Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (18)

        Тази проповед мъдра остана

20820 в паметта им и всеки във стана

вече беше съвсем убеден,

че грехът му ще бъде простен,

и го радост тозчас облада.

Но изчезвайки в миг без следа,

20825 Гений сякаш в земята пропадна,

а войската, за бърза мъст жадна,

се развика: „На щурм да вървим!

Сега трябва врага да сразим,

да изпълним таз проповед срочно.“

20830 Подготовката тутакси почна,

всички станаха вкупом на крак

да се борят със лютия враг.

Пръв се чу на Венера гласът:

„Нека сам предаде се врагът!“

20835 От словата й Страх се подразни:

„Тез закани към нас са напразни,

вас, Венера, очаква ви крах!“

Срам добави: „Самичък да бях,

надали щях от вас да треперя.“

20840 Като чу тези думи, Венера

им отвърна: „Мръсници, та кой

срещу мен ще излезе на бой?

Отстъпете ми вашия замък

с мир, че иначе камък по камък

20845 със земята ще бъде сравнен.

Нима имате сили от мен

да го браните? Щом не склоните,

като грешници там ще горите.

Ще запаля огради, заслони,

20850 зали, сводове, кули, балкони,

за да стане там адски горещо.

Ще направя на прах всяко нещо,

ровът бързо ще бъде заринат,

тъй че нашите лесно да минат.

20855 Добър Прием ще почне веднага

свежи рози навред да предлага

било даром, било за пари.

Ако щете, беснейте дори,

но натам ще вървят всички хора,

20860 щом широко вратите отворя.

Ще се втурнат и стари, и млади,

за да тъпчат поля и ливади,

ще измамят дори Ревността.

Ще пристигнат в тез чудни места

20865 и духовни лица, и миряни

да берат свежи рози уханни.

Никой смъртен не би устоял,

всеки хубав букет би набрал,

даже който се тайно вестява

20870 в този парк, за почтен ще минава.

Ще са най-много тези, които

ще дохождат напълно открито,

и за тях ще твърдят многократно,

че били се държали развратно,

20875 без, разбира се, туй да е невярно.

Тез, които постъпват коварно,

един ден свети Петър и Бог

ще ги съдят за този порок.

И които цветята оставят

20880 непокътнати, грях ще направят;

ако ги подведе Сатаната,

Гений как опростил би вината?

След като правят куп грехове,

те са наши най-зли врагове.

20885 Ако с тебе, Срам, аз не се справя,

към лъка си тогаз ще отправя

упрек — него виновен ще считам.

Добри чувства не ще аз изпитам

ни към теб, ни към Мъдрост, която

20890 ти е майка. Тя зъл поглед мята

към онези, които се вричат

всеотдайно до гроб да обичат.

Да ви вярва човек означава

любов нивга да не изживява.“

20895 Щом тез гневни слова им отправи,

в миг Венера запретна ръкави,

взе в ръце и лъка, и стрелата,

с рязък жест опна тя тетивата

и с присъщия й мерник точен

20900 право в своята цел я насочи —

към две стройни колони, с които

една бойница беше прикрита.

От сребро самородно те бяха

и един бюст чудесен крепяха —

20905 нито нисък бе той, ни висок,

нито тесен бе, нито широк,

нито тънък бе, нито дебел,

сякаш Господ се беше наел

да извае тъй фино снагата,

20910 раменете, ръцете, главата.

И от всичко на амбра дъхтеше.

В тази статуя скътано беше

нещо тайнствено, ценно и свято

под една фина тъкан, каквато

20915 даже в Цариград днес не продават.

Да речеш този бюст да сравняваш

със шедьовър на Пигмалион^[1]

значи мишка да мериш със слон.

Нали той от дърво и метал

20920 творби твърде изкусни създал,

но веднъж, както бил си в дома,

току-виж му дошло на ума

удоволствие да си достави

и от слонова кост той направил

20925 една статуя толкоз красива,

че досущ тя била като жива —

по света ни една земна твар

не е имала толкова чар.

Ни Лавиния^[2], нито Елена

20930 не била с такъв тен надарена,

нито пък с тяло толкоз чудесно,

а нали е на всеки известно,

че и тях Бог бил с хубост дарил.

