Ксавиера Холандер
Професия проститутка (2)

2.
Семейна история

Не ме мислете за бедно момиченце, отклонило се от правия път заради нещастно или онеправдано детство. Истината е точно обратната. Произхождам от изключително добро семейство и израснах в изпълнена с любов домашна атмосфера.

Родена съм в Индонезия, а по-късно получих чудесно образование в Европа. Аз и родителите ми знаем общо дванадесет езика; самата аз говоря свободно пет.

Мама, величествена блондинка с немско-френско потекло, беше сериозна жена, но сърдечна и изцяло посветена на семейството. Беше втора съпруга на баща ми, лекар по професия. Първата му жена — балерина от белогвардейски произход — напуснала Индонезия с единствената им дъщеря веднага след развода. Бракът му с мама беше щастлив, макар двамата никак да не си приличаха — нито по темперамент, нито по характер. Никога не съм се съмнявала, че обичаше мама, макар очите му винаги да шареха по хубави момичета.

Обожавам баща си. Той е рядко човешко същество — интелигентен, забавен събеседник, ценител на изкуствата, бонвиван и определено широко скроен. Успешната му медицинска кариера бе увенчана със собствена голяма болница в принадлежащите тогава към Холандия части на Индонезия, а по-късно научих, че сме притежавали и две вили — една в Сорабаха, а другата в гористия курортен район Бандунг, за които са се грижили множество прислужници.

Японците обаче завладели островите и ние сме загубили всичко, а родителите ми и новороденото им бебе — аз — сме попаднали в концентрационен лагер.

През трите години там баща ми преживял доста несгоди и мъчения от японските окупатори. Престъплението му се състояло в това, че не само е холандец, но и евреин. Малцина знаят, че японците в Югоизточна Азия бяха толкова антисемитски настроени, колкото немците в Европа.

Бяхме затворени на място с голям надпис: BANKSA JEHUDI. На малоазийски означава евреи.

Без да е еврейка, и мама била подложена на мъчения заради престъплението, че се е омъжила за евреин. Веднъж я затворили за цяла седмица в пълна с трупове колиба, където било горещо като в пещ. И защо? Защото истерично настоявала за допълнителна дажба ориз и вода, понеже съм била трескава и болна от дизентерия.

Под лъчите на знойното слънце завързвали баща ми за китките и го увесвали на дърво, краката му оставали на сантиметри над земята. Сигурно единствената причина да не го убият, е била, че са се нуждаели от лекарските му умения. В един момент го откъснаха от нас и го отведоха в друга част на лагера. Там му възложили да се грижи за повече от двеста болни жени и деца. Във военно време това също се превръща в мъчение, особено за човек, който ненавижда да гледа как страдат човешки същества.

По-късно ни разказваше как през този период едва не се побъркал от притеснение за съпругата и детето си. И каква ирония — първия път, когато отново ме зърнал, не било като баща, а като лекар. Станало две години и половина, след като сме били разделени.

Преместили го в мъжки лагер, а мама и мен — в женски. По-късно пуснали мама и мен и ние отидохме в къщата на Таня — приятелка на родителите ми — наполовина рускиня, наполовина индонезийка. Когато ги разделили, мама и татко се уговорили, ако оцелеят, да се срещнат в Сорабаха, в красивата къща на Таня сред големия парк.

Един ден си играех в градината, гонех някаква птица, но се препънах и при падането остра клонка ме поряза дълбоко близо до вагината. Мама не беше вкъщи. Нашата baboe — местна прислужница — ме отнесе на ръце до най-близкия затворнически лагер. Японците разрешаваха понякога, при спешни случаи, населението да търси там медицинска помощ. С обляно в сълзи лице ме въведоха в килия, където внимателен тъмен мъж се погрижи за раната ми. Спрях да плача и все още си спомням, макар и бегло, усещането от докосванията на ръцете му.

Няколко седмици по-късно войната свърши. Най-после пуснаха и мъжете на свобода. Чакахме у Таня; карах детското си колело, когато баща ми се появи на пътеката. Мама изтича да го посрещне, но той стоеше неподвижен, загледан в мен.

— Господи! — възкликна. — Възможно ли е? Сладкото момиченце, за което се погрижих, е моята скъпа дъщеричка, моята Ксавиера!

Войната свърши. Семейството ни най-после отново се събра. Нямахме обаче вече нито пари, нито имущество. Върнахме се в Амстердам да започнем отначало. Татко беше прехвърлил четиридесетте, ала притежаваше не само голяма душевна сила и смелост, но и невероятната способност да се труди неуморно. С известна помощ от холандското правителство скоро изгради успешна частна практика.

