Ксавиера Холандер
Професия проститутка (3)

3.
Южна Африка

Полетът от Амстердам до Йоханесбург обещаваше да е дълъг, но не и скучен. Седях до привлекателен италиански бизнесмен с божествено чувство за хумор и изискани маниери. По време на вечерята, поднесена веднага след излитането, се впуснахме в одухотворен разговор, при който разбрахме, че освен всичко друго имаме еднакъв интерес към класическата музика.

Той бе толкова очарователен, че още докато стюардесата събираше таблите, бях готова да му направя свирка. Необходими бяха доста акробатични умения, за да го постигна, без да ни забележат. Най-накрая го направихме — той покри главата ми с леко одеяло, а аз се правех, че се опитвам да взема чантата с гримовете си изпод стола му. Актът толкова възбуди и двама ни, че искахме да се любим през целия път. Но първо се налагаше да изчакаме момичетата да раздадат одеялата и възглавниците, да намалят осветлението и всички да се настанят за през нощта.

Веднага след като теренът се изчисти, вдигнахме облегалката между двете седалки и се притиснахме плътно под одеялото; аз бях с гръб към него и двамата, прилепнали като лъжици, започнахме да се любим. Трябваше да сме изключително тихи, а — както скоро разбрахме — и извънредно предпазливи, защото на два-три пъти той се поувлече и аз за малко щях да падна между седалките.

Измислихме си дори игра: правехме го между обходите на стюардесите, тръгнали да се отзоват на нечие повикване, или между отиването и връщането на сънлив пасажер до тоалетната. Предизвикателството да се любиш на десет хиляди метра височина правеше събитието още по-вълнуващо.

Ако трябва да съм откровена — доста приличахме на риби в консерва, но дори и така, докато се зазори, бяхме успели да се любим три пъти. Когато поднесоха закуската, се изправихме вдървени и лепкави и най-после протегнахме изтръпналите си крака.

През останалата част от полета се впуснах да говоря за заварената си сестра и съпруга й Дан, когото бях виждала само веднъж — когато Мона потърси баща ми в Амстердам. Бяха долетели от Южна Африка, за да изкарат медения си месец.

И Мона като мен е родена в Индонезия, но майка й — красива бивша руска балерина — след развода я взела със себе си и Мона и баща ми напълно изгубили връзка.

Когато се запознах с тях, помня, че си помислих какъв прекрасен човек е тя и колко е привлекателен съпругът й. Дори като четиринадесетгодишна девственица изпитах тръпнещото желание да се любя с него някой ден. Дан беше минен инженер от френски произход, висок, добре сложен, с тъмни къдрави коси. Беше истински белокож африканец от европейски произход, твърдо убеден и горд със своята мъжественост и великолепен разказвач.

На летището в Йоханесбург бяха дошли и двамата да ме посрещнат. Последва щастливо прегръщане, целувки и смях. Мона бе точно толкова прекрасна, колкото я помнех, а Дан бе станал още по-привлекателен.

Да ме посрещне, беше дошла и Дини — момиче, с което никога не се бях виждала, но си кореспондирах чрез Силвия. Тя ме разпозна по снимката — бях й изпратила. Приближи се и се представи на мен и роднините ми.

Дини работеше за холандските авиолинии. Разменихме си телефоните, разбрахме се да се срещнем, след като се настаня, и Мона, Дан и аз поехме към новия ми дом.

След половин час път с кола пристигнахме пред великолепна двуетажна къща в елегантно предградие на Йоханесбург. Сградата се намираше сред огромна морава, която представляваше обширна площадка за игра за осемгодишната ми племенница и двамата ми племенници, съответно на седем и шест, както и за двете огромни кучета — германски дог и немска овчарка.

От едната страна се виждаше голям плувен басейн, а от другата — гараж за три коли. Зад къщата имаше кокошарник. Мона бе решила да върти търговия с пилета и прислугата й помагаше да се грижи за тях.

Под слънчевото небе на Южна Африка животът течеше лесно, а семейството се отнасяше към мен като към кралска особа. Не ми позволяваха да си мръдна пръста из къщата, затова прекарвах дните мързеливо изтегната край басейна и работех върху тена си.

Но нощите често бяха самотни. По онова време в Южна Африка нямаше телевизия — беше част от правителствената политика за поддържане на апартейда. Ако Мона и Дан не поканеха съседска двойка на вечеря, нямаше много какво да се прави. През първите две седмици седях във всекидневната, слушах класическа музика и наглеждах децата, докато сестра ми и съпругът й присъстваха на официална вечеря или имаха друг ангажимент. Само песента на щурците или крясъкът на някоя птица нарушаваха зловещата тишина, а единственото движение бе на пердетата, ако ги подхванеше повей на вятъра през отворения прозорец.