Дотам скулпторът се удивил,

20935 че Амур, който близо стоял,

свойте мрежи пред него прострял

и във тях го оплел той така, че

горко скулпторът почнал да плаче:

„Какво сторих? — завайкал се той. —

20940 Имам статуи много на брой

и са всички с висока цена,

но до ден-днешен нито една

не е мойто сърце покорила.

Аз изгубих и разум, и сила,

20945 непрестанно измъчва ме тя!

Как ли ме осени мисълта

да се влюбя със страст тъй голяма

в една статуя глуха и няма?

Та тя нивга не ще ме пожали…

20950 Какъв огън Амур в мен запали!

Всеки срещнат за луд би ме сметнал

и към мен взор насмешлив би метнал

Този плам ще ме скоро погуби.

Ако бях се в царицата влюбил,

20955 милост можех у нея да срещна.

Без да ща, сторих стъпка погрешна,

по път бедствен страстта ми ме тласна

и това ме измъчва ужасно.

Туй не е по природно внушение

20960 и не чувствам сега озлобление

към Природа. Във мен е вината,

че приех тази лудост в душата.

Кой могъл би днес да предположи,

че такава любов е възможна?

20965 Но пък не един автор твърди,

че мнозина от наште предци,

са обичали много по-лудо.

Да припомням ли тук онуй чудо

с Нарцис, гордия момък печален,

20970 който своя лик в извор кристален

бил видял и тъй в него се влюбил,

че се сам от страстта си погубил?

Засега не съм толкова чак

полудял. Нали мога все пак

20975 с мойта мила творба да се срещам,

да я топля с целувки горещи

и това да ми радва душата.

А той как е могъл във водата

своя образ любим да целува?

20980 Та нали многократно съм чувал,

че мъже от различни страни

са изпитвали страст към жени,

без на нито един да се случи

малко нежност в ответ да получи.

20985 Дали аз по-щастлив съм от тях?

Не! Защото, макар и със страх,

от любимата си, за награда,

те са чакали все пак наслада,

а пък моята ме вледенява

20990 и в мен всяка надежда изтлява.

Много често, когато копнея

да изпитам наслада със нея,

аз гальовно с ръце я прегръщам,

ала тя не ми нивга отвръща

20995 а стои като кол, без да шава,

и устата ми се вкочанява,

щом опре се до нейната плът…

Мила моя, защо ли тоз път

тъй говоря? Прости ми, прости!

21000 Та нали щом усмихнеш се ти,

туй все пак е отрада за мен —

един мъж със усмивка дарен

става по-щастлив.“ Пигмалион

се обръщал към нея с поклон

21005 и я молел с очи просълзени

да му бъдат тез думи простени.

След туй давал й дар, но в ответ

срещал взор по-студен и от лед,

без да е осъзнал, че за жалост

21010 любовта му отива нахалост.

Амур разума бил му отнел

и младежът така се оплел

в свойте чувства, че взел да я гали,

да й шепне най-нежни похвали,

21015 и видял, че й трепка плътта,

като че оживяла е тя,

а това било чиста заблуда.

Стигнал чак до такава полуда,

че не знаел минута покой:

21020 ту щастлив, ту нещастен бил той,

ту от обич горял, ту злобеел,

ту възторгвал се, ту сълзи леел.

После все тъй с копнеж във душата

той грижливо обличал творбата

21025 първо с вълнени тъкани фини:

и зелени, и бели, и сини,

след туй първите дрехи събличал

и копринени рокли навличал —

най-различни по кройка и цвят

21030 от възможно най-скъпия плат —

и видът й така хрисим ставал,

че могла да се с ангел сравнява.

Друг път той я със кърпа забраждал,

и воала така й нагаждал,

21035 че открито да бъде лицето,

а не както в Арабия, дето

сарацините карат жените

да си скриват дори и очите.

Или пък й завързвал кордели

21040 сини, жълти, червени и бели,

всеки път украсени богато

и със перли, и с нишки от злато.

С фиба втъквал й китно цветче

върху прелестно златно венче,

21045 обковано с опали, с ахати,

с изумруди, с топази, с гранати…

Аз със думи не мога описа

колко чудни и дивни били са

тез бижута. След туй обеците

21050 той поставял й сам на ушите,

а пък нейните фини яки

свързвал с хубави златни токи.