С времето репутацията му на добър лекар придоби широка известност — при него идваха пациенти от цяла Европа. Не стана богат, колкото е бил някога, но според мен това не го вълнуваше особено. Не беше от хората, родени за милионери. Беше се посветил изцяло на пациентите си: проявяваше към тях далеч по-голям интерес, отколкото към парите. Някои болни бяха по-важни за него от собственото му семейство. Случвало се е да отлага ваканцията ни, защото пациент се нуждае от грижите му. Независимо от часа, винаги бе готов да откликне на нуждите им. Понякога това разстройваше мама. Особено ако пациентката се оказваше привлекателна жена, оплакваща се от въображаеми болки в корема, а всъщност попаднала в плен на татковия чар.

Спомням си една такава пациентка — пищна сексапилна жена на около двадесет и четири години. С мама я наричахме Горчицата, защото работеше във фабрика за горчица.

Първоначално татко я лекуваше от астма, а също — както мама разбра по-късно — от свръхизразено сексуално желание. Мама узна за дребната авантюра на татко с Горчицата по не твърде обичаен начин: видяла в счетоводните му книги разход за кожено палто от норка. Не бих казала, че постъпката му е особено интелигентна.

Оттогава при всеки преглед на Горчицата — а това ставаше винаги вечер, след работното й време — мама си намираше предлог да влезе в кабинета на татко, който беше непосредствено до дома ни.

Една вечер мама и аз прибирахме съдовете след вечеря в кухнята, докато Горчицата беше на „преглед“.

— Ще занеса чаша кафе на баща ти — подхвърли мама.

Наля го в любимата му чаша и отиде в кабинета. Изведнъж настана такава олелия, че си помислих да не би Зайдер Зее да е скъсала бента. Чуваха се викове, крясъци, отваряния и затръшвания на врати, шум от счупен порцелан. И имало основание. Мама влязла, без да почука, и заварила Горчицата на колене, с разкопчано палто от норка, отдолу гола, жадно да смуче пениса на татко.

Сграбчила пациентката за косата и я изхвърлила навън на снега без обувки, без чорапи, без каквото и да било освен скъпоценното кожено палто, като й наредила никога повече да не прекрачва прага на татковия кабинет.

Татко вече бе потърсил убежище у дома. Мама грабна най-хубавите ни порцеланови чинии и чаши и ги замята към главата му. Именно затова аз се скрих на горната стълбищна площадка. Стоях там, готова да се намеся, стигне ли се до кървава разправия. До кръв не се стигна, но мама кресна на татко да напусне къщата и го заплаши с развод.

Баща ми, вече споменах, беше изключително храбър човек. Въпреки всички ужаси, случили му се по време на войната, дълбоко се съмнявам, че е проронил и една сълза. Но тази вечер той горко рида, защото наистина обичаше мама и си даваше сметка колко силно я е наранил, поддавайки се глупаво на ласките на лесна фльорца като Горчицата.

Независимо от възрастта си — по онова време бях едва единадесетгодишна — разбирах, че на случилото се всъщност не бива да се гледа сериозно. Давах си сметка колко различни са сексът и любовта за хората. За баща ми Горчицата представляваше секс, задоволяване на мимолетен апетит. А мама изпитваше към баща ми дълбока, нестихваща любов.

Мама, със суровата си немска гордост, лудо ревнуваше баща ми. Пък и имаше защо — беше истински донжуан. Макар и петнадесет години по-възрастен от нея, той притежаваше младежки чар. Пък и като лекар, посещаващ пациенти, баща ми се сблъскваше с доста изкушения. Обикновено мама се досещаше, когато нещо ставаше зад гърба й.

Като малка често се измъквах от леглото и, застанала на горната стълбищна площадка, чувах как се карат. Винаги мама започваше разправиите — повишаваше глас и го обсипваше с обвинения. Едва когато станах тийнейджърка, открих, че макар сексът и любовта често да вървяха ръка за ръка, те определено не са едно и също.

Но като цяло атмосферата в нашия дом беше топла и сърдечна. По отношение на секса или голотата никога не е имало табута. Бях свикнала да виждам как татко прегръща мама в банята, а като се замисля — и из всички други части на къщата. Дълбоко в себе си изпитвах силно вълнение, когато гледах как ръцете му обхождат високото й стройно тяло и галят гърдите й. Целуваха се пред мен и по всяко време на деня изчезваха за часове в спалнята.

