Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (12)

Те си сложиха дрехи, каквито

всеки вярващ човек си надява,

ако тръгва поклонник да става.

И макар че пазачите бяха

12420 все нащрек, те все пак издържаха

във борбата със смъртния враг.

А сега ще узнаете как

там Притворство се беше държало

и как с хитрости беше успяло

12425 и Въздържаност да уговори

срещу Злия Език да се бори.

А тя там бе пристигнала вече,

нови дрехи бегински облече,

с бял воал си загърна косата

12430 и си тури боне на главата;

във едната ръка тя държеше

вехт псалтир, а пък в другата беше

броеницата, дадена в дар

от един брат, от нея по-стар

12435 (многократно повтаряше тя,

че в действителност бил й баща).

Той гостуваше й най-редовно,

пък и тя, уж от чувство синовно,

го спохождаше в Божия храм

12440 и пред него, единствено там,

изповядваше всеки свой грях.

А и него не беше го страх

от Притворство и с чувство набожно

те се сбираха, щом е възможно,

12445 и дотолкова близки си бяха,

че начесто от общ съд ядяха.

Много стройно бе нейното тяло,

но лицето й бе пребледняло.

Таз развратница с пъклен нагон

12450 на апокалиптически кон^[1]

бе прилична — във древния свят

този кон е всеобщо познат

като символ на подлост, на злоба

и на някаква немощ прокобна.

12455 Тъй Въздържаност беше живяла,

че бе вече съвсем погрозняла

и по нейния лик се четеше

и унилост, и скръб. Тя държеше

един дрянов кривак окаден —

12460 той й бе от Лъжа подарен.

Позагърнала беше се в шал

и бе толкова тъжна, че жал

би извикал видът й у всеки.

Предстояха й стъпки нелеки,

12465 но бе длъжна на път да поеме.

И Притворство не губеше време:

то реши, като пръв лицемер,

облеклото на брата Сейер^[2]

да надене по тоз важен повод

12470 и след малко и то бе готово.

Благовидно, набожно на вид,

то бе с поглед спокоен, открит,

в който гордост сега не личеше.

Този път на врата му висеше

12475 една Библия. То на кривак

се подпираше, сякаш че крак

беше си току-що наранило.

Предумишлено то беше скрило

във ръкава си остър бръснач,

12480 изкован от изкусен ковач

и наречен Резни-му-гръкляна.

И Притворство послушно застана

до Въздържаност: двамата в миг

забелязаха, че Зъл Език

12485 стои мирно на пост и внимава

пред вратата му кой преминава,

тъй че нямаше как да не види,

че насреща му странници идат.

Те смирено и бавно вървяха

12490 и когато пред портата спряха,

поклониха се ниско поред:

от Въздържаност той най-напред

поздравен бе, след туй видя как

и Притворство приведе гръбнак.

12495 Зъл Език на поклона отвърна

и когато в лицата ги зърна,

разпозна ги, но взе да се пита

защо двамата тука се скитат.

На Въздържаност доста личеше,

12500 че отдавна принудена беше

по неволя с Притворство да ходи

и живот лицемерен да води.

Тя не беше живяла свободно,

така както й беше угодно —

12505 не й беше, уви, провървяло.

Беше искрена тя поначало,

но това й достойнство предишно

сега беше напълно излишно.

А когато в Притворство се вгледа,

12510 не откри той дори следа бледа

от притворство — затуй Зъл език

не видя му същинския лик:

ето как същността уродлива

се под външност лъжовна прикрива.

12515 Ако беше се то появило,

преди още да беше сменило

облеклото си, би се разбрало

във каква роля то би играло,

но със този си вид променен

12520 якобинец бе станал Робен^[3].

Якобинците с чест и смирение

преживяват и няма съмнение,

че да бяха мерзавци, едва ли

такъв орден те биха създали.

12525 Пък и братята корделиери,

като истински мисионери,

са прочути навред с честността си.

