Ксавиера Холандер
Професия проститутка (14)

14.
Бизнесът да доставяш удоволствие

Всеки смята, че висококачествените проститутки, особено мадам, имат много пари. Това определено е мнението на адвокатите, защото за времето и положеното усилие обикновено ми искат три-четири пъти повече, отколкото на друг клиент.

Вярно, моят бизнес — както би се изразил брокерът ми — осигурява сериозен приток на пари в брой. Най-добрите мадам в града успяват да изкарат до 5000 долара на седмица в добър период през януари, февруари и март, но през останалата част от годината е по-вероятно да стигнат до 3000 на седмица. А разходите са високи целогодишно.

От понеделник до четвъртък включително почти винаги държа пет-шест момичета, които работят за мен в апартамента ми с три спални. През уикенда обаче пичовете напускат Ню Йорк и отиват при семействата си в Лонг Айланд, Охайо или там, откъдето са. През летните уикенди тръгват още в четвъртък.

Освен момичетата в апартамента, всяка вечер обикновено изпращам други пет на адреси в жилища и хотелски стаи. Доста клиенти, особено латиноамериканци, имат желание да ги видят с някое от моите момичета. Водят ги на вечеря, пият шампанско, отиват на танци. Тези типове искат да се насладят изцяло на проститутката, преди да я наебат. Не пускам обаче момиче на тричасова вечеря за по-малко от 200 долара. Богатите латиноамериканци се придържат към този стил и общо взето не възразяват да си платят.

Повечето клиенти идват при мен по устна препоръка. Ако някой от появилите се прилича на заможен човек, готов да харчи големи суми, първоначално вдигам таксата над минимума от 50 долара. Ако преценя, че ще се справи с повече момичета, му предлагам две-три и дори нарушавам правилото си, като вземам парите предварително. За „околосветско пътешествие“, стига момичето да е готово да извърши тази интимна услуга (трябва да обходи с език не само слабините на мъжа, но и задника, и ануса), обикновено взимаме двойно. Ако не разполага с достатъчно пари в брой, приемам чек, дори да е нов клиент. Винаги можеш да различиш дали един човек е богат.

Когато мъж, който не е от Ню Йорк, а от Вашингтон, Чикаго, Филаделфия или друг град, си тръгва от моя дом, му давам няколко от визитките си на архитектка по вътрешно обзавеждане, та да ги раздаде сред бизнес партньорите си с уверението, че могат да ми се обадят по всяко време.

За мъж от Тексас цената моментално става 100 долара. Те наистина са сред най-щедрите ми клиенти. Срещу парите си клиентът получава половин час с момиче и няма връщане, ако не е задоволен.

Срещу петдесетачка обслужваме набързо борсовите посредници. Те не са особено претенциозни и винаги са готови да се чукат. Често се отбиват, но не са склонни да се мотаят три часа и да пият алкохола ми. Обикновено са сговорчиви и много експедитивни.

Понякога идват напълно импотентни мъже — искат да лижат едновременно две-три момичета, но пак не свършват. Хем ми губят много време, хем ми създават проблеми, стигне ли се до плащането. Повечето ми клиенти обаче си свършват работата доста по-бързо от полагаемия им се половин час. Но ако искат да повторят, дори да е същото момиче и в същите тридесет минути, трябва да платят отново.

Напоследък деля по равно с моите момичета и им плащам всяка вечер. Изпратените в хотелски стаи момичета обикновено се връщат, след като си свършат работата, за да ми дадат 50%, които ми се полагат като на мадам. Понякога обаче са толкова уморени, че ми броят парите на следващия ден. „Външните“ ми момичета почти винаги са честни и делят с мен. Понеже и те, и клиентите им се нуждаят от мен, като правило не мамят. Ако, например, изпратеното в хотел момиче накара клиентът да се изпразни три пъти, би могла да прибере 150 долара, а да ми каже, че е свършил само веднъж. Но това рядко се случва, а и клиентите обичат да ми напомнят колко пари харчат при мен. Сигурно си въобразяват, че един ден ще им смъкна от цената.

