Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (16)

        „Ала духом и тялом аз страдам

и понеже не срещам отрада,

ще обърна пак взор към небето.

18320 То се справя добре с туй, което

отредил му е Бог, и влияние

упражнява над всяко създание,

но внимава с какъв е строеж.

С упорит, непрестанен стремеж

18325 то насъсква вихрушки и хали

и пожари навсякъде пали.

Своя яростен рев то не спира

и със мълнии ядно раздира

небесата — гърмът му ехти,

18330 сякаш тъпан голям чуваш ти.

Под напора на силната пара

всеки облак се с пукот разпаря

и с мъчителни болки в корема;

вихър прах се нагоре въззема,

18335 бури вият, светкавици бляскат,

върху кулите мълнии тряскат

и разклащат така дървесата,

че покриват със клони земята.

Никой дънер не би устоял,

18340 никой филиз не би издържал

на вихрушките — те ще го скършат.

Често казват, че дяволи вършат

тези пакости с бойни машини,

с куки, с нокти… Но нищо не чини

18345 според мене подобно твърдение —

то у всеки поражда съмнение.

Ветровете и бурите тук

са виновни — вековния бук

те повалят, лозите изгарят,

18350 цветове от клонака събарят

и не дават плодът да узрее.

Те и въздуха карат да лее

сълзи едри при зной и при студ.

Облак скръбен, обхванат от смут,

18355 бързо свлича палтото си черно

и подложен на мъка безмерна,

на парчета си къса сърцето

и така предизвиква небето

със сълзи дваж по-едри да плаче.

18360 А сълзи и той лее, така че

във реките прелива водата

и нахлува в горите, в полята,

житни ниви навред поразява

и животът така труден става,

18365 че които пшеница са сели,

ще оплакват надежди умрели.

Във реките водата приижда

и на рибите май се привижда,

че са вечни стопани в мерите,

18370 във полята, в лозята, в горите;

те налитат на дъб и на бряст,

на вековно дърво и на храст

и лишили животните диви

от наследствени къщи и ниви,

18375 плуват, сякаш са в свой океан.

Бакх^[1], Церера, Кибела^[2] и Пан^[3]

не се в своята кожа побират,

като гледат как риби се ширят

вредом в техните тучни ливади.

18380 За сатири и горски дриади

няма вече морави зелени

и затуй са във скръб потопени.

Нимфи гледат с дълбока печал

свойте извори, пълни със кал,

18385 и сълзите им жално текат.

Самодивите горко скърбят,

че са в тиня и смрад лесовете,

и се вайкат против боговете

на реките, че те своеволно

18390 са постъпили с тях така долно,

и за всичко вина им намират.

Разни риби убежище дирят

(щом подгонят ги бури метежни)

в градовете, в селата крайбрежни

18395 и във изби, в хамбари, в килери

всяка търси подслон да намери.

Църкви, храмове те посещават,

всичко свято във тях похищават

и най-нагло от нишите прашни

18400 гонят те боговете домашни.

А щом лошото време дотегне

на небето, то в миг ще посегне

да прогони дъжд, бури и вятър

и под свода лъчист в необята

18405 смях и радости пак ще се леят.

Бели облаци пак ще се реят

жизнерадостно във висинето,

ще се носят безгрижно, напети

в свойте хубави празнични дрехи.

18410 И за тяхна голяма утеха

на сияйното слънце лъчите

ще им блеснат направо в косите,

разпилени на ленти сребристи.

Те ще литнат в просторите чисти,

18415 ще развеят власати къдели,

ще източат от тях нишки бели,

за да свържат с тях свойте ръкави.

И понеже не могат сподави

своя порив да странстват навред,

18420 във впряг бляскав, готов отнапред,

ще преминат поля и балкани

от лудешки стремеж обладани.

Бог Еол^[4] ще запрегне конете,

ще насъска след туй ветровете,

18425 ще им върже крила на краката,

тъй че ни една птица в гората

да не бъде по-бърза от тях.

После въздухът чист със замах

ще си сложи една пелерина

18430 от индийска прозирна коприна

и ще чака, така пременен,

оня приказен празничен ден,

в който облаци пак на ята

ще се върнат по тия места

18435 с пъстроцветни небесни дъги.

