Ксавиера Холандер
Професия проститутка (18)

Епилог
30 години по-късно

Ще ми се да вярвам, че си е струвало да давам толкова пари, да плащам законни такси и глоби, защото след Професия проститутка светът определено стана далеч по-свободен и не така превзет.

Но как изглеждат нещата днес? Положителната промяна е, че жените от сексуалната индустрия вече могат да претендират за уважението, отдавано на всички други трудещи се. От тях вече не се очаква да изпитват срам, защото им плащат, за да осигуряват една необходима услуга. Те са се организирали и защитават правата си не по-зле от всеки трудов профсъюз или група за политически натиск. Тяхната Международна фондация на сексуалните работнички за изкуство, култура и образование допринася за популяризирането на изкуството, културата и книгите от и за сексуалните работнички.

Броят на финансово независимите жени расте. Те сами избират начина си на живот, могат свободно и да купуват, и да продават сексуални услуги. По този начин помагат на мъжките проститутки да се радват на вече издигналия се статус на посестримите си, което пък им дава възможност да изхвърлят овехтелия образ на жиголото. Това е моята представа за равенство!

Признатият капацитет по сексуални консултации доктор Пати Бритън обобщи красноречиво това мое виждане.

За мен сексуалните работнички са били неизчерпаем извор за информация, необходима ми в случаите на пациенти, търсещи сексуална консултация или терапия (…). Повечето сексуални работнички, до които съм се допитвала, са показвали впечатляваща гама от лични качества. Те се чувстват удобно с телата си, с телата на мъжете и със собствената си сексуалност; наясно са относно поставянето на цели и граници с клиентите си; внимателни и състрадателни са, особено към мъжете, които страдат от липсата на социални умения или имат постоянни сексуални проблеми; готови са да предлагат терапия, особено на пациентите ми мъже, които имат проблеми с ерекцията (преди появата на Виагра) и контрола при изхвърлянето на семенната течност.

Личната ми мечта за света е омразата и неразбирането към професионалните сексуални работнички да изчезне. Застъпвам се за легализирането на проституцията. Поддържам издигането на статута на сексуалните работнички, мнозина от които са единствените, към които един мъж може да се обърне за топлина, обич и разбиране. Надявам се светът да се отвори за процъфтяването на сексуалното удоволствие във всичките му измерения — независимо дали с любящ, дългогодишен партньор или срещу заплащане за час лекуващо присъствие на сексуална работничка. За мен сексуални работници са стриптийзьорките, операторките на сексуални телефони, изпълнителите на порнография по Интернет, актьорите в порнофилмите, проститутките и всички други, които се занимават с деликатната задача да вършат услуга на хората с телата си, умовете и често със сърцата си. Поздравявам ги всички.

По случайност доктор Бритън е моя братовчедка. Прекрасно е да има такова единомислие в едно семейство! Но предстои да се спечелят още битки. Ето какво ми писа една висококвалифицирана и чувствителна социална работничка: „Когато давам консултации, непрекъснато слушам за алиенацията. Според мен тя е по-голям проблем тук, в Америка, защото сме склонни да потискаме сексуалността повече, отколкото в Европа“.

Ако ме питате, към днешна дата сексът вече не се крие. Порнографската индустрия процъфтява, а думи, някога заклеймявани, сега са нещо обикновено и не шокират никого.

Религиозните вопли придобиват леко войнствен тон. Телевизионните проповедници държат едната си ръка върху Библията, но с другата не пропускат да вземат долари. Развлекателни списания от рода на Maxim, Gear, Stuff и FHM охотно публикуват сексапилни снимки на манекенки, филмови и телевизионни звезди, но от страх да не забранят продажбата им пуритански отказват да покажат разголено женско зърно. В наши дни сексът в Америка продължава да създава обърканост, напрежение, да предизвиква любопитство, експериментиране и опасност — винаги го свързват с опасност. Говори се за СПИН, изнасилвания, преждевременна бременност, аборти, сексуален тормоз, педофилия, порнография. Преди петнадесет години, в по-предишно издание на тази книга, попитах: „Възможно ли е първото издание на Професия проститутка да е сложило край на мрачната ера, а сега отново да сме свидетели на възродилото се лицемерие и преследване, които смятахме за изчезнали? Не е ли време да надделее здравият американски разум?“. Още не сме видели резултата.

