Ксавиера Холандер
Професия проститутка (13)

13.
Приказки за възрастни или фантазиите и аз

— Аз съм графиня, омъжвала съм се четири пъти. Буквално се къпя в пари, оставени ми от трима съпрузи, всичките умрели тайнствено — казвам на мъжа, седнал облечен във всекидневната ми. — Четвъртият ми съпруг е болен и едва ли ще доживее до утрото…

— Да, да. Продължавай — подканва той нетърпеливо с писклив глас. — Какво стана с тези мъже? Кажи ми!

— Първият, милият, се удави пред очите ми в морето край Довил. Аз… малко позадържах главата му под водата. Вторият, мир на праха му, умря в агония, когато спалнята му се подпали, а аз не успях да отворя вратата, за да излезе.

— А третият? — не се стърпява той. — С него какво се случи?

— Стана в Швейцария, не много отдавна. Възхищавах се на изключителен изглед. Той… падна от скалата. Много непохватен беше.

Докато каканижа историята, мъжът седи омагьосан. Кокалестата му ръка, потреперваща от първи стадий на паркинсоновата болест, се вмъква в панталона и започва да си играе с кура му. Х. Кристиян Андерсен — както обича да го наричат — е потомък на една от най-богатите американски фамилии, занимаващи се с корабостроене. Освен това е един от най-щедро харчещите ексцентрици, които съм срещала.

Хора като него предпочитат далеч по-екзотични и директни унижения от обикновен мазохист. Готови са да платят всякаква цена — понякога колкото повече поискаш, са толкова по-щастливи. Няма да повярвате какви сцени се разиграват.

Х. Кристиян Андерсен не желае секс. Вживява се в ролята на гост на богата, измамена жена. С други думи, посещава публичния дом, за да чуе някоя измислена история. Разказвач с въображение, каквато претендирам да съм, е в състояние да изкара от такъв клиент тлъста сума просто като разтяга епизодите и ги реди няколко дни.

— А сегашният ти съпруг? — настоява Андерсен. — Какво му е?

— Клетият. Според лекаря бил ял отровен хайвер. Има страшни болки. Не е сигурно дали ще доживее до сутринта. Ела утре и ще ти кажа какво е станало.

Щастлив е да ми се отплати щедро за кратката, половинчасова приказка, уговаря си час за следващия ден и си тръгва.

Винаги се старая да предложа срещу парите на Х. Кристиян Андерсен оригинални истории, но ако съм разсеяна и не успея да измисля някоя достатъчно интригуваща, той се задоволява и със старата, но любима негова приказка, която е моята версия на Новите дрехи на царя.

Аз играя ролята на vendeuse — продавачка — в бутика на Диор в Ню Йорк, а Андерсен е госпожа Богата кучка, дошла да си поръча изцяло нов есенен гардероб.

Първия ден обсъждаме материите и неизменно решаваме, че колекцията ще е от мачкано кадифе (той обожава мачканото кадифе) и сатен. Началото е сложено и той плаща доста повече от стандартната такса за консултации, защото от тези пари трябва да купя и платовете. Преди да се появи пак следващия следобед, поръчвам да ми донесат за десет долара кадифе и сатен — той ще седи и ще ги гали, докато обсъждаме моделите.

— Как предпочиташ — да пратим платовете в Париж, за да ги ушие Карден или Диор, или да поканим тук някой моделиер? — питам аз клиента си.

Диор е мъртъв от години, но той не знае.

— Доведи Диор — нарежда той.

— Тези хора не са евтини — предупреждавам го. — Кристиян Диор ще поиска най-малкото седемстотин долара, за да прекоси океана.

— Парите нямат значение. Доведи го — повтаря той и вади портфейла си.

На следващия ден пристига да се запознае с Диор, но аз го посрещам с изключително тъжна история. Самолетът, с който е летял Диор през полярния път, е имал принудително кацане в Анкоридж, Аляска.

