Ксавиера Холандер
Професия проститутка (12)

12.
Бия (мл)яко!

Колкото повече се издигаше репутацията на моя дом, толкова повече хора „със специални изисквания“ започнах да привличам — предимно мъже, но понякога и жени. Наричат ги перверзници, странни птици, чешити, дори маниаци. Психотерапевти и сексолози говорят снизходително за отклоненията им. Отначало се чувствах неловко с такива клиенти, но постепенно осъзнах, че са хора с богат сексуален опит, благодарение на който получават далеч по-голяма наслада в сравнение с така наречените нормални. За нормалните сексът е функция на тялото, равностойна на нещо банално от рода да си измиеш ръцете. А какво разбираме под „анормална сексуалност“? Тя не спада към тривиалното и просто влизане — излизане, общоприето в някогашното общество на селяни и пастири. Ако единствената цел на секса е продължението на рода, тогава буквално всяко разнообразие или фантазия би трябвало да се приема за перверзия.

А аз съм се сблъсквала с всичките. Фетишистите съсредоточават вниманието си върху някой предмет: бельо, обувка, презерватив, кожена дреха и така нататък. Други се възбуждат от мръснишки приказки — било те да ги бълват активно, докато се любят, било да ги слушат пасивно (на френски ги наричат ecouteurs). Има и привърженици на „златния душ“ — желаят да ги опикават, а понякога и да пият урина. Хомосексуалистите изпитват особен афинитет към урината. Доказателство са типовете, които висят около обществените тоалетни с намерението да начукат някой мъж, пристигнал с невинното намерение да се изпикае. Един от най-екстравагантните ми клиенти обичаше да лежи във вана, пълна наполовина с шампанско и наполовина с урина. Макар и скъпо, беше лесно да се набави шампанско, но понякога трудно се намираха достатъчно момичета с пълни пикочни мехури.

Срещала съм и ексхибиционисти. Подобно на изнасилвачите те изпитват висша наслада от истеричната реакция на жертвите си. Другата крайност са воайорите. Възбуждат се, наблюдавайки, без самите тях да ги виждат, как — да речем — една жена се съблича. В този смисъл приличат на онези, които се обаждат по телефона да говорят мръсотии, скрити зад своята анонимност. Поради строгото си правило никога да не наемам непълнолетни, отказвам да обслужвам педофили.

Една от най-големите ми групи се състоеше от травестити, но малцина от тях бяха хомосексуалисти, повечето бяха женени с деца. Обличаха се и се гримираха с огромно старание. Отнемаше, естествено, много време, но след метаморфозата ги оставях да се смесят с момичетата и се случваше някой клиент да им налети.

Много често травеститите са и мазохисти. Вероятно най-погрешна е представата за садистите и мазохистите. Тези хора играят сложна игра, в която еротиката е неразривно свързана с причиняването или получаването на болка. След опита ми, придобит чрез Карл, се смятам за нещо като специалист по садо-мазо. У себе си съм открила и садистични, и мазохистични тенденции, но най-силно ме смайва менталното измерение на тези игри. В дома ми идваше „хрисимият слуга“ — богат собственик на универсален магазин. Позволявах му да носи сексапилна престилка, да се разхожда с метла и лопата, за да чисти след момичетата, да пере сутиените и пликчетата им, да мие чиниите. И в никакъв случай той не беше изключение. Едни от най-богатите и влиятелни бизнесмени на Америка пристигат, за да ги бият и шибат с камшик; облечени в женски дрехи да ги завържат или закопчаят с белезници към леглото. Плащат добре и аз ги обслужвам с огромно удоволствие. Тези мъже ценят груба, доминираща жена, обикновено с дълга руса или гарваново черна коса, не е задължително да е много млада или красива, но трябва да е готова да им уйдисва изцяло в измисления от тях жесток театър, независимо дали сценарият е безобидна закачка или страстна драма.

Сещам се за особено чудноват случай. Една вечер вкъщи ми се обади Лора. Покани ме да я придружа на специално събиране, за което щели да ми платят изключително добре. Нарече клиентите си господин и госпожа Шоубизнес. Живееха в стара къща от кафяв варовик в Манхатън. Все пак ми разкри истинската им самоличност: един от най-преуспелите в страната филмови продуценти и съпругата му. Той винаги я наричаше Анна — красива британска актриса, създала си невероятна репутация като изпълнителка на класически роли и от двете страни на Атлантическия океан.

Не съм от хората, които раболепничат пред знаменитости, но признавам, че с нетърпение чаках да се срещна с тази двойка. Вратата ни отвори домакинът. С изненада го познах — преди няколко месеца беше идвал в дома ми с искането да му доставя две петнадесетгодишни Лолити. Бях му отказала. По вестниците и списанията се бяха появявали истории за диви оргии и неограничено количество кокаин. Къщата определено представляваше идеален декор за подобни начинания. Господинът се държеше като господар на дома, но докато чакахме Анна да се приготви, Лора ми пошушна, че съпругата плащала за всичко.

