Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (10)

Щом със всички тях сбогом си взех,

аз по своя път бавно поех

и омаян вървях с лекота

10300 по поляни с дъхтящи цветя.

Птички прелестни бяха запели

благозвучни, упойващи трели

и със свойта мелодия тиха

те наистина ме възхитиха.

10305 Но, уви, аз измъчвах се много

от това, че Приятелят строго

ми заръча до замъка чак

да не стигам. Кажете ми как

да се вслушам във него, когато

10310 само таз мисъл имах в главата?

И така, щом се с тях разделих,

тръгнах аз, но надясно не свих,

а поех по пътечката вляво,

като мислех, че тъй по-направо

10315 до целта ще ме тя изведе…

Как желаех да видя къде

Добър Прием сега се намира.

Крачех аз, но от ужас примирах

да не се на пазачи натъкна,

10320 а тъй исках оттам да измъкна

Добър Прием. Ако се окаже,

че тоз замък по-крехък е даже

от откъснат от клонка зрял плод,

че отворен е главният вход

10325 и че мога да стигна затвора,

без да срещам пазачи из двора,

за какво ли изобщо съм годен,

щом тогаз не се види свободен

моят най-мил другар Добър Прием?

10330 Щом възможност пред мен се открие,

жертвал бих и стохилядна сума,

но ще спазя аз своята дума.

Но когато дотам приближих,

без да ща, се от пътя отбих.

10335 С мисъл все за тоз цвят ароматен,

забелязах в един кът приятен,

до чист извор, под сянка голяма,

една много внушителна дама.

С форми хубави, прелестна, млада,

10340 отпочиваше тя на прохлада

там със своя приятел интимен.

Зная само, че нейното име

бе Богатство: по всичко личеше,

че от род благороден тя беше.

10345 Аз във взора й строгост съзрях

и от нейния вид подразбрах

че тя беше на пост в този кът.

Щом видях ги, аз спрях насред път

поздравих, като сведох глава,

10350 те отвърнаха, но без това

да подбуди увереност в мен.

Аз попитах, със вид притеснен,

коя точно пътека извежда

там, където се днес разпорежда

10355 Давай Много. Тя рече: „Ей тази,

но аз тук съм на пост и я пазя.“

„Ах, госпожо, Бог свойта закрила

да ви дава, бъдете тъй мила

да ме пуснете бързо да стигна

10360 дотам, дето се замък издига

Той от Ревност, доколкото знам,

преди време иззидан е там.“

„В никой случай. Не ти разрешавам.

Та аз, момко, не те и познавам

10365 и по тоз път не ще продължиш.

Ще те пусна, щом толкоз държиш,

не по-рано от десет години.

Само моите близки роднини

дотам ходят. Дори да твърдиш,

10370 че родът ти живее в Париж

или пък в Амиен, пак не бива

да те пусна напред. Там отива

само който със танци и песни,

със шеги, в удоволствия лесни

10375 си прекарва приятно живота.

Един сдържан човек без охота

би се впуснал в такива игри —

та той би ги отминал дори.

Там тълпата, от буйство обзета,

10380 със виоли, с цигулки, с дайрета

весели се сред глъчка и смях,

хвърля карти, играе на шах,

а отпосле яде до насита

и се чувства безмерно честита.

10385 Стари сводници водят ергени

и ги свързват с моми пременени,

за да скитат в поля и гори,

и дордето кръвта им гори,

да лудуват, да викат безумно

10390 и от дивите гъски по-шумно.

След това пък търчат да се къпят,

накъм ваните леко пристъпят

и с цветя и венци на главата

влизат заедно те във водата.

10395 Луда Щедрост тогаз ги прибира

в своя хан и така ги обира,

че те тутакси виждат се бедни.

Тогаз всеки, със вопли поредни,

се ядосва, щом само си спомни,

10400 че прахосал е средства огромни

заради най-нищожни услуги.

В безизходица виждат се други

и затуй си продават земите

за да могат отпосле с парите

10405 свойте дългове да изплатят.

Придружавам ги аз по тоз път,

но щом тръгнат в обратна посока,

неминуемо Бедност жестока

ги преследва със студ, с голота:

10410 аз — на входа, на изхода — тя.

Разпиляват се всички безвестни

и макар че са умни и свестни,

не се грижа за тях — в нищетата

нека те си затрият главата.

10415 Ако все пак те с мен някой път

драговолно се съобразят

(макар туй доста рядко и трудно

да се случва), тогаз нищо чудно,

ако аз им посоча къде

10420 ще ги правият път заведе.

Тези, дето тук идват най-често,

се разкайват след туй най-злочесто,

те от срам накъм мен не поглеждат,

при тях всичко тъй зле се нарежда,

10425 че от ярост, от яд и от страх

до смърт стигат мнозина от тях.

