Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (9)

Преди време не е тъй било.

8485 Както знаеш прекрасно и ти,

наште майки и наште бащи

на свой ред са изпитвали страст,

но били по-различни от нас.

Ненаситната алчност в душата

8490 за тях още била непозната.

По-добър бил тогава светът:

имали и какво да ядат,

и при нужда какво да обличат.

Те могли из полята да тичат,

8495 и да ходят на лов из гората —

там готова била им храната.

Вместо с хляб, вместо с ястие месно

те са можели много по-лесно,

като скитат нашир и надлъж,

8500 да берат свежи гъби след дъжд,

да ядат боровинки, глогини,

круши, жълъди, черни къпини,

грах и кестени, трънки стипчиви,

джанки, орехи, ябълки, сливи,

8505 зърна едри от зряла пшеница,

крехки корени, млада тревица

сред зелените гъсти шубраци,

грозде (те не го мачкали в каци),

а пчелите им давали мед…

8510 Щом човек бил от жажда обзет,

от чешма вода пиел студена,

а не вино, със мед подсладено.

Той все още със плуг не орял,

а се хранел с каквото Бог дал

8515 и добре преживявал все пак,

без да търси ни риба, ни рак.

Облеклото от кожи си правел

(нито стрижел ги, нито ги щавел),

носел вълнени дрехи при студ,

8520 но все още не си давал труд

да преде, да тъче и да шие.

Не живеел тогаз, както ние,

в своя къща, а с шума и клони

си стъкмявал колиби, заслони.

8525 Търсел дупки в дълбоки дерета,

във коруби на стари дървета,

под високи и страшни чукари

и се криел, когато удари

гръм небесен с неистова мощ.

8530 А когато настанела нощ,

вместо в пухени меки легла,

той бил свикнал тревисти стъбла

и мек мъх на земята да туря,

за да спи върху тях. А след буря,

8535 щом просветнело ведро небето

и щом вятърът стихнел в полето

(както става през ранната пролет),

щом ятата, унесени в полет,

се издигнели до небесата

8540 да приветстват със песен зората,

със лъчи озарила простора,

Зефир заедно с чудната Флора

разкрасявали с багри земята.

Нали те, щом създали цветята,

8545 в ранна пролет поели на път,

не подминали нива, ни рът,

и в поля и в долове — навред

те цветя засадили безчет,

за да могат със тях да се кичат

8550 тез, които се силно обичат,

без да чувстват ни срам, нито грях.

Та тогава, привлечен от тях,

Зефир идвал със своята Флора

и разстилал пред земните хора

8555 многобагрени, пищни килими

от цветя и листа, несравними

по изящност. В поля и гори

засиявали ярки зари,

сякаш тъкмо в момента Земята

8560 била в яростен спор с небесата

и целяла с това да докаже,

че по блясък и прелест тя даже

и самите звезди надминава.

На такова легло те тогава,

8565 без коварство и хитри преструвки

си разменяли страстни целувки

и могли един друг да обичат,

без да трябва в любов да се вричат,

А дърветата, свеждайки клони,

8570 за тях правели сгодни заслони,

и завеси отпускали тежко

пред лъчите на слънцето жежко.

Обладани от най-чиста радост,

там прекарвали своята младост

8575 във игри и забави охолни

тези хора свободни и волни

и дордето се чувствали млади,

навред търсели само наслади.

Не били им все още познати

8580 ни крале, нито пищни палати,

нито принцове алчни, защото

не било ги създало там Злото.

Всички в сговор благата делели

и за по-голям дял не ламтели.

8585 Те се водели от мъдростта,

че в тоз свят любовта и властта

не дружат, че щом власт те опива,

любовта неизбежно загива.

А за жалост голяма тъй става

8590 там, където мъжът продължава

за всевластен умник да се смята

и със бой си наказва жената.

Ту глупачка я често нарича

затова, че премного обича

8595 с часове да стои на мегдана,

ту я мъмри, че с нова премяна

е отишла със друг мъж на среща.

Невъзможно е обич гореща

да цари помежду двама млади,

8600 ако жажда за власт се обади

у мъжа. Той жена си тогава

непрекъснато ще укорява:

„Докога ще ме, жено, ядосваш

със това, че безсрамно скитосваш

8605 и с разпуснати хора дружиш.

Щом на работа ида, търчиш

незабавно при тях да танцуваш

и без никакъв свян там лудуваш,

като морска сирена се мяташ

8610 и за блудница вече те смятат

(дано Бог те накаже жестоко!).

Щом на път се отправя със стока

за Холандско или пък за Рим,

ти си слагаш бижута и грим

8615 и навън, в чисто нова премяна,

се затирваш кокетна, засмяна,

а след теб клюки плъзват веднага.

Един близък другар ми долага,

че когато те някой попита

8620 защо все тъй изглеждаш честита,

отговаряш му с тон убеден,

че било уж от обич към мен.

Към мен? Ах, колко жалък съм аз!

Та нима знаеш ти в този час

8625 дали ял съм, добре ли съм спал,

дали жив съм, или съм умрял?

Да се радвам ли днеска, задето

не ме цапна с парцал по лицето?

Аз не струвам и пукнат петак,

8630 щом ме смяташ за кръгъл глупак,

а не си яла още пердаха.

Та нали вече всички разбраха

колко лъжеш. Ти стигна дотам,

че и мен дори хвана ме срам.

8635 Поначало ли глупав си бях

или пък чак дотам полудях

в деня, в който те взех за жена,

и с това си навлякох злина?

Ако ти днес живееш в доволство,

8640 сред наслади и пищно охолство,

зарад мен ли тъкмиш се, кажи?

На кого тези плоски лъжи?

Да не би да ме смяташ за тъп

и завеян? Със тоз накит скъп

8645 съблазнила би всеки мъж млад,

всеки блудник, затънал в разврат,

който курвите дебне и с тях

се отдава на блудство и грях.

Аз, откакто ти станах съпруг,

8650 не съм лъган тъй подло от друг.

Нима крача до твоето рамо,

да те пазя от вятъра само?

Примамлива не съм те видял —

пред мен слагаш елече и шал

8655 или някаква стара одежда.

Все едно ти е как ми изглеждаш,

на наивница все ми се правиш,

и все искаш да ме злепоставиш,

Колко страдам — аз само си знам.

8660 Ако днес не възпира ме срам

и не бях лековерен добряк,

с риск да мина за груб дебелак,

така хубаво бих те набил,

твоя вирнат нос тъй бих натрил,

8665 че до гроб да не го ти забравиш.

Ами я ми кажи какво правиш

с нови накити, с нови одежди

сред мъжете? На мен ми изглежда

непростимо, че ти неведнъж

8670 си на среща била с онзи мъж

със зелената шапка. Какво ли

той желае от теб да измоли?

Защо ходите все неразделни

и във делнични дни, и в неделни?

8675 Какво толкоз си казвате там,

какво свързва ви — искам да знам!

Ако с него все тъй се държиш,

скоро ти ще ме жив умориш,

яд прояжда ме, хваща ме бяс…

8680 Ако пак с него видя те аз,

такъв бой ще ядеш ти от мен,

че ще помниш до гроб този ден.

На теб само пердах се полага.

(Ех, дано да ми Господ помага!)

8685 Щом не щеш да стоиш настрани

от известните вред хаймани,

щом на тях се стремиш да се нравиш,

със пердах ще се само оправиш.

Нийде няма да ходиш без мене!

8690 Вътре вкъщи и нощем, и денем

като вързана ти ще стоиш,

че на мен ти покорство дължиш!

Питам аз кой те дявол сближи

с тез развратници долни? Кажи

8695 защо всеки ден ходиш при тях?

Затова ли се с тебе венчах?

Заслужаваш ли ти любовта ми,

щом те някакъв блудник подмами!

Ти, мръснице, ми сложи рога.

8700 Как да вярвам на тебе сега?