В такива моменти мисълта, че в голямата прекрасна, но самотна къща няма друг възрастен, ме караше да се чувствам обзета от меланхолия и носталгия. Убивах времето, като пишех дълги писма на родителите и приятелите си.

Същевременно остро усещах липсата на силно мъжко тяло до мен, което да ме прегръща и — да си го кажа направо — да задоволи сексуалните ми потребности. В Амстердам бях свикнала на редовен секс поне веднъж седмично и по два пъти през уикенда с гаджето си, а изведнъж бях останала на сухо.

Обземаше ме все по-силно и по-силно желание да имам любовник — не ми говорете за мастурбация, защото го правех изключително рядко. Наоколо обаче нямаше необвързани мъже, с изключение на прислугата, но това не можех и да си го помисля, защото в Южна Африка те грози затвор от девет месеца, ако нарушиш границата между бели и черни.

Един ден ме оставиха да гледам децата. Родителите им отидоха на сутрешна сватба. Забавлявах племенниците си с игри, а накрая всички се изкъпахме в басейна.

Седемгодишният Джонатан като че ли имаше преждевременно развит сексуален инстинкт: покатери се по мен и ме обви с крака през кръста, успя някак да свали горнището на банския ми и заопипва гърдите ми. Докато седяхме така във водата с малките му крачета около мен, усетих как пенисът му започва да става по-твърд. Нямах никакво намерение да го насърчавам. Пуснах го, изсуших го и отидохме да обядваме.

 

 

Определено не водех задоволителен любовен живот и сериозно се замислих дали да не си намеря собствено жилище, където да удовлетворявам интимните си потребности по далеч по-зрял и удобен начин. Исках и да си потърся работа, защото не бях привикнала на пълно безделие.

Но Мона не желаеше да ме пусне. Страшно приятно й бе да има сестра до себе си, понеже за пръв път през зрелия си живот можеше да довери интимните си тайни на някого.

Макар никога да не бях виждала майка й, вероятно приличаше на нея, бе пълна противоположност на баща ни. Аз бях дива и контактна като татко, а Мона бе свенлива и затворена.

Сестра ми бе сърдечен, мил човек, но изключително строго възпитана. Ставаше ми смешно, като гледах как носи дебели памучни пижами, които я криеха от врата до петите дори в горещия южноафрикански климат, за да не би някое от децата да влезе в спалнята и да зърне част от тялото й. При басейна винаги носеше „почтен“ цял бански.

Колко по-различно бе това от моето възпитание, при което да видя баща си надървен бе така естествено, както да видя майка си с шапка.

Като имах предвид необходимостта си от зрял, качествен секс и понеже тази мисъл не ми даваше мира, един ден уредих да остана сама със зет си вкъщи.

Отидохме при басейна. Легнах по корем върху пешкира. С невинен глас помолих Дан да разкопчае сутиена на банския ми, за да не се получи грозна разлика в тена ми. Той бе по къси панталони и ми харесваше да гледам широките му окосмени гърди. Засуети се със закопчалката, а аз небрежно избърсах с ръка няколко полазили краката му мравки. Имаше нещо провокиращо в начина, по който го галех по краката и когато той най-после разкопча горнището, аз се наклоних напред, уж да разкарам и последните мравки, полазили по гърдите му. Притиснах гърди към голите му колене, а пръстите ми се плъзнаха нагоре по косъмчетата към ключиците му. Той замръзна на място. Телата ни вече бяха така близо, че буквално седях в скута му. Бях се изтеглила нагоре и се отърквах в плътта му, а гърдите ми — щръкнали, стегнати и подканващи — се намираха под носа му.

Очилата му бяха паднали върху тревата, а в очите му имаше нетърпелив, жаден поглед, когато отвори устни, за да вкуси сладкия плод, който му поднасях. Правех се на недостъпна и се дръпвах всеки път, щом се опитваше да докосне с устни циците ми. Скочихме на крака и той ме гони най-малкото три обиколки около басейна, преди най-накрая да падна върху тревата и той да се добере до гърдите ми. Жадно засмука едното зърно, а с ръка настойчиво галеше другото. Нямаше начин да прикрие ерекцията си и това го смущаваше. Притисна ме силно, сякаш за да е сигурен, че няма да изчезна, и направи своето признание.