Който моя съвет не зачита,

той за почит от мен да не пита.

Затова добре трябва да знаеш,

10430 че горчиво и ти ще се каеш.

Запомни, че когато зли псета

давят мечка, не е тя тъй клета,

както ти в този случай би бил…

И теб никой не би те спасил.

10435 Щом те Бедност споходи, завчас

ще попаднеш под нейната власт,

а от нея спасение няма:

Глад на тънка постеля от слама

неизбежно ще те умори.

10440 Той е неин слуга отпреди,

толкоз верен и предан й бил

и такваз рутина придобил,

че когато се случай представи,

може страшни злини да направи.

10445 Затуй Бедност на Глад поверила

да се грижи за нейната мила

рожба Обир… Едва ли те, дружно,

са му дали каквото е нужно.

Ако питаш къде Глад станува

10450 ще ти кажа, че той поминува

в кът шотландски, отдавна прочут

с немотия и кучешки студ,

сред поля каменисти, в които

не растат ни треви, нито жито,

10455 и понеже цари вечна зима,

ни дървета, ни храсти там има.

За да има оскъден обяд,

с остри нокти треви скубе Глад,

ала там доста рядко са те,

10460 че трева по скали не расте.

Само с няколко едри черти

ще опиша тук Глад, та и ти

да добиеш за него представа.

Все расте той, но слаб си остава,

10465 недоимък го мъчи и днес,

преживява със хляб от овес,

гледа с хлътнали, мътни очи

и умора пределна личи

по изпитото бледо лице.

10470 Има хилави, сухи ръце,

а щом взреш се, през кожата груба

ще надникнеш във празна коруба,

а не във обичайна утроба.

Със единия крак той е в гроба,

10475 по гърдите му кости стърчат,

от плът жива следи не личат

ни по хълбока, ни по ребрата,

ни по гушата, ни по бедрата,

а коремът почти залепен е

10480 за гръбнака. Така изтощен е,

че ще кажеш, че той вечно пости,

щом останал е кожа и кости,

или пък че Деметра^[1], която

жътва носи през късното лято,

10485 на това място още не се е

появила жито да посее,

или че Триптолем^[2] дотук чак

не е идвал на драконов впряг —

така, явно, Съдба е решила.

10490 Тя, изглежда, не е позволила

на Деметра със Глад да общува.

Но откакто светът съществува,

накъм Бедност и друг път отвежда:

непрестанно ти гръб ще привеждаш

10495 под властта й, щом твоят живот

се изнизва без труд и без пот.

И така, ако ти се решиш

по бедняшкия път да вървиш,

за да стигнеш до замъка, знай,

10500 че очаква те гибелен край.

И където да идеш, навред

вечно Глад ще ти бъде съсед.

Бедност би могла, като по книга,

да ти каже до Глад как се стига.

10505 Той изглежда злочест и унил,

но пред Бедност показва се мил,

ала тъй като тя е жестока,

не изпитва той почит дълбока,

и не чувства любов всеотдайна

10510 спрямо нея. Но, както е знайно,

той от Бедност крепи се все пак.

И макар че е станал голтак

зарад нея, безспирно почти

ти ще видиш как Глад се върти

10515 покрай нея, държи й ръката,

с пръсти нежно й милва косата

и със жар й целува очите.

Ако Обир заспи, за ушите

Глад го хваща и тихо му казва

10520 как да се от крадците предпазва

и какво се налага да прави,

та храна да си малко набави.

А баща му със болка в сърцето

си представя със ужас въжето,

10525 на което синът един ден

вероятно ще бъде качен,

ако бъде той хванат натясно.

Може би вече стана ти ясно,

че не ще стигнеш своята цел,

10530 щом по този лош път си поел —

по-добре си друг път потърси!

След като ти на мене не си

служил предано, как аз от днес

бих работил във твой интерес.“

10535 „Но, госпожо, кажете, за Бога,

що да сторя сега, за да мога

да се чувствам достоен за вас?

Щом ми пътя покажете, аз

ще се мъча, при случай изгоден,

10540 Добър Прием да видя свободен.

Благосклонна бъдете към мен.“

Тя ми рече: „Да, ти си почтен

и аз много добре те разбирам.

Днеска ведър и свеж те намирам

10545 и се радвам, приятелю драг.

И добре, че в теб има все пак

малко лудост, защото без нея

не знам хората как ще живеят,

щом са склонни с Амур да вървят.

10550 Уж на всички им стига умът,

а отдавна живеят във плен,

не живеят, а мрат според мен,

щом на лудост и бяс се обричат.

Та това ли живот те наричат?

10555 Уж Разумност на разум те учи,

но, за жалост, и тя не сполучи —

по съвета й ти не вървеше

и затуй неизменно грешеше.