Кой художник могъл би да ги

обрисува достатъчно вещо?

Оптик само би сторил туй нещо,

тъй като знае как светлината

18440 повлиява им на пъстротата

и защо на ден не един път

свойта форма и цвят те менят.

Проумял би защо така става

само който основно познава

18445 Аристотел — че той обяснение

е намерил за всяко явление.

Алхацен^[5], който също тъй бил

доста умен и сведущ, решил

един ценен трактат да състави

18450 за да имаме верни представи

за нещата. Днес който желае

за дъгите небесни да знае,

нека сам прочете тоз трактат.

При духовниците всеки брат,

18455 с наблюдателност щом е дарен,

също трябва да бъде снабден

със познание геометрично,

за да може при нужда той лично

по трактата уроци да дава

18460 и най-сведущо да обяснява

всички тайнства на огледалата

и на тяхната власт чудновата.

Във тях букви, зрънца, песъчинки,

та дори и най-дребни прашинки

18465 осезаемо се приближават

и дотолкова чак наедряват,

че ти лесно би ги преброил.

Щом тоз опит не си проследил

и от оптика нищо не знаеш,

18470 цял живот ще се чудиш и маеш,

ако чуеш това описание

като плод на най-висше познание.

Ако Марс и Венера се бяха

с огледало снабдили, те щяха,

18475 преди още в леглото да идат,

в огледалото ясно да видят,

че съпругът й с хитри кроежи

задкулисно заложил е мрежа,

и едва ли тогава Вулкан

18480 би ги хванал във своя капан.

Тази мрежа по-тънка да беше

и от нишка на паяк, пак щеше

много ясно да бъде видяна

и те биха объркали плана

18485 на съпруга. Да бяха се взрели

в огледало, те биха видели

нишки и от мертек по-дебели

и не биха в тоз случай посмели

да отидат в любовното ложе.

18490 Никой нямаше после да може

в изневяра да ги подозре,

ако бяха прикрили добре

любовта си. В самото начало

ако имаха те огледало,

18495 за да видят капана, веднага

щяха те надалеч да избягат —

места тайнствени колкото щеш.

И те биха, във своя копнеж,

другояче постъпили там,

18500 без да стават за смях и за срам.

Туй са факти, любезни ми Гений,

и не са те от мен съчинени…“

„Да, естествено… С огледалата

друг развой биха взели нещата:

18505 тази клопка те биха узнали

и Марс, който тъй бързо се пали,

без да мигне, Вулкан би погубил,

и през цялата нощ би се любил

до насита с Венера в леглото

18510 или пък на земята, защото

често пъти тя по̀ е удобна.

Но ако по случайност злокобна

там ги беше Вулкан изненадал

както пият любовна наслада,

18515 в такъв случай съпругата хитра

(та жената и дявол надхитря),

би измислила някакъв начин

да измами партньора си брачен.

Да бе чула, че скърца вратата,

18520 с нещо би си покрила снагата

и успешно Вулкан би подвела;

дори би се и в Бога заклела,

че не би му със друг изменила

и със сигурност би му втълпила,

18525 че безпочвено я обвинява.

С Марс да бе я видял, и тогава

Вулкан казал би с вид притеснен,

че е взорът му бил замъглен.

Тя била с толкоз гъвкав език,

18530 че успяла би просто за миг

оправдание да си намери.

Кой могъл би с жена да се мери

по нахалство и клетви лъжливи!“

„Отче, твойте слова са правдиви.

18535 Аз споделям пред теб най-открито,

че не зная лукавства, които

да не са във кръвта на жената,

и че в нея е вечно вината.

Който мъж не разбира туй нещо,

18540 е глупак. Тя си служи най-вещо

и най-дръзко с лъжа и измама

и по подлост май никой мъж няма

как да се със жената сравнява.

Щом се чувства виновна, тогава

18545 долнопробни лъжи тя намира

и пред никакви пречки не спира.

Ще ти кажа с открито лице,

че на никое женско сърце

мъжът вяра не бива да хваща.

18550 Инак прескъпо той ще си плаща.“

Тъй и двамата^[6] мнения ясни

изразиха и бяха съгласни

помежду си по този проблем.