За нас Анна бе напълнила с обилна пяна огромна вана във формата на сърце. Лора и аз се съблякохме една друга бавно и съблазнително. Влязохме във водата. Продължихме да се прегръщаме и да се обтриваме с пяна. Лора се наведе над мен. Твърдите й зърна докоснаха шията ми, когато тя взе подвижния душ и насочи топлата гъделичкаща струя вода към клитора ми. Изпитах истинско блаженство. Придърпах крака й и с любов насапунисах, изплакнах и насмуках пръстите й един по един. Под играта на водната струя стигнах до първия си оргазъм. После Лора разтвори подканващо крака. Страшно ми хареса великолепната й лилава путка! С наслада вкусих срамните й устни — плътни и месести — и усетих как клиторът й набъбва в устата ми. Същевременно притисках силните й бедра, та тялото й да прилепне по-плътно към лицето и устните ми, а езикът ми да прониква по-дълбоко в нея.

През цялото време господин и госпожа Шоубизнес ни наблюдаваха от прага. Анна тихо простена. Докато траеше нашата игра, не престана да мастурбира под меката си копринена роба. Потреперванията от оргазма й и нашепваните от съпруга й насърчения ни тласнаха към още по-свободни действия и когато Анна дойде във ваната при мен и Лора, всяка от нас целуваше всяка навсякъде. Усещах езици по ушите, бузите, устните, косата си, дори по клепачите. Най-сетне Анна ни покани да влезем в спалнята.

В средата на облепена с кадифени тапети стая с огледала от пода до тавана се намираше огромно легло. Лора вече бе идвала тук и знаеше какво точно се очаква от нас. За моя изненада тя разкъса робата на Анна и я повали грубо върху леглото. За пръв път се срещах с жена мазохист и малко се шокирах — преобразилата се във вилнееща фурия Лора драскаше порцелановобялата кожа на Анна, нараняваше добре оформените й крайници, хапеше диво зрелите форми на гърдите й. Лора пъхна в ръката ми няколко копринени шала и ми нареди да завържа краката на Анна към леглото. После съпругът й ми подаде двуглаво дилдо. Намазах го с вазелин и вкарах инструмента във влажната й путка.

— Натикай другия му край в задника й. Силно и бързо — прошепна Лора.

Докато обслужвах долната част от тялото й, Лора я зашлевяваше през лицето, удряше я с юмрук по гърдите, а през цялото време върху лицето на Анна се четеше агония и наслада. Струва ми се обаче, че само аз не се възбудих от животинското й скимтене. Господин Шоубизнес ни наблюдаваше с развратно изражение. Няколко пъти смръкна редички кокаин, оформени върху огледалце. От време на време ни спираше, за да даде на Анна също да си смръкне от белия прах. В един момент Лора ми каза да престана да я обработвам с дилдото. Но за Анна нямаше никаква почивка. Лора натика два бързооборотни вибратора — един в путката й, друг в ануса. Когато страстта й нарасна неимоверно, господин Шоубизнес накара Лора да извади жужащите машинки, свали лилавото долнище на пижамата си и я възкачи. Ебаха се като диви животни. Когато стигнаха до върха, Анна не спря да крещи колко великолепно било всичко и молеше за още.

Изпитах нещо като гняв. Анна бе толкова красива жена и ако бяхме сами, бих й засвидетелствала много нежност. Тя обаче желаеше наказание и понеже плащаше, получи именно това. Казах на Лора да не ми се обажда за повторна визита.

Сцената витаеше в ума ми. Стигнах до заключението, че актрисата се нуждае от подобно унижение, за да балансира ласкателствата на театралната публика и филмовите си фенове.

Кой знае? Лично аз си мисля, че има късмет да изкарва толкова много пари, защото харчи нашироко за проститутки. На Лора плаща по 1500 долара, за да минава пет пъти седмично.

 

 

Абрахам е друг случай на човек, който трябва да бъде жестоко унизен, та да успее да стигне докрай. Той е четиридесет и пет годишен заможен бизнесмен, евреин. От първия му сексуален контакт, случил се при доста крайни обстоятелства като тийнейджър в нацистки концентрационен лагер, е останал странен вкус.

Груба надзирателка, гола под шлифера си, му заповядала да се яви една нощ зад тоалетните и го принудила да направи кунилингус. До ден-днешен Абрахам помни живо премесената със страх необикновена възбуда, която изпитвал. До такава степен не е успял да преодолее травмата, че не е в състояние да прави секс, преди да възстанови гледките, звуците и миризмите от онзи момент.