Преди първата нейна поява

10560 твоят път бе открит и тогава

май че нищо не бях за теб аз.

Щом човек е изпаднал в захлас

от любов, той не ще да пресмята

каква полза му носят благата,

10565 със които аз всички дарявам,

необмислено ги разпилява,

а не знае, че те не извират…

По-добре остави ме на мира!“

И тоз път претърпях неуспех

10570 и веднага обратно поех,

но къде щях да ида — не знам.

А пък те си останаха там,

дето ги преди малко видях.

Отмалял и отчаян вървях

10575 все през същата пищна градина,

през която на идване минах,

ала тя не ме радваше вече

и умът ми бе толкоз далече,

че се питах какво да захвана,

10580 за да мога изряден да стана,

на околните по̀ да се нравя,

пък и по-малко грешки да правя.

Чак така угнетен не бих бил,

ако знаех в какво съм сгрешил.

10585 Мойта мисъл сега бе обзета

от стремежа да следвам съвета

на Приятеля ден подир ден,

спрямо всички да бъда почтен

и да срещам с учтивост и такт

10590 Зъл Език, пък и всеки свой враг.

Аз не знаех дали те с внимание

ще отвърнат на мойто държание

и на моята почит, обаче

ме измъчваше много това, че

10595 до затвора все още не смеех

да отида. А колко копнеех

да достигна онази ограда!

И все още сърцето ми страда

от нелепото ми състояние —

10600 за едно нещо имах желание,

а пък трябваше друго да правя.

Не разбирах защо ме заставят

лицемерен да съм, а не бях

дотогава допускал тоз грях.

10605 Не съм нивга изменник бил аз,

ала в този решителен час

чрез измяна единствено можех

да успея. Дорде се тревожех,

Амур пак се завърна. Той в мен

10610 още виждаше момък почтен,

ръка сложи на моето рамо

и грижовно попита ме само

дали следвах, при толкова мъки,

неотклонно ония заръки,

10615 на които той много държеше,

и дали ме все още влечеше

онзи чудно красив розов цвят,

Изведнъж се почувствах благат

и показах почтеност такава,

10620 на каквато Амур се надява…

Той е бог и естествено знае

какво чувство у мене витае.

„Кажи, следваш ли мойте повели,

по които до днес са живели

10625 всички хора, които обичат?

Тези, дето от мен се отричат,

неминуемо стигат до грях

и аз няма да мисля за тях.“

Плахо рекох му: „Аз се старая,

10630 но какво съм постигнал, не зная.“

„Момко, бих те упрекнал, задето

ти е тъй уязвимо сърцето.

На съмнения май се поддаваш

някой път, а не си го признаваш.

10635 Защо жалвал си се онзи ден

от Безделна и даже от мен?

Готов бил си да се отречеш…

Защо все се косиш и не щеш

да вървиш подир мен несмутимо?

10640 За Надежда си казвал, че има

недостатъци в свойто учение,

а за мен — че изпитваш влечение,

но това го на Лудост дължиш.

Щом предимно с Разумност дружиш,

10645 ти изменяш на моята воля!“

„Господарю, за прошка те моля,

бях на изповед само при нея.

Та нали зарад тебе живея

и отдавам ти своята дан

10650 така, както се чувствам призван,

както правят го всички онез,

дето служат ти вярно и с чест.

Мен Разумност за глупав ме смята

и понеже е доста устата,

10655 ме нахока. По всичко изглежда,

че тя още живее с надежда

с постоянни съвети да може

да ме някак възпре (пази, Боже!)

да ти служа почтено и честно.

10660 Тя си мислеше явно, че лесно

ще успее. И аз ще призная,

че наистина щеше накрая

колебание да ме обхване.

Но излъгана тя ще остане,

10665 щом безспир срещу теб ме подбужда.

Та Разумност съвсем ми е чужда

и аз вече й казах, че тя

в мен не ще заглуши любовта,

докато все тъй силно тупти

10670 сърце мъжко във мойте гърди,

и че вече на тебе изцяло

съм отдаден — и духом, и тялом.

На мен още ми мира не дава

туй, че вслушах се в нея тогава,

10675 и със право упрекна ме ти

(дано Господ греха ми прости!).

Не ще следвам Разумност ни ден

10680 и дордето дъх има у мен,

ще остана под твоята власт.

С честен кръст уверявам те аз,

че ще водя живот по-достоен,

според твойте закони устроен,

че не ще има в този свят сила,

дето би ме от теб отклонила.

10685 Щом за Атропос^[3] вече е време

и на мене живота да вземе,

нека тя го направи, когато

прецени, че на теб служих свято

(както, впрочем, Венера желае),

10690 че за свестните хора това е

висша радост. А който за мен

в този миг заскърби просълзен,

нека каже: «Приятелю драг,

ти прекрачи последния праг,

10695 извървя си ти земния път

и възбог отлетя ти духът.