Но според Соломон^[7] за съвсем

18555 щастлив може мъжът да се смята,

щом съзре доброта у жената.

Тук Природа подзе: „Поначало

стават чудни неща с огледало:

щом наблизо голям предмет сложиш,

18560 него то чрез ефект странен може

да превърне във нещо нищожно.

С него става напълно възможно

ей онази планинска верига,

дето южно от нас се издига,

18565 да изглежда с тъй малки размери,

че човек да я трудно намери.

Ала може в стъкла огледални

да се виждат неща тъй нормални,

като че те стоят ти отпред.

18570 С огледалото можеш предмет

да запалиш, щом то се намира

над обекта и в точка събира

светлината на слънцето ярко

(и особено щом то е жарко).

18575 В огледалото вещи различни

вземат форми съвсем непривични —

ту заоблени, ту ъгловати.

Ако сведущ си, с огледалата

би могъл да направиш глава,

18580 ала не с един нос, а със два.

Ако някой се вгледа добре,

може призраци в тях да съзре,

но не както се виждат насън,

а напротив — наяве, навън

18585 (и във въздуха, и във водата),

заиграни в игра непозната

в съответствие пряко с ъглите,

под които попадат лъчите,

съответно в среда еднородна

18590 или не. При условия сгодни

тези образи тъй се множат

във средата, в която лъчът

се пречупва под разни ъгли,

че изобщо не бихме могли

18595 да узнаем какво точно става

и защо се човек заблуждава.

Аристотел, за който аз знам,

че във всичко бил вещ, пример нам

е оставил във връзка с това.

18600 Един мъж го боляло глава

и тъй погледът му помътнял,

че в мъглата по чудо видял

как насреща самият той крачи^[8].

Огледалото би могло значи

18605 с гледки странни човек да учуди.

Между другото, много заблуди

в перспективата тъй произтичат,

че две успоредни се пресичат,

че едно нещо може и двойно

18610 да изглежда, а даже и тройно…

Щом това е за теб интересно,

ти могъл би да видиш най-лесно

в какъв ред пет неща се подреждат,

та за погледа десет изглеждат,

18615 или как в тях, макар да са пет,

би видял един само предмет.

И друг пример: един мъж, когото

за джудже всички смятат, защото

е с ръст нисък, изглеждал би нам

18620 в огледало стократно голям —

прелетял би над гъсти гори,

без да скърши един клон дори,

и би плашил голямо и мало.

И обратно, в едно огледало

18625 великаните стават джуджета

според туй каква точка е взета

за отправна в едно полезрение.

С огледалото ти в заблуждение

би изпаднал, щом от разстояние

18630 наблюдаваш. Тогаз, от незнание,

и нелепости ти би говорил,

със увереност даже би спорил,

че си дявол видял посред ден

(а пък всъщност си бил заблуден).

18635 Щом значително слаб ти е взорът,

двойни виждаш и вещи, и хора,

двойна става в небето Луната,

двойна свети свещта в тъмнината.

И най-зорко човек да се вглежда,

18640 много често окото подвежда

чак дотолкоз, че даден предмет

се явява съвсем друг наглед.

Аз не ще ти излагам сега

с каква форма и как, и кога

18645 огледалото връща лъчите

и какви по размер са ъглите

(туй го пише във същата книга^[9]),

нито как един образ достига

до човешкия взор през стъклото.

18650 И не ще обяснявам защо то

причинява измами оптични,

нито пък в колко точки различни

виждаш образи ти и дали

в огледалото те са или

18655 извън него. Въздържам се тук

да споделям дали някой друг

се е славел с видения явни

(неприятни или пък забавни)

в резултат от странично влияние

18660 или пък от влошено съзнание.

Първо, днес не е много удобно,

пък и няма да мога подробно

да говоря за тия големи,

доста трудни и сложни проблеми.

18665 Щом човек е неук, според мен

ще е три пъти по-затруднен

този, който усилия прави

да му всичко подробно представи,

пък и първият трудно ще схване

18670 как това е възможно да стане,

освен в случай че с уреди сам

убеди се какво става там.