— Ксавиера, кълна ти се, че през единадесетте години, откакто съм женен за Мона, дори не съм поглеждал друга жена. Не и докато не пристигна ти. Но ти си вълшебница и ме подлудяваш. Господи, готов съм да те чукам тук и сега, до басейна, и може би тогава ще се почувствам свободен. Съвестта ми не ми дава мира, но през цялото време кроях планове как да остана насаме с теб. Ти си сестра на Мона и знам, че не е редно, но какво да направя?

Такъв привлекателен, почтен и консервативен пич бе точно онова, от което се нуждаех в момента. Реших да преодолея африканския му инат. Фактът, че нито веднъж не бе мамил съпругата си, правеше нещата още по-вълнуващи. Устата ми се пълнеше със слюнка при мисълта, че щях да го имам целия само за себе си, и то веднага.

Да го прелъстя, не се оказа никакъв проблем. Дългите ми чувствителни пръсти нежно обхождаха цялото му тяло, а и устните ми бяха доста активни. Зърната му бяха изопнати, а положението, в което бяхме легнали, ми позволяваше да правя всякакви прекрасни неща с устната си, притисната между бедрата му, като същевременно всичко оставаше невидимо, в случай че някой ни гледаше. Виждах, че Дани се бори със съвестта си, но инстинктите му надделяваха.

— Сладък — промълвих аз, — хайде да влезем вътре и да изпием по нещо студено.

В подножието на стълбището, с по чаша кока-кола в ръка, аз го насочих към спалнята си. Седнах на леглото както бях без горнището на банския, но все още с долнището. Съвестта му направи последен отчаян опит да се съпротивлява.

— Не, не бива — прошепна той задъхано. — Никога няма да си го простя. Не и със сестрата на жена ми! Ксавиера, желая те. Редно е да си тръгна. Моля те, пусни ме.

Докато говореше, хванах колана му с ръка, а с другата разкопчах катарамата. Възраженията му ставаха все по-немощни и по-немощни и аз го накарах да се съблече и да остане само по долни гащи.

— Трябва да се държиш прилично — промълви той, докато правеше неубедителен опит да отблъсне главата ми, която изследваше какво има в гащите.

— Възхитителен е — отбелязах аз и стиснах плътно устни около върха на хуя му.

— Не прави това — промърмори той.

Хуят му стана двойно по-голям в устата ми и аз се наслаждавах на всеки сантиметър.

Направи привиден опит да ме отблъсне, но пръстите му се впиха в косата ми и той притисна по-плътно главата ми към гениталиите си. Налапах го така дълбоко, че върхът на члена му стигна до гърлото ми. Изведнъж той се заклати напред-назад. След няколко такива прониквания се изпразни в устата ми, а аз погълнах спермата му.

Дан все още бе по долни гащи. Изглеждаше нелепо — полунадървеният му хуй все още надничаше през процепа. Свалих му гащите и за да се покажа сговорчива, събух и моите бикини. Само след пет минути се любехме страстно. Този път обаче, след цяла вечност целуване, беше ред на устните на Дан да се впуснат да ме изследват. Стаята ми миришеше на секс, а тялото ми бе подгизнало от пот, сперма и слюнка. Дълго време щеше да мине, преди да забравя миризмата и лепнещите звуци от любовните ни приумици при този сеанс. Бях толкова възбудена, че всяко докосване на ръката или езика му предизвикваха серия от оргазми, но едва когато навря члена си в мен дълбоко и настойчиво, и двамата достигнахме до див, възхитителен връх.

Както можеше да се очаква, след няколко минути Дан потъна в лапите на разкаянието и вината. Паникьоса се да не би Мона да се върне и да ни залови. И също както можеше да се очаква, само десет минути по-късно ние отново се чукахме с преплетени крайници и впити устни. Но аз си дадох сметка, че зет ми е истински новак в изкуството на любенето и пълен невежа относно съществуването на алтернативни положения на мисионерската поза. Затова се захванах да му давам някои основни указания как да задоволи една жена. Мона би трябвало да ми е благодарна.

Той остана възхитен, когато легнах между краката му и го засмуках, но когато долових, че наближава да се изпразни, възседнах щръкналия му хуй като амазонска ездачка. После, без да му позволя да се измъкне, извърнах тялото си със задник към него. Той сякаш се досети какво очаквам, защото ме сграбчи за дупето и същевременно вкара члена си максимално дълбоко, а аз му помогнах, като се наведох напред и нежно галех ходилата му. Дишането му бе накъсано, а мускулите стегнати до краен предел — разбрах, че е готов за грандиозния финал. Скочих от него, застанах на лакти и колене и му позволих да ме обладае „кучешки“. Не се наложи много да го насърчавам. Изпитах гордост от напредъка на ученика си.