А такива са всички монаси.

Ако някой красив ти изглежда,

12530 знай, че външният вид не довежда

до едно впечатление точно,

та дори ако някой нарочно

със софизми изкусни опита

една същност, умело прикрита,

12535 да разбули. Щом си далновиден,

и сдобил си се с опит солиден,

ще познаеш кое е двулично,

ако ти разсъждаваш логично.

Пилигримите вече си бяха

12540 снели своя багаж и седяха

досами Зъл Език. Той им рече:

„Като идвате тук отдалече,

обадете защо сте дошли?“ —

и Въздържаност каза: „Дали,

12545 господине, ще имаш желание

да обърнеш нам малко внимание?

Ние сме пилигрими смирени

и говорим слова откровени.

Ходим само пешком по земята

12550 и затуй са ни прашни краката.

Ако скитаме тъй в този свят

на падение, блуд и разврат,

то е с цел да покажем как може

да се служи на Бога. Дай, Боже,

12555 първо с грешниците да се справим,

а след туй дела други да правим.

Най-смирено те молим с поклон

тук на нас да предложиш подслон.

Бихме искали с прости слова

12560 днес да те известим за това,

от което, любезни стопане,

на теб много приятно ще стане.“

Зъл Език ги подкани: „Бъдете

мои гости! Без страх говорете,

12565 както на̀й е угодно на вас!“

„Хвала теб, господине! За нас —

пак подхвана Въздържаност — няма

добродетел в света по-голяма

(та била тя от Бога дарена

12570 или пък от предци наследена)

от безценния дар на човека

да си сдържа езика. Ах, нека

към това се стреми всеки тук!

Не отронвай дори един звук,

12575 ако лоши слова ще редиш!

А на тоз грешен свят току-виж,

че се срещат и хора, които

клеветата възхвалят открито.

Те, изглежда, от Бог нямат страх

12580 и навличат си грях подир грях.

Такъв грях и на тебе тежи,

господине. Наскоро лъжи

ти за онзи младеж си изричал,

който с теб се е тука развличал,

12585 и с това непростим грях си сторил.

Пред мнозина си често говорил,

че преследвал той користни цели

и че с подкупи щял да спечели

Добър Прием. Кажи, как можа

12590 да измислиш такава лъжа!

Знаеш много добре, че тъдява

той не се е вестил оттогава.

Добър Прием по твоя вина

е затворен сега във една

12595 страшна кула. Отдавна отмина

това време, когато двамина

сте играли ей тук до забрава

и без нищо да ви притеснява.

Вече няма туй нито веднъж

12600 да се случи… И този млад мъж

е прогонен от тебе далече

и не ще се развлича тук вече.

Кой към тия злини теб те тласна,

ако не твойта склонност ужасна,

12605 дето само лъжи е родила?

Нали виждаш какво е скроила

твойта глупава човка, която

кряка, вика, крещи простовато,

върху хората укори тежки

12610 сипе тя и кори ги за грешки,

без да имат те капка вина.

Ще ти кажа, от друга страна,

че не бива по външния вид

да цениш ти един индивид,

12615 че наистина много грешиш,

щом порядъчни хора петниш,

като бълваш лъжи срещу тях.

Ще е триж по-голям твоят грях,

ако винаги сметка си даваш

12620 какво вършиш и пак продължаваш.

А младежът не щеше да знае

дали подло си с него играе

Зъл Език. Та какво от това,

че го хулиш със злостни слова:

12625 нали никой не му забранява

многократно оттук да минава.

Напоследък обаче той рядко

идва тук, и то много за кратко.

А ти дебнеш все тъй, с меч в ръката,

12630 без да мигнеш, на пост пред вратата,

ден и нощ като кол тук стърчиш

и напразно труда си хабиш.

Ако Ревност на тебе залага,

тя самата с какво ти помага?

12635 Добър Прием е клет мъченик:

заем той не е взел, а длъжник

е сега и в затвора лежи.