— Попаднали в снежна буря. Сметките за телефон, лимузини и хотели ще растат — налага се да го информирам аз.

Той, разбира се, плаща за всичко.

Докато чакаме моделиера да пристигне, подхвърлям колко по-добре ще стоят новите дрехи, ако си направи няколко силиконови инжекции, за да си увеличи гърдите.

— Прекрасна идея — засиява той като дете и плаща за бодване от двете страни на гърдите с празна спринцовка.

Накрая дрехите са готови — не ги е шил, естествено, Диор. Намерила съм чудесна кадифена роба, която му стои идеално. Помагам му да я облече и го уверявам, че е шедьовър на шивашкото изкуство. Той урежда натрупалата се тлъста сметка, благодари ми безкрайно и си заминава сияещ. Несъществуващите дрехи струват на Андерсен скъпо и прескъпо, но той е щастлив да плати и винаги е жаден за нови приказки. Често обаче е изтощавал въображението ми.

От време на време ми е хрумвало да му кажа: „Ей, Кристиян, приказките ми са на привършване. Сигурен ли си, че не искаш да те начукам?“. Наистина бих искала да получи нещо по-стойностно срещу парите си, но той предпочита да го залъгвам с приказки.

Веднъж ми поиска да го отвлека!

Предложи такъв голям откуп за отвличането, че би било безумие да откажа. Уговорих познат шофьор на лимузина да вземем Андерсен. Щеше да чака с цвете в бутониерата и навит на руло вестник в ръка в дванадесет на обяд пред спирката на метрото на Четиринадесета улица.

Понеже знаех колко обича да страда, го накарах да чака. Пристигнах в два и половина с черната лимузина, придумах го да седне на задната седалка и нахлузих найлонов плик на главата му.

Откарахме го в мотел извън града. Там шофьорът на лимузината остана да го пази два дни. Не му давахме нищо за ядене. Само от време на време му позволявахме да изпие чаша вода и да близне коричка хляб. Беше завързан за стол, на който трябваше и да спи. На третия ден го освободихме. Остана така доволен от отвличането си, че в добавка към високия откуп ни даде и щедър бакшиш.

Садомазохистите често използват нещо относително безобидно — медицински маркучи, омотани около срамните им части, цигарен дим или скъпи копринени шалове. Един клиент ми плаща, за да вържа с моряшки възел пениса и ташаците му, да го развеждам из стаята като кутре, да тегля шнура, докато той седи на земята, а аз — на леглото. Когато реша да стигне до оргазъм, дръпвам рязко и силно, възелът се развързва и той експлодира.

Друг пич иска от мен просто да седя на стол, да дърпам от цигара и да духам дим в лицето му, докато той седи гол насреща ми и се опипва.

Скъпите копринени шалове са любима залъгалка на президента на една от най-крупните европейски автомобилни компании. Ще го нарека господин Голям волан.

Получих господин Голям волан в наследство от Мадлен. Тя изкарваше доста пари от него — на силно завишени цени му продаваше кокаин, който той използваше при нощните си забави.

Господин Голям волан си има любима игра. Приема проститутки — винаги две — в апартамента си в Уолдорф и ги оставя да стоят неподвижно пред тристенно огледало, а той танцува около тях и ги намята с въпросните шалове.

Когато е в града, гледам да го обслужа най-напред, защото знам, че преди нощта да свърши, ще поиска цяло ято момичета, а веднъж не успях да му ги осигуря.

Той ни посреща в апартамента си, облечен в шикозна копринена пижама — нито я съблича, нито прави опит да покаже тялото си през следващите два часа (обикновено толкова продължава сеансът). Наетите момичета обаче трябва да се съблекат, да сложат дебели вълнени чорапи, пак да обуят обувките си с високи токчета и да стоят неподвижно, докато той се занимава с „украсяването“ им.

После посипва кокаин по гърдите и пичетата ни, смърка го или го излизва, ставайки видимо необуздан, и започва да мърмори неразбираемо на смесица от френски и италиански.