Въпреки това не бяхме приключили. Щом той се възстанови достатъчно, аз се облегнах на ръба на леглото, а той ме облада застанал пред мен, стискайки през цялото време бедрата ми сякаш съм ръчна количка. Не беше на себе си от възбуда и изрева като лъв, когато се изпразни за трети път. Аз самата бях спряла да броя моите оргазми, но бях стигнала поне до пет.

Едва тогава си дадохме сметка, че шумът отвън вероятно е от колата на Мона. Дан бързо нахлузи дрехите си и я посрещна като олицетворение на самата невинност, когато тя влезе. Сигурно трябваше да се почувствам гузна, но освобождаването от сексуалното напрежение удави всички други емоции.

След този ден Дан и аз намирахме всевъзможни претексти, за да разкараме Мона и децата от къщата. „Защо не отидете да поиграете тенис?“, „Защо не поразходиш децата с колата?“, „Не е ли време да разнесеш малко кокошки?“ — подхвърляше той постоянно. Целомъдреният ми зет се превръщаше в първокласен сексуален маниак. Научих го на десет съвършено нови пози и се начукахме още няколко пъти, но в края на краищата, аз започнах да изпитвам вина. Вярно — нуждаех се от секс, но същевременно държах на Дан и Мона.

— Слушай — предложих му един ден, — защо не отидеш и не пробваш всичко, което те научих, на сестра ми?

Положително се е вслушал в съвета ми, защото седмица по-късно една по-различна Мона, с тъмни сенки под очите, ме привика настрана и ми се довери.

— Ксавиера — започна тя притеснено, — според мен Дан е полудял или изведнъж го е обзел сексуален глад… Настоява да го правим във всевъзможни пози. Понякога дори иска да сложа крака на раменете му! Никога не съм чувала подобно нещо!

Всички „отклонения“ на съпруга й съвпадаха, естествено, с позите, на които го бях научила. Нещо повече — тя търсеше помощта ми да разберем откъде ги е усвоил.

— Вкъщи няма книги по секс, а и едва ли се е увлякъл в авантюра, защото никога не излиза. Напълно съм объркана.

— А защо да не е гледал порнографски филми? — предположих аз.

Само по себе си обяснението ми бе налудничаво, защото цензурата в Южна Африка бе особено строга и доколкото ми бе известно, не разрешаваха такова нещо като „мръсни“ филми. Но ми се стори редно да дам някакво — макар и неприемливо — обяснение.

Гузната ми съвест заговори. Изпитвах потребност да се любя, но не желаех да мамя собствената си сестра.

Освен това се опасявах, че ако продължи да ми говори на тази тема, рано или късно ще прихна и ще попитам: „Познай кой го научи“.

След като живях при тях повече от месец за мен определено щеше да е по-добре да се изнеса. Обявих, че този път истински желая да си намеря свой апартамент.

Първо отидох в града и си намерих добра работа като старша секретарка в голяма рекламна агенция, а после помолих Дини — момичето от летището — да ми помогне да си наема жилище.

Тя ми даде няколко адреса. Най-много харесах апартамент с една спалня в квартал Хилбрау — нов разрастващ се център на Йоханесбург.

Преди да се изнеса от къщата на сестра си, привиках Дан настрана.

— Слушай — започнах аз, — всички нови неща, на които те научих, са между Мона, теб и мен. Моля те, нека не излизат извън семейството и не ги практикувай другаде.

Апартаментът щеше да се освободи в края на месеца, тоест след три дни. Дини ме покани да отседна при нея. Нейното жилище бе още по-малко от моята бъдеща квартира — имаше само едно малко легло.

Първата вечер от гостуването ми Дини не направи никакъв опит да интимничи с мен. Колкото и да е странно и втората вечер мина така. На третата вече не издържах на сексуалното напрежение.

— Дини — умолявах аз, — позволи ми да те любя.

Тази вечер си изкарахме фантастично. Тя беше красива, вълнуваща и отвръщаше на желанията ми.

През следващите два месеца преживяхме кратка авантюра, но отново назря конфликт, както при първата ми лесбийска връзка с Елизабет в Амстердам. Аз бях по-скоро мъжкарана и предпочитах да задоволявам жените, вместо да се грижа аз да бъда задоволявана. Именно затова често им доставям удоволствие, а самата аз не го получавам. Емоционално го изпитвам, но не и физически; за такава цел ми е необходим мъж.