Кой ли дявол ми стори туй зло

да деля с тебе брачно легло?

Ако вслушал се бях в Теофраст^[1],

не бих никога брак сключил аз.

8705 С пълно право той смятал за луд

оня, който си туря хамут

чрез женитба и лесно приема,

дорде жив е, да тегли ярема.

Грозна, хубава, бедна, богата,

8710 все едно: зло ни носи жената.

Теофраст на света завещава

Златна книга^[2] и тя заслужава

да се учи в училище даже.

Той във нея цели да покаже

8715 колко е злополучна съдбата

на мъжете-съпрузи, когато

във дома си, сред крамоли долни,

те се чувстват досущ като болни.

И за всичко това той вини

8720 безразсъдните, нагли жени.

Добро няма от тях да дочака

никой свестен мъж, тъй като всяка

жена има едно във главата —

на мъжа си да трови душата.

8725 Най-добре ще е, вместо да стене,

да докопа мъжът й остена

и така лудостта й да спре?

Който с бедна жена се сбере,

цял живот като роб ще слугува,

8730 ще я храни, облича, обува.

Но и който си вири главата,

че жена му е много богата,

според мен и на него се пада

да се тюхка безспир и да страда

8735 от това, че го гледа надуто,

че е много надменна… Комуто

отреди Бог красива жена,

той налита на друга злина:

мъже разни при нея се спират,

8740 непрекъснато те я задирят

и когато почувстват я близка,

със похвали подмамват я низко,

лесно тя се обвързва със тях

и върви неизбежно към грях.

8745 Всяка хубава кула в обсада

твърде често в ръце вражи пада,

а не е ли жената красива,

тя сама при мъжете отива.

Що да стори съпругът тогава,

8750 със какво да я той обуздава,

щом по нея залитат мъжете

и сама им се тика в ръцете?

Той ще стане за смях и за срам,

ако тръгне насреща им сам.

8755 Кой от грях би предпазил жените,

щом дружат със мъже упорити?

Какво друго могла би да стори

Пенелопа^[3] с таквиз ухажори?

И Лукреция^[4] дан на страстта

8760 би платила, уви, ала тя,

както знаеш, се самоубила,

затова че я бил изнасилил

на злодея Тарквиний синът.

Ни баща й тогаз, ни мъжът,

8765 ни роднините й милостиви,

не могли, както пише Тит Ливий,

тази горда жена да възпрат

да прониже с нож своята гръд.

Те изтъквали доводи разни,

8770 но, уви, било всичко напразно…

Най-загрижен за нея, най-мил

бил съпругът й: той я тешил

във гласа със съчувствена болка

и безспир убеждавал я колко

8775 непорочна била пред небето…

Нали щом е невинно сърцето,

в никой случай не бива тогава

за греховна плътта да минава:

тя остава си чиста, безгрешна.

8780 Но Лукреция все безутешна

си оставала… Тя била скрила

до гърдите си нож и решила

във сърцето си да го забие.

«Мили мои — им рекла тя — вие

8785 благосклонно държите се с мен,

но грехът ще ме мъчи весден.

Мир не ще найда в земния път.»

Тя пронизала своята гръд,

със върха на студения нож

8790 и умряла без капчица мощ.

Ала малко преди да го стори,

те я чули за мъст да говори,

да ги моли през плач зарад нея

да накажат най-строго злодея,

8795 та отпосле жените да знаят,

че насилникът трябва накрая

да плати дан със свойта глава.

А Тарквиний след всичко това

със сина си — със тоз изверг блуден —

8800 във далечни земи бил прокуден

и там те не след дълго умрели.

Оттогава в Рим вече не щели

цар да имат на своя престол

и да гледат такъв произвол.

8805 В наше време, за жалост голяма,

Пенелопи, Лукреции няма,

ни една жена днес не се дразни,

че й някой предлага съблазни,

ако пък още няма поклонник,

8810 тя самата си търси любовник.

Така мислят сега много хора

и открито за туй си говорят,

а пък аз още чудя се как

толкоз много мъже сключват брак

8815 и как скланят в опасния път

безразсъдно все тъй да вървят.

Как над тях лудостта взема власт,

защо някаква пагубна страст

от разсъдък съвсем ги лишава?

8820 Който кон си купува, внимава

да не харчи напразно пари.

Ако конят със чул е покрит,

ще го махне, отпред и отзад

ще огледа въпросния ат.

8825 А щом става въпрос за жената,

той постъпва съвсем слепешката.

От пръв поглед, добра да е даже,

една дама не ще го покаже,

та какво ли остава, щом злоба

8830 крие нейната хитра особа.

Гледа тя да се нрави, дордето

на мъжа завладее сърцето,

а след сватбата всяка жена

се показва със свойта злина

8835 и мъжът вече вижда каква е,

ала късно е той да се кае.

И съпруга добра да си вземе,

мъжът почва във най-близко време

да се тюхка, че бил сключил брак,

8840 и се мисли за кръгъл глупак.

Със две думи ще кажа накратко,

че почтените дами по-рядко

и от птиците феникс се срещат.

В тоз момент за Валерий^[5] се сещам —

8845 според него, щом някой обича,

на страдание той се обрича

и живее до гроба в тревога.

За почтените дами аз мога

да твърдя, па макар да е жалко,

8850 че по брой те са даже по-малко

и от белите врани в горите

Ще призная все пак, че жените

са със хубаво тяло дарени.

Аз изпитвам известно стеснение

8855 да не бъда, без право, винен,

че не съм към жените почтен,

Нека тоз, който иска да знае

между всичките дами коя е

благородна и честна, навред

8860 да я търси, ала отнапред

ще му кажа, че тя е прилична

на чер лебед и може отлично

да изпъкне, защото е рядка.

Ювенал в една сатира кратка^[6]

8865 ни говори за всичко това

със правдиви и точни слова:

«Жена честна откриеш ли сам,

на колене падни в някой храм

и отдай на бог Юпитер слава,

8870 после в дар принеси златна крава

на Юнона^[7] — под тез небеса

рядко стават таквиз чудеса.»

Щом ума си мъжът не опича

и по лоши жени се увлича

8875 в безразсъдството си (а нали те

надминават по брой и пчелите —

в Древността и Валерий тъй смятал,

а той вещо познавал жената),

на какво ли такъв мъж разчита?

8880 Той в такива конци се оплита,

че във брака погубва изцяло

и духа си, и своето тяло.

Сам Валерий, когато разбира,

че Руфин за женитба припира

8885 и с това си неволя навлича,

поучителни думи изрича:

«Мой приятелю, с твойте стремежи

ще попаднеш в коварните мрежи

на лукава и хитра жена,

8890 а това е фатална злина.»

Слушай как, с проницателен ум,

Ювенал дал съвет на Постум^[8]:

«Що ти трябва, Постуме, жена?

По-добре от висока стена

8895 слепешком се хвърли във водата,

надени си ярем на главата

или пък увисни на въже.

Като толкова други мъже

и ти днес си от лудост обзет

8900 и приемаш най-страшния гнет.»

В Стара Гърция цар Фороней

бил почитан като чародей,

но познал таквоз брачно тегло,

че на своето смъртно легло

8905 свойта мъка на брат си разкрил:

«Ще призная пред теб, брате мил,

че не бих знаел що е злина,

ако нямах изобщо жена.»

«Но това е тъй странно за мен!» —

8910 рекъл брат му съвсем изумен.

Фороней му отвърнал: «Така е,

всеки мъж, щом е женен, го знае.

Ако минеш и ти под венчило,

ще узнаеш какво е горнило.»

8915 И Пиер Абелар си признава,

че години наред продължавал

Елоиза^[9] безспир да задиря.

Но от разказа му се разбира,

че не искала тя в никой случай

8920 брак законен със него да сключи.

Тя хем умна била, хем красива

и не щяла от него да скрива,

че любов таи в свойте гърди.