След това дойде 11 септември. Американците осъзнаха, че по време на война всеки миг може да се окаже последен за някого; както и всяко чукане. Бизнесът със секса придоби ново значение. Ето какво „откровение“ получих:

След събитията на 11 септември открих интересна аномалия във всекидневната работа на моите два законни публични дома. Бизнесът си остава постоянен, но има изключително голям брой клиенти, посетили за първи път такова заведение. От моите момичета знам, че мнозина от тези господа влизат изобщо за първи път в публичен дом, защото след трагедията от 11 септември в Ню Йорк мъжете изпитват потребност от по-интимен контакт.

Тези клиенти вече смятат, че моралната летва е вдигната по-високо: една жена има пълно право да избира как честно да изкарва прехраната си и един мъж сам решава как да харчи парите си. Някои мъже, събирали пари за пътуване, кола или други вещи, сега ги харчат за сексуално удовлетворение и компанията на топло тяло. Други са преценили, че вместо да се впускат в ухажване, което я̀ доведе, я̀ не до наместването между краката на момичето, е по-добре да поемат директния път към един контакт, при който няма обвързване, излишен багаж или нежелана бременност.

От момичетата знам колко много мъже се впускат в осъществяване на отдавнашни фантазии, които никога до момента не са реализирали. Явно, решили са да не отлагат повече, и то без риск приятелките или съпругите да им откажат. По тази причина се обръщат към професионалистките — те не биха осъдили такива дребни прегрешения.

По мои наблюдения и момичетата са се повлияли. Представата — макар и драматизирана, — че всяко чукане може да е последно, допринася да се прави изключително горещ секс.

Каква ирония! Трагедия с такива епични размери да доведе до разместването на представите кое е почтено и кое не. Насладата от усещането на плът до плът, на притиснати устни на двама възрастни, стигащи до забрава от оргазъм, започва да заема полагаемото си място сред човешките ценности.

От детските си спомени за войната знам, че шокът постепенно отминава, хората привикват със страха и затова се питам дали животът в тези два публични дома няма да се върне към обичайния си далеч по-спокоен ритъм.

Желанието за откритост и честност обаче определено се е разпространило в много други страни: посланието на тази книга обиколи света. Ще дам само един пример. Професионалистка от Сидни, Австралия, ми писа, че преди 1979 година, когато на проституцията се е гледало с лошо око, поне веднъж седмично правели хайки за арестуване на улични проститутки, а всички публични домове били принудени да плащат на полицията по 150 долара всяка седмица, та да ги оставят отворени. За да поддържа високия ръст на арестите, още тогава корумпирана, системата арестувала седмично поне по едно от момичетата. Днес сексуалната индустрия в Сидни е сред най-безопасните в света — рискът от заразяване със СПИН или венерически болести е по-малък, отколкото в която и да е западноевропейска държава, включително и Холандия. А докато бях на гости в Шотландия, по Би Би Си гледах интервю с ръководителката на Сдружението на проститутките във Великобритания, към която се отнасяха сериозно и с пълно уважение.

И още нещо може да се смята за триумф — най-висшият съд на Европейската общност одобри, макар и частично, най-древната професия на света. Съдът за правата на човека в Люксембург отсъди, че група жени от Източна Европа имат право да работят като проститутки в Холандия. Случаят засяга шест полякини и една чехкиня. Те са работили като проститутки на витрини в Амстердам. Властите им отказали правото за постоянно пребиваване с основанието, че проституцията не е редовна работа или професия, а това ги лишавало от възможността да си осигурят финансова самостоятелност. Решението на съда гласеше: стига да имат финансови възможности да провеждат своята дейност и шанс за успех, проститутките могат да работят в страни от ЕС, където продаването на секс се толерира. Проституцията според формулировката на съда е „услуга срещу възнаграждение“. Всички знаем, че през годините доста съдии са били мои клиенти.

В САЩ се появи цяло поколение протежета на Професия проститутка. Във вестникарска статия, която ми изпратиха от Уелингтън, Нова Зеландия, пише: „Според проучване на водещо предприятие за производство на презервативи, Съединените щати остават сексуалната суперсила на света, а американците се любят по-често и с повече партньори от всяка друга нация“.

С това завършвам настоящето преработено издание на Професия проститутка и я пращам в леглото — изразът е напълно на място използван, нали?