отвеждах в стаята си и им изпълнявах „цялата програма“.

Младите момчета с твърди като скала курове обикновено свършваха за секунди. Впуснах се да ги уча как да се контролират и да не се изпразват преждевременно. Провеждах фактически цял курс как да са мили, да не са себични, какво точно да правят, къде и кога, а накрая образованието им завършваше с орален изпит. Проявяваха неизменна готовност да се учат, а и очевидно бяха благодарни без никаква излишна самонадеяност.

В късния следобед изпращах момчетата, превърнали се изведнъж в мъже, при нищо неподозиращите им родители. Нищо чудно мама и татко все пак да са се питали защо синът им се просва така изтощен върху плажната хавлия, след като само се е разходил край морето.

Без излишна скромност бих казала, че аз научих двадесет и пет процента от еврейските младежи, прекарали ваканцията си в Пуерто Рико между февруари и април 1970 година, на изкуството да се любят. Неколцина бащи, мои клиенти, възприемащи ме като постоянно възбудена сексуално колежанка, готова да плаща с тялото си за разни услуги, дори се бръкнаха по-дълбоко и ми платиха да образовам синовете им.

Около четири следобед, когато слънцето вече не бе така силно, а баровете затваряха за сиеста, тръгвах да изкарам два сеанса. Работната ми площадка през деня беше фоайето на Американа или хотел Ел Сан Хуан. Заставах пред бара или до аптеката и направо правех предложение на потенциален клиент.

Ако съпругата му пазаруваше или беше на фризьор, се качвахме в неговата стая, правех му свирка или го начуквах за петнадесет минути, получавах петдесетачка и изчезвах.

В случай че съпругите се навъртаха наоколо, мъжете обикновено ми пъхаха в ръцете визитки с думите: „Нищо не мога да предприема тук, но ми се обади в Ню Йорк“.

Понякога и аз им давах картичката си, но по принцип това е рисковано — има опасност съпругата да я открие по джобовете. В Ню Йорк обаче раздаването на визитки е приемлива практика, защото проститутките прикриват професията си, изписвайки по картичките занимания като консултант по предмети на изкуството, мениджърски съветник или — както в моя случай — архитект по вътрешно обзавеждане. Някои специалности са по-красноречиви и ако интелигентна съпруга открие визитка в джоба на мъжа си с нещо от рода на: „специалист по вдигане“, „експерт по срутване“ или „всякакъв вид ръчен труд“, тя обикновено се досеща, че единственият, който ще бъде „обработен“ по този начин, е нейният спътник в живота.

След двама клиенти се прибирах в пансиона и си почивах до около десет вечерта. Изкъпвах се, обличах се и хапвах в Лемън три в Ел Сан Хуан. После се посвещавах на нощната си работа. В сметките ми влизаха четирима клиенти на ден — двама следобед и двама вечер, — защото исках да имам време и за себе си, а и откровено казано, не бих се справила с повече сама.

Понякога обаче се налагаше да правя изключение. Веднъж се озовах сред компания от осем италианци от Ню Джърси, пристигнали в Пуерто Рико на ваканция за седмица, и всеки искаше да бъде изчукан веднага.

Сутрин около десет изпращаха жените си да пазаруват и ме отвеждаха в бунгало към Американа. Там ме чукаха един след друг, а един пазеше на вратата да не би някоя от съпругите да се върне и да ни хванат.

Шегуваха се и се възбуждаха колкото от греховността на случката, толкова и от възможността да се наебат.

Веднъж уредиха да се срещнем на плажа в полунощ, докато съпругите им играеха на рулетка или блекджек в казиното.

През тази красива нощ под звездите, с нежно играещ топъл бриз по вълните, чукането ни определено бе по-романтично от друг път.

Стояха в редичка, смееха се и сваляха циповете на панталоните си, а аз направих на всичките подред свирка. Смучех им хуйовете, плюех и пак смучех. През цялото време мечтаех за бутилката ми с ароматна смес за гаргара или поне за шише вода, та да си изплакна устата, защото вкусът на толкова много сперма наистина ме отблъсна и през онази вечер едва не повърнах.

Привикнала съм на по-изтънчени начини на общуване, но тези типове не държаха на бели чаршафи, а искаха само да се изпразнят, преди съпругите им да забележат отсъствието им.

Не бях с пликчета, докато клечах на плажа и им духах, и съвсем скоро комарите започнаха да ме хапят по голото дупе. После кучето пазач на хотела се разлая, нощният портиер, въоръжен с фенерче, дойде да провери какво става и когато ни видя, побягна шокиран.

Като цяло се навих да смъкна по десет долара от тарифата, ако се включи цялата компания.