А и друго липсва при лесбийските връзки: невъзможно е жените да го притежават — истинското нещо, хуя. Не ми говорете за изкуствени джаджи. Лично аз страшно обичам да се еба, а това не може да ми го даде никоя жена, поне не до край. От емоционална гледна точка обаче любовна история между две жени понякога е най-красивото нещо на света, защото те имат много повече общи неща, отколкото мъж и жена, и далеч по-добре разбират взаимните си желания. Като цяло те не са така егоистични в леглото и са доста по-нежни.

Не мина много време и започнах да се оглеждам за мъж. Длъжна съм да призная, че Дини се отнесе изключително толерантно. Понякога идваше с мен в английския пъб Досън, посещаван от работещи в рекламния бизнес мъже, търговски пътници и банкери; често самата тя подбираше някой. Но преди всичко тя бе лесбийка, специализирала се в съблазняването на по-възрастни жени с разклатени бракове — те обикновено проявяваха щедрост към Дини и я обсипваха с много и красиви подаръци.

Постепенно Дини и аз напълно преустановихме сексуалната си връзка. Впуснах се в самостоятелно търсене на секс, което по едно време май включваше всички редовни посетители на Досън.

Отдавам засиленото си либидо по онова време на общата атмосфера в Южна Африка. Подобно на всяка колониална система, където принадлежиш към бялото управляващо малцинство и те глезят прислужници от местното мнозинство, и тук скуката и безотговорността рано или късно те налягат.

Като се изключат високоплатените ни и облагани с ниски данъци служби, цялата ни енергия се насочваше в търсенето на развлечения.

Едни и същи досадни пияници присъстваха на всички предразполагащи към алкохолен разгул купони и се включваха в естествено разрастващ се кръвосмесителен кръг, където всеки чукаше съпругата или момичето на някого.

Вследствие на подобно поведение така наречените стандарти бързо западат, а разтрогването на браковете — както и загубата на човешки живот — нараства. За пример ще посоча, че в Южна Африка процентът на самоубийствата е от най-високите на глава от бялото население по света.

Тази бройка се увеличава и от хомосексуалистите, докарани до краен предел на нервно изтощение от служебната и обществената дискриминация. Преследват обратните момичета и момчета из цял Йоханесбург и те се местят от бар на бар, но всеки път новото им свърталище е обект на внезапни набези.

Тесногръдото правителство — говорещото африкаанс, — а не далеч по-либералните англичани, смята, че всякакъв секс (понякога дори семейният) е грях.

В Йоханесбург, където впрочем живеят и много евреи, африканерите, мнозина от които са потомци на първите холандски заселници, рядко се женят извън собствените си консервативни и разделени на кланове обществени слоеве. Независимо от това тези привидно надути мъже обожаваха европейските свободолюбиво мислещи русокоси германки, холандки или северен тип момичета. Допадаха им широко скроеният им подход към секса, топлината и спонтанността им. Те бяха сред най-популярните и към тях се числях и аз, така че се шибахме из целия град, и то безплатно.

В началото мъжете ме водеха на хубава вечеря или на театър. Постепенно обаче ритуалът се промени — започнаха да донасят по бутилка вино, но после се стигна дотам, че пристигаха вкъщи, за да се начукаме, и си тръгваха.

За нула време си спечелих репутация в това тъй лицемерно общество. На купони шеговито подмятаха: „Ето я летящата холандка. Прелита от легло на легло“.

Именно по това време за пръв път ме отблъсна манталитетът на мъжете. Те са общо взето егоистични в подтиците си и настояват да се любят, когато и както те искат.

Веднъж се опитах да се отскубна от тази прогнила мрежа и веднага ми подхвърлиха злобно: „Какво става? Да не би малката нимфоманка да е болна?“.

Не изпитвах особено желание да сменям безразборно сексуалните си партньори. С удоволствие бих си живяла с постоянно гадже — да си споделям разни неща, а той да се грижи за мен, — но все не попадах на подходящ човек и към края на този период ми писна. Чувствах се депресирана от всички мъже.

Най-добри приятели ми станаха мъже от хомосексуалната общност. Те именно ме научиха да готвя, да ценя операта и балета. Единственият енергичен мъж, на когото се осланях през този мрачен период, беше дребен фотограф евреин — Обри. Отношенията ни бяха платонични, но поне разчитах на него да ме извежда вечер — знаех, че няма скрити подбуди в намеренията му. Именно на барбекю, където Обри ме заведе една ноемврийска вечер през 1966 година, срещнах мъжа, за когото щях да се сгодя.