Абрахам се обади в дома, където работех, преди да стана мадам. Поиска момиче, говорещо немски, относително силно и с умения да раздава нареждания. Мадам го увери, че съм като направена по поръчка за тази роля и ме изпрати при него. Живееше в луксозна жилищна сграда в източната част на Петдесета улица.

Абрахам ме посрещна учтиво на вратата и поиска незабавно да се заловим за работа — без никакви предисловия ме отведе до заключен дрешник.

Дребният бледен мъж се засуети с ключалките — човек би помислил, че крие скъпоценните камъни от кралската корона. Най-после отвори вратата със замах и вътре видях само шест-седем оригинални СС-шлифера, а вонята на старееща гума в дрешника бе така силна, че въздухът можеше да се реже с нож.

Мъжът ме помоли да се съблека, да метна на голо един шлифер и да симулирам обиск и бой в стил СС.

— Не забравяй да сложиш колана — напомни ми той, докато нагласяваше свастиката и ми подаваше пистолет играчка.

Сценарият предвиждаше да изляза от спалнята, та той да се подготви: да легне гол върху леглото, с извърната към затворената врата глава.

Отвън аз трябваше да потропам дум! дум! дум! и да извикам на немски: „Гестапо! Отвори веднага вратата!“.

Няма никакъв отговор. Ритвам вратата и нахълтвам; заварвам го да лежи, стиснал пениса си с ръка.

— Негг Кохен — извисявам заплашително глас.

— Не, не… Аз съм господин Смит — отвръща той хрисимо и се прави, че трепери.

— Не ме лъжи! Ти си евреин — Verdammter Jude, Schweinhund.

Пляс, пляс — шамаросвам го през лицето.

Дребният Абрахам трепери, моментално получава ерекция и е силно възбуден. Започва да мърмори за „проклетите евреи“ и как се надява до последния да си получат заслуженото.

— Млъкни, евреин! — просъсквам аз и за да съм сигурна, че ще ми се подчини, сядам върху лицето му и го насилвам да ме лиже и смуче по путката.

Ядосвам се, защото не го прави както трябва. Свалям колана и го налагам, а той почти е готов да стигне до оргазъм. Точно в този момент изявява желание да спрем.

— Хайде да повторим всичко отначало — моли той.

Повтаряме сцената. Третия път, докато го налагам здравата, Абрахам се изпразва.

Горкият човечец е щастлив и доволен да ми плати, но такива сцени ужасно ме натъжават, защото съм наполовина еврейка и макар да съм била почти бебе по време на Втората световна война, ненавиждам да се сблъсквам с подобни неща.

Друг мъж, загубил девствеността си във военен лагер, е равин. Може да свърши само с не еврейка, и то след като го изрисува целия със свастики.

 

 

Неправоверните в сексуално отношение имат любими сцени, любима атмосфера и любими условия. Например пълнолунието, мрачното или дъждовно време често ги стимулират силно. Именно в най-лошо време са най-възбудени. Вероятно хората, които непрекъснато си падат по страданието, смятат за бонус, ако и времето е отвратително. Мазохистите имат силни предпочитания към чадъри — възприемат ги като потенциални оръжия за телесни наказания.

Ще ви обърна внимание на един факт — най-големият магазин за садо-мазо уреди в Манхатън е магазинът за чадъри в Уест Сайд. Оттам именно купувам повечето неща за „торбичката си със съкровища“.

Минимумът за всеки добър господар са поне чифт белезници, камшици, шибалки, окови, вериги и дилдо. Специализиралите се в садо-мазо сцени разполагат с по-голямо разнообразие, а вероятно и с по-скъпи и изтънчени инструменти. Имам един прелестен роб, който кръстосва Европа и издирва средновековни пранги и белезници; когато идва за специално обслужване, винаги сам си носи аксесоарите.

Между другото, наскоро той посетил сънародничката ми Моник ван Клеф — мадам, която държеше прочута „къща за болки“ в Ню Джърси. Но след като я обискираха, се премести в Хага и сега експериментира със съвършено ново третиране на мазохисти, наречено „изолирана килия“. По нейна поръчка в дома й е изградена специална килия, където затваря клиентите си, оковани в букаи. Понякога ги обесва от тавана за ръцете. Дочувам, че бизнесът й вървял страхотно.

В един мрачен ден моят млад клиент Ники ме заведе в магазина за чадъри, за да се въоръжим за робската сцена, която искаше да му пресъздам. Чернокожият управител на магазина Джони Стар — работил е при мен като жребец, роб и господар — ни показа колекция от камшици. Изпробвах всичките или върху ръката си, или върху задника на Ники. Докато избирах какво да взема, случайно хвърлих око към витрината — отвън стоеше добре облечен мъж, изцяло погълнат от гледката.