За някои от момичетата това е доста уморително: като се изключат петте минути, когато лежим, та той да се възхити на творението си, през цялото време сме на крака, а поради дебелите вълнени чорапи обувките здраво ни стягат.

След два неудобни, но напълно платонични часа, той плаща по 200 долара на всяка, ние се обличаме и си тръгваме.

Господин Голям волан ме държи неизменно будна по цяла нощ. Поръчва да му намирам нови и нови двойки проститутки, а около девет сутринта, когато си мисля, че е изтощен от всичкия кокаин и подскачането наоколо, той звъни и ме кани да отида при него за чисто ебане, което продължава най-много десет минути. После поръчва закуска, изкъпва се и заминава на служебно съвещание, а вечерта повтаря същия сценарий.

Мъжете, готови да правят всичко, но не и да чукат, страшно харесват борбата. Рефера — литературен критик от Ню Йорк — е довел тази дейност до изкуство.

Рефера пристига в дома ми с малко черно дипломатическо куфарче, от което вади старомоден корсет с жартиери на цветчета. Трябва да се съблека пред него и да сложа корсета. Обожава да наблюдава как женската плът прелива от тясната дреха.

После обувам мрежести чорапи, миниатюрни пликчета без долна подложка, обувки с висок ток и лягам на леглото. Рефера също се съблича и ляга до мен с черното куфарче.

Отново отваря скъпоценното си куфарче и измъква папка. Първия път помислих, че ще съдържа старовремски снимки как мъже лижат жени и жени смучат курове, но вместо това той извади цяла колекция от снимки на боркини, които пръсна по леглото.

Снимките са стари, хартията — пожълтяла и макар да ги е гледал стотици пъти, продължава да се възбужда, докато ми ги показва.

— Виж как стърчат гърдите на тази и как онази си е вирнала задника.

Обсъждайки борческите пози на свирепите на вид жени със старовремски прически и мускулести тела, той се увлича пламенно.

След време старателно ги събира и ги прибира, за да извади нова папка — този път със снимки на филмови актриси — София Лорен, Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо и на красиви манекенки от реклами. Всички те имат едно общо нещо: носят бельо, състоящо се от корсет, секси сутиен, жартиери и чорапи.

Идва ред Рефера да ми постави задачата да ги подбера по двойки като подходящи партньорки по борба.

— Коя мислиш, че наистина ще даде на другата да разбере? — пита той похотливо.

Явно, отлично се справям с чифтосването, защото започва да скача по леглото от възбуда и пита дали някога съм се борила с жена.

При такива хора психологията играе огромна роля и затова отвръщам:

— Обожавам да се боря и винаги побеждавам, защото съм агресивна. — Измислям история как заради гадже съм се била на плажа в Пуерто Рико с надуто червенокосо, луничаво английско момиче. — Борбата е любимото ми занимание — продължавам. — А и винаги печеля, защото съм много жилава. Сграбчих онова момиче за дългата коса и я омотах около лицето й. Докато се опитваше да запази равновесие, съдрах дрехите й откъм гърба и тя остана по жартиери и скъсани чорапи. Имаше хубави силни бедра. Захапах ластика на пликчетата й и го скъсах. Здравата я издрах с дългите си нокти по цялото тяло. Накрая зарових лице в навлажненото й путе и отскубнах няколко кичура от жилавите й косми по срамния триъгълник. Тя побягна, крещейки от яд.

Докато слушаше историята, видях как получи силна ерекция и започна да онанира. Доукрасих нещата — как се е насъбрала ръкопляскаща ми мъжка публика. Докато описвах момента на триумфа си, Рефера свърши с вопли и стонове, сякаш той беше битият.

После стана, изми се, облече се, прибра снимките в куфарчето, плати ми с дебела пачка банкноти и напусна дома ми, без да отрони думичка.