Бизнесът процъфтяваше и аз трупах истинско състояние, но пансионът Кармен ставаше неудобно място. Да оставим настрана колко далеч се намираше от терена, където най-бурно се развиваше дейността ми, но започнах да подозирам, че се досещат какво точно правя, а в такова малко място мълвата бързо се разнася. По тази причина се замислих да се преместя.

Няколко дни по-късно срещнах на плажа Дейвид — млад мъж на около двадесет и осем — тоест доста по-възрастен от онези, с които го правех безплатно. Заговори ме и ми предложи да излезем на разходка с гумената му лодка.

Смешното е, че за същия ден имах покана за разходка с луксозна яхта, но предложението на Дейвид ми се стори по-привлекателно.

Отплавахме навътре в морето, говорихме и се смеехме, цамбурвахме във водата и се качвахме отново в лодката. Докато ме подкрепяше със силните си загорели от слънцето ръце, започнах неволно да се възбуждам.

Не беше кой знае какъв красавец; приличаше малко на Жан Пол Белмондо и имаше месест еврейски нос. Една немска поговорка гласи: An dem Nasen eines Mannes erkennt man sein Johannes — по големината на носа можеш да отгатнеш колко е голям пенисът на един мъж.

Според мен това се разпознава и по ръцете му. Ако има дълги, фини пръсти, обикновено има дълъг, фин кур. Ако пръстите му са къси и дебели и курът му е такъв, а ако ръцете му са едри и месести като на месар, то и курът му е месест.

Позволявам си свободата да правя тези обобщения, защото съм се занимавала достатъчно с техниката на проникване и се смятам за специалист в тази област.

С Дейвид поплавахме насам-натам и се върнахме на брега. Оставихме лодката да съхне, а ние седнахме в бар — градината на хотела да пием по пиня колада и плодов пунш — моето любимо питие. Там се срещнахме със съквартирантите му Рики, Худ и Брайън и заедно прекарахме остатъка от следобеда в тичане по плажа, разговори и, естествено, стигнахме до темата секс.

Момчетата, на възраст между двадесет и осем и тридесет и две, се оплакаха колко са скучни летуващите момичета от Ню Йорк и как се правят на невинни и глупави.

— На нас ни е нужна жена като теб — заяви Дейвид, а останалите се съгласиха единодушно.

Един от тях предложи да се преместя в техния пансион и аз възторжено приех идеята.

Защо не? Пансионът им се намираше близо до плажа и до местата, където кипеше животът, и какво повече да искам от четирима постоянно жадни за секс млади мъже, с които да се забавлявам в свободното си време.

Вкупом отидохме до двуетажната бяла къща, където заварихме хазайката — тип мила немска старица — да полива цветята.

Заговорих я на немски и поисках стая. Тя остана толкова очарована и поласкана, че ми даде най-хубавата си стая с климатик и самостоятелна баня, на етажа на момчетата. Пансионът, скромен, но чист, беше невероятно евтин за Пуерто Рико — само десет долара на ден.

— Добре, ще се пренеса — уведомих компанията. — Да отидем до Кармен да си взема багажа.

Момчетата пренесоха вещите ми, намножили се доста откакто пристигнах в Пуерто Рико, и отидоха да се освежат и починат в тяхната стая, а аз се оттеглих в моята — в дъното на коридора, — за да разопаковам нещата си.

Половин час по-късно ги посетих — стаята им беше доста голяма, с няколко единични легла. Току-що излезли от банята, тримата се бяха препасали с пешкири, а Дейвид се разхождаше гол, доказвайки теорията ми за големите носове.

В стаята се долавяше миризма на марихуана — пушеха лениво на фона на гърмяща рокмузика. Някой предложи да си направим оргия, за да отпразнуваме пристигането ми.

Не се нуждаехме от много подканване и съвсем скоро всички, съвършено голи, с преплетени крайници на пода между леглата се смучехме, ебяхме, духахме си, смеехме се и стигахме до оргазъм. Беше невероятно красива картина. Телата ни бяха разгорещени и потни, защото в тяхната стая нямаше климатик; взехме си душ и отново се чукахме.

Увлечена от всичко, което ставаше, забравих решението си да не позволявам да ми правят компрометиращи снимки.

Извадихме „Полароид“ и направихме няколко снимки — едната истински шедьовър. Туристическите агенции можеха да я използват за рекламна картичка. На снимката аз бях с испанската матадорска шапка на Дейвид, седнала върху хуя му, Рики, комуто правех свирка, стоеше отдясно, а на застаналия отляво Брайън му го търках с ръка.