Но държала да го убеди

8925 да не се от женитбата блазни

и му давала примери разни,

за да види сам той, че съвсем

не е лек един брачен ярем,

че дори да е умна жената,

8930 не ще бъдат по-малки теглата.

В много книги тя чела била

за въпросните брачни тегла,

а нали, като всички жени,

и тя имала слаби страни.

8935 Хем желаела той да я люби,

хем не искала да си загуби

свободата. Дължала му тя

всеотдайност и страст в любовта,

но макар че любима била му,

8940 би се чувствала зле под властта му.

Абелар щял наука да прави,

и затуй длъжен бил да забрави

за женитбата. Впрочем и тя

не прикривала свойта мечта

8945 да се учи… Затуй шепнешком

му признавала често, че щом

продължително време го няма,

радостта й била по-голяма

всяка следваща среща. Обаче

8950 Абелар я обичал така, че

не приел този мъдър съвет

и поискал чрез брачен обет

да му стане законна жена.

Но, за жалост, голяма злина

8955 след това Абелар сполетяла:

както с него била се разбрала,

във един манастир в Аржантьой

Елоиза отишла… А той

бил кастриран във свойто легло

8960 една нощ във Париж. Това зло

му зачернило бъдните дни.

Първо станал монах в Сен Дьони,

после влязъл във друго абатство,

за да търси в църковното братство

8965 за духа си утеха и мир.

Сетне той основал манастир,

назовал го Свети Параклет

и след туй там, за негов късмет,

Елоиза игуменка става.

8970 Тя самата това споменава

във писмата до него и в тях

си признава, без срам и без страх,

че го силно и страстно обича,

макар там да го често нарича

8975 господарю и отче. Когато

разни хора четат й писмата,

те у тях предизвикват почуда,

а пък някой дори и за луда

би я сметнал. Днес, който желае,

8980 би могъл да се сам запознае

по-подробно с писмото, което,

с безгранична любов във сърцето,

тя изпраща му от манастира:

«Любов толкова силна напира

8985 в мен към вас, че и Цезарят в Рим,

на когото покорство дължим,

да рече да му стана съпруга

и да няма там никоя друга

на мен равна, аз бих се заклела

8990 че решително бих предпочела

за развратница тук да ме смятат,

вместо първа да бъда в Сената’»

И аз бих твърдял, без колебание,

че след нея такова създание

8995 на тоз свят не е още живяло.

Тя на своите страсти успяла,

със здрав разум и воля, юлар

да надене. Пиер Абелар

не би стигнал до жалка несрета,

9000 ако бил й последвал съвета.

Много зле се обвързва човек

чрез женитбата. Някакъв лек

дано може свети Жюлиен^[10]

да даде някой ден и на мен

9005 (за един ли открил е той цяр!).

Бих желал и свети Леонар^[11]

да ми някак помогне в бедата.

Нали щом си признаеш вината,

той предпазва от мъки сурови

9010 и спасява от тежки окови

всеки вече разкаян затворник,

осъзнал свойте грешки злосторни.

Ах, защо ли, наместо венчило,

не потърсих тогава бесило?

9015 Как попаднах на твойто кокетство?

Ти използваш го днес като средство

да ме мъчиш и в гроб да ме пратиш.

За какво ми е днес хубостта ти

и таз рокля, о, Боже всевишни,

9020 за която разноски излишни

неразумно направи? Та те

ме погубват, Исусе Христе.

Но за тебе е гордост това

и тъй нагло ти вириш глава,

9025 че наистина хваща ме бяс

и безспирно терзая се аз!

По таз рокля друг явно примира,

а в действителност тя мен възпира

да се радвам на твоето тяло.

9030 Вместо моя да бъдеш изцяло,

безобразно със мен се държиш,

все се фръцкаш и ханш ти въртиш

като долна кокетка шавлива.

В крайна сметка разбрах, че не бива

9035 всуе моят стремеж да пропада

без, за жалост, да чувствам наслада…

Забелязах, че щом си до мене,

ти показваш се все отегчена.

Само вечер, преди да си легнеш,

9040 ти не можеш все пак да избегнеш

да свалиш свойта рокля, защото

със мъжа си си лягаш в леглото,

както правят жените почтени,

но оставаш ти с ленти зелени

9045 във косата, а своето тяло

скриваш леко с едно наметало.

Закачени висят цяла нощ

твойте рокли — натрапчив разкош,

който не само че е ненужен,

9050 но ми носи тормоз незаслужен,

тъй болезнен, че ще побеснея.

Аз наистина ще полудея,

ако всичко това не продам.

Уви, по-добър изход не знам.

9055 Аз не само не сещам отрада,

а напротив изпитвам досада

от това, че си с хубави дрехи.

Вече твърдо решение взех и

във заложния дом ще ги дам

9060 или просто ще ги препродам.

Без тях колко ти струва снагата,

нещо ценно таиш ли в душата?

Аз не мога ни ум, ни чаровност

да открия у тебе. С готовност

9065 спорил бих с този, който твърди,

с цел околните да убеди,

че щом някоя вещ е красива,

тя на всеки човек ще отива,

че когато се кичи жената

9070 със брилянти, с бижута, с позлата,

непременно по-хубава става.

Със такива не си заслужава

да се спори, щом в книгите вещо

е посочено, че всяко нещо

9075 има свой чар и нито фин плат,

нито накит, ни лилиев цвят

ще направят една грозна дама

по-красива, щом в нея чар няма.

Външността си остава лъжовна

9080 и не прави жената чаровна.

Нека всяка жена осъзнава,

че е нейната хубост такава,

със каквато от Бог е дарена.

Добрината е също вродена.

9085 Ето виж какъв пример бих дал:

ако някой с чудесен воал

едно смрадно бунище застели

и цветя сини, жълти и бели

върху него разпръсне навред,

9090 пак бунище край гнилия плет

той ще има и пак ще смърди.

Ако някой рече да твърди,

че макар да е вътре смрадливо,

външно то ще изглежда красиво

9095 (както кичат се грозните дами

дано някой по тях се подмами),

на такъв по-добре му кажи,

че тоз видим ефект се дължи

на това, че очите човешки

9100 ни подвеждат и водят към грешки.

Сетивата не са съвършени,

а горките сърца, заблудени

от измамната външност приятна,

трудно биха могли да отгатнат

9105 кое в нашия свят е красиво

и кое е измамно, фалшиво.

Прозорливост във взора ни няма

и затуй все сме в плен на измама.

Ако всички мъже притежават

9110 остър поглед, едва ли тогава,

щом добре във жените се взират,

красота и финес ще намират

във това, че могли да обложат

облеклото си с най-скъпа кожа,

9115 че са с шалове скъпи, с галони,

че са с рокли с красиви фестони,

че са горди и важни на вид,

че жакетът с цветя е обшит,

че с таквиз труфила се закичват,

9120 та на кукли съвсем заприличват.

Ако някога Алкивиад^[12]

(който бил за красавец признат:

от Природа той бил надарен

с мъжка сила и прелестен тен)

9125 бил отвътре видян, питам кой

би твърдял, че красавец бил той?

Каква хубост в подлец би открил?

На такова становище бил

и Боеций, а той е известен

9130 със това, че бил искрен и честен.

Със цел тезата си да докаже,

Аристотел цитира той даже

и твърди, че единствено рисът

най-добре различава какви са

9135 съществата, а то е, защото

надълбоко му вижда окото.

Откак белия свят е видяла,

Красота не е нивга живяла

в мир със Девственост. Ни в мемоари,

9140 ни в трактати на автори стари,

ни в епични поеми, ни в песни,

не се казва, че нявга в чудесни

отношения те са били.

Те при спор са дотолкова зли,

9145 че за тях би било немислимо,

стига малко предимство да имат,

да отстъпят и крачка дори.

Но на Девственост хич не спори

да участва успешно в борбата,

9150 щом е все срещу нея Съдбата.