Ти люби и смъртта ти се пада

като висша небесна награда.»

Амур рече: «Кълна се, че днес

10700 ти наистина правиш ми чест

с тези мъдри и честни слова.

Мене лично ме радва това

и сега съм напълно уверен,

че не си спрямо мен лицемерен

10705 като тези младежи, които,

щом постигнат целта си, открито

заявяват, че скъсват със мен.

Виждам ясно, че ти си решен

до заветния бряг да доплаваш.

10710 Ако все тъй добре управляваш

своя съд и постъпваш почтено,

на теб всичко ще бъде простено.

Не желая сребро, нито злато.

Вместо изповед искам, когато

10715 ти за вярност към мен заговориш,

правилата ми пак да повториш.

Те са десет и ти си призван

да ги следваш във своя роман.

Изредиш ли добре правилата,

10720 ти не ще бъдеш епек в играта^[4].»

Отговорих му, без да отлагам:

«Аз съм длъжен от Мерзост да бягам,

сговорчив да съм, да не злословя,

да не се в чужди работи ровя,

10725 да не сея вражди и раздор,

да не съм невъздържан при спор,

да не бъда превзет, горделив,

към жените да бъда учтив,

да раздавам със щедри ръце,

10730 да тупти обич в мойто сърце.»“

Амур тука ме спря: „Виждам ясно,

че си знаеш урока прекрасно —

в това вече съмнение нямам.

Как се чувстваш?“ — „От болка голяма

10735 страда мойто сърце. То линее,

вместо в мир и любов да живее.“ —

„Та нали имаш тройна подкрепа?“ —

„Да, ала по случайност нелепа

е далече оттук Поглед Мил,

10740 а със своя дъх мек той би бил

лек за моята болка голяма.

Но, уви, него днеска го няма

и не зная в момента къде е.“ —

„Но нали с теб Надежда живее?“

10745 „Да, при трудности тя ми помага

и с доволство ще кажа веднага,

че след първата своя поява

дълго тя при човека остава.“

„А какво с Добър Прием се случи?“

10750 „Нали Ревност в затвор го заключи,

а пък той е тъй мил и почтен.“

„Остави тази грижа на мен.

Не се вайкай! За тоз случай зная

да намеря успешно колая.

10755 Ти тъй вярно ми служиш, че аз

свойте хора ще свикам завчас

и те замъка ще обсадят.

Довери се на мен този път:

те са толкова силни и смели,

10760 че веднага го биха превзели,

за да бъде Добър Прием с нас.“

Бог Амур, без да сочи ни час,

нито място, с писма призова

свойте хора. И сам след това

10765 на войската си той заповяда

да започне веднага обсада.

И наистина никой от тях

от Опасност не чувстваше страх

и застана на бойна нога.

10770         Без да следвам строг ред, аз сега

тъй ще ги в моя текст именувам,

че по-лесно стиха да римувам.

Край мен първа Безделна премина

(нали тя във онази градина

10775 ме въведе); след туй Откровеност,

Благородство, Другарство, Почтеност,

Милост, Щедрост, Богатство и Радост,

и Вежливост, и Дързост, и Младост,

Удоволствие, Чест, Красота

10780 и най-сетне Въздържаност… Тя,

тъй като не й стигаше сила,

със Притворство се беше явила.

Всички те, благородни и смели,

бяха своите свити довели.

10785 Там Въздържаност рамо до рамо

със Притворство стоеше — в тях само

подозрителност явна личеше

(та нали тя вродена им беше)

и освен за Лъжа те за друг

10790 въобще не се сещаха тук.

На Притворство е майка Лъжата

(тя чрез него печели сърцата)

Лицемерие пък е баща му

и навремето той завеща му:

10795 да се крие зад правата вяра,

за да може с лъжа и поквара

да владее, където да стигне,

без окото му даже да мигне.

Бог Амур го видя и възкликна:

10800 „Откъде ти, Притворство, изникна?

Кой ти достъп до тук позволи?

Аз не съм те извикал, нали?“

Ала в тоз миг Въздържаност скочи,

към Притворство тя поглед насочи

10805 и продума с почтителен глас:

„Господарю, доведох го аз.

Та нали то почти по цял ден

все за нещо е нужно на мен.

Аз от глад бих умряла дори,

10810 щом ми липсва. Недей ме кори!

То пред никой в любов не се врича

и все пак аз го много обичам,

дружба здрава обвързва ни нас

от години; затуй държа аз

10815 да е с мене.“ — „Добре! Засега —

рече той — нека бъде така!“

След това Амур с властни слова

свойте хора на щурм призова:

„Нека най-напред Ревност сразим,

10820 че подлага на гнет нетърпим,

на беди всички влюбени хора;

зарад тях построи тя затвора

в непристъпния крепостен замък,

който тегне ми днес като камък

10825 на сърцето. Солиден е той,

но ще трябва в решителен бой

със земята да бъде сравнен.