Катарама чудесна блестяла

върху нейната гръд млечнобяла,

21055 а пък кръста й стягал колан,

от най-чисто сребро изтъкан,

а на него — торбичка, която

от коприна била и от злато.

(В таз торбичка бил сложил отрано

21060 пет кристала, нарочно подбрани,

със каквито момите играят).

Чифт чорапи обувал накрая

(с възхитително хубава плетка)

и обувки с два пръста подметка,

21065 за да скриват краката й бели.

(а не й турял гетри дебели —

на парижка жена по̀ приляга

таквиз груби неща да си слага.)

Конец златен в игла златна вдявал,

21070 прав пред свойта любима заставал

и маншетите сръчно зашивал.

След това из полята отивал

и донасял оттам цветя свежи,

както правели всички младежи:

21075 обичайно е млади момци

да изплитат красиви венци

за момите… И той саморъчно

й изплитал венците тъй сръчно,

както надали сторил би друг.

21080 Като най-благоверен съпруг,

пръстен златен й слагал със жест

триумфален и казвал й: „Днес,

мила, в брак ще се свържеш със мен.

А на сватбата само Химен^[3]

21085 ще поканим ведно със Юнона,

та пред двамата и пред закона

да се с тебе надлежно венчая.

За свидетели аз не желая

никой друг — ни прелат, ни кюре.

21090 Та нали би било най-добре

богове да кумуват на нас.“

И тогава с висок, ясен глас

вместо меса напеви омайни

той редял за любовните тайни.

21095 Инструменти различни владеел,

за сърдечните трепети пеел

и на глас си изливал сърцето,

но тъй силно, че гръм от небето

неминуемо би заглушил

21100 (и дори Амфион^[4] не е бил

тъй умел, като свирел на лира).

Инструменти самин си намирал,

като ходел при майстори стари.

С мандолини, с цигулки, с китари

21105 много често се той забавлявал,

а в дома му звънтеж се раздавал

от часовник, така нагласен,

че да може безспир, по цял ден

да се чува как сладко звъни.

21110 Имал орган и в някои дни

и на него той свирел и пеел

и тригласни мелодии леел

(този орган бил толкова лек,

че го вдигал дори сам човек).

21115 Често свирел със флейти, с кларнети

и потраквал във такт с кастанети,

а пък бил и гайдар надарен.

Взимал свойта творба всеки ден

и танцувал из цялата къща,

21120 ала виждал, че тя му отвръща

със вял поглед, от лед по-студен.

Без да бъде съвсем съкрушен,

смут усещал той в свойто сърце,

ала взимал я пак на ръце,

21125 до леглото със нея отивал

и я с топли целувки покривал.

Да си с някой във връзка интимна

и да чувстваш, че липсва взаимност,

неизменно туй носи тъга.

21130 Кой могъл би да каже сега

как е страдал тоз клетник обречен,

безразсъдно и сляпо увлечен

по бездушната статуя няма!

Той й търсел с грижовност голяма

21135 рокли хубави и гиздила

(а тя много красива била

и без накити)… Тъкмо тогава

чул познатите си да разправят,

че по време на някакъв празник

21140 чудесии се случвали разни.

Тъй като в града имало храм,

много хора се стичали там

и във чест на Венера по цели

нощи местните хора не спели.

21145 А творецът бил вярващ човек,

наумил си да търси там лек

за нещастната своя любов

и отправил към Господа зов

със прочувствен, трогателен глас:

21150 „Богове, ако имате власт,

избавете един правоверен!

И ти, свята богиньо Венера,

имай милост към мене! Нали

се гневиш и те много боли,

21155 ако в Девственост някой се вслушва.

И на мене дойде ми до гуша

от това, че й служех до днес,

ала тя ме направи злочест.

Знам, че имаш сърце отзивчиво,

21160 и те моля сега най-учтиво

да склониш да ми чуеш молбата.

Клетва давам от днеска нататък

да не служа на Девственост вече,

че на горести тя ме обрече

21165 Нека тази красавица, дето

ми открадна наскоро сърцето,

а е с мен по-студена от лед,

стане моя жена занапред.