Нему най-странно би се видяло,

ако чуе, че чрез огледало

18675 това чудо му е причинено,

както и да е то обяснено.

Прости хора не ще разберат

въобще на какво се дължат

тези тъй причудливи явления

18680 и ще влязат във ред заблуждения.

И насън, и когато са будни,

те за тях ще са винаги чудни.

Предпочитам сега да мълча,

че могла бих да те отегча

18685 и дори да ти дойде до гуша,

след като, драги мой, се наслуша,

че жените са много бъбриви

и че стават съвсем досадливи.

Но преди да приключа, желая

18690 нещо важно да кажа накрая.

Много хора, във плен на заблуди,

стават нощем, досущ като луди,

и обувки, и дрехи си слагат

и багажа набързо си стягат,

18695 дорде разумът все още дреме,

но не спят сетивата. Без време

те нарамват колове, тояги,

остри сърпове, пълни дисаги

и поемат по някакъв път,

18700 без да знаят къде ще вървят.

Сръчно свойте коне оседлават,

през гори и поля преминават

в кал и прах, докато в странен кът

най-накрая се те озоват.

18705 А когато съвсем се събудят,

отначало се маят и чудят,

после казват наляво, надясно,

че наяве видели са ясно

как от дяволи страшни били

18710 похитени, а всъщност нали

те сами са отишли дотам.

Не един такъв случай аз знам…

А пък други неистово страдат,

сякаш в трескава лудост изпадат,

18715 било в своите къщи сами,

или някъде в чужди земи

(из гори, по поля и ливади)

и умират там все още млади

я от студ, я от глад, в нищета,

18720 било тънейки във самота,

било в близост до хора злосторни.

Трети външно изглеждат ти морни

и болнави, а всъщност са здрави,

но тъга безутешна ги прави

18725 прекалено страхливи наглед,

а умът им, от грижи обзет,

вижда образи най-непривични,

уж реални, а много различни

от тез, що би окото видяло

18730 в деформиращото огледало.

Други хора със свойта набожност

претендират, че имат възможност

да потънат така в съзерцание,

че да видят във свойто съзнание

18735 някой образ, бленуван отдавна.

Според тях тази гледка е явна,

но в действителност просто бълнуват,

сякаш виждат, когато сънуват,

всевъзможни неща мимолетни,

18740 химерични или пък предметни,

както ставало със Сципион.

Виждат те светлосин небосклон,

върху който изгряват звездите,

виждат рая, земята, водите,

18745 птици, реещи се във небето,

риби, гмуркащи се във морето,

и животни, неземно красиви,

из усойни дъбрави трънливи;

виждат също как весели хора

18750 забавляват се с песни на двора

и как ходят на лов в планините,

из полята или по реките.

Те сънуват процеси съдебни

и войни между сили враждебни;

18755 някой вижда насън как се храни

и как души подправки отбрани,

как в ръце свойта мила люлее

или слуша вивула как пее.

Но отнякъде Ревност изниква

18760 разядосана, нещо извиква

и наблизо до него застава.

Тя от Лош Език бързо узнава

по кого един влюбен си пада

и го кара безумно да страда.

18765 А които обичат горещо

(туй е много мъчително нещо),

ако вечер са дълго мечтали

и едва в полунощ са заспали

(често пъти се случва това),

18770 виждат милите тям същества,

по които по цял ден бленуват.

Същевременно те се страхуват

от съперници, ревност усещат

и затуй те понякога срещат

18775 насън своите зли врагове,

изживяват вражди, страхове,

влизат често със тях в препирни

водят кървави, тежки войни,

или пък за простъпка на съд

18780 се явяват, в затвора лежат

и очакват там случаи сгодни

да се видят отново свободни.

Други, с болка и страх на сърцето,

през нощта си сънуват въжето

18785 и ред още неща най-печални

и си мислят, че те са реални,

че с очи ги е всеки видял.

Или спомен за радост, за жал

непрестанно кръжи им в главата,

18790 и подвежда така сетивата,

че поражда видения чудни.

Други пък като вещици блудни

се представят и с лудост нескрита,

те със свойта Орисница скитат.