Поводът за събирането бе Денят на Гай Фокс^[1] — значимо събитие за британците. По традиция се палят фойерверки. Точно това стана, когато се запознах с нашия домакин.

Карл Гордън, двадесет и осем годишен американски икономист, бе командирован в Йоханесбург от мениджърско — консултантската си фирма със седалище в Ню Йорк. Въплъщаваше въжделението на всяка жена за идеалната партия.

Изключително привлекателният Карл имаше телосложение на Адонис и носеше стилни, шити по поръчка костюми. Беше невероятно мъжествен. Като добавка, живееше сам в една от най-прекрасните къщи с два тенискорта и плувен басейн с олимпийски размери.

— Обри — сръгах аз придружителя си, — Карл е най-божественият мъж, когото съм виждала. Как да се запозная с него?

— Не си губи времето — отвърна скептично Обри. — Има гадже гъркиня, Ели. Лепнала се е за него като с лепило.

Оказа се прав. От седем часа, когато събирането започна, до момента на разотиването тя го следеше като ястреб. Единствено коварният план, изработен от мен и Обри — по ирландски маниер да наливаме в кафето й тройна доза уиски, — стана причина да изчезне от сцената.

Усещах, че Карл също проявява интерес към мен, но едва успя да вземе телефонния ми номер и да си уговорим евентуална среща за неделя и всички вече трябваше да си тръгнем.

Остатъкът от седмицата мина изключително бавно. Седях на бюрото си денем или лежах в леглото нощем и фантазирах какъв хубав роман ще изкараме. Нямах търпение да стане неделя.

Най-после денят дойде. В осем часа ме събуди звъненето на телефона. Но не беше Карл. Обаждаше се Юрген, немски пилот. Преди седмици му бях обещала да ходим на езда точно днес. Нямаше начин да се измъкна. С радост се любех с него, но през цялото време мислите ми бяха другаде.

Към пет настоях да ме прибере. Тъкмо пъхнах ключа във входната врата и телефонът иззвъня. Този път беше Карл.

В шест часа пристигна в дома ми. Лицето му бе скрито зад огромен букет червени рози с прикачено сладко стихотворение, което гласеше, че ме е търсил цял ден и умира да ме види.

Същата вечер открих, че Карл е точно какъвто си го представях: интелигентен, пътувал по света, галантен и грижовен. Несравнимо по-различен от недодяланите местни мъже, които бях срещала!

На първата си среща излязохме на вечеря и танци в най-модния ресторант на Йоханесбург. Бях така възбудена, когато ме притискаше към силните си гърди, че зърната ми стърчаха през цялото време. Стигнахме само дотам обаче, защото току-що ми бе дошла менструацията, а по онова време не знаех как да се оправя с това положение. Щях доста да се смутя, ако той бе предложил да си легнем.

Карл прояви разбиране и не настоя; прояви търпение и през следващите четири вечери, когато вечеряхме заедно.

На петата вечер — и двамата бяхме готови да се пръснем — случката се случи и се оказа, както казват децата — АУ!

Когато истински си падаш по някого, а някаква причина налага въздържание да се любите, сладкото терзание от въздържането прави акта фантастичен, когато най-после се осъществи.

И то не защото Карл бе особено вещ любовник. Напротив. Нямаше кой знае какъв опит и свърши доста бързо. Същото важеше и за мен; изгарях от страст и копнеж да е вътре в мен и затова и аз доста бързо стигнах до край.

По-късно го научих как да се люби — точно както бях правила с почти всичките си мъже — стига да разполагаха с необходимия потенциал, а то е хубаво тяло и силен пенис. И друго страшно ми допадаше при него — силното му атлетично телосложение и способността моментално да се възстановява в леглото.

Членът на Карл бе огромен. До ден-днешен съм виждала само двама мъже, надарени като него. Щедрата сексуална надареност обаче не предопределя един мъж като добър любовник, но помага, стига да я използва нежно, а не да нахлува стремително, защото в повечето случаи жената изпитва болка от това.

Първата вечер с Карл извадих късмет, защото бях превъзбудена и следователно — добре овлажнена. Иначе се съмнявам дали въобще щях да успея да го поема.

Постепенно свикнахме един с друг и с телата си и романът ни продължи. На всички от старата тайфа дадох да разберат, че вече не съм на разположение.

— Не се отбивайте и не ми звънете — предупредих ги. — Срещнах мъжа на моите мечти и сега съм влюбена.