Излекуваш ли моята рана,

21170 а пък аз все тъй девствен остана,

за мен нека не ти е хич мило,

изпрати ме на черно бесило,

нареди с меч да бъда посечен;

нека Церберът зъл, безчовечен,

21175 който бди на вратата на ада,

ме погълне, щом тъй ми се пада,

или пък по ваш знак, богове,

нека в пранги ме той окове!“

Като чула, че той вече честно

21180 ще й служи, че може би лесно

ще обърне на Девственост гръб

и, надмогнал предишната скръб,

възмезден ще се види накрая

във прегръдките топли на тая,

21185 на която Венера и сила,

и душа би с готовност вселила,

тя превърнала мигом творбата

в една млада девойка, която

била много красива и мила.

21190 А той, щом се Венера смилила,

бил обзет от възбуда голяма

и веднага излязъл от храма

с мисълта, че във най-скоро време

свойта мила в прегръдка ще вземе

21195 и ще стане невиждано чудо.

Затова той затичал се лудо

и когато във своя дом бил,

до любимата се приближил.

Отначало погледнал я само,

21200 ала в миг закипяла кръвта му,

щом с очите си ясно видял,

че пред жива девойка стоял,

че косата й чудно красива

като руси вълни се разлива,

21205 че сърцето в гръдта й пулсира.

Поотстъпил той, без да разбира

дали вярно е всичко това,

във почуда поклатил глава

и си рекъл: „Какво става с мен?

21210 От магия ли бях заслепен?

Нима сън ще е всичко било?

Откъде е туй чудо дошло?

Дали демон или пък фантом

крадешком е влетял в моя дом?“

21215 И девойката мила тогава

се до своя любим приближава

и му казва: „Не виждаш ли, мили,

че не са се тук демони скрили?

Аз завинаги твоя оставам

21220 и на теб любовта си отдавам —

нека тя ти е най-свиден дар!“

Омагьосан от нейния чар,

в този случай той нямал съмнение,

че не става въпрос за видение,

21225 прострял бързо към нея ръце

с разтуптяно от радост сърце,

плам любовен във тях се разпалил

и на своята страст се отдали.

Като гълъби те ту с милувки

21230 се опивали, ту със целувки,

изразявайки си радостта,

че ги свързва в едно любовта.

И на Бог благодарни били,

затова че спокойно могли

21235 да изпитат това чувство свято,

както и на Венера, която

им оказала помощ безценна.

Той, щастлив, се усмихвал блажено,

затова че в тоз паметен ден

21240 от богинята бил възмезден.

Надали на света някой друг

благоверен и любещ съпруг

към жена си е бил толкоз мил.

И той в нея следа не открил

21245 от предишната сдържаност — тя

толкоз страстна била в любовта,

че след време родила се Пафа^[5]

и на нея бил кръстен град Пафос.

Цар Кинирас^[6] на Пафа син бил,

21250 с такт и с мъдрост се той проявил

и навярно добре би живял,

ако овреме бил подразбрал,

че му дойката готви измама.

При вестта, че жена му я няма,

21255 във леглото му късно в нощта

дъщеря му проводила тя —

оназ руса немирница Мира.

Без изобщо да бил подозирал,

с дъщеря си той спал. Колко долна,

21260 вероломна, коварна, подмолна

била дойката (Бог я убил!).

И така се Адонис родил,

а пък Бог тази щерка немирна,

за греха й, превърнал във смирна.

21265 Впрочем още тогаз, през нощта

от Кинирас, от своя баща,

Мира щяла да бъде убита,

но по чудо от смърт страховита

тя успяла все пак да избяга.

21270 Според мене се вече налага

с тез странични неща да престана

и пак своя сюжет подхвана.

Аз за сетен път тук подчертавам,

че щом наша творба се сравнява

21275 със шедьовър на Пигмалион,

то ще е равносилно със слон

една мишка да се съпостави.

Както никой не ще си представи

една мишка, стояща над слона,

21280 така древната гръцка мадона

стои много по-долу от тая,

дето с право сега величая.

И Киприда^[7] била би пленена

от таз статуя, точно вградена

21285 между двете колони в средата.

Та аз друга жена на земята

така дълго не бих съзерцавал.

На колене я бих обожавал,

бих почитал това място свято,

21290 без да трепна пред тази, която

бдеше с лък и с пламтяща стрела.

В никой случай не би тя могла

да ме спре да отида дотам

и да сторя каквото си знам.