Извънредно съм аз притеснен,

че Добър Прием още е там,

10830 а пък той е така нужен нам.

Не спася ли го, туй означава,

че изобщо за нищо не ставам.

В Древността вече се провалих,

тъй като аз Тибул^[5] не спасих,

10835 а той пишеше вещо и умно.

Щом узнах за смъртта му, безумно

отчаяние в миг ме обхвана,

взех стрелите, лъка и колчана

и ги счупих на малки парчета.

10840 Със душа, от покруса обзета,

стигнах гроба му, целият в рани

и с крила на парцали раздрани

от тътрузене по камънака.

Мойта майка от скръб се разплака,

10845 и едва не издъхна накрая.

Ако имаше други на тая

покъртителна гледка, едва ли

свойте сълзи те биха сдържали —

всеки беше потънал в печал.

10850 И Катул, и Овидий, и Гал^[6]

нужни щяха да бъдат на нас,

щом са гледали още тогаз

със загриженост на любовта.

Но, уви, те лежат във пръстта.

10855 Само в Ревност аз виждам вината

на Гийом дьо Лорис за теглата:

тя го гледа със взор озлобен

и го мъчи така всеки ден,

че накрая съвсем ще го смаже,

10860 ако аз не му помощ окажа.

С мен Гийом се е мило държал

и той мъдър съвет би ми дал.

Затова много искал бих днес,

и във негов, и в наш интерес,

10865 в здрав съюз да се всички сплотим,

та дано Добър Прием спасим.

Но, уви, доста плах е Гийом…

Във покруса изпаднал бих, щом

Добър Прием загубя… Към мен

10870 той бе винаги честен, почтен

и ми служеше с вярност такава,

че подкрепа от мен заслужава.

Притежавам достатъчно мощ,

за да ида през някоя нощ

10875 в прах да срина тоз замък проклет.

А Гийом дьо Лорис занапред

трябва все тъй да служи на мен,

да се чувства и сам задължен

над романа си пак да залегне,

10880 като в него изрично наблегне

на безценните мои съвети,

да ги включи в онези куплети,

чрез които трогателно той

се обръща към своя герой

10885 Добър Прием, лежащ във затвора,

надалече от своите хора.

Нека каже му: «Чувствам стеснение

и ме мъчи безспир опасение

да не би да изпадне в забрава

10890 нашта дружба… Че никой тогава

с нищо мене не би утешил,

нито някому бих доверил

свойта скръб, щом случайност нелепа

ме лиши и от твойта подкрепа.»

10895 Тук Гийом ще спре своя роман…

Нека бъде изпълнен с тамян,

със балсам, със алое и смирна

гробът, в който ще легне той! Мир на

онзи дух, който в скръб и печал

10900 на мен бе се изцяло отдал!

        След Гийом и на Жан Клопинел

ред ще дойде. Усърден и смел,

във град Мьон край Лоара роден,

до последния свой земен ден

10905 ще ми служи и вярно, и честно.

Но аз знам, че не ще му е лесно,

щом той само на мене държи,

а с Разумност не ще да дружи.

Тя ме гледа със злост и не секва

10910 да ме ядно и гневно упреква,

затова че за болки коварни

съм приготвил целебни отвари.

Ако случи се тъй, че, уви,

слабост някаква Жан прояви

10915 (при различни постъпки човешки

се допускат понякога грешки),

той ще си осъзнае вината

и със искрено чувство в душата

ще се сам за греха си покае

10920 и пред мен ще си всичко признае.

Убеден съм, че този роман

ще допадне дотолкоз на Жан,

че той с много усърдие, стига

да е здрав, ще довърши таз книга.

10925 Все един ден Гийом ще престане

да твори и Дьо Мьон ще подхване

този труд четирийсет лета

на Гийом дьо Лорис след смъртта.

Продължавайки този роман,

10930 Клопинел, вече с дух изтерзан

и със страх да не би някой ден

от възможност да бъде лишен

да остане с Добър Прием вечно,

ще му каже най-чистосърдечно:

10935 «Кажи как да не бъда унил,

като вече не си към мен мил?»

Ще разказва той с думи, които

ще звучат някой път шеговито,

до мига, в който роза червена

10940 ще откъсне от клонка зелена…

Но ще грейне зората навън

и ще стане тогаз той от сън.

След туй Жан дьо Мьон ще разтълкува

съня, който младежът сънувал.

10945 Тези двама изкусни поети

биха дали нам ценни съвети,

но Гийом не е вече сред нас,

а пък Жан Клопинел в този час

не е, явно, все още роден.