Сметка дава си тя, че не може

малка хитрост поне да приложи,

затова в отстъпление често

преминава и все е злочеста,

9155 че във този отдавнашен спор

много рядко оказва отпор.

Грозота, като нейна слугиня,

много пъти съвсем без причина

се със Девственост грубо държи

(макар тя да й почит дължи),

9160 не й дава, уви, да се връща

даже в своята собствена къща:

злобно плашейки я с боздугана,

й налага изрична забрана

9165 вече никога нейният крак

да не стъпва на родния праг.

Зла орисница Девственост има,

тегобата й е нетърпима,

тя отникъде няма защита

9170 и на бягство най-вече разчита,

щом в опасност се види горката.

Уж добила е опит в борбата,

ала щом срещу нея застанат

всички в куп и натясно я хванат,

9175 то тогава каква съпротива

да оказва? Направо загива.

Грозота (дано зло я погуби!)

вместо ярост и удари груби

й дължи безусловна закрила.

9180 В краен случай дори би я скрила

от нападки под своята риза.

Красота, така както излиза,

също тъй укор строг заслужава,

а би трябвало да уважава

9185         и тя Девственост — обич и мир

да царят между тях и безспир

Красота да й почит отдава

и достойнствата й да признава,

да не я клевети никой път

9190 и да бди да не я осквернят.

Аз си спомням, че в шестата книга

чрез Сибила Вергилий издига

глас и казва^[13] във свойта тирада,

че не ще бъде хвърлен във ада

9195 и че няма в катран да изтлее,

целомъдрено който живее.

Ако някоя дама не спира

цял ден свойто лице да гримира

и така куп мъже съблазнява,

9200 срещу Девственост тя обявява

неприкрит, безкомпромисен бой.

А пък Девственост има безброй

врагове и оттатък стените

манастирски: там често сестрите

9205 се отдават без свян и без страх

на пороци и, вършейки грях,

те нарочно я правят за срам.

Откъде тази злоба — не знам.

На Венера обрича се всяка,

9210 без да знае какъв дял я чака.

Непрестанно се пудрят и кичат

с цел едничка — мъже да привличат.

По стъгдите те тръгват на лов

и подмамват за плътска любов

9215 чрез вида си, подмолно приятен,

всеки срещнат по пътя развратен.

Затова накъдето да идат,

все натруфени те ще се видят:

и когато в салони танцуват,

9220 и когато във храм се черкуват,

търсят как на мъжа да се нравят,

а в действителност жертва го правят

на изконната своя порочност.

По тоз начин, макар не нарочно,

9225 тези дами обиждат и Бога,

щом към Него дори те не могат

да изпитват респект благоверен.

Те се вайкат със тон злонамерен,

че Всевишният Бог не ги бил

9230 със достатъчно хубост дарил.

Всяка носи венец на главата

от коприна или от позлата

и тъй гордо край тебе минава,

сякаш е увенчана със слава.

9235 Как се лъже горката жена,

как подбива тя свойта цена,

щом в стремежа да бъде прекрасна,

украшения слага ужасни,

и от нея по-грозни дори.

9240 Така тя Господ Бог позори,

и за много несръчен го смята,

щом така си претупва делата,

и направо й става обидно,

че и Бог се е трудил привидно.

9245 От прищевки обзета, тогава

тя във свойта суетност решава

външна някаква хубост да дири

във цветя, в диаманти, в сапфири

и в бижута от най-прост метал.

9250 Макар Бог да е тук-там създал

неща твърде невзрачни и грозни,

те на нея се струват луксозни.

И мъжът на такива капризи

се поддава: със накити, с ризи

9255 свойто тяло и той разкрасява.

Ала щом Бог ни тялото дава,

той не бива да бъде винен,

че бил някой си там ощетен

от това, че уж Господ го бил

9260 с недостатъчно хубост дарил.

Маловажно на мен ми се струва

с какви дрехи си, как се обуваш.

Аз се чувствам доволен човек,

щом одежди за студ и за пек

9265 притежавам. И шаечен плат

ще ме варди от дъжд и от хлад

така, както най-скъпа коприна,

без каквато аз мога да мина,

ако пази ме Бог от бедите.

9270 Ах, защо ли си хвърлям парите,

за да жънеш сред други успехи

и да носиш все хубави дрехи?

Лудориите ти предпочиташ,

непрекъснато миткаш и скиташ

9275 по стъгдите и в кал, и във прах

и не те е, уви, срам и страх

ни от мен, ни от Бога Всевишни.

Къде тласкат те тези излишни

украшения, дрехи, бижута?

9280 Всяка вечер те виждам надута,

а пък щом си свалиш облеклото

и до мен легнеш гола в леглото,

ти смразяваш ми буйната страст

и напразно опитвам се аз

9285 удоволствие малко поне

да намеря в кревата… Но не,

ти към мене лице не обръщаш

и на моя копнеж не отвръщаш.

Като дявол ехиден хитруваш,

9290 някой път се на болна преструваш

и хем охкаш, хем в плач се задавяш,

в подлостта си дотам се забравяш,

че див ужас обзема ме вече

и от тебе стоя надалече,

9295 докато нощ навънка тежи.

Нима в нещо сгрешил съм, кажи!

Все тъй чудно за мен си остава

как развратникът с теб утолява

свойте страсти, щом тъй се държиш

9300 и със него и щом се въртиш

със любовника си по бял ден,

както правиш го нощем със мен.

Аз не знам защо толкоз желаеш

да скитосваш безспир, да се шляеш

9305 със различни мъже извратени

из гори и ливади зелени

и със весели песни забавни

се увличаш в игри леконравни?

Докато те лежат с теб в тревата,

9310 явно нямат контрол на устата

и злословят, на мене напук:

«Твоят глупав и гаден съпруг

те ревнува сега може би…»

Дано вълчите остри зъби

9315 ти разкъсат порочната плът,

дано кучета зли те ядат!

Ти, развратнице с блудни забежки,

със разпуснати нрави лудешки,

кучко мръсна, престъпнице долна,

9320 на легло дано тръшнеш се болна,

щом с негодници разни бесуваш

и не се ни най-малко срамуваш!

Твоят нагъл пладнешки разврат

предизвиква в мен злоба и яд.

9325 Като жертва на твоя разгул,

без да ща, при епископ Арнул^[14]

се видях — той се бил посвещавал

рогоносците да защитава

и затуй в свойто братство прие ме.

9330 Кой могъл би във нашето време

да открие против брака лек?

Щом брак сключил е някой човек,

и да има очи за хиляда,

неизбежно той все ще си страда;

9335 ако ще ден и нощ да внимава,

неминуемо рискът остава.

Наумили си нещо жената,

не се нивга от него отмята

и докрай отстоява го тя.

9340 А пък колкото до любовта,

ще призная пред теб, че дори

Ювенал не ви строго кори.

Вездесъщата плътска наслада —

казва той в една сатира^[15] — спада

9345 към онез грехове на жената,

за които изобщо сърцата

вина нямат. Самите жени

и към още по-страшни злини

по инстинкт се безспирно стремят.

9350 Нали знаеш, че не един път

много мащехи, пълни със злоба,

са изпращали рано във гроба

беззащитни деца. Те с магии,

със отвари и куп дяволии

9355 злодеяния вършат. Та кой

точно казал би техния брой?

Все към плътски наслади жената

се стреми и затуй пред разврата

много рядко жените се спират.

9360 Оправдание те си намират,

ако тръгнат по тоз хлъзгав път,

и натам неотклонно вървят.

Не си струва мъжът да понечи

в този пъклен стремеж да им пречи.

9365 Открай време мъжете без власт

си остават пред женската страст.

Убеден съм, че никаква сила

не би женския нрав променила

ни със злобни обиди, ни с бой.

9370 Който властва в душите им, той

и над тяхното тяло ще може

да се в някакъв случай наложи,

но по-скоро това е химера.

Та как мога аз цяр да намеря

9375 срещу разните коцкари, дето

със позор ми покриха лицето.