Още от малка имам относително ясна представа какво става между двама възрастни и знаех, че споровете между родителите ми ще бъдат изгладени в леглото. Мама ме учеше — когато станах по-голяма, — че тайната на успешния брак е да се спи в двойно легло. Преди обаче да стигна до това прозрение, изгарях от любопитство да разбера какво точно се случва, та пружината на леглото поскърцва така весело. Измъквах се от стаята си и на пръсти отивах до тяхната, в съседство. Лудото движение на чаршафите внезапно спираше, а аз започвах да се моля да ме пуснат да спя помежду им. Какви ли не причини измислях — че сънувам кошмари, че се чувствам самотна. Често баща ми не бе склонен да ми уйдисват, защото щеше да остане на сухо. Обожавах да притискам коремче към дупето на мама. Тялото й винаги беше топло и ухаеше свежо и женствено, а когато обгръщах големите й стегнати гърди, се наслаждавах на гладката й кожа. Каква разлика с косматата гръд на татко! Ала мускулестото му тяло ме очароваше, а изостреното ми любопитство ме караше да надничам под чаршафите, за да гледам как пенисът му стърчи, преди да се събуди сутрин!

С течение на годините се привързвах все повече и повече към баща си. Обземаше ме амбициозно желание да съм интелигентна и да ме уважават като него. По отношение на мен Фройд е безспорно прав: ако бях срещнала мъж, който да прилича на баща ми, положително щях да се влюбя лудо в него. Като единствено дете бях безумно разглезена. Нямам предвид само нещата, които постоянно ми даваха. Говоря за неизменната щедра посветеност на двамата ми родители. Баща ми се грижеше за умственото ми развитие като професор Хенри Хигинс от Моята прекрасна лейди. Потруди се да култивира максимално таланта ми за чужди езици. Насърчаваше ме да уча гръцки, латински, френски и немски в гимназията; през уикендите — през лятото на плажа, а през зимата на вилата в провинцията — задължително всички разговаряхме на някакъв чужд език.

В събота например говорехме на френски или немски, а на другия ден — на английски. Всяка година прекарвахме поне един месец в чужбина, за да подобря произношението си или за да започна да уча нов език — например испански или италиански. Беше изключително необичайно образование.

Докато навърших двадесет и една, ходех на почивка с родителите си, за разлика от повечето ми приятели, извоювали си вече правото на самостоятелност. Мама се отнасяше към мен като квачка към пиленцето си — не искаше да ме излага на морална опасност.

— Запази девствеността си, докато се омъжиш, Ксавиера — напътстваше ме тя. — Аз се омъжих девствена и така трябва да стане с всяко момиче. Тогава съпругът ти никога няма да те упреква за миналото ти или да те нарича курва. Ще ходиш с високо вдигната глава и никой няма да има основание да говори лоши неща за теб.

Всичките тези приказки звучат доста старомодно, особено като се има предвид колко спокойно се приемаше нудизмът в нашия дом.

Днес трябва да си същински Диоген — въоръжен с фенер да търси честен човек, — за да намериш девствено момиче над шестнадесет години.

Както и да е. Точно тогава тя нямаше защо да се притеснява за мен — човекът, в когото бях влюбена, нямаше как да ми отнеме девствеността. Казваше се Хелга.

Хелга бе най-близката ми приятелка в гимназията. През последната година изпитвах пламенна страст към нея, без да разбирам защо. Бях чувала бегло за лесбийките, но не се виждах като онези полумъже, полужени с къси коси и дълги панталони, които по-големите ми съученици сочеха по улиците и се хихикаха.

Хелга никога не отвърна на чувствата ми, а и май не подозираше за съществуването на лесбийките, макар сигурно да се е питала защо постоянно гледах да се отъркам в красивите й гърди.

Хелга бе на шестнадесет — една година по-голяма от мен — и ние като сестри си споделяхме всички момински тайни. Но колкото аз бях преждевременно съзряла в сексуално отношение, толкова тя бе сладка и невинна.

На петнадесет вече се бях целувала с гаджето си с език, изследвала бях цялото му тяло и дори бях смукала хуя му. Хелга никога не го узна, но си даваше сметка, че съм малко по-образована от нея в тази област.

Един ден възлюбената ми Хелга се обърна към мен заради познанията ми в сексуалната сфера.

— Ксавиера, искам да те попитам нещо, но се смущавам — започна тя свенливо, докато седяхме в залата за свободни занимания през обедното междучасие. — Трябва да ми помогнеш… Петер Корвер ме покани да излезем тази вечер и се опасявам, че ще иска да ме целуне, когато ме изпрати.

Научавайки за срещата й с най-желаното момче в гимназията, изпитах силна ревност, но колкото и да е странно не към него, а към нея.

— Никога няма да повярваш — продължи тя, — но през живота си не съм целувала момче и не знам какво да правя.

Изненадах се от абсолютната й добродетелност, защото тя определено беше едно от най-привлекателните момичета в училището — висока, стройна, с големи гърди и гъсти копринени тъмни коси, които се спускаха свободно около красивото й лице.

— Ще ми обясниш ли какво да правя? — попита тя.