Дори през стъклото забелязах познатото изражение, характерно за тези хора. То сякаш зове: „Моля те, бий ме, удряй ме!“.

За да го възбудя, ударих Ники още веднъж по задника и от изплющяването на камшика зрителят видимо потрепери.

Именно тогава ми хрумна бляскавата идея, че щом инвестирам толкова пари в нови инструменти за мъчения, е добре да си осигуря поне още един клиент за тях. Излязох и застанах до мъжа, преструвайки се, че разглеждам изложените чадъри.

В онзи ден бях подходящо облечена: черни кожени панталони, черен пуловер, високи ботуши и строго пригладени коси. Комбинацията от външния ми вид и изложените артикули го накараха да ме заговори.

— Изключително добре боравите с камшика — каза той на английски със силен унгарски акцент. — Обзалагам се, че сте наясно какво да правите с него, за да са щастливи хората.

— Ако смятате, че мога да ви направя щастлив, позволете ми да опитам — отвърнах.

— С огромно удоволствие. — Лицето му сияеше. — Къде да ви намеря и кога да дойда?

— Елате точно в шест довечера — наредих аз, защото на робите винаги трябва да се определя точен час.

Същата вечер изпробвах всичко от новата си торбичка със съкровища. Така му хареса, че в продължение на година и половина беше редовен клиент; после се премести от Ню Йорк.

Независимо къде за пръв път е придобил желанието за болка, мазохистът обикновено остава предан на един господар или господарка.

Способността ми да разпознавам мазохистите е невероятна. Различавам роб във всякаква среда — често дори преди самият той да си даде сметка, че е такъв, защото чета в очите, както врачките гледат на ръка.

Ще ви разкажа какво се случи на плажа в Пуерто Рико с прочут дисководещ от Ню Йорк. Ще го нарека Уилям Х. Леви. Определено имаше мазохистични наклонности, но не бе готов да им се подчини от страх, че реалността или ще го отблъсне, или ще се пристрасти. Когато ни запознаха, Леви носеше тъмни очила. Както си приказвахме, застанали до водата, усещах силните му вибрации и го помолих да си свали очилата.

— Искам да видя очите ти, защото те отразяват душата на човека — обясних му.

Нищо неподозиращ, той ме послуша. Моментално продължих:

— Обзалагам се, че си мазохист.

Реакцията на дисководещия ме смая. Бях попаднала право в целта. Цялото му привидно небрежно отношение се промени; изведнъж долових колко се страхува от мен.

За да спечеля отново доверието му, споделих, че съм професионалистка и владея садо-мазо техники. Стигнах и по-далеч: предизвиках го да направи съкровено признание — не го бе споменавал пред никого на този свят, най-малко пред симпатичната си съпруга.

От години сънувал все един и същи сън. И той ми разказа: „Щом се унеса, виждам как телефонирам на някаква жена в черно. Не виждам лицето й, но е с гарвановочерни коси. Заповядва ми да отида при нея. Започва да уточнява къде и кога, но точно тогава изпускам слушалката. Опитвам се отново да я набера, пръстите ми обаче не уцелват шайбата. Тя ще ми е бясна, защото ще реши, че й въртя номера. Все пак се отправям към дома й, ала съзнавам, че съм закъснял с часове. Значи, заслужавам наказанието си. Тя седи на висок стол в другия край на стаята. Заповядва да допълзя до нея на четири крака. Понечвам да се подчиня, но тозчас неизвестно как подът се превръща в самоходна лента. Колкото повече се стремя към нея, тя толкова повече се отдалечава. Изпитвам неистово желание да стигна до жената, коленете ми са изранени от отчаяните ми опити да успея. Най-накрая се добирам до краката й. Тя обаче говори с някого по телефона и не ми обръща внимание. Издава странни звуци, гука и шепне, а аз се побърквам от ревност. Протягам ръка и я докосвам, но тя здравата ме изритва в лицето с обувката си с остър ток. После се разсмива, засипва ме с обиди и ме заплюва. Застава права и ми заповядва да оближа обувките й. В следващия миг съм омотан с вериги и с белезници на ръцете, а тя зловещо размахва голям, плющящ камшик над главата ми. Започва да ме налага. От гърба и лицето ми потича кръв. Тя хвърля камшика настрана, разкъсва дрехите ми с дългите си, намазани с червен лак нокти, и започва да дере врата ми, докато и от него потича кръв“.

Леви и аз бяхме отседнали в един и същ хотел. Следобедът телефонът ми звънна. Уилям Х. Леви питаше дали съм разсъждавала върху неговия проблем.