Сутрин много мъже се събуждат надървени и имат желание да ме видят, но не са в състояние да дойдат. За тях съм уредила специална услуга. Позволявам да ми звъннат по телефона и им приказвам, докато те онанират и стигнат докрай. За това обикновено не ми плащат, но знам, че някоя вечер ще се появят като плащащи клиенти.

Откровено казано, в момента се опитвам да прекратя тази услуга. Все така се случва, че докато приключа с административните задачи на една мадам, станало пет. Тъкмо заспя и някой тип, готов да ебе, ме събуди.

Има момичета, които живеят в апартамента ми седмица или месец. За това ми плащат по 125 долара седмично и, естествено, ползват предимството първи да избират от пристигащите клиенти — особено обедните типове, които искат бързо начукване или свирка посред бял ден. Момичетата не възразяват срещу подобно уреждане на наема, а парите ми вършат добра работа, защото наемите на големите апартаменти са между 500 и 1000 долара на месец.

За да бъде бизнесът ми жизнеспособен и да се разраства, възприех типичната американска система на кредитиране. Една от най-големите брокерски къщи на Уолстрийт например има при мен кредит от 2000 долара. Изпращат ми най-добрите си бизнес партньори и клиенти, които не са от Ню Йорк, а веднъж седмично вицепрезидентът на къщата слага дължимите пари в плик и ми ги изпраща по куриер на фирмата.

В много случаи приемам лични чекове, но това крие и рискове. Както и във всеки друг бизнес, не е възможно напълно да се спасиш от чекове без покритие или изпразнени сметки.

Водя си малък червен тефтер за текущите сметки. Отляво записвам клиентите по име и колко плащат; вдясно е името на момичето или момичетата, които е получил. Така е сигурно, че на всяко момиче е платено. Наясно съм и колко са постъпленията за деня. В края на тефтера водя списък на клиентите, които идват при мен на вересия, и колко ми дължат. Вписвам и чековете без покритие. Обикновено моля Лари, гаджето ми, да се опита да вземе парите.

В същия червен тефтер отбелязвам и какви пари харча. За Коледа и рождените дни пращам на родителите си прекрасни подаръци. Докато името ми не се появи по първите страници на всички световни вестници, след като се забърках в скандал за корупция в Ню Йорк, майка ми си мислеше, че работя за холандското консулство. Но един ден не могла да откъсне очи от снимка на любимата си дъщеря, размахваща камшик с вид на човек, готов да изплаши до смърт фотографа. Започнала да се самообвинява, задето съм стигнала дотам. Трябваха ми години, за да я убедя, че не съм станала проститутка като вид отмъщение към родителите ми. Баща ми, вече твърде болен, за щастие не разбра какво става. Понеже полицията постоянно ме преследва от апартамент на апартамент, получавам пощата си в офиса на Лари като предпазна мярка.

Щом установя, че разполагам с повече от хилядарка, се обаждам на Лари и казвам: „Видях Бони“ или „Бони беше тук“, ще рече, че имам един бон — хиляда долара, които да прибере в сейфа. Налага се да внимавам какво говоря по телефона, защото често ме подслушват.

Но нека ви запозная и с другата страна на счетоводната ми книга — огромните ми харчове.

Според червения тефтер имам да вземам 8000 от кредити и чекове без покритие. Ще бъда късметлийка, ако прибера поне 3500. Годишните ми загуби заради грубо отношение съставляват 20% от всичките ми приходи.

Ако бизнесът ми беше узаконен, щях да впиша някои от големите суми, необходими за начина ми на живот, като „разходи“. Хаотичният ми живот влияе не само на финансите ми, но и на физиката. Когато се погледна в огледалото, виждам колко съм уморена. Но разполагам с големи запаси енергия и хъс към живота — това ми помага да се отърся от горчилката и категорично си забранявам да се чувствам нещастна. Не пия и не пуша; често отскачам до Лас Вегас, Пуерто Рико или нещо от сорта, не само да събера тен, но и да поддържам добрия си външен вид и здраве.

Имам пълно доверие в Лари — той оставя парите ми по различни сейфове, за които разполагам с ключове дубликати.