Худ — нашият фотограф — никога не бе участвал в групов секс. От притеснение не успя да го вдигне, та се наложи по-късно да го чукам отделно в стаята си.

Както си подскачахме и се въртяхме увлечени, изведнъж изпитах чувството, че ни наблюдават. Другите явно не го усещаха, но бяха толкова надрусани, че не биха разбрали дори да ги снимаха за Скрита камера.

Чувството, че някой наблюдава нашето тържество, не ме напускаше. Погледнах към френския прозорец с изглед към верандата и забелязах как щорите леко мръднаха.

Съвсем непринудено и мълчаливо станах от хуя на Дейвид и отидох до бюрото пред прозореца, преструвайки се, че търся нещо в чекмеджето.

Хванах шнура на щорите и го дръпнах рязко. Насреща ми, вторачена в мен със смаян поглед, стоеше четиридесет и пет годишната неомъжена дъщеря на хазайката. Изрусената й коса бе полепнала по челото от пот. Тя поруменя — личеше си колко силно е смутена.

— Госпожице — заговорих я аз, — бихте ли престанали да си пъхате носа в личните дела на другите, след като не сте поканена? Освен това ще съм ви благодарна, ако не шокирате милата възрастна дама, като й разкажете какво сте видели.

Без да промълви и думичка, тя бързо се изниза от верандата, а ние избухнахме в смях. Такава горе-долу бе програмата ми през следващите няколко седмици с групата ми нехранимайковци.

Момчетата, дошли на ваканция в Пуерто Рико, се забавляваха с всички сили, но родителите им едва ли биха одобрили всичко, което правеха. Тримата бяха завършили право, а Дейвид, изпаднал от университета, бе по природа крадец на дребно и най-големият ебач сред тях.

Емоционално обаче харесвах най-много Худ — чувствителен, интелигентен, от аристократично семейство от Ню Джърси. Заедно живеехме и правехме всевъзможни дивотии и детинщини; добре се отморявах от работата, която вършех два пъти дневно.

Сутрин слизахме на плажа, задигахме няколко стола и разпускахме. Към четири следобед отивах да си свърша работата, а после се прибирах при момчетата за мини оргия и почивка.

Ако любопитната дъщеря на хазайката все още се интересуваше от нашите занимания, поне не го показваше и винаги изчезваше от погледа, щом моята банда се появяваше.

Една сутрин обаче наруших обичайния режим да ме няма по цял ден в пансиона — върнах се за плажно масло. И тогава именно открих колко съм грешила по отношение на нея.

Изкачих стълбището и видях обутите в сандали крака на старата мома до леглото си. Господи, помислих си аз, намерила е снимките от оргиите ни. Но веднага се сетих, че е гледала представлението на живо и реших да я оставя да се забавлява, стига да не тревожи милата старица.

Когато обаче влязох на пръсти в стаята, установих, че и старицата е там. Държеше снимките към светлината и обсъждаше разнообразните ни пози пред дъщеря си все едно е специалист.

Двете, така погълнати от порнографията, отначало дори не чуха, че съм влязла.

— Добро утро, дами — поздравих ги. — Радвате ли ни се?

Те се извърнаха със зяпнала уста, пуснаха снимките все едно са горещи въглени в чекмеджето и го затвориха.

— Госпожице — обърнах се аз към дъщерята, — не стига, че си врете носа в хорските работи, които не ви засягат, но и замесвате една невинна стара жена. Би трябвало да се засрамите, наистина!

Не останаха да чуят повече, а сведоха глави и излязоха от стаята.

От една страна бях ядосана, но и доволна, че са намерили единствено снимките, защото, натикани в портмонето и чантата ми, в подплатата на куфарите и дори в паспорта, имаше банкноти по петдесет, двадесет и десет долара, които представляваха припечеленото от мен през последните три месеца.

Една вечер в казиното се запознах с Лари Драйфус — приятен, висок и привлекателен мъж със сребристосива коса, държеше се грижовно и внимателно. Заведе ме на вечеря и ме научи да играя комар. Скоро започнах да предпочитам да хвърлям заровете, а не да се чукам за пари. Лари бе застрахователен агент от Ню Йорк и когато дойде време да си замине, му имах достатъчно доверие, за да му поверя плик с няколко хиляди долара, да ми ги пази, докато се върна в Голямата ябълка. Оказа се сложна работа да си открия банкова сметка в Пуерто Рико, а не исках да оставям парите там, където любопитната ми хазайка би ги намерила, пък и имах опасения относно честността на дружките ми, особено на Дейвид.