Със заплахи да пробвам? Едва ли

полза някаква биха те дали.

Ако с бой пък опитам, с това

9380 ще затрия сам свойта глава.

Те са толкова зли и безсрамни,

лекомислени, буйни, измамни,

че отстъпват пред всякакъв грях.

Пет пари аз не струвам за тях.

9385 Във нахалството си, за почуда,

някой път стигат те до полуда

а порокът в душите им млади

пали гибелни, пагубни клади,

По лош път се е всеки увлякъл,

9390 всеки мисли се сам за Херакъл,

за Самсон^[16] или пък за Роланд.

Знам, че първите двама по стан

не били различими почти

(по-подробно за тях прочети

9395 какво пише свети Августин^[17]).

За Херакъл най-вещо Солин^[18]

ни говори: тъй силна снага

не е имал друг мъж досега;

седем стъпки висок бил на ръст,

9400 а пък в схватките тъй бил чевръст,

че дванайсет чудовища страшни

победил в боеве ръкопашни.

За последното — за Деянира^[19] —

сили в себе си той не намирал.

9405 Тя била му съпруга любима,

но той обич престанал да има

към жена си, защото Иола

запленила го… Ревност пробола

Деянира. Ужасно сърдита,

9410 една риза, с отрова пропита,

тя му пратила. Стройното тяло

в огън страшен за миг запламтяло

и всесилният, горд великан

бил от свойта жена обуздан.

9415 Самсон също със сила блестял

и това си достойнство дължал

на косата си. Без напрежение,

с десет души той водел сражение

като с десет петли, но Далила

9420 от косата го подло лишила.

Ако аз продължа да говоря,

може грешка неволна да сторя

и когато със някой мръсник

се сбереш, още в първия миг

9425 ти така ще представиш нещата,

че той я ще ми счупи главата,

я от бой ще ми смели гръбнака.

Предпочитам, дордето кривакът

е във моите здрави ръце,

9430 отвратил се от твойто лице,

така теб с него аз да наложа,

че да смъкна завчас твойта кожа.

И не ще могат нито съседи,

ни любовници, ни братовчеди

9435 да ти дойдат на помощ тогаз.

Та нима брак предложих ти аз,

за да бъда така опетнен?

Да е трижди проклет този ден,

в който мен ме е майка родила,

9440 щом безсрамно си ти позволила

на тез кучета мръсни и гнусни

да те милват и с думи изкусни

да те вкарат в тоз гибелен път.

Та нали тъкмо аз съм мъжът,

9445 на когото тъй скъпо му струва

да те храни, облича, обува!

Нали аз господар съм ти днес!

Ти защо оскверни мойта чест,

защо с долни мъже все дружиш

9450 и пред хората тъй ме петниш?

Чрез съблазни, за срам и позор,

тъй размътиха те твоя взор,

че, не виждайки нищо от сласт,

ти изпадна под тяхната власт.

9455 Зад гърба ти те хули изричат,

а пред тебе в любов ти се вричат.

Уж с теб искрено всички общуват,

а отминеш ли, вече се чуват

и сплетни, и одумки лукави.

9460 Всеки всичко за себе си прави,

но, уви, ти това не разбираш

и в ръцете им все се навираш,

а те знаят какво да ти искат:

ще те галят, опипват, натискат,

9465 без да срещат от теб съпротива…

При тях всяка жена тъй отива.

Като мъж, на мен също така

ми се ще да погаля с ръка

женско тяло, да сетя наслада

9470 не, обаче, от твойта плът млада,

не от ласките, дето раздаваш.

Как ревнувам, че ти позволяваш

да те гледат с какво си обута,

да се радват на твойте бижута,

9475 на безбройните ти тоалети,

на токите, на твойте жакети.

И за всичко пари съм ти е дал

аз, съпругът ти, този абдал,

този честен наивник, когото

9480 ти зарязваш безсрамно, защото

те очакват мъже нечестиви.

При тях ходиш ти с рокли красиви,

всеки път се обличаш богато,

слагаш разни бижута от злато,

9485 за които аз хиляди лири

на най-опитните ювелири

заплатих… А днес вехна, слабея,

но за по-добри дни аз не смея

и да мисля при тези неволи.

9490 От това, дето носиш, какво ли

би ме радвало? Тези ширити,

тези шапки, със злато обшити,

по най-скъпите модни модели,

тези толкова фини кордели,

9495 тези обръчи в златен обков,

колието, жакетът ти нов,

тези панделки, тези венчета,

украсени с изящни цветчета,

тез бижута от слонова кост,

9500 всички те предизвикват в мен злост.

Инкрустирани с чисти рубини,

те са тъй грациозни, тъй фини,

тъй блещукат със ред изумруди,

че на чара ти всеки се чуди.

9505 Тези брошки и тези гердани,

тези рокли и тези колани

с фини перли и с тежка позлата,

та нима ти им знаеш цената?

Каква полза аз имам от тях,

9510 щом като те въвличат те в грях.

Всички твои обувки чудесни

са направени толкова тесни,

че ти често си вдигаш полата

да ти гледат мъжете краката.

9515 От свети Тибо искам едно:

да ми дързост дари, та дано

да продам всичко туй за три дена,

а пък ти да скимтиш унизена

във краката ми. В името Боже

9520 се кълна, че тъй вече не може!

Не ти трябват одежди излишни:

ще останеш със рокля кълчищна,

с пола груба и с шаечна дреха,

а отгоре, все пак за утеха,

9525 с един шал, но съвсем овехтял,

че да будиш у хората жал.

Ще си слагаш на кръста колан,

но не сърмен и не златоткан,

а от кожа, и то от най-проста.

9530 Едни мои ботуши са доста

овехтели, обаче аз знам

на кой вещ обущар да ги дам

да ти спретне такива обуща,

че весден да ги носиш с навуща.

9535 Ще захвърлиш и всичко, с което

ти се гиздиш и ходиш, където

те очакват развратници млади,

та ведно с тях ти в плътски наслади

да се валяш без срам по тревата.

9540 Не ща там да ти стъпват краката!

А сега ми кажи, ама честно,

че на мене не ми е известно,

откъде е онази премяна,

със която ти бе на мегдана

9545 с покварени мъже да играеш?

Отговаряй! Ти най-добре знаеш,

а аз нямам изобщо хабер…

Ти закле се в свети Филибер,

в свети Петър и в други светии

9550 (за да нямаш със мен разправии),

че платът е от твоята майка,

че тя вечно за мене се вайка

да не харча по тебе пари,

че била уж готова дори

9555 всички разходи тя да поеме.

Аз си мисля, че вече е време

някой даже с пердах да накара

тази мръсна развратница стара

да узнае какво заслужава,

9560 след като тя ме тъй заблуждава.

Досега аз от нея такива

измишльотини чух, че не бива

тъкмо нея да питам дали

ти си искрена с мене. Нали,

9565 както казват навред, дъщерята

се най-често на майка си мята.

Вие сте от еднакво тесто

и аз вече разбирам защо

срещу мен се сговаряте тайно.

9570 Та нали за мнозина е знайно,

че и тя на такова кросно

е навивала свойто платно.

Как тогава аз вяра да имам

в тази сплетница непоносима?

9575 Знам къде ви най-много сърби.

И за нея е точил зъби

не един извратен гладен пес.

Песента й изпята е днес

и лицето й вече посърна.

9580 Затова се към тебе обърна

и в неделята няколко пъти

те отвежда далеч от дома ти:

на друг тя за пари те предлага

и така на честта ми посяга.

9585 Тя отива, по стар обичай,

придружена от тебе, в чужд край,

да участвате уж в поклонение.

А пък прави го тя с намерение

лично теб тук и там да представи

9590 и щом някому ти се понравиш,

като кон на пазар те продава.

И във случая сделката става

точно тъй, както тя я разбира.