И така — както казах, — губя по 20%, ще рече 10% от наличните пари в брой, защото всяка вечер плащам на момичетата си половината от изкараните пари, дори да приема чек без покритие или да пусна клиент на версия.

Най-големите ми разходи са при полицейски обиск на апартамента; най-често тогава ни арестуват — мен и момичетата ми. Досега тази година преживях три унищожителни обиска: един през март, втори през април и трети в края на юли. След всеки арест плащам гаранция за мен и за момичетата ми, глоби и хонорари на адвокатите; тук не броя парите, дадени на полицаите. Сумата обикновено възлиза на 1000 долара месечно и се разпределя сред служителите на целия участък. Един-два пъти полицаи ми казаха, че са отклонили жалби срещу мен, но така или иначе, наложи се да се местя четири пъти за по-малко от година.

След всеки обиск се местя в нов апартамент — под закрилата на друг полицейски участък. Това означава фирми за превозване на мебели, нови мокети, преинсталиране на телефоните и усилия да задвижа бизнеса в новата квартира.

Сигурно вече ви е ясно какви са част от разходите, неизменно съпътстващи една мадам. Дори баналните режийни за поддържане на дом като моя са високи. Всяка вечер пристига прислужница, понякога „иконом“, а и клиентите ми изпиват доста алкохол.

В моя бизнес има куп дреболии, които се превръщат в стабилен — при това висок — разход. Да вземем големите чаршафи, черните мрежести чорапи, гащи, сутиени, колани с жартиери, кожени дрехи и перуки — купувам ги и ги държа в дрешника заради желанията на травеститите да им предоставяме възможност да ги обличат. Тези фини дамски артикули не издържат дълго, защото мъжете ги разтягат, а и трябва да се перат след всяка употреба, понеже клиентите постоянно се изпразват в тях или отгоре им. Но най-силно ме удрят заплащанията на адвокатите и вноските за полицаите. За последните осем месеца те възлизат на около 25000 долара.

След последния обиск платих на полицията 400 само за да си получа черния тефтер. Тефтерът, който постоянно осъвременявам, е сърцевината на бизнеса ми. Водя цялото си счетоводство в червения тефтер, а в черния съхранявам цялата информация за клиентите: имена, адреси, телефонни номера. Ако е домашен телефон, го слагам в скоби, за да ми напомня да не звъня, освен в спешен случай — например чек без покритие. Отбелязвам и кратки данни за пичовете: дали плащат по 50 или по 100, дали искат по две момичета едновременно, дали пият много, дали са чудаци, роби, с големи курове, с приятни характери, срамежливи, харесват ли разнообразието, обичат ли да лижат путки, плащат ли допълнително за „околосветско пътешествие“, стиснати ли са, или са готови да те измамят.

В тефтера може да се види следното типично вписване: Питър Пан; …; ОК; Лолити; умалителен.

В превод означава: пичът, наречен Питър Пан, плаща, което е кодът за 50 долара, чековете му имат покритие (ОК), обича млади момичета (Лолити), курът му е малък (умалителен). Друг пич в тефтера ми е закодиран по следния начин: Стийв Суперкур; *; !; групи; СФ.

Името на Стийв в тефтера говори само по себе си за размера на кура му, плаща 100 (*), пазари се за цената (!), обича да е едновременно с повече от едно момиче (групи) и е от Сан Франциско (СФ).

Ако пиша M/S, означава, че типът е роб и аз вадя торбичката със съкровищата си, когато ще идва. Понякога вписвам истинското име на клиента преди псевдонима. Винаги знам истинската им самоличност, но се съобразявам с желанието им да ги наричат с измислените им имена. Очевидно е защо не е желателно да загубя тефтерите си. Всъщност те са най-ценното ми притежание. Трябва да си ги получа обратно и, естествено, плащам скъпо и прескъпо да си ги възвърна.

Друга услуга също ми струва далеч повече, отколкото е редно. За четирите ми премествания през последната година използвах един и същи агент по недвижими имоти. Този тип ми начислява всевъзможни такси и комисионни, лъже ме и ме мами непрекъснато, но не го сменям, защото винаги ми намира безопасна сграда. Познава управителя на блока, портиера и знае, че има и други работещи момичета в сградата. Всичко това е толкова важно за мен, че не си позволявам да споря за високата цена. Освен това този агент отказва да приеме нещо в натура от мен.