Ще ви разкажа какъв беше Дейвид. Вечер се обличахме и той ни водеше в най-скъпите ресторанти в Сан Хуан с краден фолксваген и плащаше за обилните вечери с крадени кредитни карти. Ако можеше да изкара някоя пара по честен начин, отказваше, защото му доставяше огромно удоволствие да е нечестен. Най-много от всичко обичаше да забавлява приятелите си с парите на други хора.

Седмиците минаваха и поведението ни ставаше все по-неразумно — бяхме готови да правим всичко, което предлагаше някаква опасност. Един ден Дейвид предложи да се дрогираме заедно с мескалин.

Както споменах, не използвах никакви стимуланти (не пиех дори кафе) и отначало се изплаших. Но Дейвид ме увери, че всичко ще бъде наред, особено след като ще си разделим едно хапче, а и ефектът нямало да трае повече от осем-девет часа.

Дейвид разбираше от наркотици — не само ги взимаше, но от време на време, когато отскачаше до Маями, дори и продаваше. Затова всички му повярвахме.

Предприехме „пътуването“ си една петъчна сутрин. Глътнахме жълтите капсули около обяд, напуснахме пансиона с „временно взет назаем“ фолксваген и отидохме до малък, изолиран плаж на десет минути от Сан Хуан.

Докато пристигнем, хапчето започна да си казва думата. Мястото се оказа идеално: плажът с бял пясък беше пуст и приличаше на истински рай. Измъкнахме се от колата и бризът отвя всичките ни задръжки. Дори стеснителният Худ се измъкна от черупката си. Разсъблякохме се и се потопихме в морето. Скоро играехме, пеехме и се чукахме; правехме го във всевъзможни пози, пробвахме всичко, което ни хрумне, чувствахме се абсолютно свободни. Някой се опита да направи снимки, но след няколко неуспешни опита изпусна фотоапарата във водата. Страшно ми се ходеше по малка нужда — не го правя пред публика, освен ако не е нечия прищявка, за която ми плащат. Тогава обаче бях така увлечена, че оповестих на висок глас, че пикочният ми мехур ще се пръсне, разтворих широко крака, вирнах дупе във въздуха и се освободих. В следващия миг усетих как хуят на Дейвид се вмъква в пикаещата ми путка. Все още пикаех, когато той изстреля спермата си в мен. Другите бяха изпаднали направо в амок: въргаляха се в пясъка пред мен и жулеха куровете си с ръка. Цялата сцена се разигра като на забавен кадър от филм, само че ние бяхме участниците.

Цветовете станаха изключително ярки; слънцето — същинска златна топка — грееше над главите ни, а лазурносиньото море бе гладко като желе. Изтичахме към близките хълмове и се чукахме под някакви палмови дървета покрай пясъчен път към малко село, по който вероятно бяхме дошли.

Позабавлявахме се под палмите, пак влязохме във водата и заподскачахме радостно. Отнякъде се появи кафеникава кола — сякаш изскочи от друг свят. Вътре седеше негър. Погледна ни, махна и отмина.

С мескалин не се дрогираш до безпаметност — не си съвсем на себе си, но осъзнаваш какво става наоколо. Скоро същата кола се появи отново. Този път вътре седяха трима негри. И тримата ни махнаха и отминаха.

Пет минути по-късно — или час (вече бяхме изгубили представа за времето) — се появи претъпкан автобус. Хората не откъсваха очи от петимата развилнели се голи чудаци.

Автобусът намали ход, спря и отново потегли, но тримата негри паркираха кафявата кола близо до палмите и тръгнаха през водата към нас. Колкото повече приближаваха, толкова по-силно ме обземаше желанието да ги видя как онанират. Никога не се бях чукала с чернокож, но бях чувала легендата за огромните им хуйове. Показах с жест какво е моето желание — раздвижих стегнатата си в юмрук ръка нагоре-надолу. И наистина единият си извади кура и започна да онанира! Скоро и другите го последваха.

Точно тогава ненадейно се появи група ученици — прилежно сресани дечица с ранички на гърбовете. Негрите се скриха в храстите, но ние продължихме да се сношаваме. Помня как децата тръгнаха заднешком, понеже не можеха да откъснат широко отворените си очи от нас.

Застанали вече под палмите, чернокожите се мъчеха да ме уцелят с кокосови орехи. Нашата компания реши, че е време да си вървим. Но вече бяхме така дрогирани, че не се контролирахме.

— Ксавиера, облечи се — нареди едно от момчетата.

Грабнах долнището на банския и го завързах около врата си, което бе моята представа как да се прикрия от очите на децата и възрастните чернокожи.

Опитахме се да съберем дрехите си от плажа, но поради някаква причина пръстите ни бяха станали безчувствени и не задържаха нищо. Оставихме ги върху пясъка и изтичахме до колата.