— Разбира се, Хелга — отвърнах. — Хайде да отидем у вас след училище и ще те науча.

Беше зима. Часовете свършваха в четири часа, но вече беше тъмно. Двете се качихме на моето колело и се отправихме към тях.

Завързах колелото с веригата за парапета и влязохме в полутъмното фоайе — място, идеално за намеренията ни. Хелга произлизаше от религиозно, консервативно семейство, което едва ли щеше да погледне с добро око на факта, че дъщеря им си разменя ласки с приятелка в спалнята си.

Предложих да се сгушим в нишата под стълбището, наподобяваща пещера, защото „вероятно ще се озовете тук с Петер, когато поиска да те целуне“.

Придумах я гальовно и там, под тежкото дъбово стълбище към втория етаж, започнах любовната игра.

Отначало Хелга се подчиняваше, макар вероятно да е очаквала нещо по-малко реалистично от онова, което аз имах предвид.

— Чакай да те прегърна както обикновено мъж прегръща момиче — започнах аз и я обгърнах с една ръка през кръста, а с другата — през раменете.

После нежно хванах брадичката й и я целунах по устните. Тя стоеше вдървено, със затворени очи и уста.

— Отвори си устните, Хелга — подканих я. — Никой не се целува със стиснати устни.

Тя покорно разтвори красивата си уста и аз плъзнах езика си вътре. В първия момент усетих как се скова и понечи да се отдръпне.

— Отпусни се — прошепнах. — Така го правят всички и само по този начин ще се научиш.

Розовият ми език изследваше устата й като виеща се змия. Съзнателно се бавех, за да се насладя до край, но тя започна да проявява безпокойство.

— Сега ми дай твоя — подсказах.

Сладкият й на вкус език влезе в устата ми и аз си помислих, че ще полудея от възбуда. Щеше ми се този миг да продължи безкрайно, но се опасявах, да не би да стане нетърпелива или подозрителна и да си тръгне, ако се забавя прекалено дълго.

— Никоя целувка не е истинска, без да се обърне малко внимание на шията и раменете — обявих аз и започнах да я целувам по ухото и шията, опитвайки се да стигна до гърдите й под пуловера.

Без да съзнава какво става с потисканата й дотогава сексуалност, тя се увличаше. Отметна назад глава и разкри бялата си изящна шия, а кожата й настръхна.

В този момент входната врата се отвори и обитател на сградата, придружен от леден вятър, мина покрай нас и пое по коридора. Притиснах Хелга към стената, готова да я предпазя. Тя се отпусна.

— След като целунеш, трябва да знаеш как да помилваш и да бъдеш помилвана — продължих аз напътствията си.

Разкопчах палтото й, плъзнах ръка под пуловера, мушнах я в сутиена и обгърнах едната й гърда. Другата ми ръка се плъзна под моята пола и започнах да се пипам.

Толкова се възбудих, че ми се искаше да съм мъж с голям пенис, който да пъхна в нея. Но разполагах само с втвърден малък клитор.

Докато тя стоеше леко унесена, насочих устни към гърдите й и започнах да смуча щръкналите й зърна. Без да спирам, вдигнах дългия й крак и го поставих под полата си, между моите крака. Започнах да се отърквам все по-бързо и по-бързо; в главата ми избухнаха звезди и аз отлетях от този свят.

Останах без дъх, а Хелга бе шокирана. Беше попитала как да отвърне изискано на невинна първа целувка, а току-що бе прелъстена във фоайето от побъркана от обич ученичка. Промърмори нещо и бързо изтича нагоре по стълбите.

През следващите няколко седмици бях болна от любов и нещастна. Следвах я навсякъде като послушно пале, молейки се още веднъж да получа възможност да докосна разкошното й тяло. Ако тя играеше тенис, и аз играех тенис; ако яздеше кон, и аз яздех; записа се в клуба по гребане и аз тутакси я последвах, само и само да имам възможност да я виждам.

Обожавах да я гледам как по шорти се приплъзва ритмично напред-назад върху седалката на лодката, а после я следвах до душовете — заставаше гола, само с шапка за баня, и копнеех да насапунисам прекрасното й тяло.

Малко по малко Хелга съзряваше и най-после се досети за лудото ми увлечение по нея. Започна да ме дразни, а аз съвсем се побърках. Цели две години не престанах да я обожавам и желая, дори след като на седемнадесет загубих девствеността си.

За повечето момичета загубата на девствеността е повратен момент в живота; за мен беше просто техническа подробност. В продължение на две години аз и Денис — с две години по-голям от мен ученик от моята гимназия — се целувахме, докосвахме, опипвахме и натискахме сред пясъчните дюни или зад храстите в парка. Дори бяхме стигали до докосване с устни и език на гениталиите си, но не особено умело. Спермата му бе обливала гърдите ми, косата, окосмеността върху венериния хълм, но никога не бе попадала в мен.