21295 Та нали на това свято нещо

посветих си сърцето горещо.

О, как искам с дисаги, с кривак,

при възможност да ида аз пак

гдето розата пищно цъфти.

21300 Дано Бог ме от срам защити

и дано не ме нищо възпре.

        Във целта си Венера добре

се примери и пусна стрелата

накъм нея така бързешката,

21305 че там никой пазач не видя

как стрелата край тях прелетя.

Тя улучи целта възжелана

и див ужас вразите обхвана,

че за тях туй бе пълен провал.

21310 Щом видяха те своя портал

да гори, вкупом викнаха: „Боже,

с нас е свършено. Кой къде може

да върви, но оттука да бяга!“

Всеки ключа си хвърли веднага

21315 и побърза да иде далече.

Щом Опасност усети, че вече

се излага на риск, тя самата

полетя като заек в гората.

Всеки беше запретнал поли

21320 и не беше го грижа дали

с други бяга или тича сам.

Страх изчезна. След него и Срам

слепешката се втурна напред,

без да иска от други съвет.

21325 Огън беше обзел крепостта.

Щом Вежливост научи вестта

(а тя бе с красота всепризната),

видя как се развиват нещата

и се втурна, не губейки вяра,

21330 да спаси своя син от пожара.

По петите й вече търчаха

Откровеност и Милост, но спряха

пред Добър Прием — чувстваха страх,

че пожарът ще стигне до тях.

21335 Но Вежливост, без миг да се бави,

поучителни дум и отправи

към Добър Прием: „Ах, как сърцето

ми се късаше, синко, дордето

ти стоеше под ключ във затвора.

21340 Дано Бог порази тези хора,

от които измъчван бе много.

Умря Зъл Език и, слава Богу,

ти свободен си. Всички нормандци

изоставиха свойте катанци,

21345 там във рова пияни лежат

и не ще се наскоро свестят.

Ревност вече не е така властна

и не може да бъде опасна.

А когато далеч от вас тя е,

21350 всеки може тъй, както желае,

да живее и би могъл даже

помощ той и на друг да окаже.

Ревност няма от кой да научи

какво може със вас да се случи —

21355 тя доносници тук вече няма.

Суматохата бе тъй голяма,

че наперените нечестивци

мигом станаха подли страхливци.

Но, за Бога, и ти, сине мой,

21360 по-далече от огъня стой.

Откровеност и Милост, и аз

сме дошли тук при теб в този час

със молба да си по-благосклонен

към младежа. Преследван и гонен,

21365 той понесе големи злини,

ала нивга не ти измени.

Уважи му най-сетне молбата!

Той на теб си отдаде душата —

приеми го от почит към мен

21370 и към бог Амур, който весден

му помага и смелост му дава.

Амур всички в тоз свят покорява

и под власт ги държи, сине мил.

И Вергилий е туй изразил

21375 в Буколики със следния ред:

«Любовта побеждава навред.»^[8]

Тъй правдиво звучи мисълта му,

при това в един кратък стих само,

и то твърде прецизно и ясно.

21380 Към младежа се дръж съпричастно,

пък дано да ви Господ помага.

Щом му се тази роза полага,

от сърце му я дай, сине мой!“

„Но, госпожо — отвърна й той —

21385 аз напълно се с вас съгласявам

и на младия мъж разрешавам,

докато сме сами, да я вземе.

Бях готов и преди доста време

тази роза на него да дам,

21390 щом е той в любовта си тъй прям.“

        Аз безкрайно му бях задължен

и от чиста любов вдъхновен,

с нетипично за мен дръзновение

се реших, след това позволение,

21395 със дисаги и с гладък кривак

да отида при розата пак.

Тез дисаги по мярка скроени

от Природа ми бяха дарени —

те от кожа са тънка, но здрава,

21400 по съвсем специална направа,

при това не са никога празни.

Инструменти използвайки разни,

тя две чукчета с тях изковала

и във мойте дисаги ги свряла.

21405 Така фини са те, че дори

и Дедал^[9] в древността по-добри

не е имал. За фино творение

трябва не бързина, а умение.

С тия хубави чукчета можех,

21410 ако пътьом на мен се наложи,

и сам коня си да подковавам,

а това самочувствие дава.