Той по твоя вина там тъжи

и се чувства пределно злочест.

12640 Даже друг грях да нямаш до днес,

този тъй е голям, че ти стига,

цял живот окован във верига

да стоиш, да те хвърлят на клада

или Бог да те прати във ада.

12645 Непременно покай се сега.“

„Но — прекъсна я той — докога

ще си сипете тук клеветите?

Нима аз ви отворих вратите,

за да бъда така опетнен!

12650 Що ми трябваха гости на мен?

Защо вземате ме за глупак?

Я идете на някой друг праг

да почукате, щом според вас

такъв нагъл измамник съм аз.

12655 Шарлатани без срам! За това,

че съм казал правдиви слова,

аз понасям обиди най-гнусни.

Втори път няма тук да ви пусна.

Нека дяволът в ада ме вземе,

12660 нека Бог ме погуби без време,

ако лъжа, че слух до мен стигна

преди още да бъде издигнат

онзи замък. Аз нищо не сторих:

чух от някой и само повторих,

12665 че целунал бил онзи млад мъж

нежно свежата роза веднъж.

Аз не мога да кажа дали

друго правил е той, но нали,

ако туй не е вярно, едва ли

12670 ние бихме за него узнали.

А твърдите, че лъжа позорно.

Казах го и ще кажа повторно —

да отекне в колиби, в палати,

сред познати или непознати,

12675 сред съседи и близки вестта,

че е идвал по тези места

онзи млад мъж.“ Притворство със вик

го прекъсна във същия миг:

„Та нима ти за истина смяташ

12680 туй, което говори тълпата?

По-добре отвори си ушите,

но недей се води по лъжите,

а по моя съвет. Всеки знае,

че днес никой любов не питае

12685 към тоз, който очерня го злобно.

Много автори пишат подробно

(пък и аз си го знам отпреди),

че когато във свойте гърди

чувства обич, човек мисли само

12690 да е там, дето е любовта му.

Как бих искало да разбереш

в крайна сметка, че онзи младеж

те почита, цени и обича,

скъп приятел дори те нарича,

12695 поздравява те все тъй учтиво

и към теб се държи най-вежливо.

Той не идва тук с цел да те дразни,

както правят натрапници разни —

всеки може да го потвърди.

12700 Ако чувстваше в свойте гърди,

че тупти му сърцето със плам

по прекрасните рози, той там

щеше често да е и ти щеше

да го хванеш. Дори да го беше

12705 някой сплашил, че щом го в тоз кът

заловят, жив ще го опекат,

очевидно не би го възпрял.

И от теб той не би се боял,

ако ти го заплашваш със зло.

12710 Но не му е до рози било!

Добър Прием не е грешка сторил,

а пък ти си го в тюрма затворил.

Ако двамата свързани бяха,

лесно, въпреки тебе, те щяха

12715 онзи свеж розов цвят да откъснат.

С клевета ти младежа отблъсна,

а пък той те безкрайно ценеше.

Ако розата мила му беше,

нито ден той не би те обичал,

12720 във другарство не би ти се вричал

и не би му спечелил сърцето.

Ако вярно е всичко, което

си разправял, той, камък по камък,

разрушил би проклетия замък.

12725 И дори да не му е известно

кой го е изградил, много лесно

този момък разбрал би и сам,

след като няма достъп дотам.

Та кой друг от враждебния стан,

12730 освен теб, би бил заподозрян?

Но злост няма у този младеж.

Зарад твоя обиден брътвеж

според мене на тебе се пада

да изтлееш в катрана на ада.“

12735 За пръв път Зъл Език в този ден

се почувства дотолкоз смутен

от Притворство. „Май право е то —

гузно рече си той. — А защо

да не се пък разкая, за Бога?

12740 Не, постарому вече не мога…

Ти, Притворство, на нещо насъщно

ме научи. Въздържаност също

прояви много такт и умение.