Щеше да е по-удобно и за двама ни да се пренеса да живея при него, но същевременно искахме връзката ни да тече по всички правила. Навремето мама ми даваше съвети по въпроса.

— Ксавиера, няма да те виня, ако в наше време не запазиш девствеността си, докато се омъжиш, но се постарай никога да не живееш с мъж — напътстваше ме тя. — Ще пропилееш най-хубавите си години, ако му поднесеш тортата и му позволиш да я изяде без нищо в замяна, защото един мъж никога не се жени за жена, която му е позволила да живее с нея.

По онова време думите й ми се струваха старомодни, но е честно да призная, че с течение на времето вече не ми изглеждаха така.

Движехме се в почтен кръг от бизнесмени и съпругите им. Нашата връзка бе наистина дискретна. Страшно се уважавахме взаимно и съм доволна, че той така и не разбра за фриволното ми минало. А и се появи шансът никога да не го узнае. Пет седмици след първата ни среща преместиха Карл в разположения на океанския бряг град Дърбан, който е на осем часа път с кола.

Междувременно, след няколко изпълнени с идилия седмици, умирах да чуя от него думите: „Обичам те“. Вероятно звучи инфантилно, но когато си влюбен, тези две думи означават много в емоционален план.

Времето мина някак изключително бързо. Изведнъж настъпи последният уикенд на Карл в Йоханесбург. Решихме да го прекараме в Киалами ранч — романтичен курортен хотел извън града.

Почти през цялото време валя, но това ни позволи да сме заедно по-дълго. Едни от най-красивите моменти за любовниците са прекараните в леглото, докато дъждът плющи по покрива и по прозорците. Именно в такава обстановка, точно преди вечерята ни в неделя, Карл призна чувствата си.

— Ксавиера — подхвана той, притиснал ме плътно, — не съм ти го казвал досега, защото исках самият аз да се уверя. Не съм някое хлапе, което прави изявления пред всяка жена, за да я вкара в леглото. Истината е, че те обичам.

Мислех, че ще полетя към небето. Чувствах се като неопитно момиче, никога преди не бях изпитвала подобни емоции. Всичко, което някога бях искала от живота, в този момент се намираше в бунгалото ни. За мен това означаваше начало на нов живот.

Карл продължи:

— Бих искал да те попитам дали би приела да си моя съпруга?

Дали щях да приема? Ако зависеше от мен, щях да се омъжа за него същия ден. В същата минута. Но неговата идея бе да прекарваме повече време заедно и да се оженим, след като отида в Щатите и се запозная със семейството му.

За да се опознаем по-добре, Карл предложи да се преместя с него в Дърбан — там той щеше да прекара следващите два месеца. Постъпих точно така. Веднага напуснах работа и преотдадох под наем апартамента си.

Няколко дни преди Коледа заминах при Карл в Дърбан и се нанесох в обширния му апартамент. Не си дадохме труда да го обзаведем, защото нямаше да се задържим дълго в него. Не си купихме дори газова печка и затова се хранехме в най-добрите местни ресторанти.

Дърбан е живописен град с великолепни плажове за сърф — смятат ги за едни от най-добрите в света. Някога много обичах да ходя там; наблюдавах как младите силни момчета с изрусени от слънцето коси носят сърфовете си под мишница. Плажовете бяха осеяни с боядисани в различни ярки цветове кьошкове, в които индуси продаваха хотдог, пасти и сладоледи. Кръжаха и циганки и предлагаха стоката си: рокли, сандали и цветя.

Времето беше горещо и влажно. Силна слънчева светлина нахлуваше през прозорците без пердета и обикновено ни будеше облети в пот рано сутрин. Но това не ни пречеше. Любехме се страстно, а после притичвахме през пътя и скачахме в океана.

След като Карл отидеше на работа, аз купувах плодове и се връщах на плажа, а той пристигаше по обяд, за да поплува. Беше участвал като плувец на Олимпийските игри в Рим. Обожавах да гледам как мощното му тяло пори високите вълни. После се разхождахме по плажа. Хората сигурно са ни възприемали за щастлива, красива двойка: Карл с равномерен тен и тъмни къдрици, а аз със съвсем изсветлели от слънцето руси коси.

След залез-слънце или вечеряхме сами, или с някой от неговите колеги. След това се прибирахме вкъщи и отново се любехме часове наред, бъбрехме, смеехме се и ядяхме плодове, поставени на различни места по телата ни. Вече започвахме да ставаме напълно зависими един от друг. Карл бе изключително силен мъж — стигаше до оргазъм пет пъти за два часа, а освен това се бе превърнал в идеалния любовник.