Ах, какво ли все още ме спира,

9595 та не скърша така твойте кости,

както печено пиле пред гости?“

        И ревнивецът с гняв във очите

хваща свойта жена за косите

и връхлита досущ като скот

9600 върху нея. Потънал във пот,

той я тегли и бута… Лъвът,

ненадейно открил меча плът,

не е толкова чак разярен…

Но съпругът е тъй озверен,

9605 че я влачи из цялата къща,

на молбите й жалки отвръща

със обиди и по-свиреп става,

щом тя почне да се оправдава.

Мъжът толкова чак озлобен е,

9610 че дордето тя плаче и стене,

той със пръчка я бие жестоко.

Почва тя да крещи нависоко

всевъзможни язвителни думи,

но съседите чуват тоз шум и

9615 бързо се накъм тях устремяват

и с усилие ги разтървават.

И съпругът, макар превъзбуден,

да я пусне се вижда принуден.

На жената й идва до гуша

9620 все кавги от мъжа си да слуша,

а пък щом той от нея желае

както свири й, тъй да играе,

как тя дружески би се държала

спрямо него?… Та тя би желала

9625 той да се запилее далече

и оттам да не се връща вече.

Как могла би в тоз случай жената

да го срещне с любов във душата?

Не ще стане това никой път!

9630 Да допуснем, че може мъжът

на крила навъзбог да се вдигне,

до небесния свод да достигне

и оттам да огледа навред

по земята с какво е зает

9635 постоянно човешкият род,

да размисли над своя живот,

и тогава не би той разбрал

на каква е злина налетял.

Та какво ли не може жената!

9640 Мъжът вечер си ляга в кревата

и изобщо си няма представа,

че когато сам с нея остава,

той живота си даже рискува.

Според мен риск голям съществува

9645 тя да го прободе с нож без време,

ако мисъл за мъст я обземе,

Ако все пак не вдигне ръка

срещу него, ще действа така,

че безспирно да се той коси,

9650 и живота му тъй ще скъси.

А пък види ли, че се налага,

от мъжа си далеч ще избяга.

Щом си нещо жена науми,

тя не се ни свени, ни срами

9655 и със право мъжете си мислят,

че жена със добро не кандисва.

И Валерий бил също на мнение,

че за никой мъж няма значение

дали люби го тя, или мрази,

9660 че най-важно е той да се пази

от жената, защото е склонна

зло да върши със дързост изконна.

И обратно, глупакът ревнив

(дано вълци разкъсат го жив!)

9665 се държи като пръв господар

към жена си, а тя за другар

го е взела и друга цел няма,

освен тази до гроб все тъй двама

да живеят с любов във душата

9670 и за равна мъжът да я смята.

Тя не му е слугиня подвластна

и ако на неволя ужасна

я подложи и все я тормози,

ще обича ли тя още този,

9675 който иска към смърт да я тласне?

Любовта неминуемо гасне,

ако е угнетено сърцето,

и ликува тя само където

е напълно свободна душата.

9680 Неизбежно менят се нещата

при ония, в чиито гърди

е туптяла любов отпреди.

След като са обвързани с брак,

нима знаят съпрузите как

9685 цял живот да я пазят в душите?

Колко бързо забравят се дните

на голямата прежна любов!

Преди брака мъжът е готов

най-послушен прислужник да стане

9690 на жена си. Щом с нея венчан е,

непрекъснато той й внушава

като роб да му се подчинява.

А преди я е любил все пак!… —

„Тъй ли?“ — „Да!“ — „Колко странно! Но как?“ —

9695 „Така силно, че щом тя му каже:

«Скочи, мили!», готов бил той даже

без да мисли, да скочи веднага

и в жарава, щом тъй се налага.

Една грижа уж имал той само —

9700 да е вечно доволна жена му.

Ала щом тя съпруга му става,

колелото се тъй завъртява,

че тоз, който послушен уж бил,

казва й, че е вече решил

9705 да му бъде тя вярна слугиня,

и като най-покорна робиня,

да поддържа дома му във ред

и за всичко да дава отчет.

Нима той тъй постъпва, защото

9710 на жена си желае доброто?

Колко жалко е да си невеж

цял живот и такъв да умреш!

Ако свястна жена, без късмет,

вземе си за съпруг мъж проклет,

9715 тя кълне свойта зла орисия.

Той изпърво уж бил най-добрият,

най-изпитан и верен другар,

а след туй й надява юлар.

Щом един мъж жена си потиска,

9720 как той обич от нея ще иска?

Все пак тя му е имала вяра,

но, прилагайки своята мяра,

мъжът инак играта подрежда

и на нея и капка надежда

9725 за нормален живот не остава.

Всички зарове той разиграва,

предрешавайки бъдните дни.

Ако в нещо тя се провини,

той ругае я, тя му отвръща

9730 и животът им тъй се обръща,

че във свойта омраза дълбока

стигат те до вражда най-жестока.

Едно време, приятелю драг,

дорде все още нямало брак,

9735 равноправни мъжът и жената

си живели. За тях свободата

била нещо дотолкова свято,

че дори за арабското злато

те не биха я нивга сменили.

9740 Та как биха се те примирили

да престанат да бъдат свободни

зарад някакви сделки изгодни,

Всеки в родния край си оставал

и изобщо не се осмелявал

9745 по далечни земи да се скита.

Язон^[20] още не се бил опитал

със другари да мине морето

и на кораб да идат там, дето

било Златното руно. Когато

9750 бог Нептун ги видял сред водата,

изненадан бил той и втрещен,

че могъл би да падне във плен,

бог Тритон^[21] бил обхванат от бяс,

а Дорида^[22] загубила свяст.

9755 Как от ужас в тоз час не умрели

всички те, щом в морето видели

същества, непознати за тях!

Обладани от смут и от страх,

те следели как сръчно гребците

9760 с настървение порят вълните.

Широк бил им тогава светът;

не познавали морския път

но пък имали всичко, което

било нужно тогаз на сърцето

9765 и на разума, и затова

те се ползвали с равни права.

Откровени, сърдечни, открити,

всички те били радостни, сити

и живеели в мир и любов

9770 в унисон със сърдечния зов.

За тях чужда била користта

и на̀й тачели те любовта,

но, уви, за позор и за срам,

Лъжа с меч появила се там,

9775 придружена от Риск и от Грях

(нийде няма по-алчни от тях).

След туй Гордост, с надменност прочута,

в близост с първите спряла надута,

Лакомия и Завист били

9780 все по същото време дошли,

там и други пороци се стекли

и задружно от ада извлекли

Бедност. Нейната първа поява

във света става тъкмо тогава

9785 (нека бъде проклет този час,

в който тя се яви между нас!)

И понеже целяла горката

да надмогне все пак нищетата,

тя със своя син Обир дотук

9790 се домъкнала. Нямало друг,

който би бил във нейна защита!

(Ала как е могъл да разчита

той на нея, щом ходел, където

много трудно избягвал въжето,

9795 а баща му — Разбито Сърце —

все го срещал със скръбно лице).

Открай време Лаверна^[23] била

взела всичките тъмни дела

на престъпната сган под закрила

9800 и била междувременно скрила

греховете човешки в мъгла,

но какво всъщност тя е могла

да направи, щом идвал денят,

в който всичко узнавал светът

9805 и злосторникът бивал разкрит?

Тя била милосърдна на вид,

но какво би това променило,

щом си вече качен на бесило.

Разкаянието не помага,

9810 щом Съдба вече с теб разполага.

Тези демони зли и зловещи,

под напора на страсти горещи

възприемали с явна ненавист

и със пъклена злоба и завист

9815 туй, че всички щастливо живеят,

и се втурнали вредом да сеят

между хората гняв, препирни,

разногласия, разпри, злини.

И понеже за злато ламтели,

9820 те в утробата земна се врели

и извличали ценни метали,

изумруди, сапфири, опали.

Лакомия и Алчност тогаз

породили у хората страст

9825 за богатства. Безспир Лакомия

пари трупа във свойта кесия,

а пък Алчност е толкоз свидлива,

че не вярвам, дордето е жива,

дори пукнат петак да прахоса.