Щом и тя е на твоето мнение,

12745 що да сторя сега според вас?“

„Изповядай се още в тоз час

и греха си веднага признай!

На колене пред мен се покай!

Изповедник съм вредом познат

12750 и от мен по-достоен в тоз свят

не е бил досега никой друг,

а за теб отговарям аз тук.

Света Дева заръча на мен

да съм с тебе добър и почтен,

12755 да съм по-благ и по-милостив,

по-човечен и по-отзивчив

от онез подозрителни ваши

изповедници енориаши.

Аз и други достойнства признати

12760 притежавам. От всички прелати

по̀ съм сведущ и по̀ съм ценен,

в теология съм посветен

и на други я аз преподавам.

А доколкото тука познавам

12765 видни хора, те всички признаха

мойте качества и ме избраха

изповедник. Ще бъде простен

твоят грях, ако честно пред мен

изповядаш се. Никой насетне

12770 за греха ти не ще ти подметне.“

Без изобщо да се колебае,

Зъл Език се реши да признае

своя грях. Но Притворство го хвана

така силно с ръце за гръкляна,

12775 че гласа му съвсем заглуши

и без малко не го удуши.

После то нито дума не каза

и с бръснач му езика отряза.

Те на Зъл Език тъй заплатиха,

12780 след това му вратата разбиха

и го хвърлиха в изкоп голям.

А когато да тръгнат оттам,

те нормандските стражи видяха

как на пода прострели се бяха.

12785 Уж наздравица всички те пили,

но, уви, не им стигнали сили

и заспали те мъртво пияни —

ще речеш, че със нож са заклани.

А в това време Щедрост с Вежливост

12790 приближиха дотам предпазливо,

после само за миг, дебнешком,

през вратата преминаха. Щом

четиримата хвърлиха взор

накъм кулата, в тесния двор

12795 забелязаха Старата. Тя

зорко бдеше пред свойта врата

да не би, при възможност, веднага

Добър Прием оттам да избяга.

А не бе ги видяла, ни чула,

12800 тъй като край високата кула

тя почти слепешката сновеше.

На главата си сложила беше

малка шапчица вместо воал,

а врата си обвила бе с шал.

12805 Четиримата, щом я видяха,

върху нея със бой налетяха.

Тя самата разбра, че не бива

да оказва в тоз миг съпротива,

и им рече: „За Бога, кажете,

12810 защо тука ви носят нозете?

Но не ми повишавайте глас.

Аз съм чувала вече за вас —

тук ви смятат за много добри,

за човечни, за мили дори.

12815 Нали в плен не ще падна насила?“

„При теб идваме, майчице мила,

за да видим добре ли си днес.

Никой няма сега интерес

да си в наш плен. Разчитай на нас

12820 дори в твоя най-тягостен час.

Ние имаме сила такава,

че днес никой не ни устоява.

Вероятно ти вече разбра,

че дошли сме тук, майко добра,

12825 със надежда да пуснеш свободен

Добър Прием. Мигът е изгоден

да излезе от тази ограда,

да престане невинен да страда,

та след туй да се включи в играта,

12830 без да си в кал изцапа краката.

Разреши му, макар и веднъж,

да се срещне със онзи млад мъж^[4].

Ако пет-шест слова разменят,

един друг те ще се утешат

12835 и навярно ще спрат да тъгуват.

Туй на теб нищо няма да струва,

а младежът ще бъде до гроб

твой най-верен слуга и твой роб.

Ти могла би да го продадеш,

12840 да го даром на някой дадеш,

на въже да го даже качиш

или пък да го в робство държиш.

Той на теб, като верен другар,

изпровожда ти днес като дар

12845 тази брошка — вземи я сега ти,

а пък скоро и дрехи ще прати.

Спрямо теб той е щедър, почтен,

в никой случай не е озлобен

и за нищо не те укорява.