Доста съм популярна сред любителите на фантазиите за борба, защото съм силна и понякога мога да се държа нападателно. Но това започва да се превръща в проблем, защото Прекрасния Джордж — един отегчителен тип — иска да се бори единствено с мен.

Запознах се с Прекрасния Джордж, преди да стана мадам с толкова ангажименти. Тогава можех да отделям часове да се въргалям с него по пода, но напоследък намирам желаното от него забавление за отнемащо доста време и болезнено за мен.

Прекрасния Джордж е хилав, жилав и доста грозен, но е фантастичен събеседник, брилянтен композитор, финансов факир и страхотен тенисист.

Със смайване научих, че е баща на малко момче, защото в замяна на 150-те долара, които ми плаща, иска единствено да се въргаляме по пода и да се борим. Никога не ме чука и никога не онанира. Как, питах се аз дълго, този мъж е направил бебе, щом никога не стига до оргазъм. Случайно го разбрах на едно светско коледно събиране, и то от самата му съпруга!

Явно не бе тайна, че харчи част от парите си при мен. Съпругата му знаеше и напълно го одобряваше.

— Значи вие сте Ксавиера! — възкликна, когато той ме представи. — Позволете ми да ви благодаря за всички чудесни неща, които сте направили за съпруга ми. Подобрихте неимоверно много сексуалният ни живот.

Госпожата обясни, че след сеансите в моя дом съпругът й се възбуждал до такава степен, че с прибирането вкъщи я хващал в борческа хватка, напъхвал си пениса в нея и се изпразвал. При други обстоятелства, призна ми тя, не правели никакъв секс.

Попитах откъде се е взела странната му задръжка и тя ми разказа следното: бил дребен дванадесетгодишен ученик и си падал по някакво дебело момиче; един ден тя го сгащила в гимнастическия салон, вдигнала го над главата си, метнала го на пода и се запревивала от смях.

Съпругът й, продължи тя, се почувствал силно унизен, но същевременно изпитал странна сексуална екзалтация. Когато пораснал, все търсел дебели или едри жени.

Твърдеше — и сигурно е вярно, — че дори се навъртал около панаири и циркове, за да даде воля на фантазиите си, гледайки дебелите жени, които показвали като атракции там. Най-после ме срещнал, а според него аз съчетавам приятна външност, достатъчно сила и готовност да изпълня прищявката му.

Когато се запознах със съпругата, вече не обслужвах Прекрасния Джордж — не разполагах с достатъчно време за него, а и не можех да си позволя след всеки сеанс два дни да ходя с натъртени крайници и синини.

Тя горещо ме помоли отново да се грижа за съпруга й, дори предложи да ходя в къщата им, където имало повече място за борба.

— Ако ще се почувствате по-добре, ще излизам за уроците си по музика, когато сте там — предложи тя.

Отказах поръчката.

С изключение на неудобните странични последици битките с Прекрасния Джордж са детска игра в сравнение с някои необичайни групови сцени, които ми се налага да организирам понякога. Като начало винаги трябва да намериш някого и да му плащаш допълнително за участието, а това се случва да е катастрофално, ако не откриеш подходящия човек.

Подобна неприятност ме сполетя при групова сцена със стеснителния бизнесмен Лайънел, който всяка седмица идва в Ню Йорк.

 

 

Лайънел беше воайор. Обожаваше да гледа филми как мъжете го правят помежду си, а още по-добре, ако ги наблюдава съвсем отблизо, скрит зад огледален прозорец. Беше женен, но очевидно бе потенциален хомосексуалист и бе само въпрос на време да събере кураж, за да участва лично.

Случи се един неделен следобед.

— Ксавиера, дали ще ми намериш симпатичен, дискретен млад мъж, с когото да експериментирам? — попита той плахо.

Беше съвсем просто да звънна на службата за „жребци“ на Пим Андерсен (когото също наричат мадам) с молба да ми изпрати някой привлекателен и добре надарен.