Аз съм ловък ездач, слава Богу,

и ценя тези чукчета много

21415 по-високо от своята лира,

на която понякога свиря.

От Природа ги лично получих

като дар и от нея научих

да си служа със тях доста вещо.

21420 Тя и с друго съществено нещо

ме дари — с кривак гладък и прав,

при това изключително здрав

и затуй тя не го обкова.

Той е всичко за мен — затова

21425 не го давам на друг, та дори

да ме някой засипе с пари.

При това той е тъй издръжлив,

че ме прави неземно щастлив.

Аз се чувствам безкрай задължен

21430 на Природа — щом той е у мен,

преспокойно поемам на път.

А попадна ли в някой глух кът,

със кривака си служа така,

сякаш брод търся в буйна река,

21435 но аз знам с него тъй да боравя

че не ще се в реката удавя.

А пък вирове има дълбоки,

при това с брегове тъй високи,

че по-лесно ще бъде за мен

21440 да измина две левги на ден

през полето или край морето,

вместо брод да си търся където

непрекъснато дебне ме злото.

Аз във вир не попаднах, защото

21445 най-подробно проучих водите

и не се реших сам в дълбините

да навляза. Ни с прът, ни с гребло

не би в никакъв случай могло

да се стигне до дъното… Ето

21450 защо аз по брега на морето

предпочитам спокойно да ходя.

Смелостта, със която аз бродя,

се дължи на това, че на мен

този хубав кривак бе дарен.

21455 Нека другите хора вървят

по отъпкан и по-широк път^[10],

а пък ние, които сме млади,

и предимно си търсим наслади,

от коларския друм ще страним

21460 и във по-тесен път ще вървим.

Щом е пътят отъпкан, тогава

за печалби той шансове дава

и изгодата по̀ е значима.

Наспоред Ювенал^[11], ако има

21465 един млад мъж любовница стара

и богата, тя тъй ще докара

всяко нещо, че той много лесно

би добил състояние честно.

Неслучайно Овидий^[12] твърдял,

21470 че би лесно мъжът преуспял,

щом със стара жена се задява.

Ала нека не се заблуждава,

че прибягвайки до хитрини,

той могъл би да я заплени,

21475 че щом види нечисти кроежи,

тя избягва любовните мрежи.

Всички дами с коси побелели

вече имат сърца загрубели —

от един ли мъж те са ласкани

21480 и веднъж ли са те изиграни!

Затова сред словата любовни

те познават кои са лъжовни.

И обратно, девойките млади

жадно слушат любовни тиради —

21485 щом не са се опарили те,

не им идва наум въобще,

че дружат с обиграни лъжци,

а не със безобидни светци.

А по-старите дами, които

21490 със мъжете все по-дяволито

се държат, тъй познават играта,

че веднага надушват лъжата.

Те са опит добили, дордето

млада кръв им е вряла в сърцето,

21495 и макар да им бръчки личат,

те не ще се тъй лесно дадат,

ако мъж обигран се яви

и започне пред тях да мълви

прелъстителни, сластни слова,

21500 като тайно цели чрез това,

коленичейки им във краката,

да им трогне дълбоко душата;

или щом със горещи сълзи

раболепно пред тях той пълзи

21505 и на кръст сам разпъва се даже,

за да им любовта си покаже

за да станат те по-доверчиви;

или щом той със думи лъжливи

им се телом и духом отдава

21510 и най-скъпи неща обещава,

та жената да се поддаде.

Той стреми се да я подведе

така, както с лъжлив глас в горите

сладкогласно подпяват ловците,

21515 за да хванат наивните птички.

А последните са тъй добрички,

че не знаят с какъв аргумент

да отвърнат на тоз комплимент

и в коварните мрежи попадат.

21520 Така биха могли да пострадат

много птиченца — цели ята.

Щом достигне до тях песента

на ловците, те тъй са невежи,

че се хващат във техните мрежи.

21525 Щом е птицата стара, тогава

на измами не се тя поддава —

неведнъж сред тревата зелена

е била от ловци застрашена,

не един риск е тя преживяла

21530 и от всички се е отървала.

За жените туй също важи:

често те в любовта чрез лъжи

са били във покорство държани

и надушват где има капани,

21535 само щом им мъжът заговори

или щом жест съмнителен стори.