12850 Той все тъй предпазлив си остава,

но по принцип е мил с всички хора.

Не го дръж да се мъчи в затвора,

дай му шанс да се чувства свободно —

туй ще бъде за всички угодно.

12855 А излезе ли, майчице стара,

пак ще си заживее той с вяра.

Ти на него от нас ще дадеш

тоз венец ароматен и свеж

и дано не се вече коси.

12860 От младежа му поздрав носи —

той за него от златото даже

ще се по-драгоценен окаже.“

„Както Божия милост желая,

бих го сторила, стига да зная,

12865 че каквото и тук да се случи,

Ревност нивга не ще го научи.

Тя избра Зъл Език за пазач

и за свой най-добър помагач.

А той всички нас зорко следи

12870 и на всеки е сторил беди.

Щом от някого нещо узнае,

той ще се непременно разлае,

а и сам наумява си разни

долни клюки, с които ни дразни.

12875 И дори да го смърт застрашава,

той безчинствата си продължава.

Ако той издаде ме пред Ревност,

ще погледне на мене тя гневно.“

Те отвърнаха в хор: „Не се бой!

12880 Не би чул и видял нищо той,

а и дума не би проговорил.

Бездиханно устата отворил,

в трап наместо в ковчег той лежи

и не ще ни обсипва с лъжи.

12885 Ако Господ не му е дарил

свръхестествена мощ, тоз катил

няма как да излезе от гроба,

за да може с неистова злоба

клевети срещу нас да говори

12890 (ако дяволът чудо не стори

да му върне предишната сила).“

„Аз изобщо не бих възразила —

рече Старата. — Вярвам във вас

и бих искала още в тоз час

12895 да пристигне тук младият мъж.

Но не бива той нито веднъж

дълго време да се застоява

и на своя глас воля да дава.

Нека в кулата идва потайно,

12900 да не би да го видят случайно

накъде се насочва, защото

неизбежно ще срещне там злото.

Всичко трябва да прави той скришно,

много шум да не вдига излишно,

12905 предпазлив нека бъде в играта

и да има кофар на устата.“

Те отвърнаха: „Ние ценим

твоя жест и поклон ти дължим

за това.“ Те обсъдиха всичко,

12910 а Притворство, стоейки самичко,

в друга мисъл унесено вече,

тихо, сякаш на себе си, рече:

„Ако този младеж, на когото

ние мислим днес само доброто,

12915 се изцяло на мен довери,

против твоята воля дори,

ние бихме успели, госпожо.

Очевидно младежът не може

оназ роза да спре да обича

12920 и от нея не се той отрича.

Дебнешком той ще иде, където

от отдавна влече го сърцето.

Ако вече не ходи вълкът

там, където овцете пасат

12925 (вероятно от страх от овчаря),

той се вмъква в самата кошара.

Щом ти тръгнеш за местния храм

(вчера доста забави се там)

и щом Ревност поеме на път,

12930 за да иде във друг някой кът

(а пък в даден момент няма как

да не мръдне оттук тя все пак),

нека нашият влюбен младеж

да проникне без факла, без свещ

12935 във онази градина с цветята,

независимо от тъмнината,

И Приятеля може да вземе,

ако му се обади навреме —

хем ще може да го насърчава,

12940 хем съвети добри ще му дава

(стига само да няма луна,

че когато струи светлина,

тя на всеки млад влюбен вреди).

Той познава добре отпреди

12945 този замък и може да влезе

през прозореца, после да слезе

със въже, след което да види

накъде би могъл да отиде.

Добър Прием, когато се мръкне,

12950 във градината сам ще се вмъкне,

че нали там младежът ще чака.

Или може, прикриван от мрака,

да прескочи онази ограда,

зад която отдавна той страда,

12955 за да срещне добрия младеж.