18795 Те твърдят, че когато детето

е родено на този свят трето,

то по трижди на седмица ходи

накъдето Съдбата го води:

поред в чуждите къщи се вмъква,

18800 без да се на прегради натъква,

не признава резета, ключалки,

влиза в дупки големи и малки,

без да търси къде са вратите.

От плътта отделени, душите,

18805 със вълшебници тръгват на път,

накъдето ги те заведат.

Ето как се това обяснява:

нищо чудно и странно не става

със телата, дорде са в леглата;

18810 със вълшебства се среща душата,

докато тя лети над земята.

Знам, че някои все още смятат,

че щом тялото се преобърне

във леглото, преди да се върне

18815 там душата, не ще може тя

да си влезе отново в плътта.

Но кажи как подобно твърдение

би могло да не буди съмнение?

Щом душата от нечие тяло

18820 отлети, то е вече умряло.

Лесно би си дал сметка умът ти,

че щом всяка неделя три пъти

навън тази душа се намира,

то и тялото трижди умира

18825 и по три пъти то оживява.

Та със всички ли хора тъй става?

В едно нещо съм сигурна аз

и го казвам високо на глас:

никой, щом е умрял един път,

18830 няма как, преди Страшния съд,

да възкръсне. Но Бог знае как

да го стори — туй чудо все пак

той го прави с библейския Лазар^[10]

(нищо друго не мога ти каза).

18835 Как поддържа се тази измама,

че когато душата я няма

в едно тяло и то се обърне,

тя не можела пак да се върне?

Нали щом е навън от плътта,

18840 по-свободна усеща се тя,

а щом в тялото влезе, тогава

неизбежно му се подчинява.

Следователно трудно излиза

от плътта тя, но лесно там влиза;

18845 на което и място да види

свойто тяло, пак в него ще иде.

Лековерните дами твърдят,

че когато настъпи сънят,

една трета от земните хора

18850 със магьосници бродят в простора;

туй би значело, че през нощта

всеки си е напускал плътта

и духът му е скитал навън.

А щом хората виждат насън

18855 разни случки, това означава,

че в действителност нощ не минава,

без човек да получи видение

според някакво свое тежнение,

че не става бездушна плътта му

18860 в една седмица три пъти само…

Тук не ще разсъждавам дали

в съня истина има или

е неверен, дали поначало

в него трябва да вярваш изцяло

18865 и защо даден сън е ужасен,

а пък друг е неземно прекрасен,

и дали туй, що с нас насън става,

с възрастта ни се свързва и с нрава

и с това как се чувства духът;

18870 дали именно Бог всеки път

чрез съня ни изпраща прозрение,

или злият дух вместо спасение

ни предлага заблуда най-низка.

На мен в този момент ми се иска

18875 да ти кажа какво интересно

има още в телата небесни.

Щом от облака спре да вали,

щом е пуснал той свойте стрели

и от силния дъжд и росата

18880 навлажнени са хем тетивата,

хем стрелите (от тях малка част

слънчев лъч изсушил е завчас),

изморен, той отпуска с тъга

своя лък като пъстра дъга.

18885 Този лък е със чудно устройство,

със невиждано другаде свойство:

той по принцип е толкова сложен,

че когато в калъф се положи,

цветовете му в миг, неусетно,

18890 като нещо съвсем мимолетно,

се изгубват — след туй няма как

да се върнат във облака пак.

Друг лък трябва да бъде направен

и да бъде на слънце оставен,

18895 за да има пак спектър богат.

В непрестанния си кръговрат

по такъв курс кръжат светилата,

че влияят безспир на Земята.

В небесата се носят комети

18900 със пламтящ ореол, който свети

като факла в простора безкраен,

но животът им е краткотраен.

За тях често разказват се басни:

предвещавали те дни ужасни

18905 и съвсем близка смърт за кралете.

Характерно за тия комети

е, че дебнат еднакво и краля,

и орача, размахал копраля.

Гледат те във какви състояния

18910 са различните божи създания

(и бедняци, и хора имотни,

и пернати, и диви животни,

според климата, в който се раждат

и към който се после нагаждат)

18915 и по тез показатели знаят

върху всяка твар как да влияят.

И така едно тяло небесно

чрез кометите много по-лесно

върху тварите власт упражнява,

18920 според туй как се всяка поддава.