Затова според мен не е чудно,

че те в клопките падат по-трудно.

И дори някой влюбен младеж

21540 да е искрен във своя стремеж,

да очаква сърдечна отрада

и от мъка любовна да страда,

да живее с надежда приятна

и томителна, и благодатна,

21545 да е паднал в любовните мрежи

под напора на чисти копнежи,

и тогаз чувстват дамите страх

да не е това клопка за тях.

И умишлено щом се заплитат

21550 в мъжки мрежи, те все пак се питат

дали хитра уловка в тях няма.

Щом са жертва били на измама,

това винаги ще им тежи

и ще мислят, че с лъст и лъжи

21555 всеки мъж се към тях приближава.

        Момци млади, щом искате слава

и богатство, ще трябва с жените

да се винаги мило държите,

та те хем да ви радост доставят,

21560 хем да ви по-заможни направят.

Който млади жени предпочита,

нека всякакви все пак опита,

както впрочем Амур повелява

(та нали не се никой съмнява

21565 в правотата на тези повели).

Та туй правило в сила не е ли

и за който почита софрата?

Щом добре различаваш месата —

и в гърне, и на шиш, и на скара —

21570 и си сърбал различна попара,

ти опитваш от всичко, защото

се стремиш вечно към най-доброто —

да е сготвено то най-изкусно

и да е непременно най-вкусно.

21575 Щом със злото не е имал среща,

как доброто човек ще усеща?

Този, който не е бил в несрета,

как той би си харесал късмета?

Нали който честта не цени,

21580 пред позора не ще се свени?

Който болка и скръб не познава,

малко радости той заслужава.

Ако има пред тебе две вещи,

но различни на вид, и речеш ти

21585 да опишеш подробно едната,

и на другата вещ в същината

трябва много добре да прозреш,

инак нивга не ще разбереш

с какви свойства блести една вещ

21590 и как точно да ги назовеш.

        И тъй, с мойто добро снаряжение

крачех аз към целта с нетърпение

и очаквах момента, когато

ще достигна до мястото свято

21595 със кривака си, който бе дар

от Природа. Като при пожар

бързах аз, сякаш хала ме гони,

накъм двете заветни колони.

Между тях коленичих набожно

21600 и видях, че е вече възможно

на светините сам да отдам

по достойнство и почит, и плам.

Тук пожарът единствено тях

пощади, всичко друго бе в прах —

21605 чудеса човек може да стори,

но не може с пожар да се бори.

Вдигнах аз една малка завеса,

съзрях двете колони къде са

и пред статуята се видях.

21610 Аз целунах я и пожелах

във един доста малък отвор,

който бойница беше без спор,

и кривака си вътре да втъкна,

и дисагите си там да вмъкна.

21615 Отначало не бе ми известно,

че не ще да е толкова лесно.

Още щом турих мойта тояга,

тя навънка излезе веднага,

аз повторих, но моят кривак

21620 неочаквано върна се пак.

Подразбрах, че препятствие има

и че лесно не се то превзима.

За да бъде добре защитена,

тази бойница беше снабдена

21625 със преграда — при всяка атака

длъжен бях да си служа с кривака.

Ако някой ме видеше там,

би си спомнил как Херкулес сам

настървено с Как влизал във бой:

21630 до три пъти нападал го той,

до три пъти отстъпвал назад,

до три пъти присядал на хлад

да отдъхне след труден отпор.

И аз също видях много зор,

21615 едра пот ми изби по челото

и бях много измъчен, защото

отначало с преградата здрава

не можах със успех да се справя.

Изморен бях, така да се каже,

21640 като Херкулес, повече даже…

Ала пак продължих — трака-чука —

и направих там малка пролука

със надеждата сам да успея

таз преграда да преодолея.

21645 През пролуката тясна завчас

по-широк път проправих си аз

и си казах, че всичко ще сторя,

но преградата сам ще съборя.

И успях. Ала в таз цепнатина

21650 едва вмъкнах се до половина

и наистина хвана ме яд,

но не щях да отстъпя назад,

та каквото и ще с мен да става.

Със упорство сполучих тогава,

21655 без да губя надежда, все пак

да наместя там своя кривак.

Но отвънка дисагите бяха,

двете чукчета все тъй висяха

и все тъй тесен беше отворът.