А именно, когато използваш непознати жребци, има риск да се сблъскаш с трудности.

При момичетата виждаш как са оформени, стига да погледнеш голите им тела, но ако някой „жребец“ твърди, че му е голям, просто трябва да приемеш думата му на доверие. Не можеш да поискаш да ти го покаже.

Въпросният неделен следобед Пим ми изпрати Реймонд — красиво хлапе, — но точно когато сеансът трябваше да започне, младежът не успя да го вдигне.

Повиках го настрана и попитах:

— Какъв е проблемът? Защо не ти става?

— От сутринта чуках пет пъти, а и онанирах, когато се събудих, защото ми беше приятно — отвърна той.

Не можех да използвам уморен жребец, затова го отпратих.

— Ако ще работиш тази работа, не онанирай, глупако — посъветвах го на изпроводяк.

Междувременно Лайънел ми бе платил 200 долара. Не му ги върнах, но за следващия ден му обещах фантастична четворка. Този път се свързах с Джони Стар, чернокожия управител на магазина за чадъри. Той в никакъв случай не е хомосексуалист, но има гигантски кур. Готов е да участва безплатно в почти всичко, стига да получи момиче накрая.

Следващия следобед върху огромното ми легло сме Лайънел, Джони, съквартирантката ми Корин и аз. Време е да започнем, но Джони се бави. Отново проблем. Огромният му черен хуй виси пред белите бузи на задника на Лайънел.

— Няма да се навра там без презерватив — дърпа се Джони и настоява да отложи изпълнението, докато не намеря искания кондом.

Най-сетне сме готови и този път Лайънел не може да се оплаче. Докато лежи настрана, Корин му прави свирка отпред, а отзад Джони вкарва и изкарва кура си от ануса му, а Лайънел не спира да вика, защото първия път винаги е болезнено. В това време аз съм зад Джони и го опипвам между краката и по гъза, като не пропускам да обръщам специално внимание на ануса му.

Накрая Лайънел е като разнебитен, но на седмото небе от щастие, Джони е начукал мен и Корин безплатно и всеки е получил заслуженото според труда. Два дни по-късно обаче Лайънел ми се обади да сподели, че съпругата му настоява да знае защо се храни прав пред полицата над камината.

 

 

Ако някой си пада по причудливи групови сцени, той е в състояние да направи какво ли не за да си го получи — понякога дори се стига до опасна ситуация, както стана с Нижински — онзи, дето обича да гледа как голи момичета танцуват балет.

Запознах се с Нижински по времето, когато бях единачка и на път да се впусна в бизнеса като мадам. Искаше само по едно момиче на сеанс — трябваше да лудува пред огледало, преди да се любят.

Случайно установих, че живее в сградата, където отворих първия си дом, и така той се превърна в мой редовен клиент, но ставаше все по-странен в прищевките си. Караше ме да му доставям екзотичен тип момичета: азиатки, негърки, но не и англосаксонки. После започна да се пазари за цената, защото ми бил редовен клиент.

Харесвах го по някакъв начин — беше чудесен дизайнер във водеща рекламна агенция, но с исканията си ми пилеше нервите.

Една петъчна нощ към четири сутринта тъкмо щях да си лягам, когато на вратата се позвъни настойчиво. Отворих и видях Нижински в компанията на две войнствени на вид чернокожи улични проститутки. Помоли да им позволя да влязат.

— Искам да се запознаеш с двете ми нови гаджета — обяви той пиянски. — Страхотни балерини са.

— Ако те са балерини — срязах го, — аз съм космонавт. Лека нощ. Отивам да спя.

Същата вечер бях пратила Илейн — едно от моите момичета — на среща за цялата нощ и я очаквах да се върне с чека в осем сутринта. Само аз се оправям с чековете и винаги плащам на момичето, независимо дали има покритие или не, но в този случай не очаквах проблеми, защото клиентът бе ректор на голям университет.