Дойде денят, когато и двамата решихме, че ще стигнем до край. В края на краищата какъв е смисълът от глупавия химен, независимо че мама желаеше да се омъжа девствена? Струваше ми се странно, че при такова разкрепостено семейство като нашето тя бе изцяло обсебена от идеята за моята предбрачна невинност. Двамата с Денис имахме чувството, че достатъчно дълго сме били деца. Най-после мили приятели ни предоставиха апартамента си и ни разрешиха да използваме леглото им — настъпи моментът и двамата да пораснем. Дотогава Денис бе влизал в мен не повече от два-три сантиметра, но всеки път, когато напредваше по-дълбоко, аз се отдръпвах, така че хименът ми се бе разтегнал като ластична ципа.

Нямаше никакво разкъсване, кръв или болка, а само усещане за топлина и наслада, когато пенисът му най-после се плъзна в очакващата го с нетърпение моя путка. Макар хуят му да беше дълъг и дебел, Денис не ме нараняваше. Докато проникваше все по-бързо и дълбоко в мен, изпитвах чувството, че неговият хуй е станал мой, а путката ми — негова, телата ни сякаш се разтопиха. При всяко негово дръпване назад аз го привличах по-дълбоко в себе си и накрая, с радостен възглас, за пръв път той изстреля семето си вътре в мен, а аз моментално свърших, хапейки през цялото време устни от възбуда. Бях на седемнадесет и най-сетне истинска жена — разгорещена, мокра и жадна за още!

Далеч по-важно според мен е да призная, че от момента, в който загубих девствеността си, напълно полудях на тема секс. Дори зарязах постоянното си гадже, за да се наслаждавам на новата си страст. Хич не ми пукаше с кого го правех; стигах дори до роднините си. Мисълта, че вкусвам от забранения плод, правеше кръвосмешението още по-вълнуващо. Единственото табу бе да не се правят бебета.

В началото на тийнейджърските си години, когато за пръв път по-възрастни мои приятели ме открехнаха за нещата от живота, мечтаех да имам по-голям брат, за да се чукаме непрекъснато. С наближаването на двадесетте задоволявах жаждата си за забранения плод, като се наебах с някои членове на моето семейство. И това никак не стана случайно.

Първият ми опит бе с брата на майка ми — любимия ми вуйчо. Докато бях дете, той ме обожаваше бащински, а вече като девойка — определено ме гледаше по-похотливо.

Един уикенд заминахме с родителите ми на гости при семейството на вуйчо в Дюселдорф, Германия. Уговорих се с него да се измъкнем от къщата, да отидем в мотел и да се любим. Но перспективата за тайното деяние очевидно така го възбуди, че съпругата му моментално се досети какво е замислил. Не го изпусна от очи, докато с мама и татко не се върнахме в Амстердам, така че цялото начинание пропадна.

Вторият опит с роднините ми излезе по-успешен и стана няколко години по-късно с двадесет и осем годишния син на друг мой вуйчо. Момчето пристигна да разгледа забележителностите на Холандия. Беше едър и впечатляващ млад немец и определено не беше девственик.

Моя задача бе да му покажа града. Позволиха ми да остана до по-късно от обичайния си час за прибиране — полунощ, понеже беше роднина. Първата вечер му показах по-характерните туристически атракции и се прибрах рано вкъщи. Втората вечер му показах забавните места като момичетата във витрините в узаконения квартал с червени фенери в Амстердам. После го заведох в хотела му и го съблазних. Не се представи лошо, но и не беше нещо особено — типичен немски здравеняк с неромантична душа.

 

 

По това време завърших гимназия с отлични оценки, в продължение на една година изучавах музика и постъпих на работа във водеща амстердамска рекламна агенция като помощник-счетоводител.

Възприех задълженията си с огромен ентусиазъм и отдаденост, както впрочем се отнасям към всичко в живота си и продължавам да го правя и до ден-днешен. Работата, макар и приятна, не предлагаше онова, което в Америка наричат възможност за бързо израстване, затова ми се искаше да опитам друго. Още през онези ранни дни имах желанието да съм номер едно. Чух, че Агенцията по заетостта на човешките ресурси обявява конкурс за най-добрата секретарка полиглот в Холандия и понеже бях амбициозна и притежавах състезателен дух, реших да се явя.

Щяха да оценяват способностите ни за бързо писане на машина, умението да стенографираме на четири езика, преводаческите ни качества, уравновесеността и личността ни като цяло. Имаше няколко тура преди финалния, на който всяка участничка трябваше да напише стихотворение от около двеста думи за рекламната брошура на агенцията. Аз бях най-младата състезателка и, както се оказа, най-успешно представилата се. Спечелих титлата Най-добра секретарка в Холандия.