10950 Жан безспорно ще е затруднен

и не дойда ли аз със стрелите

да му кажа какво да целите,

със романа не ще се той справи.

Ако злата Съдба тъй направи,

10955 че не се роди Жан Клопинел,

аз, преследвайки своята цел,

ще отправя молба към Луцина^[7]

(тя, която, бидейки богиня

на родилната помощ и брака,

10960 бди да дойде на този свят всяка

рожба), тъй да се разпореди,

че и Жан да се читав роди,

да бди Юпитер тъй над отрока,

че да стигне до старост дълбока

10965 и да бъде все здрав и честит.

А когато Жан бъде отбит,

да му се непременно предложи

ликьор, който във две бъчви божи

е налят: във едната — сладнив,

10970 а пък в другата бъчва — горчив;

да го люшнат във люлка тогава

и така, както Бог повелява,

ще му дам аз крила за летене

и, съпътстван от мойте ектении,

10975 ще расте той, така че след време

правилата ми да възприеме;

после Франция да прекоси,

навъзбог нека глас извиси,

с френска реч да изпълни простора,

10980 за да стигнат до младите хора

мойте думи, и с вяра във тях

да не чувстват те никога страх

от любовната мъка, че тя

не докарва на никой смъртта,

пък дори да е тежка тъгата.

10985 Той така да представи нещата,

че дордето са хората живи

и четат тези думи правдиви,

да наричат въпросния том

10990 Огледало за влюбени. Щом

тази книга надлежно изучат,

те Разумност във никакъв случай

не ще слушат… И най-сетне аз —

бог Амур — се обръщам към вас

10995 сключил чинно ръце за молитва,

със молба да се всеки опитва

да е в свойте дела съпричастен

със съдбата на този нещастен

и така много страдал Гийом.

11000 Нека всички помогнем му, щом

тъй добре се е с мене държал.

А освен това аз бих желал

да направим каквото е нужно

и да действаме всички задружно,

11005 та Дьо Мьон да довърши романа.

Но не чакайте втора покана:

и пророкът във мене твърди,

че Дьо Мьон ще се скоро роди.

Аз за другите също се моля

11010 да се водят по моята воля

и когато романа четат,

правилата ми да проследят

и насетне по тях да живеят.

Само тъй след това да успеят

11015 и на Ревност властта да сломят,

да й силом яда усмирят,

а пък нейната кула зъбчата

да сравнят отведнъж със земята.

Та кажете ми как да се справим

11020 и как свойта войска да разставим,

откъде да започнем атаки

срещу техните крепости яки?“

Амур свойта тирада изказа

и в последния миг забеляза,

11025 че бароните вече говорят

за нещата, които ще сторят.

Всеки имаше собствено мнение

и изказваше свое съждение,

но след кратък приятелски спор

11030 на Амур заявиха те в хор:

„Господарю, намислихме как

да постъпим със нашия враг,

но Богатство не е с нас съгласно

и държи да стои безучастно,

11035 щом започнем тотална обсада;

не желае то с нас да напада

крепостта и не иска със меч

да участва във лютата сеч.

То от общата цел се отмята

11040 и дори заяви ни, че смята

за безсмислено нашето дело,

че решение твърдо е взело

засега неутралност да пази.

То злощастния момък намрази,

11045 затова че не го той зачита,

че не се е изобщо опитал

ни един път през своя живот

да печели пари и имот,

да натрупва богатства безброй…

11050 Нима в нещо виновен е той?

А Богатство пред всички твърди,

че въпросният момък преди

малко време — три-четири дни —

го помолил все пак да склони

11055 да го пусне по прекия път,

който там Давай Много зоват.

И младежът хвалби не пестил,

но понеже съвсем беден бил,

не бил пуснат да иде там, дето

11060 непрестанно го тегли сърцето.

Той и труд не си правел дори

да спести поне малко пари

и Богатство по тези причини

недвусмислено тук заяви ни,

11065 че във никакъв случай не смята

да заеме страна във борбата.

Според нас безусловно е нужно

в този бой да се действа задружно:

щом Притворство със своя отряд

11070 крепостта атакува отзад

(със нормандците там е на стража

Зъл Език — дано Бог го накаже!),

в миг Въздържаност, Щедрост, Вежливост

ще се спуснат в атака бурлива

11075 срещу Старата (тя и до днес

Добър Прием държи под арест).

Удоволствие заедно с Тайна

ще воюват и те всеотдайно

срещу Срам и ще водят борбата,

11080 докато не му счупят главата.

А за Дързост и Сигурност няма,

според нас, да е трудност голяма

да спечелят победа над Страх —

затуй всички разчитат на тях.