21660 Още трябваше аз да се боря,

съпротивата беше голяма,

но съзнавах, че друг избор нямам,

а доколкото виждах, оттук

не бе минал до днес никой друг —

21665 във това място пръв влизах аз.

А дали някой мъж оттогаз

се е радвал на този късмет,

аз не зная, ала занапред

ще живея докрай убеден,

21670 че не бе идвал друг освен мен

в този кът — пръв обикнал го бях

и тъй много на него държах.

Ако ти силно някого любиш,

лесно вяра във него не губиш,

21675 та дори да го други петнят.

Знам добре, че по този мой път

следи никой не беше оставил.

Ако аз се по него отправих

и отворих онази пролука,

21680 то бе, тъй като само оттука

можех сигурно стъпка по стъпка

да достигна до своята пъпка.

А сега чуйте как се държах

в този случай и как сам можах

21685 да откъсна таз пъпка любима.

От урока ми полза ще има

вероятно и този от вас,

който би се решил в даден час

да отиде за пъпки и рози.

21690 Да се вслуша в мен най-вече този,

който нивга не би пожелал

да се случи със него провал.

Според моя съвет се водете

и със нужния такт подходете

21695 към целта, та от храста листнат

да откъснете чудния цвят

и от мене по-лесно дори.

За урока не искам пари,

но аз мисля, че много е важен

21700 и дано да не се той окаже

непотребен за вас един ден.

Туй е главното всъщност за мен.

До любимия мой розов храст

приближих се дотолкова аз,

21705 че да мога при първата стъпка

да откъсна желаната пъпка.

Но понеже ми беше тъй мила,

не посмях да прибягвам до сила —

Добър Прием ме тъй посъветва

21710 и пред него положих аз клетва.

С две ръце хванах клонката вита,

клонка гъвкава като ракита,

и взех пъпката леко да клатя,

без да си от бодлите изпатя,

21715 че не би ми се инак удало

да постигна целта си изцяло.

Поразтърсих и другите клони,

и то без да се нещо отрони

или счупи, или навреди.

21720 Ала знаех добре отпреди,

че не й ли засегна кората,

не ще свършат успешно нещата.

И най-после (с това ще привърша)

аз разтърсих, но без да прекърша,

21725 моя пукнал се вече цветец

и от него попада прашец.

Подокоснах цвета във средата,

за да му поразгледам листцата

(нали исках за всичко да зная),

21730 и така ги разгърнах накрая,

че цветеца напълно разтворих.

И макар че в тоз случай грях сторих,

Добър Прием бе толкова мил,

че не би ме за туй укорил.

21735 И тъй стана — остави ме там

да си правя каквото си знам.

Но все пак ми обърна внимание,

че във случая мойто желание

според него е май прекалено.

21740 Не постъпих тогава почтено,

но нали лично той разреши ми

да откъсна листцата любими.

И понеже по всичко личеше,

че успехът ми сигурен беше,

21745 аз се чувствах пределно щастлив.

А на тоз, който бе отзивчив

спрямо мен, бих желал в този час

да изкажа признателност аз,

както всеки един мъж почтен

21750 би направил. Аз бях задължен

на мнозина, че ме подкрепиха

и с такива неща ме дариха,

че направиха ме по-благат,

и от тоз, който бе най-богат.

21755 Затова свойта пъпка оставих

за момент и възхвала отправих

към Амур и Венера, а също

и към свитата им всемогъща,

че на мойта молба те веднага

21760 отзоваха се… Нека помага

Бог на всеки млад влюбен, готов

да си следва сърдечния зов.

За Разумност не ща ида мисля,

че от нейните козни ме втриса…

21765 Нека трижди да бъде проклето

това злобно Богатство, което

на мен достъп дотам забрани

(добре все пак, че то настрани

не поглеждаше, тъй че без страх

21770 по-навътре да вляза можах).

Дано Ревност и мойте врази

до един да ги зло порази,

че възпират голям брой младежи

да достигнат до пъпките свежи!

21775 (Как ли Ревност се пука от яд?).

 

Аз откъснах любимия цвят

и напуснах туй място, което

очарова ми толкоз сърцето.

Тъй се с роза сдобих… А навън

21780 беше ден… и аз станах от сън.

 

Тук Романът за Розата свършва.