— Да — отвърнах аз и започнах да разказвам дълга фантасмагорична история — измислях я в момента — как е претърпял корабокрушение, бил спасен от голи островитяни, но прекалено късно разбира, че всъщност са канибали, които го изяждат.

По тежкото дишане в слушалката разбрах колко го възбужда историята.

— Затвори и веднага ела в стаята ми — заповядах аз точно като жената в черно.

Пристигна наметнат само с хавлия. Беше толкова възбуден, че само го пернах няколко пъти леко с ръка през бедрата и той стигна до оргазъм.

Понеже измисленият свят е изключително деликатен и крехък, най-беглото връщане към действителността рискува да прогони основното усещане. Именно затова е толкова важно с какви дрехи си облечена, какви чудатости сътворяваш, каква атмосфера създаваш.

В началото на кариерата си приех в дома си мъж, който си бе измислил псевдоним — Марко Поло. Всъщност бе известна личност: появява се по телевизионните екрани в цял свят, а снимката му редовно се отпечатва в списание Тайм.

Когато влезе във всекидневната ми, изглеждах страшно женствена — носех прозрачна нощница, косите ми бяха спуснати по раменете.

— Не очаквах да видя жена като теб — подхвърли той, готов да си тръгне. — Не си в състояние да ме изплашиш.

— Прояви малко търпение, ще ти намеря подходящата жена — уверих го.

Той се настани удобно в креслото, а аз потънах в спалнята. Върнах се, облечена в черен кожен костюм, с мрежести чорапи и строго прибрани назад коси. Лицето ми бе подходящо гримирано за ролята и съзнателно сниших глас.

Метаморфозата го задоволи напълно и той тутакси се почувства по-уверен. Половин час обсъждахме във всекидневната корените на неговите задръжки и плана как да го удовлетворим. Марко Поло ми описа серия симптоми, често срещани при преуспели и властни мъже.

Абсолютен господар в корпорацията си, той манипулираше подчинените си като кукловод. Подобно доминиране през деня обаче бе причина да проявява несигурност през останалото време. За да се нагоди към действителността, копнеел да се подчинява. Такива властни мъже се превръщат в роби — така се освобождават от напрежението, трупащо се, докато ръководят живота на други хора.

Досетих се какви са предпочитанията на Марко Поло. Предложих да се преместим във вече подготвената спалня: горяха свещи, светлината бе приглушена — така се създаваше призрачна атмосфера. С влизането обичайното му напрегнато държание от всекидневието изчезна и той изживя фантазията си.

Марко Поло изпитваше потребност да му повярваш, че е покорно животинче. Необходимо е първо с приказки да го отведеш в друг свят. Това е най-изтощителната част от всичко. Понякога минава повече от час, преди да успее постепенно и убедително да се вживее във фантазията си: слагам му различни перуки, грим, белезници, окови на краката; завързвам му очите с кърпа — това често увеличава тръпката от неизвестен страх и унижение. Усещането на мазохистите, оковани с белезници на ръцете и със завързани очи, е сравнимо с класическия двоен екстаз.

Той лежи невиждащ, окован и безпомощен, а аз му говоря за скритите тайни на океаните, за огромните разбунени вълни с бели гребени от пяна, за рибарите, борещи се със стихията — те са там, за да хвърлят мрежите си към красивата русалка на дъното, която мечтаят да уловят. Една от асистентките ми — Мери Лу — влиза в стаята и заедно го обръщаме в леглото така, че главата му да е там, където би трябвало да са краката. Омотаваме краката му все едно вече има опашка и му заявяваме, че сега той е нашата русалка. После хвърляме отгоре му мрежа.

Събличам се и заставам над лицето му. Подканвам го да ме гризне, но му позволявам устните му само да докосват пичите ми косми, но не и путката. Колкото повече нараства желанието му да стигне целта, толкова по-често се отдръпвам — продължавам да го възбуждам и той вече не е на себе си.

Настъпва моментът за тайнствения ни гост — Джони, чернокожият управител на магазина за чадъри. Марко Поло никога не би признал, че е хомосексуалист. Това табу не бива да се нарушава. А защо пък да не може? Отпускаме веригите на окованите му ръце, колкото да си поиграят с гърдите ми. Позволявам му насладата да поближе путето ми. По даден от мен знак Джони мълчаливо се качва зад мен и плъзга огромния си хуй през бедрата ми. Марко Поло, смаян и невиждащ, открива, че на тази вълшебна жена изведнъж й е пораснал пенис и му е страшно хубаво. Позволявам му да смуче моя хуй, а аз се оттеглям и ги оставям двамата. Освобождаваме ръцете на Марко Поло, за да онанира. В един момент Джони се изпразни в устата му. Марко Поло стига до оргазъм, придружен с дълбоко гърлено простенване, а спермата му облива корема му. Тогава Джони се измъква така тихо, както е влязъл. Сваляме превръзката от очите на Марко Поло.