11085 Откровеност и Милост е нужно

със кураж да се борят задружно

със Опасност… Тъй, камък по камък

ще се срути омразният замък.

За да водим борбата успешно,

11090 и Венера ще дойде тук спешно,

за да бъде на наша страна.

Ако тя с нас във тази война

не участва активно, тогава

кой ще се на успехи надява?

11095 Със безстрашие, с ум и със сила

тя борбата ни би улеснила.“

        Амур каза им: „Тя е и моя

повелителка. Няма как в боя

да я включа насила… Как аз

11100 днес на майка си своята власт

да наложа? При туй положение

тя самата ще вземе решение.

Да я дразня изобщо не смея —

от дете хем страх имам от нея,

11105 хем най-искрена почит питая.

Та нали открай време се знае,

че сполука за чедото няма,

щом не слуша то татко и мама.

Ако нявга окажем се в нужда,

11110 тя не ще се държи като чужда,

а ще бъде готова за миг

да откликне на нашия вик.

Мойта майка е силна и смела,

толкоз крепости тя е превзела,

11115 че сега трудно бих изчислил

колко струват. И без да съм бил

редом с нея, упрекваха мен,

че тез крепости паднали в плен.

А пък щом крепостта се предава,

11120 но без моя намеса, тогава

там не влизам… Не искам да крия,

че е туй, според мен, търговия.

Ако някой жребец си купува,

той заплаща го колкото струва

11125 и с туй сделката се прекратява,

тъй че никой длъжник не остава.

Но едно е, когато продаваш,

а пък друго е даром да даваш.

В двата случая сделки парични

11130 се извършват, но те са различни.

Който купил е кон, в своя дом

го закарва направо, а щом

случай падне му, той го продава

и на свой ред пари получава —

11135 често пъти с печалба голяма…

В търговията загуба няма.

Ако конят излезе добър,

ще го вкара той в своя яхър,

ще го язди при нужда, дори

11140 ще участва в турнирни игри.

Щом Венера урежда пазара,

все на някой щета ще докара.

Купувачът, каквото да вложи,

неминуемо той се тревожи,

11145 че на загуба все си остава.

Продавачът май всичко решава,

а пък другият, както да смята,

все излиза, че някой го мята,

щом със стоката не разполага,

11150 както се на стопанин полага.

И макар да не е злонамерен,

пак не може да бъде уверен,

че могъл би с успех да попречи

на случаен мъж, който понечи

11155 пазарлъка да води по-вещо —

да реши на въпросното нещо

още малко цената да вдигне.

Всеки своята цел ще постигне,

без да плаща, без нищо да прави,

11160 ако с думи изкусно борави.

Щом не се пазари купувачът

със един продавач, това значи,

че за свойте пари той нехае

и че тяхната стойност не знае

11165 При това той дори не съзнава,

че задълго не ще притежава

туй, което е бил пожелал

и за него куп средства е дал.

При такава една търговия

11170 мойта майка от свойта кесия

пари нито веднъж не е дала.

Тя не е чак дотам оглупяла

и си следва таз стара повеля,

че е нужно пари да заделя.

11175 Не зачиташ ли я, ще се каеш

и безспир ще те Бедност терзае.

Към спестовност Богатство весден

ни приучва. А то и към мен

се показва внимателно днес

11180 и работи във мой интерес.

Клетва давам във името свято

на богиня Венера, която

ме роди; и Сатурн призовавам

(той живот на Венера дарява

11185 не със свойта, а с друга жена),

и го моля на всяка цена

да е с мене до сетния час;

в свойте братя заклевам се аз

(и до днес въобще не разбрах

11190 кой баща е на всеки от тях —

може би мойта майка е спала

като млада с когото си щяла);

най-подир се заклевам и в ада

(знам, че няма да има пощада,

11195 ако бъда в лъжа уличен:

ще съм цяла година лишен

от божествения еликсир

и духът ми не ще има мир;

всеки, който без срам нарушава

11200 свойта клетва, от Бог получава

неизбежно възмездие строго);

клетви дадох аз толкова много,

че престъпя ли своя обет,

от мен няма да има по-клет,

11205 но каквото да ме сполети,

ще ми скъпо Богатство плати,

затова че стои настрана.

Ще плати превисока цена,

ако сабя не вземе в ръка,

11210 ако тя продължи все така

да постъпва към мен непочтено,

след като бе от всички решено

този замък да бъде сразен.

Идва вече фаталният ден.

11215 Ако беше под моя власт този,

който трупа богатства, с налози

и със тежко подоходно бреме

аз от него отнел бих без време

тез несметни богатства, събрани

11220 по мазета и скришни тавани.

Ще се види той сам, без пари,

и девици чрез хитри игри,

без те време излишно да губят

окончателно ще го оскубят.

11225 Щом на чара им не устоява,

и земите си той ще продава.