Последваха телевизионни интервюта, статии във вестниците, пътуване до Англия и 1000 долара парична награда. Назначиха ме за завеждащ отдел в агенцията — работа, която не е много по-различна от онази, която върша днес. Оказах се идеален „сватовник“. Например банкер звънеше в агенцията с молба да му намерим секретарка или машинописка и аз му я подбирах. По-късно в другата ми кариера са ми звънели бизнесмени с желанието да им осигуря блондинка, брюнетка или червенокоса. Всичко се свеждаше до търсене и предлагане. Именно тогава открих, че най-добрите ми умения са в административната област и посредническите услуги. От онази служба научих още един ценен урок: притежаваш ли истинска инициативност, най-добре е да работиш самостоятелно — стига да имаш възможност, — защото редица хора са склонни да не правят нищо, а само да обират плодовете на твоите усилия.

 

 

След напрегната работна седмица за отпускане ходех с приятели през уикенда по плажовете с бели пясъци в курорта Зандвоот, недалеч от Амстердам. Тези красиви плажове се простират по цялата холандска брегова линия, осеяни са с кабинки и весело украсени ресторантчета — седиш си отвън, хапваш или изпиваш нещо освежително. Всеки ресторант има име и номер. За да си уговориш среща с някого казваш: „Ще се видим по-късно във Вилхелмина, номер двадесет и четири“.

Един уикенд отидох в Зандвоот с Куук — приятел барабанист — и двамата преживяхме нещо съвършено ново: открихме Морски изглед, двадесет и две и разнородната тълпа, която се събираше там.

Повечето мъже бяха модно облечени, с миниатюрни плувки, които едва прикриваха надарената им мъжественост, с тениски на модни дизайнери и шалчета от Пучи или Сен Лоран. Наоколо подскачаха и доста добре подстригани и гледани пудели, собственост на обратни момчета.

Момичетата, както скоро открих, също бяха предимно обратни.

Единственият нормален човек там беше приятелят ми Куук. Понеже беше изключително красив и добре сложен, всички хомчовци моментално започнаха да се навъртат около него.

Останала сама, аз се запознах с този-онзи и така попаднах на жена, чието лице ми се струваше странно познато, макар, доколкото ми бе известно, да нямах приятелки лесбийки.

— Здравей — поздрави ме хубавото червенокосо момиче. — Къде се губиш последните няколко години?

— Аз ли? Сигурна ли си, че мен имаш предвид?

— Да, малка мъжкарано — отвърна тя, смеейки се.

— Какво искаш да кажеш? — попитах озадачено.

— Казвам се Бети. Бях твоя учителка в гимназията. Наблюдавах те как изгаряш от желание по Хелга, а аз през цялото време копнеех да изкарам една авантюра с теб.

Бети, която ни преподаваше изкуство и дизайн, не бе типичната учителка. Винаги ходеше с елегантни панталони и сака и бе споделила, че е сгодена за най-добрия актьор в страната. Бях достатъчно добре информирана, за да знам, че годеникът й определено е обратен, но никога не бях допускала, че тя е лесбийка.

— Още по онова време виждах, че си мъжкарана — продължи тя.

Изненадах се да го чуя. Силна съм и добре сложена, а и русите ми коси бяха сравнително късо подстригани, но когато гледам снимки от онова време, бих казала, че по-скоро приличам на обикновена, привлекателна, спортен тип ученичка.

Бети ме хвана за ръката. Двете се разходихме наоколо и поговорихме с всички лесбийки. И от този момент нататък с готовност се включих в средата на жените с обратни наклонности.

Един ден Бети изпрати в агенцията, където работех, приятелка, която очевидно търсеше нещо повече от служба. Елизабет имаше руси къдрави коси до раменете и жилаво атлетично тяло. Лятната рокля с дълбоко деколте разкриваше почти всичките й прелести. Изглеждаше изключително женствена и аз останах доволна, че след като й намерих временна работа, двете изкарахме една романтична история. Тя обаче не продължи дълго. Елизабет захвърли красивите си тоалети и започна все по-често и по-често да носи мъжки дрехи. Накрая стигна до джинси и размъкнат пуловер или каубойска риза. Започна също да пие и да пуши много. Преобразяването й ме отблъсна. След два месеца престанахме да се виждаме. Тя всъщност никога не ме доведе до същински оргазъм, защото постоянно настояваше да използва било дилдо, било вибратор, а на мен не ми се нравеше — опасявах се да не се пристрастя към тях. Тя така и никога не ме лиза. Тогава оралният секс, предполагам, не е бил на мода дори сред лесбийките, а аз така и не се научих да харесвам опипването с пръсти, защото съм изключително чувствителна.