В осем на вратата се звънна. Отворих и видях насреща си Илейн, бяла като платно, разтреперана и полуистерична.

— Фоайето е пълно с полицаи и фотографи — каза тя. — А асансьорът е облян в кръв.

Посъветвах я да се успокои, дадох й кафе, сложих тъмни очила и перука и слязох да видя какво става. От портиера разбрах, че Нижински е в критично състояние в болницата Белвю.

На връщане към апартамента видях стените на коридорите, целите в кръв.

След няколко дни Нижински излезе от критичното състояние и аз отидох да го посетя в болницата — да го видя и да разбера какво е станало. Когато завел двете курви вкъщи, поискал от тях да се съблекат и да изтанцуват няколко балетни стъпки. Те обаче отказали и поискали по-бързо да си изкарат парите.

— Аре стига глупости — възразили. — Изчукай ни набързо и ни дай стотачка.

Нижински, както бил пиян, предложил да им плати с чек, защото не разполагал с достатъчно пари в брой. Според правилата на бизнеса си обаче уличните проститутки никога не приемат чекове и затова, когато той старателно започнал да го попълва, те се ядосали, грабнали кухненски нож и го наръгали.

Двете заедно го повалили, натикали носна кърпа в устата му и му завързали очите. Счупили бутилка кока-кола и наврели нащърбения й край в лицето му, откъртили краката на холната масичка и с тях го пребили почти до смърт. После го ритали в топките, а накрая пак го наръгали с ножа — затова до ден-днешен има грозни белези по корема и около врата.

Момичетата побягнали, когато той припаднал, но не и преди да изнесат всичко с някаква стойност от апартамента.

За щастие той дошъл в съзнание, довлякъл се до коридора и последното, което помнел, е как натиснал копчето на асансьора с брадичка, преди да се свлече на пода.

Напоследък Нижински води много скромен и усамотен живот, но ужасната случка не го е излекувала от причудливото му желание. Винаги обаче внимава с кого провежда еротичните си балетни сеанси и определено предпочита професионалистки да изпълняват танца.

 

 

Бих предпочела да нямам нищо общо с още една категория клиенти. Те се възбуждат от мръсотия.

В сеансите им трябва да има какво ли не — не са изключени пикаене и сране, да го кажа направо. Готови са да платят цели състояния, но обикновено отказвам, освен ако сеансите не са извън дома ми.

Прочут телевизионен продуцент е готов да плати астрономическа сума за „златен душ“.

Когато се запознахме, беше напълно нормален, но постепенно започна да иска вибратор върху пениса си, после дилдо в ануса, а накрая ме помоли да уринирам върху него.

С течение на времето това се превърна в мания. Един ден ми се обади с думите:

— Ксавиера, мечтая дванадесет красиви момичета да пикаят отгоре ми. Ще платя колкото кажеш, само го уреди.

По онова време още не бях мадам и доста трудно намерих осем момичета, готови да участват. Гаджето ми Лари купи найлонови чаршафи, за да предпазя леглото си, защото сеансът щеше да се състои в моя дом.

Предупредих момичетата да не ходят в тоалетната, преди да дойдат, и към хонорара от 50 долара обещах бонус от 25 за онази, която пикае най-дълго. За всеки случай ги посъветвах да изпият по няколко бири, тръгвайки към мен.

Продуцентът пристигна леко подпийнал, изпи още половин бутилка скоч, легна гол на водоустойчивото легло и сеансът започна. През цялото време прожекционен апарат въртеше на стената порнофилми, а аз седях на стол с хронометър в ръка и засичах колко време момичето, влязло в стаята, стои разкрачено над него и се облекчава.

Минаха две, три, четири момичета. Урина се стичаше по леглото и по пода, а на мен започна да ми дотяга отблъскващата гледка.

И последното момиче приключи. Стаята ми приличаше на кочина — локви по пода и пикня по косата, очите и тялото на продуцента. Състезанието спечели дребна пуерториканка с възпаление на пикочния мехур — цели шестдесет и пет секунди поддържа слаба струйка.