Не твърдя тук, че царят във двора

по-честит е от простите хора,

дето ходят пешком по земята.

В алчността корени се бедата.

18925 Щом доволен си, ти си богат

и в колиба, и в царски палат.

Щом си алчен, тогаз няма как

цял живот да не бъдеш бедняк.

На картини приличат кралете.

18930 Върху този въпрос прочетете

Алмагест. Птолемей там твърди:

«За вида на нещата съди

според туй откъде наблюдаваш.

Ако ги отдалеч съзерцаваш,

18935 имат хубав вид те и се нравят,

ала друга представа оставят,

ако в тях по-отблизо се взираш:

ти тогава в тях чар не намираш».

За добилите власт и влияние

18940 обичайно е, без колебание

(със увереност пълна дори)

да твърдим, че са много добри,

пред които ги малко познават.

Но които ги знаят, остават

18945 с неприязнено чувство към тях

и до гроба те вдъхват им страх.

И Хораций за туй споменава

във писмата си^[11] и възклицава:

«Със какво императорът днес

18950 е заслужил високата чест

от планетите той да узнава

кога вече смъртта наближава?

Със какво по-достоен е царят

от орача или от лозаря?»

18955 И наистина те по рождение

са еднакви и няма съмнение,

че пред мен всички хора са равни —

мощни, немощни, славни, безславни.

Ако разлики се появят,

18960 на Съдбата се само дължат:

тя блага по свой избор раздава,

едни граби, а други дарява

и не гледа тя кой с какъв сан е.

Ако някой реши да въстане,

18965 горд със своята кръв, срещу мен

и ми каже, че щом е роден

благородник, той вече си има

своя лична цена, по-значима

от цената, която със пот

18970 се заплаща, и то цял живот,

ще отвърна, че никъде няма

благородство, щом липсва голяма

добродетел, че долни са точно

тези, дето живеят порочно.

18975 Благородство ще търсим там, дето

с добродетел е пълно сърцето.

Благородство не се наследява.

Благородният сам проявява

онез висши достойнства, с които

18980 благородство било е добито

от дедите му в мир и във бран.

Но те в своя ковчег под саван

всички тия достойнства са скрили,

а пък свойте деца са дарили

18985 със какви ли не земни блага.

Само с ум и със чест те сега

благородния сан ще добият.

В манастирите всъщност са тия,

дето славят се днес с благородство.

18990 Ако виждам у тях превъзходство

и над знатните, и над кралете,

това идва им от умовете.

Проповедникът днес най-добре

би могъл в един текст да прозре,

18995 да изтръгне със труд и старание

ползотворно за другите знание:

как да се към доброто стремят

и как лошото да отстранят.

Може той в този свят всяко нещо

19000         да представи възможно най-вещо,

да открие във стари писания

хора, вършили куп злодеяния,

и които са жънели слава

Тъкмо той най-добре проумява

19005 от какво човек трябва да бяга,

както и на какво да залага.

Та нали всеки пастор духовен

е почтен, милостив и грижовен,

инак всеки ще го порицава

19010 и не ще му се хич доверява.

Предпоставки той има по-здрави

от тоз, който из гъсти дъбрави

за сърни и елени ловува.

Но духовникът нищо не струва,

19015 щом не ще добрини да въздава,

щом порочните той поощрява

в своя кръг нечестив и греховен.

Ала Бог, като съдник върховен,

на духовник, прегърнал порока,

19020 ще наложи присъда жестока,

по-сурова от тази, която

се налага на хора, когато

цял живот безпросветни остават

и не се на добро научават.

19025 Но и най-просветеният крал

не би своето време отдал

на четмо, на писмо и на знание —

в други области свойто внимание

той насочва. Така са нещата

19030 и при тез, що владеят земята.

Затуй всички духовници имат,

в съпоставка със тях, несравнима

преднина. Който много желае

благородник да е, нека знае,

19035 че това е достойнство голямо

и че то с чест постига се само.

Той не бива да е мързелив,

нито мнителен, ни горделив,

а ще трябва да се обучава

19040 как със меч да се храбро сражава,

да се пази от мерзко влечение,

да живее във дух на смирение

със околните хора, освен

със врага си; да бъде почтен

19045 и изискан с девойки и с дами

(ала нека не се по тях мами,

че беди го очакват тогава).