Често използвам израза „нещо в натура“. Не са редки случаите, когато прибягвам до бартер. Мъж, който работи в частен клуб в Ню Джърси, ми доставя по-голямата част от алкохола. Самият той го взима от складовете на клуба. Срещу всяка каса получава момиче, а на нея й плащам 25 долара. Този тип винаги е готов да чука. Веднъж поиска пет момичета за една вечер. Даде ми три каси алкохол и чек за 100 долара. Срещу едно бързо изчукване цветарят ми донесе две огромни красиви стайни растения, които струват 800. За наебаване от време на време бижутерът ми прави сериозни отстъпки, а на Девета улица стар обущар евреин, който прави великолепни обувки по поръчка, иска да му се плаща с момиче. Направи ми изключително красиви обувки — струват най-малко петдесетачка. Отидох да си ги прибера, а той ме облада на стола в мръсния си малък дюкян. От мен се искаше само да си сваля пликчетата, да си вирна и разтворя краката — старецът се надърви достатъчно, да ми го вкара. Чук, чук — свърши той за две минути, а аз си заминах с обувките.

Познат производител на мебели ми даде два стола и шезлонг срещу няколко свирки; дори персоналът на китайския ресторант в партера на жилищната сграда ми носи храна с отстъпка. Срещу безплатна храна давам на тези китайчета момиче за половин цена — 25 долара — и веднъж месечно гратис.

Давам по 200 долара бакшиш на петимата портиери, но домакинът предпочита момиче два пъти месечно, което според моето счетоводство излиза стотачка. По същия начин се разплащам с управителя на сградата. Така, за да се погрижа за двамата, разходът ми излиза 200 на месец, макар и платено в натура. Тези подаръци обаче си струват, защото при арест на проститутки, обикновено веднага отнемат имуществото по съдебен път, а на мен не ми се случи след последното ми арестуване, макар и така широко огласено. Начуках управителя един път допълнително и като специална благодарност начуках и един негов приятел. В отговор ми позволиха да остана в апартамента, докато спокойно си намеря друг.

Много е важно да се държиш дружелюбно с персонала на сградата. Помня как една нощ се прибрах от събиране при приятел и доста ми се ебеше. Същата вечер на вратата дежуреше високо, седемнадесетгодишно чернокожо момче. Казах му да се качи в апартамента, за да му дам бакшиша. Той дойде и аз почти го изнасилих. Чукахме се до полуда, а му дадох и десетачка — остана доволен от бакшиша. Лошото е, че се влюби в мен. А за мен цялата работа беше все едно че си измих ръцете. След като го обладах, го забравих, но той продължи да ми се обажда, изпращаше ми плочи и цветя като подарък. Оказа се доста трудно да го накарам да не ме безпокои.

Имам и аптекар — дава ми без рецепта амилнитрат, продава ми с отстъпка гелове овлажнители за вагината и козметика, която купувам в големи количества. Никога не съм чукала аптекаря, но понякога той ми праща да обслужвам негови близки приятели. Една приятелка има красиво уреден дом. Всеки предмет там буквално е изчукан от производителите и продавачите.

Вече споменах и за друг от основните ми разходи — преинсталиране на четирите телефонни линии, което се налага при всяко местене в нов апартамент. Работата не е малко. Отнема два-три дни, защото има няколко апарата по стените и два — по стаите. За щастие имам приятел — техник в телефонната компания. При необходимост го викам. Идва лично, свършва работата и му плащам добре или лично го начуквам.

Докато работех при Мадлен, открих, че едно момиче може да си осигури с натура пътуване по цял свят. Мадлен е от Южна Африка и обичаше да се връща там, но самолетният билет е доста скъп — 1200 долара първа класа. Един от най-добрите й клиенти бе постоянно надървен тип, съсобственик на голяма авиокомпания. За билет в две посоки тя му осигуряваше момичета на стойността на билета и дори след като дадеше на момичетата техния дял, спестяваше половината от цената на пътуването.