9830 Нали знае добре за кого са —

за потомци и близки роднини,

ще ги пази тя дълги години.

Кой не би й почел старините

с мисълта да й вземе парите

9835 (стига зло да не му мине път)?

Ала в случай че иде на съд

и беда сполети я, едва ли

ще я някой тогава пожали.

Става тъй, че човешкият род,

9840 уви, скъсал със оня живот,

който водели първите хора.

Всички почват за свой дял да спорят,

и начесто в ход пускат лъжата.

Щом била разделена земята

9845 на парцели с межди и огради,

разразили се разпри и свади;

затуй всеки ламтял да открадне,

щом насгода му нещо попадне.

Който сила и власт притежавал,

9850 той от лъвския пай получавал.

Един тръгвал на път да плячкосва,

друг, от мързел, не щял да скитосва,

а в дома му потайно се вмъквал

и, каквото намерел, отмъквал.

9855 Всички сметнали вече за нужно

някой мъж да посочат задружно,

който щял да преследва крадците

и да сочи със пръст подлеците.

Правосъдие щял да раздава —

9860 както той нареди, тъй да става.

И избрали си те господар,

назовали го крал или цар —

той бил видимо силен и снажен

и от всичките станал най-важен.

9865 Пред тях клетва положил дори,

че спокойствие вред ще цари,

че ще има законност и ред,

ако всички поемат обет

да заделят по част от благата

9870 и за него — във вид на отплата.

Подопечните се съгласили,

а управникът със воля и сили

оправдавал добре своя пост.

Но крадците, обзети от злост,

9875 проследявали где ходи той,

награждавали го със як бой,

и се втурвали пак да крадат.

Нарушен бил отново редът.

Щом за тез произволи узнали,

9880 всички хора отново се сбрали

и решили във най-кратък срок

да се вземе от всеки налог

за издръжка на гвардия царска.

Изначалната помощ другарска

9885 се превърнала в ренти, в дарения

на имоти и цели имения

и кралете сдобили се с власт.

Тези данни достигат до нас

чрез трактати и томове цели.

9890 В тях се казва и как са живели

прадедите в онез времена,

без да знаят какво е война,

а на техните автори днес

дължим искрена почит и чест.

9895 И така дошло време, когато

разни хора натрупали злато,

състояния цели събрали,

от безценните ковки метали

изработили скъпи предмети

9900 (токи, копчета, пафти, фуркети).

От желязо ковачи били

изработили остри стрели,

саби, ризници, щикове бойни

и ги дали на храбрите войни;

9905 построили си кули високи,

оградили ги с ями дълбоки

и със каменни яки стени.

Заживели в тез кули едни,

а пък други дворци изградили

9910 и там свойте съкровища скрили.

Но от страх били всички обзети

да не би да им бъдат отнети

тези ценни богатства — крадците

предизвиквали ужас в дворците.

9915 По-заможните вече видели,

че с печалбите също растели

страховете им. С разни похвати

те успели да станат богати,

после взели дори да ламтят

9920 всичко общо да си присвоят

със единственото намерение

да добият по-крупно имение:

един колкото двайсет владеел

и за още имоти радеел.

9925 Лично аз за подобни гладници

не бих дал и една торба трици.

Та какво ме е грижа за тях,

щом навличат си грях подир грях?

Аз изобщо не искам да знам

9930 дали те са за смях и за срам,

дали хранят любов и омраза.

Уви, с думи не мога изказа

как е грозно и гнусно, когато

се продава безсрамно за злато

9935 светлолика красавица млада.

Нали тъкмо на нея се пада

любовта и честта да цени,

както правят добрите жени.

Та кой днеска не се отвращава

9940 от жената, която продава

свойто тяло? Аз още веднъж

ще повторя, че всеки млад мъж

трябва, щом е в опасност, да може

да се брани, а щом се наложи,

9945 да оказва на своята мила

безусловна, надеждна закрила…

Но и тя да не го изоставя!

Ако всеки с дълга си се справя,

мъжът имал би мир във душата

9950 и доволна била би жената.

Но и друг съвет аз бих ти дал:

щом съпругът е вече разбрал,

че жена му за него се сеща

много рядко и с друг мъж се среща,

9955 нека първом не я той кори

и на мил да се прави дори,

нека с такт се към нея обърне,

та във правия път да я върне.

В изневяра дори да я хване,

9960 нека сдържан все пак да остане,

да не й за измама говори

и да се на наивен престори,

да твърди, че разсеян уж бил,

че не я е във грях уличил,

9965 та през идните няколко дена

да не се чувства тя отчуждена.

Ако някой писма й изпраща,

не е нужно мъжът да захваща

да чете какво пише във тях,

9970 че така той би влязъл във грях.

Да не прави бележка сърдита

на жена си, че с друг някой скита,

че отива начесто където

очевидно й тегли сърцето:

9975 ни се кара жена, ни се води,

затуй, дето ще, нека да ходи.

Един древен мъдрец подчертава,

че когато мъжът се надява

на любов от страна на жената,

9980 нека той й цени свободата

и в противен затвор свойта къща

нека никога той не превръща.

Да си ходи тя дето си иска.

Щом съпругът я властно потиска

9985 и не й дава много да скита,

щом за всичко държи да го пита

и отправя й упреци груби,

любовта й съвсем ще изгуби.

Да не вярва на тези, които

9990 срещу нея говорят открито,

а когато я злъчно корят,

да им казва, че просто грешат,

че напразно им мелят устата,

че не му е порочна жената,

9995 че се винаги скромно държи,

че със други мъже не дружи

и затуй я така уважава.

Нека в нищо не я укорява

и до бой да не стига, че той

10000 ще сгреши, ако мисли, че с бой,

със обиди и с думи лукави

би могъл да я някак застави

да го люби, или че ще може

да я с думи добри уталожи.

10005 Ако искаш да хванеш котак,

не размахвай към него кривак,

че горкото животно веднага

надалече от теб ще избяга.

Ако своя съпруг тя обижда

10010 безпричинно и явно той вижда,

че жив може да го одере,

за мъжа би било най-добре

да не кипва от ярост обзет,

а да казва, че той занапред

10015 ще е мил и вежлив, стига само

да остане доволна жена му,

и че той предпочел би смъртта

пред живот, зареден с мисълта,

че наскоро ги чака раздяла.

10020 Ако тя се е с него заяла

и със хули и упреци разни

всеки ден, непрестанно го дразни

и това му дотолкоз дотяга,

че дори да я бие посяга,

10025 нека после с любовни игри

да се някак с жена си сдобри,

да не би пък да го изостави.

Щом съпругът така не направи

и е беден, с надменна гримаса

10030 тя ще го много лесно паряса.

Това значи, че щом е бедняк,

трябва той да превива гръбнак

и добре в любовта да внимава:

на гнева си простор да не дава,

10035 да приема без ропот обиди

и каквото да чуе и види,

да не се възмущава открито,

както правят мъжете, които

са богати. Богатият може

10040 на жена си и бой да наложи,

без да го притеснява това,

че тя вири превзето глава.

Ако иска мъжът да дружи

и със друга жена, но държи

10045 да не скъсва със първата, може

той на втората дар да предложи:

обици, шапка, шалче, гердан,

пръстен златен или пък колан,

ала трябва добре да се пази

10050 да не бъдат познати от тази,

на която е той изменил.

Инак болка би й причинил,

би усетила даже бодежи

във сърцето си, щом забележи,

10055 че с тях някоя друга се пери,

и утеха не ще си намери.

Да не ходи той с новата там,

дето първата милвал е с плам,

да не би да се срещнат случайно

10060 те на същото място потайно,

че щом ревност обземе жената,

луда злост й изпълва душата —

става по-страшна тя от глиган,

който бяга от кучешка сган.