Такъв тъкмо човек заслужава

да се радва на хубав късмет

19050 и да бъде почитан навред.

Един рицар, безстрашен в борбата,

далновиден и сръчен в делата,

благороден, учтив, откровен

(като пример ще взема Говен^[12]

19055 или пък граф Робер д’Артоа^[13],

който с чест и достойнство живя

и във всяко епично сражение

отличаваше се с дръзновение

и със дух на младеж, възмъжал

19060 преждевременно и не познал

леконравните светски привички),

на такъв рицар редно е всички

да отдават заслужена слава.

И духовникът чест заслужава,

19065 ако той добродетели има,

ако мъдрост от книгите взима

и от тях черпи своята сила.

Благородници бих изброила

двайсетина и повече даже,

19070 ала май ще се дълъг окаже

моят списък със доблестни хора…

Преди време и кралят във двора,

пък и другите знатни особи

(били много те, казано в скоби)

19075 мъдреците високо ценели

и приятелски с тях се държели.

Те дори градове подарили

на поети: например Вергилий

бил получил Неапол във дар

19080 (град разкошен и с по-голям чар

от Париж или от Лаварден^[14]);

Ений^[15] също бил много ценен

във Калабрия — дълги години

той живял там сред китни градини.

19085 Колко хора с произход най-скромен

са оставили по-добър спомен

с благородството в свойте сърца

от онези капризни деца

на крале и издигнати хора,

19090 за които не ми се говори.

Ще припомня, че тези, които

философия най-упорито

изучават и в странство отиват,

нови знания там да добиват,

19095 въпреки че търпят немотия

и че ходят дори на просия

голи, боси, измъчени, гладни,

все отблъсквани, все безотрадни,

даже смятани за непригодни,

19100 са с души много по-благородни

от онез, дето зайците гонят;

по-достойни са те и от оня,

който нивга не би пожелал

да излезе от гнусната кал.

19105 Та нима благородник е днес,

който с чуждо достойнство и чест

парадира съвсем своеволно?

Не постъпва ли подло и долно

и не е ли той по-безсърдечен

19110 от сина на разбойник изпечен,

ако ще да е син и на цар

Александър — той с плен и пожар

твърде много страни подчинил

и от гордост обзет, обявил,

19115 че се чувствал на тоз свят натясно.

На околните станало ясно,

че владетелят, без да отлага,

война щял да започне веднага

със цел нови земи да спечели,

19120 и че щял да се в ада засели,

та и там да се с власт подвизава.

Боговете на ада тогава

потреперили мигом от страх,

че месия със кръст щял при тях

19125 да пристигне, да счупи вратите

на бездънния мрак, та душите

на виновните сам да спаси

и към Бога да се възвиси.

От мен няма да чуеш похвала

19130 за които ламтят на провала

да господстват над чужди страни

чрез безспирни жестоки войни.

Нима само от някои хора

благородници трябва да сторя,

19135 пренебрегвайки тези, които

са наричани паплач открито?

Но какви добродетели дава

един сан? Който вещо познава

таз материя, той непременно

19140 проумял би доколко е ценно

благородните, честни младежи

да изпитват върховни стремежи

като свойте деди и бащи.

Ако някой безспирно ламти

19145 благородник да стане, той сам

се нагърбва с товар преголям.

Как така ще се кичи със слава,

след като той не я заслужава?

Би му дала таз титла не чар,

19150 а един твърде тежък товар.

Ако имаш големи заслуги,

не би трябвало някои други

да получат облаги от тях

и не бива човек за чужд грях

19155 в никой случай да се укорява.

Открай време хвала се отдава

на човек със заслуга голяма.

Ако някой си служи с измама

ако лъже навред безогледно,

19160 ако туй, дето върши, е вредно,

ако груб е или горделив,

арогантен или мързелив,

ако милост към друг няма той

(а такива са много на брой),

19165 със какво ли заслужил би днес

да се радва на родова чест

и не е ли по-долен от тия,

дето тънат във бедност до шия?