Подобен сеанс отнема много време, през което нито вдигам телефона, нито приемам други гости. Затова струва най-малко 1000 долара.

 

 

Дрехите правят човека и създават атмосферата.

Имам цял гардероб за травестити и фетишисти, включително специални нощнички, дантелени и кожени рокли, колани с жартиери, найлонови чорапи, големи номера сутиени с подплънки, ръкавици и големи номера дамски обувки с високи токчета.

По времето, когато се захванах сериозно с търговията и между еднакви полове, отидох в магазинче на Лексингтън авеню, за да купя необходимите дрехи. Понеже бях относително нова в занаята, имах нужда от известна консултация. Обърнах се към младия обратен продавач.

— Мога ли да ви помогна? — попита той и изведнъж забелязах онези очи.

— Да — отвърнах аз. — Ще попълвам гардероб за травестити и ми се струва, че разбирате от тези неща.

В първия миг ме зяпна, но после се усмихна.

— Така е, скъпа. Нека ти предложа от тези божествени колани с жартиери и тези симпатични черни гащички — включи се веднага той. — Интересуват ли те мрежести чорапи?

Продавачът ми предложи и няколко секси нощнички, в случай че някои от робите ми е в настроение да си облече такава.

Още първата вечер, след като се сдобих с новата си колекция, попаднах на фетишист, който изпита такава тръпка от възможността да го облека в божествените дрехи, че свърши почти докато разглеждаше нещата.

Щракнах с пръсти, плеснах с ръце като деспотична майка, тръгнала да учи малкия си син как да се облича, и му заповядах да се премени. Щом надяна новия сутиен и нахлузи гащичките, така се очарова, че се изпразни, преди да си сложи нощничката.

Този мъж ми отне не повече от половин час; за да съм сигурна, че получава достатъчно срещу парите си, за десерт го нашляпах по задника.

В стремежа си да постигнат облекчение травеститите и мазохистите изпълняват невероятни емоционални и физически действия, но по правило никога не ебат. Стигат докрай било като онанират, било като някой ги търка с ръка, било с дилдо в ануса, било като този, за когото току-що разказах — без ничия помощ. А в някои случаи въобще не им се позволява да свършат.

Един от най-симпатичните и предани роби, които съм имала, бе Тейм Тими — професионален жиголо. Произхождаше от аристократично английско семейство и беше завършил престижно училище, където редовно го биели. Когато пристигнал в Америка, започнал често да ходи на конни надбягвания и да посещава казината, където се срещал с богати възрастни жени. Беше привлекателен, културен и надарен с презрението на висшата класа към труда, затова си намираше дами, готови да му осигурят безделно съществуване. Четири от тях стигнаха дотам, да се омъжат за него.

Когато се запознахме, се радваше на получената издръжка от третия си развод. Аз обаче представлявах нещо специално за него. При мен можеше да играе любимата си роля — на покорния роб, за което той плаща. По онова време беше свободен. Предпочете аз да отида при него. Заварих го изцяло погълнат от филм на ужасите по телевизията. Искаше да изкара сеанса си с мен, но не можеше да се откъсне от екрана. И аз предприех съответните действия: първо го облякох в женски дрехи и го завързах с дълго въже към леглото, откъдето да наблюдава екрана. Проверих дали възлите са здраво затегнати и дори вързах пениса и ташаците му с шнур. Заприлича на увита като за подарък наденица. После излязох.

Час по-късно се върнах. Борис Карлоф^[1] все още се вихреше на екрана, но Тими се намираше в ужасно състояние. Умираше да се изпикае, а пенисът му бе придобил деликатен нюанс на лилавото. Останах глуха за настойчивите му молби и се захванах да паля свещи наоколо. Вместо да му позволя да отиде до банята, го накарах да пълзи по ледения под на кухнята, което още повече увеличи напрежението в пикочния му мехур. Качих се на гърба му и го яздих из апартамента, сритвайки хубавия му стегнат задник и теглех вързаното като юзда въже през устата му. Едва тогава освободих пениса му — нямах намерение да го осакатя завинаги. Филмът си течеше, аз си вършех моята работа: покапах с горещ восък от свещите топките и хуя му. Той изпищя в агония. И като връх на всичко го накарах да ме наебе, докато пикочният му мехур щеше да се пръсне. Очите му щяха да изхвръкнат от превъзбуда. Свършихме едновременно с див оргазъм. Най-накрая му позволих да отиде в тоалетната. Държах хуя му, а той пикаеше като кон.

Не всички садисти и мазохисти са безобидни и покорни обаче. Дочух, че на ежегодната среща на нюйоркската садо-мазо група в манхатънски хотел свръхентусиазирани господари зверски били двама роби, в резултат на което се наложило да ги откарат в болница.