Но той още не бе стигнал до оргазъм. Взех най-голямото дилдо, с което разполагах, и го натиках в ануса му. Докато свършваше, очите му щяха да изхвръкнат. После го напъхах във ваната, пълна с ароматни соли, измих го със сапун от главата до краката, извадих го, подсуших го, но се сетих, че не съм измила косата му и повторих целия процес.

Бирата, пиленцата и ваната му струваха 800 долара и той с удоволствие ги плати. Аз обаче не желаех домът ми да се превръща отново в обществена тоалетна, затова го изпратих при мадам конкурентка.

Господин Неприлично богат е нещо също толкова неприятно. Този невероятно красив, интелигентен, чаровен и богат мъж иска да го храниш със собствените му лайна — буквално — със сребърна лъжичка от чиния. Едно познато момиче натрупва цяло състояние — щом изпитва нужда, той й се обажда да вземе такси и незабавно да отиде при него.

Но повечето ми момичета не обичат да го посещават, макар парите да се изкарват лесно, защото тридесет и две годишният господин е невероятно красив — би станал страхотен съпруг на някое момиче, но повечето не са в състояние да изпълняват желанията му.

Господин Неприлично богат ме смущава с още нещо: за отблъскващото си отклонение използва сини порцеланови чинии от Делфт^[1] — износът, с който родината ми най-много се гордее!

В черния ми тефтер Хенри Осми фигурира сред онези, които особено много си падат по мръсотиите. В Ню Йорк няма уважаващ себе си хотел, откъдето да не са го изхвърляли, защото е пълна свиня.

Всъщност прилича повече на жаба, отколкото на прасе — отблъскващ мъж с някак неестествено изпъкнали зеленикави очи и плътни влажни устни.

Всяко умно момиче би изкарало купища пари от него, но са нужни и търпение, и здрав стомах. Дебелакът поръчва да му донесат в стаята огромни количества храна и започва да я поглъща ненаситно, дрогирайки се с трева, кокаин, амилнитрат и всевъзможни други стимуланти.

Пъха с шепи храната в устата си, като през цялото време мляска и грухти като свиня; после, когато не е в състояние да поеме повече, започва да я мята из стаята: хвърля грах, моркови, пилешки кости из цялото помещение — по абажурите, пердетата, дори по роклята на момичето, и, естествено, цялото легло е обсипано с храна.

В зависимост от настроението си иска момичето да го рита, шамаросва, връзва, да го плюе по лицето, а понякога — и да пикае върху него. Най-сетне стига до край, но момичето трябва да опре вибратор до пениса му, а той дъвче с влажни устни вагината й.

Представете си какви писъци надават камериерките, когато пристигат да почистят стаята на сутринта!

Сцената е отблъскваща, но той не е лош; просто се държи като голямо бебе. Не така обаче гледат на поведението му хотелските управители. Затова достъпът му до повечето хотели в Манхатън вече е ограничен.

За първи път Хенри Осми ми се обади от апартамент в Плаза; за последен път го чух от долнопробен мотел на Десето авеню.

Известен филмов режисьор е майстор на зловещото не само на екрана, но и в живота. Във вилата си в Калифорния е обзавел специална стая като погребално бюро — ляга в отворен ковчег от полиран махагон с тежки бронзови дръжки, заобиколен от букети цветя. Гримира се, за да е смъртно блед, и облича копринена роба. Секретарката му отива да намери две момичета, за предпочитане не професионалистки. Въвеждат ги в притъмнената стая с вече запалени свещи. В помещението звучи тиха музика от орган. Обикновено момичетата надникват в ковчега, за да изразят последна почит. „Трупът“ лежи със събрани ръце, но не върху корема, а около пениса си. Щом се наведат, той се надига и отваря очи. В момента, когато момичетата хукнат с писъци, всяко получава плик със 100 долара, а той стига до оргазъм.