Когато започнах самостоятелен бизнес, този тип дойде при мен с предложението момичета срещу билети. Обещах му да се възползвам, когато реша да отида до Холандия, но за момента предпочитам да ми плащат в брой. Подобна уговорка е добра сделка, особено ако става въпрос за дълго пътуване до Хавайските острови или Австралия. Тогава наистина усещаш разликата при плащане на билетите в натура.

Един туристически агент често ми изпращаше клиенти и в замяна искаше момичета безплатно. Никога не съм се изкушавала да давам безплатно момиче на някого, само защото ми изпраща клиенти. Започнеш ли да го правиш, всеки ще иска да мине гратис, понеже ти осигурявал нови клиенти. Получава се ефектът на снежната топка и съвсем скоро се оказва, че се чукаш с всички наоколо безплатно. Туристическият агент се опита да се прави на делови — посочи, че за всеки десет билета, продадени до Европа, получавал един безплатно за себе си. Изразих съжаление, че ми е невъзможно да се състезавам с авиокомпаниите по отношение на политиката им да увеличават възнагражденията на служителите си.

Независимо от това по Коледа появи ли се някой от щедрите ми клиенти, самата аз се чукам безплатно — нещо като празничен подарък. Миналата Коледа ми се стори добра идея да разпратя изискани картички на клиентите си и същевременно да ги подсетя за съществуването си, съобщавайки им последния си адрес. Доста мъже ми се обадиха след Коледа да ми благодарят, че съм им съобщила новия си телефон и адрес.

Такива са приходите и разходите ми като най-голямата мадам в Ню Йорк. Според мен това доказва, че бизнесът ми може да стане законен, така както залаганията в Ню Йорк са легитимни. Жени като мен биха давали сериозен принос към хазната на града, още повече че кметът Джон Линдзи нарече Ню Йорк Град на забавленията. Щатът ще получава пари от данъците и таксите за разрешителни, а сега тези пари отиват при корумпирани ченгета и политици. Откакто свят светува никое правителство не е успяло да спре проституцията, защото мъжете я искат. Какво по-красноречиво от факта, че най-добрите ми клиенти са от висшите ешелони на управленските и деловите среди; те ми помагат да си въртя занаята, независимо от полицейските преследвания и честата смяна на адреса.

Върша работата си открито, все едно е легална. След няколко сблъсъка със закона се налага да съм по-благоразумна. Наричат ме европейската мадам, понеже в редица европейски страни толерират проституцията повече, отколкото в Щатите. Официалното американско заклеймяване е лицемерно, разбира се. В обществения живот с апломб говорят срещу липсата на морал, а същевременно водещи фигури в бизнеса, развлекателната индустрия, политическите среди са сред най-добрите ми клиенти. Макар да съм попадала в затвора няколко пъти, отказвам да спомена истинските имена на клиентите си. Данъчните инспектори старателно прегледаха извлечения от телефонните ми разговори и стигнаха дотам, да ме преследват дори в Холандия, настоявайки да научат на кого точно съм се обаждала в Белия дом. Понеже бях напуснала Щатите, можех да откажа да съобщя името и така спестих един публичен скандал.

Нелепо е според мен да смятат проституцията за престъпление. Какво е това престъпление, когато няма жертви? Има злоупотреби наистина, но в коя друга професия ги няма? Именно пререканията със закона насърчават уличните проститутки, чиито сводници бият клиентите им. Такова нещо не се среща в спокойната атмосфера на добре организиран дом за удоволствия или в работата на частни момичета на повикване. Защо да не позволят на момичета, които обръщат необходимото внимание на хигиената и са честни към клиентите си, да работят законно, както това правят социалните работници?

След като престанах да практикувам щастливия си занаят — проституцията, известно време живях в Канада, бях консултант в Института по сексология на Кларк в Торонто. Много често, особено при трудни случаи, потърпевшите говореха с мен откровено, а пред лекарите и психиатрите се затваряха. Имаше младежи, осъдени за изнасилване, и педофили, които ми признаваха, че ако са имали сексуални партньорки, никога не биха извършили някои от престъпленията.