По онова време нито пиех, нито пушех заради споразумение, сключено с родителите ми още като тийнейджърка. Бяха обещали, че ако не пуша и не пия, докато стана на осемнадесет, ще ми купят моторетка; после се задължиха, ако продължа да се въздържам от тези две неща, да ми купят кола, когато стана на двадесет и една. Получих и моторетката, и колата и — колкото и да е изненадващо — до ден-днешен не съм вкусвала алкохолно питие или нормална цигара.

Елизабет, милата лесбийка, бе лудо влюбена в мен и се смяташе за мъжкия ми партньор, но колкото повече навлизах в дебрите на лесбийството, откривах, че съм доминиращият тип. Скарахме се за позицията на превъзходство и най-накрая се разделихме.

Запознах се с доста други приятелки чрез фризьорката си. Тя беше любовница на Бети. Скоро любовният ми живот стана отчасти хетеросексуален, отчасти хомосексуален, а понякога приятна смесица от двете.

Горе-долу по това време изтънчена по-възрастна двойка ме взе под крилото си. Обитаваха великолепна къща от седемнадесети век в артистичния квартал на Амстердам — Принсен айланд. Даедо — мъжът — бе на четиридесет и две, а Силвия — съпругата му — с осем години по-възрастна от него. Някои вечери и през уикендите оставах да спя у тях и прекарвахме доста време в бъбрене със Силвия — привлекателна, жизнена жена, докато Даедо, който работеше в рекламна агенция, се занимаваше в кабинета си.

Една вечер Силвия ми се обади по телефона и ме помоли бързо да отида. Скочих на моторетката, но когато пристигнах, къщата изглеждаше пуста. В следващия момент забелязах мъждукащата светлина на няколко газени лампи, а кучето й излая. Влязох и понеже ми се беше оплакала от болки в гърба и ме бе помолила да я масажирам, се качих на втория етаж, където предполагах, че е спалнята. От банята се чуваше шум на течаща вода. Изведнъж се озовах пред съвършено голата Силвия — бавно и обилно сапунисваше красивото си тяло и ми се усмихваше.

— Влез, Ксавиера — покани ме тя. — Съблечи се и ела при мен.

За миг се поколебах, но свалих роклята и пликчетата. Силвия изглеждаше така самоуверена и опитна, че за миг се посвених, но все пак влязох под душа. Тя започна да сапунисва гърба ми с нежни, чувствени движения. Подсушихме се и отидохме в спалнята; тя ме помоли да я масажирам. Продължаваше да е гола, но аз бях обула пликчетата си. Възседнах я и със силни движения започнах да размачквам гърба й, както ме бе учил татко. Силвия застена тихо от наслада, а аз осъзнах, че пликчетата ми са подмокрени. Вероятно и тя го е забелязала, защото изведнъж се извърна, притегли ме към себе си и обсипа лицето и шията ми с целувки. Пръстите й леко драскаха гърба ми. От превъзбуда и объркване едва забелязах кога свали гащичките ми.

Плъзнах пръсти по прекрасното й бледо тяло, а тя насочи главата ми към гърдите си. Жадно засмуках големите й тъмни зърна сякаш бях бебе.

— Ксавиера, скъпа, защо не ме полижеш малко по-долу? — подкани тя и ме насочи към пъпа си.

Гладката кожа на бялото й коремче потреперваше всеки път, когато докосвах чувствено място и я чух как рязко си пое въздух, когато съзнателно се спуснах надолу към окосмения й триъгълник. Никога дотогава устните ми не бяха докосвали вагина — дори не и на момичето, за което намерих работа чрез агенцията. Точно опознавах путето й, когато някой тихо влезе в стаята. Понечих да скоча и да се облека, но Силвия притисна главата ми към скута си и ми каза да продължа заниманието си. Чух как Даедо свали обувките си и ги прибра под леглото. В следващия миг топлото му тяло бе до моето под чаршафите. Надигнах се на колене и не издържах на изкушението да сложа надървения му член между гърдите си, наведох се напред и прокарах език по хуя му чак до тестикулите. Даедо положи усилия да не се изпразни веднага и се изви така, че устата му се приближи да задоволи ненаситната ми путка. Устните му съвсем скоро я намериха набъбнала. Междувременно Силвия мастурбираше и очевидно напълно се наслаждаваше на гледката. От време на време нежно ме гризваше по гърба, от което кожата ми настръхваше. Най-накрая се надвесих над Силвия и вмъкнах крака между нейните, а Даедо, застанал на лакти и колене, се качи върху мен. Вкара твърдия си хуй в путето ми изотзад, а аз търках венериния си хълм в сливата на Силвия и тримата свършихме със страхотен, синхронизиран оргазъм, при доста акробатично изпълнение. Малкото им куче стоеше до леглото и не спираше да върти опашка изненадано. Неволно ми мина през ума, че за болките в гърба Силвия получи твърде нетрадиционно лечение, а също, че те просто са били претекст да ме привлекат в сексуалното им гнездо, но хич не ми пукаше.