Никой не бе в състояние да кара. Все пак Рики хвана кормилото и на зигзаг се прибрахме в Сан Хуан. По пътя за малко не се блъснахме в дърво и едва не сгазихме момче на колело. Най-сетне спряхме в градината на хотел Ел Сан Хуан.

Слънцето залязваше, на терасата доста хора вече пиеха коктейли. Разни префърцунени американки направиха изумени физиономии, сякаш казваха: „Господи, виж тези животни!“. Погледнах се в огледалото на колата — зениците ми бяха огромни, а очните ябълки — силно зачервени. Хукнах към водата, скочих в гумената лодка на Дейвид и отплавах навътре.

Към девет вечерта въздействието на мескалина почти отшумя. Не се прибрах в пансиона да се преоблека. Отидох на работа както бях: със сплетени на плитки коси, долнището на банския и лека плажна рокля; през цялото време се хилех и хихиках.

Приличах по-скоро на луда девственица, отколкото на проститутка. Обслужих неколцина възрастни мъже, които ми платиха цяло състояние. Това бе най-добрата вечер за бизнеса ми, с изключение на италианските мафиоти, на които правех свирки.

С приближаването на Великден станаха три месеца, откакто бях отскочила до Пуерто Рико за три дни. Започвах да се отегчавам. Освен всичко друго момчетата, с изключение на Дейвид, си бяха заминали. Дейвид бе останал съвсем без пари и постоянно разчиташе на мен да му давам десет-двадесет долара. Дори го пуснах да живее в моята стая, защото се бях пренесла в разкошен апартамент при Норис, един комарджия. Не ми плащаше, но ми позволяваше да си купувам каквито дрехи искам и да ям всичко за негова сметка.

Два дни преди Великден Дейвид каза, че отскача до Маями, за да направи голям удар — щял да му донесе много пари. Предвиждаше да тръгне същата вечер в шест и да отсъства една седмица.

След отпътуването на другите момчета връзката ни с Дейвид стана платонично приятелска. Исках да се прибера по-рано от плажа и да се сбогувам с него, дори да го изпратя до летището. Но когато се прибрах около четири, веднага долових, че нещо не е наред. Откъм стаята не се чуваше никакъв шум. Влязох и що да видя! Изглеждаше сякаш през нея е минал ураган.

Чекмеджетата бяха преобърнати, дрехите ми — разхвърляни навсякъде, куфарите ми лежаха по пода разтворени; подплатата им бе съдрана, а парите ми — откраднати.

Изтичах до дрешника и проверих джобовете на всички рокли и сака само за да открия, че са празни. Дори чантата и портфейла ми бяха пребъркани — липсваха и банкнотите, тикнати в паспорта.

Някой направо ме бе обрал до шушка. Разполагах само с две монети по пет цента, за да се обадя по телефона.

Трябваше да намеря Дейвид. Щеше да замине след два часа, но ако успеех да го открия, сигурно щеше да измисли начин как да ми помогне, защото познаваше всички крадци в Пуерто Рико.

Изтичах до плажа, където неговото гадже — една хипарка, Биги, се въртеше и продаваше на дребно наркотици.

— Виждала ли си Дейвид? — попитах я.

— Да. Преди час. Тръгна за летището.

— За летището ли? — смаях се. — Сигурна ли си? Има още време до полета му.

— Нищо такова не ми спомена — увери ме Биги. — Бързаше за летището, носеше чанта и ме помоли да я пазя заедно с велуреното му сако, докато звънне по телефона от хотела. Стори ми се някак притеснен за сакото — каза да не позволявам на никого да се приближи до него, а джобовете и подплатата сякаш бяха натъпкани с хартия.

Стана ми съвършено ясно какво се бе случило. Приятелят ми Дейвид, когото буквално издържах през последните няколко седмици, бе извършил обира!

Изтичах до шосето и махнах на патрулираща полицейска кола. Успях някак да ги уговоря да ме откарат до летището на Сан Хуан, за да се опитам да го заловя.

Знаех, че е задигнал билет на името на Л. Лейберман и доколкото ми бе известно, до полета имаше още половин час.

На летището отидох направо на гишето за заминаващи, за да проверя. За полета в 18 часа нямало никакъв Лейберман, осведоми ме чиновникът, но господин Лейберман бил на борда на самолета, който отлита в момента. Нямаше начин да го спра и така ми задигнаха три хиляди долара. Оставаше ми единствено да погледна философски на нещата — лесно спечелени, лесно загубени. Е, поне разполагах още с билета си за връщане и mens sana in corpore sano — със здрав дух в здраво тяло.