Може също, обзет от копнеж,

ако вие потънете в сън,

да излезе безшумно навън,

към оградата да се отправи,

12960 със пазачите сам да се справи,

та дордето спокойно си спите,

да открехне полека вратите

и младежът тогаз без угроза

да достигне лехата със рози

12965 и да вземе цветчето уханно,

за което бленува отрано.“

Доста близо до тях постоях

с мисълта, че и аз също щях

тъй да сторя. И Старата даже

12970 би могла да ми помощ окаже.

Инак щях да потърся отвор,

за да вляза сам в тесния двор —

така както в самото начало

бе Притворство свой план начертало.

12975 После Старата, без да отлага,

с бързи стъпки се втурна веднага

към Добър Прием. Тя всъщност беше

тази, дето го зорко следеше,

ала днес я обзе угризение

12980 за враждебното й отношение

спрямо него, достигна вратата

и за миг изкачи стъпалата,

изморена, дори запъхтяна,

ала нито за миг не престана

12985 да го търси от стая във стая

и все пак го намери накрая,

с гръб, облегнат на голия зид.

Той бе доста потиснат на вид

от това, че в затвора лежи,

12990 и тя рече му: „Я не тъжи,

сине мой! И мен хваща ме яд,

като виждам, че ти си тъй млад,

тъй красив, а на гнет си подложен.

Но защо си така разтревожен?

12995 Със открито сърце ти говоря.

Вярвай, че съм готова да сторя

туй, което поискаш от мен.“

Добър Прием бе малко смутен

и не й отговори, защото

13000 страх го бе, че тя мисли му злото…

Дали пряма бе тя или не?

Ако можеше малко поне

да й вярва, сам би й признал,

че от страх се е просто сковал.

13005 Той не й се видя доверчив

и макар че бе много страхлив,

не показа го външно. Как вяра

имал би на таз блудница стара?

От предателство той се боеше,

13010 денонощно нащрек все стоеше,

затуй свойта тревога прикри,

ведър вид си придаде дори

и усмивка огря му лицето:

„Но, госпожо, това, на което

13015 ти държиш, не е точно така.

Заявявам пред теб със ръка

на сърцето, че в днешния ден

аз от нищо не съм притеснен.

Но това, че значително беше

13020 закъсняла, ми много тежеше,

дори силна тревога обзе ме.

Къде беше ти толкова време!“

„Ти за мене не се грижи много.

Ще ти кажа веднага, ей Богу,

13025 че щом трезво речеш да разсъдиш,

ще престанеш така да ме съдиш.

Един юноша твърде красив,

който с всички е много учтив,

най-сърдечно те днес поздравява.

13030 Току-що го видях да минава

доста близо до замъка сам.

Той ме спря със молба да ти дам

тоз венец, който нежно ухае,

като каза, че много желае

13035 да те види, и даже твърдеше,

че съвсем безразлично му беше

дали скоро ще се разболее

и дали ще изобщо живее,

ако срещата с тебе не стане.

13040 Той от порив най-чист обладан е

(Господ Бог дано здраве му дава!)

и най-искрено сам си признава,

че във бъдното имал би вяра,

ако в близост до тебе изкара

13045 свойте дни, и че даже е склонен

да приеме да бъде прогонен

гол и гладен във Павия чак,

ако той е уверен все пак,

че на тебе това ще хареса.“

13050 Не разбра Добър Прием отгде са

били взети за него цветята

и с боязън погледна жената:

нещо тъмно тук има навярно —

дали някой постъпва коварно

13055 и съмнителен дар му предлага?

Но тя вяра му вдъхна веднага:

„Ти не се тревожи, драги мой!

Нали много добре знаеш кой

е младежът. Той тъй те ценеше,

13060 но в последните дни те кореше

зарад Зъл Език — този неверник,

който те безобразно очерни

(дано нивга не иде във рая!).

Зъл Език много хора отчая

13065 (дявол взел го!), но вече във гроба

си отнесе безмерната злоба

и не ще ви от днес позори.