А беднякът за свой господар

ме приема. Той с никакъв дар

към мен почит не може показа,

11230 ала аз не го гледам с омраза.

Според мене е кръгъл глупак

този, който презира бедняк.

Открай време Богатство брутално

го обижда, гнети го безжално.

11235 Милост никой не бива да чака

от богатия. Само в бедняка

ще откриеш почтеност, покорство,

а не мерзост и подло притворство.

Той най-вече на мен се надява

11240 и отплата от мен получава.

Ако бях на богатството бог,

отредил бих му ранг най-висок.

И понеже дълбоко ме трогна

с верността си той, ще му помогна

11245 да намери душевна отрада

в любовта си, макар и да страда.“

Те отвърнаха: „Съднико наш,

твойте думи ни вдъхват кураж.

На богатите ние дължим

11250 мъст и твърдо на тоз дълг държим.

Твоят яд срещу тях оправдан е

и дано, както казваш, тъй стане!

Богаташите теб и с хвалби

да подкупват, кажи, че не би

11255 на обета си ти изменил

и не би зарад тях подценил

еликсира божествен. Жените

най-добре ще им свият сармите —

със съблазни и с хитри кроежи

11260 ще ги хванат те в своите мрежи

и ще ги до един задължат

свойте сметки към теб да платят.

Друг посредник не ще ти е нужен.

Те урок ще получат заслужен

11265 от жените: така ще ги метнат,

че и ти ще се радваш насетне.

По-добре да следиш отстрани

как добре обиграни жени

богаташите връзват така, че

11270 не остава им даже петаче.

Със милувки, с хвалби измамливи

те подлъгват мъже доверчиви

и не само им скубят парите,

а им даже отнемат земите…

11275 Затова всяко твое послание

ще изпълним днес без колебание,

но Притворство комай се страхува

редом с всички сега да воюва

и се пита дали не целиш,

11280 Господарю, да го унижиш.

Твоят укор е тъй справедлив,

ала тоз път бъди милостив

към Притворство, та нека и то ни

подпомогне!“ На свойте барони

11285 Амур рече: „По туй няма спор.

Нека влезе и то в моя двор!

Призовете го!“ В миг то довтаса

и той каза му: „Имай нагласа

да ми служиш и в делник, и в празник,

11290 но помни, че не бива да дразниш

мойте хора. При нужда ти даже

трябва помощ на тях да окажеш.

Но за теб първостепенно дело

е с врага ни да водиш бой смело

11295 и ще бъдеш избрано нарочно

за водител на група порочна,

както иска го нашият ред.

Всъщност ти си предател проклет

и мерзавец, несрещан до днес,

11300 който своите клетви и чест

е погазвал безброй много пъти.

Но от днес се променя дългът ти

и ти трябва да ни съобщиш

във кой край ще се установиш,

11305 та със теб да се свържем веднага,

щом борбата с врага го налага.“

„Аз не бих, господарю, желало

да изреждам къде съм живяло.

Ако някой проникне случайно

11310 в мойта тъй дълго пазена тайна,

аз рискувам да стана за срам.

При това със увереност знам,

че хем близките ми ще ме мразят,

хем от мен отсега ще се пазят.

11315 Връзки твърде интимни това са

и на тях не им никак изнася

тази тайна да се разтръбява.

Съвестта ми не ми позволява

нещо лошо да кажа за тях,

11320 че да станат за срам и за смях.

Те от укори ярост изпитват,

във тях даже невинна молитва

като страшна закана отеква,

сякаш някой в лъжа ги упреква.

11325 Няма те да простят и на мен…

Ако аз ги издам, някой ден

те със сигурност туй ще узнаят

и тогаз ще ми бъде лош краят.

Не изпитвам от умните страх,

11330 знам, че хорските приказки тях

не ги дразнят… Та кой на мълвата

би могъл да затвори устата?

Всяка истина оня обижда,

който грозен във нея се вижда:

11335 с Лицемерие той се сношава

и с Лъжа, но не си го признава,

а от тях получава похвали.

Ах, нали и мен те са създали.“

„Толкоз сили са те похабили,

11340 а жив дявол са всъщност родили —

му подхвърли Амур. — И все пак

обясни ми да знам точно как

да открия къде обитаваш,

със какво се сега препитаваш

11345 и с какво си зает по цял ден.

Ти дължиш го не само на мен,

а на всички, щом с нас ти си вече.

Как до днес ти животът протече?

Подочух, че си бито, защото

11350 споделило си всичко, каквото

си видяло (туй с теб става рядко!).“

Тук Притворство отвърна му кратко:

„Ще го сторя, от мен щом се иска,

и не ще се стъписам пред риска

11355 да си жертвам живота при нужда,

че на теб аз желая да служа.“