10065 Обладана от ярост нечута,

тя показва се даже по-люта

от лъвицата-майка, която

със стрела е ранена в ребрата,

дорде малките лъвчета сучат.

10070 Ако нявга на теб ти се случи

да настъпиш усойница в двора,

знай, че тя на теб няма да стори

чак такава голяма злина,

на каквато ревнива жена

10075 е способна, когато със друга

ненадейно си свари съпруга.

И дори да не ги изненада,

че се любят, от ревност тя страда,

ако чуе от злите езици,

10080 че мъжът й веднъж по тъмница

друга някаква дама задявал.

Но не бива мъжът да признава,

че се среща със чужда жена,

даже в случай на явна вина.

10085 Нека той закълне й се даже,

най-любезни слова да й каже,

след това да прибегне дори

до приятни любовни игри,

та дано ревността й сподави.

10090 Щом на мира не го тя остави,

а повтаря безспир, че желае

той на всяка цена да признае,

че в живота поне един път

е бил с някоя друга, мъжът

10095 трябва само едно да повтаря:

че, уви, една блудница стара

със лъжа го била покорила

и че той бил принуден насила

на уловките й да се хване,

10100 но че друг път туй няма да стане.

С думи кротки, добре преценени,

с обещания, с клетви смирени

трябва дамата той да накара

да му има за в бъдеще вяра;

10105 да твърди, че ще бъде почтен,

че дочуе ли тя някой ден,

че е с друга жена, по-добре

от ръката й той да умре;

да кълне той оназ курва долна

10110 да се гътне от зла болест болна,

да се в някой дълбок вир удави,

че да спре на глупак да го прави,

обладана от пъклена страст;

да твърди, че над него тя власт

10115 не ще има, че с нея на среща

не ще ходи, не ще се и сеща

за оназ шарлатанка лукава.

Щом жена му омекне, тогава,

без да губи ни най-малко време,

10120 мъжът нека гальовно я вземе

на ръце, да й шепне отблизко

топли думи и прошка да иска

най-покорно за грешките прежни.

Със целувки и ласки най-нежни

10125 вярност нека й той обещае,

да повтаря, че много се кае,

че не ще й се сърди, та даже

ако тя го най-строго накаже.

Ако всичко приключи щастливо,

10130 мъжът в никакъв случай не бива

да се хвали — туй дразни жената.

А мнозина петнят имената

на жените, без те поначало

да са пипвали тяхното тяло.

10135 На такива хвалби е способен

само който е глупав и злобен.

Да се хвалиш е грешка голяма!

Този, който се перчи, ум няма

и го смятат за пълен глупак.

10140 И успехи да има, все пак

мъжът нека ги пази във тайна.

Та нали любовта е омайна

с туй, че своите бисери скрива —

тя споделя ги само с такива,

10145 дето много държат на честта.

И затуй се цени любовта.

Ако легне любимата болна,

със загриженост най-драговолна

мъжът нека така я обгърне,

10150 че след туй тя с добро да му върне.

Нека искрено той съжалява,

ако все болестта продължава,

да й бъде безспир пред очите,

да й често целува страните,

10155 да твърди, че е вечно готов

зарад нея и свойта любов

да преброди безбрежна страна,

да се грижи весден за храна

и лекарства — каквото да струва,

10160 трябва болната да излекува.

Не е зле, за да я забавлява,

разни случки да й съчинява,

да ги в някакви сънища вплита,

да й казва, че щом се опита

10165 да заспи, се унася в сън чуден

(нищо че цяла нощ бил е буден),

че дордето в леглото си спял,

той насън я е гола държал,

че кръвта му от страст закипяла,

10170 или пък че съвсем оздравяла

я сънувал, или че тя вече

е заминала твърде далече

и че там той я бил забелязал.

        Драги мой, тук не всичко съм казал,

10175 но все пак ти накратко представих

какво трябва един мъж да прави,

за да бъде жената доволна

(та била здрава тя или болна),

ако иска любовния огън

10180 да поддържа, защото, ей Богу,

този огън би лесно изтлял,

щом не се е мъжът постарал

всичко нужно да стори за нея.

Но по тоз въпрос лично аз смея

10185 да твърдя, че, за жалост, жената

няма толкова ум във главата,

за да бъде мъжът убеден,

че жена му един божи ден

няма с някой друг мъж да избяга.

10190 Все едно е мъжът да залага

на късмета змиорка във Сена

със ръка да държи, уловена

за опашката. Как във водата

ще я някой възпре да се мята

10195 бързешката насам и натам?

Човек лесно разбира и сам

как трудът му нахалост отива.

Но, естествено, драги, не бива

да се мисли, че туй ще важи

10200 за жената, която държи

на честта си. Но аз, за зла чест,

жена честна не срещнах до днес.

Соломон, който толкоз вещ бил,

и той свястна жена не открил,

10205 затуй пише, че в свойта държава

благонравна жена не познава.

Ако ти във далечен чужд край

я откриеш, не се колебай

и веднага за своя съпруга

10210 я вземи. Като никоя друга

ще се влюби тя в теб и изцяло

ще е твоя — и духом, и тялом.

Щом жената не ходи на лов,

за да търси странична любов,

10215 щом е умна и честна, тогава

тя на Девственост вярна остава.

Много искам, преди да приключа,

и на друг урок теб да науча.

Ако става въпрос за девици,

10220 било грозни, било хубавици,

мъжът трябва най-вече да знае,

че щом някоя той пожелае,

е добре да държи занапред

на един твърде важен съвет:

10225 да обсипва жената с хвалби,

да й казва, че нивга не би

той на нейния чар устоял.

И понеже съм доста видял,

ще ти кажа, че даже когато

10230 е наистина свястна жената

(стара, млада, царица, слугиня,

светска дама или монахиня),

много скоро би тръгнала тя

(и не ще я гризе съвестта)

10235 с този, който я все възхвалява.

За грозница дори да минава,

мъжът нека споделя със нея,

че по хубост прилича на фея:

щом го казва със страстни слова,

10240 лесно тя ще повярва в това.

И която жена е пъпчива,

пак се мисли за много красива

и на мъжка любов се надява.

Но е нужно мъжът да внимава

10245 да е с нея вежлив, добродушен,

ако чака той прием радушен.

На жените такъв е умът,

че натякване те не търпят

и на практика трудно приемат

10250 от друг някой съвети да вземат.

На жената не ще й хареса

мъж, опитващ се с външна намеса

върху нейния ум да влияе.

Така, както една котка знае

10255 по рождение мишки да хваща,

без да я на училище пращаш,

и каквото със нея да правиш,

тя инстинкта не ще си остави,

тъй жената, щом нещо реши,

10260 дори явно да е, че греши,

че безспорно това ще е вредно,

ако то според нея е редно,

тя съвети от друг не признава.

Една дама не се научава

10265 на инат — той е нещо вродено.

Как да бъде тогаз отстранено?

Този, който й дава съвет,

любов няма да срещне в ответ.

Сега нека, приятелю драг,

10270 да се върнем на розата пак.

Щом до нея се ти добереш,

на друг никой не ще я дадеш —

несравнимо красива е тя.

Ако сбъдне се твойта мечта,

10275 ще си весел и радостен ти,

докато този храст прецъфти,

Бъди вечно към нея грижлив

и тя теб ще направи щастлив.

В нея има такваз красота,

10280 че едва ли подобни цветя

нейде другаде ти би открил.“

„И аз мисля, приятелю мил —

рекох аз — че такъв хубав цвят

няма нийде по белия свят.

10285 Под щастлива звезда той роден е.“

Дръзновение вдъхна у мене

този мой най-доверен приятел.

А той толкова беше препатил

и такваз вещина притежава,

10290 че Разумност дори надминава.

В това време явиха се пак

Блага Дума и Помисъл Благ

и това с неизказана радост

ме изпълни, обаче, за жалост,

10295 Поглед Мил не ми бяха довели —

очевидно не бяха успели.