Ако нявга възкръсне дори

и за теб пусне клюки поредни,

13070 те ще бъдат напълно безвредни —

в туй напълно съм сигурна аз.

Чуй добре този дружески глас

и венеца вземи. Със копнеж

преизпълнен е този младеж,

13075 той обича те, вярвай във него.

А дали нещо друго влече го,

неизвестно за мен си остава,

но доверие той заслужава.

Пожелае ли нещо нередно,

13080 откажи, под предлог, че е вредно.

Нека знае, че скъпо ще плаща,

ако често го лудост прихваща,

Но той с нищо не е прекалил

и затуй ми е толкова мил.

13085 Той е честен — това го твърдят

тези, дето със него дружат,

а сега чуваш го и от мен.

Никой смъртен, от майка роден,

не е чул да се казва до днес

13090 нещо лошо по негов адрес.

Само Зъл Език клюки изрече,

ала те са забравени вече.

Аз не помня конкретните думи,

само знам, че безспир сее глуми

13095 споменатият вече по-горе

сквернодумец злорад и злосторен.

Тоз младеж е тъй мил и сърцат,

че в страната не ми е познат

някой друг с добродетел такава.

13100 Той с достойнствата си превишава

крал Артур, Александър дори.

Ако имаше много пари,

скъпоценности, злато, сребро,

с това свое сърце тъй добро

13105 той стократно по-щедър би бил

и би целия свят удивил

със безмерната си доброта.

Погледни тези свежи цветя!

Ако моя съвет възприемеш,

13110 този дъхав венец ти ще вземеш —

по-упойващ е той от балсам.“

„А дали не ще стана за срам?“ —

сам попита се той пребледнял

и от смут разтрепери се цял.

13115 Ала Старата беше решила

да му пъхне цветята насила

във ръцете. Обхванат от страх,

той ръка не протегна към тях

и потърси претекст подходящ

13120 да откаже венеца дъхтящ.

И все пак той на него държеше,

макар доста объркан да беше.

„Да, чудесен му е ароматът,

ала вместо да взема цветята,

13125 предпочитам пожар да обхване

моя дом и на пепел да стане.

Да речем, че го взема, тогава

кажи, кой ще ме тук оправдава

пред свадливата Ревност? Знам аз,

13130 че обзета от яростен бяс,

тя би ми причинила смъртта

и венеца от нежни цветя

би разкъсала стрък подир стрък,

без да се притесни, или пък

13135 би ме взела в затвора отново,

за да бъда наказан сурово

и да страдам от горест жестока.

Я кажи в каква точно посока

да избягам към някой скрит кът?

13140 Инак тук ще ме жив погребат,

щом пазачите нейде ме хванат,

а пък те не ще нивга престанат

да ме търсят навред из страната.

Не, не искам да взема цветята!“

13145 „Ще ги вземеш. Не ти ли е ясно,

че в това няма нищо опасно?

Щом си Ревност постави за цел

да узнае отгде си ги взел,

обяснения колкото искаш.“

13150 „И все пак ако тя ме притиска,

що да сторя? Тя може да стигне

чак дотам, че и врява да вдигне.

Според мене пред Ревност не бива

да се нашата тайна разкрива.

13155 Ако трябва, ще лъжа… Смъртта

предпочел бих във случай, че тя

разбере от кого са цветята.“

„Ако ти виждаш изход в лъжата,

то тогава кажи, че от мен

13160 ти е този венец подарен.

Аз със Ревност добре се познавам

от години и те уверявам,

че не ще се на срам обречеш,

нито укор ще си навлечеш,

13165 затова че цветята си взел.“

Добър Прием със жест неумел

ги прие и все тъй мълчалив

ги положи със вид доверчив

върху своята руса глава.

13170 А пък Старата миг след това

се усмихна — тя радостна беше,

че венецът добре му стоеше.

А и той малко смелост събра,

своя взор в огледалото спря

13175 и се сам увери, че цветята

му стояха добре на главата.