Времето минаваше блажено. Не се спречквахме, не се разправяхме. Бях убедена, че това е пълното щастие. Дори не поглеждах към други мъже, като се изключат сърфистите. Мислех единствено за Карл — моя любовник, моя живот.

Напуснахме Дърбан и изкарахме двумесечна ваканция, бродейки нагоре-надолу из южната част на Африка. Природата там е една от най-впечатляващите на света.

Разгледахме националния парк Крюгер и зебрите му, антилопите гну, слоновете, лъвовете, красивите сърни и за малко да ме смаже носорог.

Последната спирка от обиколката ни беше Мозамбик. Горещината там бе почти непоносима — дори водата в плувния басейн бе твърде топла, за да е освежаваща. И именно там се разделихме временно.

Карл замина за Америка, а аз се върнах в Южна Африка. Трябваше да си уредя нещата и да изкарам достатъчно пари за билет до Щатите, а Карл, американски гражданин, щеше да помогне за изваждането на визата ми.

На път за Щатите Карл мина през Амстердам. Запозна се с родителите ми и официално поиска ръката ми. Баща ми вече бе станал жертва на масиран инсулт — бе парализиран и неспособен да говори, но майка ми бе впечатлена от галантността на Карл и се гордееше, че съм избрала такъв чудесен мъж.

През следващите шест месеца си разменяхме такива страстни писма, че съм изненадана как страниците не пламваха. Два месеца преди да се отправя към Америка, се върнах в Холандия, за да прекарам последните си дни като свободна жена при родителите си.

Дъждове обливаха Амстердам; пълна противоположност на къпаната в слънчева светлина Южна Африка! Мама ме чакаше на летището и веднага забелязах колко се е състарила. Баща ми бе изкарал втори инсулт и на следващия ден го посетих в болницата.

Останах шокирана, когато го видях да лежи неподвижно в притъмнената стая. Сякаш се бе смалил, а очите му бяха хлътнали дълбоко. Гледаше ме, без да проговори, но в погледа му имаше нетипично лукавство. Нещо не беше наред. Огледах се и забелязах, че малкият му пътнически часовник го няма. Носеше го навсякъде. Сетих се колко дебело е стъклото му и ужасяващо съмнение се прокрадна в мислите ми. Дръпнах чаршафа, неестествено вдигнат до брадичката му. Видях засъхналата кръв и прорезните рани по китките и шията. Физическите му сили явно не бяха стигнали да пререже вените си със стъклото на часовника, а тъжните му очи сякаш ме умоляваха да довърша опита му. За да ми прошепне нещо, му бяха нужни всичките сили, които успя да събере.

— Дете мое, представа нямаш колко ми липсваше. А сега, когато най-после се върна, ме заварваш жалка развалина и бреме за майка ти. Ако се задържа още на този свят, няма да донеса нищо, освен мъка на теб и на нея. Ако ме обичаш, моли се да умра.

Продължи да говори, но изреченията му ставаха все по-неразбираеми, а силите му видимо се изчерпваха. Не можех да му кажа, че скоро ще се оправи. Като лекар щеше да прозре, че уверенията ми са чисто и просто пожелания — нямаше да подведа нито него, нито себе си. Опитах се да възпра сълзите си, сълзи заради отчаянието му и безнадеждното му състояние, сълзи за майка ми и самотното й страдание, сълзи от угризение, че бях отлетяла толкова далеч и се бях забавлявала, когато е трябвало да съм до нея. Колко себична бях в сравнение с нейната предана саможертва!

Прибрах се вкъщи все още потресена. Вървях по улиците зашеметена и с надежда да видя познати лица. Мислех обаче единствено как да замина, да отида при Карл — мъжа, когото обичах.

По програма трябваше да тръгна за Америка през август, но седмица преди заминаването Карл ми се обади по телефона от Ямайка, за да попита възможно ли е да отложа пътуването.

— Случи се нещо, което ме задържа тук — обясни той неуверено.

Въпреки лошата презокеанска връзка заподозрях, че случилото се не е свързано точно с работата му.

Същата вечер седнах и му написах дълго писмо — изложих му опасенията си и директно го попитах дали е срещнал друга жена. „Не съм тесногръда и не очаквам жизнен мъж като теб да води монашески живот, но не се влюбвай в друга“ — умолявах го аз.

Дългият, пълен с любов отговор на Карл на това писмо беше успокоителен.

„Уверявам те, Ксавиера, ти си единствената жена, която искам в живота си и с нетърпение чакам мига, когато ще сме заедно на Коледа и завинаги.“