Това се оказа първата ми тройка. Всъщност след това ние се превърнахме в постоянна групичка шибащи се приятели. Една вечер бяхме в игриво настроение и Даедо се направи на сервитьор: закрепи запалена свещ в свещник върху щръкналия си кур и с по чаша портокалов сок във всяка ръка влезе в спалнята чисто гол, само с преметната през ръката салфетка.

Но след няколко месеца доста ми писна от Холандия. Като се изключат няколкото разкрепостени приятели като Силвия и Даедо, хората бяха прекалено сериозни и пуритански настроени за моя вкус. Все пак имах късмета да живея в Амстердам, столицата. Господ знае какво ли щях да правя в някое затънтено селце! Бих предпочела да умра, отколкото, отегчена донемайкъде, да седя и да гледам как пасат кравите в нивата.

А и когато се стигне до романтика, холандците не са нито пламенни любовници, нито са изобретателни в леглото. Тръгнех ли „сериозно“ с някой тип, той веднага настояваше да се сгодим, а това ме плашеше до смърт. Бях прекалено млада да се омъжа и задомя, но предложенията продължаваха да валят. Щом обаче потенциалният ми доживотен партньор започваше да изрежда от какво ще имаме нужда — тенджера под налягане, сервизи за хранене, чаршафи и така нататък, — разбирах, че отново е дошло време да скъсам.

Видях се с приятели, току-що завърнали се от Южна Африка. Разказаха ми за красотите на тази страна, за целогодишно топлия климат. В случай че проявя интерес да емигрирам, южноафриканското правителство щяло да плати изцяло полета ми дотам. И така щеше да се сложи край на студените, жалки и дъждовни лета. Реших да отида при слънцето и сестра си, която живееше там. Истината е, че манталитетът на холандците бе започнал да ме отегчава, макар Холандия да е очарователна страна, а Амстердам напоследък се превръщаше в един от най-щурите градове в Европа. Възможно е не Холандия да бе причината, а вътрешният ми глад за нещо ново и вълнуващо. Фактът, че заварената ми сестра (дъщерята на баща ми от първия му брак) живееше в Йоханесбург със съпруга и децата си, още повече ме насърчаваше да се отправя натам.

Когато реша нещо, го правя бързо и ефективно. Уредих си виза, резервирах билет и организирах личния си живот така, че да напусна Холандия.

Преди да се кача на самолета, ми оставаше само едно: да се сбогувам с прекрасната Хелга, бременна в осмия месец.

Когато отидох да я видя за последен път, тя ме посрещна по нощница. За мен нямаше по-вълнуваща гледка от заобления й издут корем и красивите й налети гърди.

— Хелга — примолих се аз, — дай да докосна корема ти и да засмуча зърната ти, защото си по-прелестна от всякога.

Отначало тя се поколеба, но не от свенливост, а защото съпругът й — когото не понасях — можеше да влезе всеки момент. Той също не ме харесваше особено, така че чувството бе взаимно. Възможно е да е ревнувал, но го намирах изключително скучен.

Презимето му бе Де Бор, ще рече фермер, и напълно му подхождаше. Вече бе ровичкал из пощата й и бе намерил любовните писма, които й бях изпращала от цяла Европа. Сега, като се замисля, тя вероятно ги е смятала за глупави, защото така и никога не ми отговори. Но при това последно посещение реши да удовлетвори желанието ми да я докосна и вдигна нощницата си.

Нежно сведох устни към зърната й и усетих лек дъх на мляко. Чувството ми към нея не бе намаляло, а оттогава бременните жени ме привличат неудържимо.

Не вярвах, че след пет години най-после отново смуча и галя тези божествени гърди и Хелга ми го позволява. Независимо от всичкия секс, който бях правила междувременно, това е най-скъпоценният миг, който помня.

Май се канех да й кажа колко много я обичам, когато почервенелият като рак и бесен Де Бор връхлетя в стаята и ми заповяда да напусна къщата.

— Ако отново някога я заваря тук, ще изхвърля и двете ви! — изкрещя той на жена си.

Няколко дни по-късно родителите ми и някои приятели със сълзи на очи се сбогуваха с мен на летището. Аз също плачех.

— Върни се някога при нас — помоли мама през сълзи, но още тогава знаех, че това едва ли ще стане.

Към Холандия, освен родителите ми, единствено ме привързваше — ако щете вярвайте — Хелга, а тя бе неосъществима мечта.