Какви ли чешити няма. Например като Краставичето хлапе — пристигна в дома ми с искане да му бъдат нанесени всевъзможни увреждания.

Току-що излизаше от болница. Някакво момиче му напъхало краставица в гъза, която го разкъсала на десетина места. Прищевките на Хлапето варираха от желания да го пронизват с нажежена игла за татуировка до поливане на ташаците му с врял восък, само и само да му причиниш нетърпима болка.

Категорично отказвам да правя нещо, което би увредило човек, макар че самата мен едва не бе убиха в собствения ми дом при сеанс, изплъзнал се напълно от контрол.

Всичко започна безобидно. Късно една вечер Лари Лърнър звънна с препоръка от Мадлен Хенри. Смътно си спомних, че Мадлен го беше описала като малко странен и необичаен, особено когато е пиян. Определено не ми се работеше повече — наближаваше три след полунощ. Бях затворила и се отпусках с чаша плодов сок и Сара. Сара не само ми беше съквартирантка, но и работещо момиче. Но бях обещала на Мадлен да се грижа добре за клиентите й и за да спазя дадената дума, му позволих да дойде.

Лърнър пристигна пиян до козирката. Мигом съжалих, че съм го допуснала. Ако радарът ми работеше нормално, щях да се досетя какви неприятности ще ми създаде. Чудя се защо не му предложих да намине на следващия ден. Ненавиждам пияните по всяко време, да не говорим за три сутринта.

Бавни са в сексуалните си изпълнения и като цяло са голяма напаст. Съобразих, че в момента е изключен нормален секс с Лърнър, но не знаех какво точно да му предложа. В погледа му имаше нещо злокобно. Гледаше ту свирепо, ту замечтано. Както споменах, чета доста по очите на един мъж, но въпросната вечер явно не успях. Взех го за мазохист.

— Защо не направим нещо по-различно? — предложих аз. — Ти ще си робът, а аз господарката. Искам да правиш точно каквото ти кажа.

— Не — възрази той. — Аз ще съм садистът.

— Май не ме разбра. Ще си разменим ролите. В тази къща ти си робът, а аз съм шефът. Ако не ти харесва, обирай си крушите.

Рискувах пред този привлекателен млад мъж. Той само се усмихна, наля си уиски и плати две стотачки.

Реших да използвам всекидневната. Избутах част от мебелите настрана, а той се съблече. Извадих торбичката си със съкровища. Завързах го с кожени ремъци, сложих му белезници и превръзка през устата. Завързах му и очите, но го направих изключително нежно и не го ударих нито веднъж.

Настанихме го легнал насред пода, Сара се разположи на стол и не престана да го дразни, като повтаряше колко нелепо изглежда.

Следващите петнадесет-двадесет минути Лърнър не прояви особена активност; общо взето се държа като скучен роб. За да ускоря процеса, прошепнах на Сара, че отивам до кухнята да взема малко амилнитрат.

Тази безразсъдна постъпка се оказа най-лошото нещо, което съм могла да извърша, но тогава бях пълна наивница относно убийствената комбинация между наркотик и алкохол.

Щом пъхнах солите под носа му, той се вдърви.

— Какво ми даваш? — едва успя да промълви той.

— Невинно възбудително — отговорих аз. — Не се притеснявай. Вдишвай дълбоко.

— Всичко пред очите ми е черно! — изкрещя напълно паникьосан Лърнър. — Махнете ме оттук.

— Няма да действа повече от тридесет секунди — уверявах го, но не успях да го успокоя.

Със Сара се заехме да го развързваме и да сваляме превръзките от очите и устата. През това време — някъде около десетина минути — се надявахме да се усмири и да се съвземе от изживяното.

Оказа се, че грешим напълно.

Лърнър се пресегна уж да си вземе цигара от масичката. Прекалено късно зърнах садистичното пламъче в очите му. Преди да успея да отскоча, той заби огромния си юмрук в брадичката ми и ме отхвърли назад.

Нахвърли се като луд отгоре ми, сграбчи дългата ми коса и започна да ме налага безмилостно по шията, гърба и слабините. Беше напълно полудял.

Сара пищеше. Направи няколко опита да го откъсне от мен, но той я изпрати в ъгъла с каратистки удар. Тя изчезна — нямам представа къде, защото бях прекалено заета да отърва собствената си кожа.

Зверският побой продължи петнадесетина минути; от носа и устните ми течеше кръв. Беше истинско чудо, че още съм жива. Всяка друга жена вече щеше да е в безсъзнание, но за щастие аз имам яка глава.

(За да добиете представа колко е твърда, ще разкажа случката ми с колелото. Карах си аз покрай канал в Холандия, а колата пред мен внезапно наби спирачки, така че се стоварих върху покрива й и оттам паднах на земята. Изправих се и опипах главата си. Малко ме наболяваше, но нямаше никакви рани. На покрива на колата се виждаше голяма вдлъбнатина.)

Стори ми се, че е минала цяла вечност. Неочаквано телефонът иззвъня. Сграбчих слушалката. Обаждаше се Сара.

— Дръж се, Ксавиера. Идвам с полиция.

За мен това бе възможно най-лошото — човек не вика доброволно полиция в публичен дом! Но от друга страна не желаех да ме убият.

Именно тогава Лърнър заяви:

— Ще те пречукам.

Очите му не вещаеха нищо добро, когато вдигна тежката дървена холна масичка и я надвеси над главата ми.

Точно в този момент вратата се отвори, Лърнър стовари масичката — мина на сантиметри от главата ми. Но той продължаваше да ме държи за косата и да заплашва, че ще ме убие. Все пак не бе загубил напълно ума си — с другата ръка се опитваше да си нахлузи долните гащи.

Използвах възможността да се отскубна от хватката му. Никога не съм изпитвала такова облекчение при вида на полиция.

— Какво става? — попитаха двете млади ченгета.

Сякаш не виждаха! Очите ми бяха ужасно подути, от носа ми шуртеше кръв, устните ми бяха три пъти по-големи от обикновено. Приличах на човек, изкарал пет рунда с Мохамед Али.

— О, нищо особено, офицери — изломотих аз. — Малко семейно недоразумение. Приятелят ми си е пийнал повече и не знае какво прави.

Ако това приличаше на семейна разправия, то аз се казвам Дядо Коледа, защото навсякъде по пода бяха разхвърляни камшици, вериги и белезници.

Понечих да се наведа да ги прибера, но болките в тялото ми направиха невъзможно каквото и да е движение. Сара се досети какво искам и събра нещата, за да ги скрие в дрешника.

— Ще подадете ли оплакване? — попитаха ченгетата.

Как да подам оплакване срещу клиент? Дори да ме обесят за краката от върха на Емпайър стейт билдинг заради бизнеса, с който се занимавам, пак не мога да подам оплакване.

— Не, благодаря, господа. Но ако го съпроводите да си върви, ще съм ви признателна.

Полицаите си тръгнаха. Шокът попремина. Тогава изпитах истинска жал към себе си. Косата ми се скубеше на кичури, един зъб се клатеше, типът ме бе насинил цялата, включително и вагината ми; имах чувството, че от корема ми е излязъл динозавър; непоносимо ме болеше глава, вероятно имах и леко мозъчно сътресение.

Дотук успях да запазя самообладание, но усещах, че съм на края на силите си. Имах нужда от силно рамо, затова звъннах на гаджето си. Пристигна след половин час и ме заведе в спешното отделение на болницата на ъгъла на Седемдесет и седма и Йорк.

След преживяното там се питах дали не беше по-добре да си остана вкъщи. Чакахме тридесет минути — никой не се заинтересува какво ми е. Най-после се появи човек и зададе куп безсмислени въпроси: име, адрес, образование, предишни заболявания, дали съм идвала и друг път и ако — да, платила ли съм сметката.

Мина почти още час. Един лекар ме почука по коляното, по главата, по гърба и измърмори:

— Рентген.

Насочиха ме към съответното помещение. Рентгеновият оператор с черни мустаци ми даде да облека книжна роба, разцепена отпред, и каза да се кача на масата. Докато се събличах, не откъсваше очи от мен — не можеше да повярва колко лошо съм пребита.

— Господи, какво ви се е случило? — попита ужасен.

По дяволите, помислих си, защо да не му кажа истината с десетина думи — не повече — и да получа малко съчувствие?

— Ами най-обикновен садо-мазо сеанс, но нещата излязоха малко извън контрол.

Не получих обаче никакво съчувствие. През подпухналите си клепачи хвърлих кос поглед към него и ясно видях ерекцията му под панталона.

— Преди да започнем — подхвана той с мазна усмивка, — какво ще кажеш да ми направиш една свирка?

След всичко преживяно най-малко се нуждаех от отношения с надървен рентгенов оператор в пет сутринта!

— Скъпи, свърши си работата. Едно животно за една нощ ми стига.

— Ако ми направиш свирка, рентгеновите снимки ще бъдат безплатни. Иначе трябва да платиш сто и петдесет долара — светна ме той.

Ако можех да събера сили, щях да го изритам по ташаците. Но успях единствено да промърморя:

— Забрави. Свърши си работата и ми прати сметката.

Операторът бе съкрушен, но не напълно обезкуражен.

— Добре — съгласи се той, — но ще ми дадеш ли визитката си?