И най-простите хора дано

19170 разберат, че не е все едно

в обществото високо да стигнеш,

като с труд и с талант се издигнеш,

и, от друга страна, цял живот

да ламтиш за пари и имот.

19175 Този, който безспир се стреми

тъй да трупа пари и земи,

че в трезора му златните марки

да надминат и сто хилядарки,

обичайно на стари години

19180 ги дарява на свойте роднини.

Но спечелиш ли ти чест и слава,

няма как да ги другиму даваш —

не се прави със тях завещание.

Как в наследство оставя се знание,

19185 как триумф завещал би героят?

Полза може да има за тоя,

който би се на нещо научил —

само той би в живота сполучил.

Невъзможно е да се отнеме

19190 благородство от друг. В наше време

не са много тез, дето ценят

туй, което създал е родът.

Дай им само имот да събират

и ги чуй как безспир претендират,

19195 че били благородни, защото

им такова било потеклото.

А що правят? На лов само ходят

и със себе си кучета водят

по баирите и във горите,

19200 из полята или край реките…

Поначало трудът им тежи,

често пъти си служат с лъжи,

с чужда слава държат да се кичат

и макар че съвсем не приличат

19205 на рода си, дотам се забравят,

че за знатни навред се представят.

Всички хора ги равни създавам,

с благородство сърцата дарявам,

а то в щедрост намира проява

19210 и се със доброта съчетава.

Човек туй е получил от мен,

а от Бог е със разум дарен.

Сред всемира свободен оставен,

индивидът би бил богоравен,

19215 ако нямаше смърт на Земята.

Тя отделя го от божествата.

Този, който достойнства желае,

трябва с труд и със ум дерзае

и да си сам духа извисява.

19220 Благородство не се даром дава

ни на граф, ни на крал. А срамът

е дори по-голям, щом синът

на монарха порока прегърне

и щом той на честта гръб обърне.

19225 Щом не си ти наследник на цар,

а дете на свинар, на коняр,

не би бил за грях дребен винен.

Ще е по-приемливо за мен,

ако смелият рицар Говен

19230 беше в проста колиба роден,

ала би било срамно страхливец

развейпрах или пък мързеливец

да е синковец на Ренуар^[16].

Ако нейде умре някой цар,

19235 много бързо вестта за смъртта му

ще се чуе навред и не само

ще се знае за нея в палата,

но дори и навън от страната.

Ако някой от простите хора

19240 забележи комети в простора,

би си казал, че те съществуват

зарад тези, които царуват.

И дори да ги няма царствата,

обитателите на Земята,

19245 преживявали биха във мир

или в бой, а в небесната шир

светилата си биха влияли

и комети пак биха създали,

ако те, за да сторят това,

19250 имат нужните тям вещества.

Безпросветните смятат все още,

че под тяхно въздействие нощем

странни дракони горе се скитат,

от комети парчета прелитат

19255 и попадат при нас на Земята.

Как човек, имащ мозък в главата,

би допуснал, че горе в небето

има нещо нетрайно, което

току-тъй би при нас долетяло.

19260 Горе ни едно светещо тяло

не се удря във друго. Тогава

от какво ли се то разрушава?

Светилата не ще позволят

чуждо тяло по техния път

19265 да лети, освен лъч от звезди,

ала той им не носи вреди.

Светилата чрез свойто влияние,

според туй на какво разстояние

са в небесната шир подредени,

19270 предизвикват ту зими студени

със виелици и снегопад,

ту горещи лета с дъжд и град.

А пък щом затъмнение има,

много хора ги ужас обзима,

19275 затова че ще бъде отнета

светлината на цяла планета.

Ако знаеха как туй явление

става там, въобще в притеснение

те не биха живели и час.

19280 Светилата подгонват талаз

след талаз и разбунват морето,

вдигат бели вълни до небето,

дето облак дъждовен ги гали,

а утихнат ли страшните хали,

19285 на морето те пращат покой.

И то вечно било би в застой,

да не бе под властта на Луната,

от която се движи водата

край брега ту напред, ту назад,

19290 без да има ни отдих, ни спад.

Ако иска човек да узнае

точно как му небето влияе

и какви чудеса върши тука,

той не може без висша наука

19295 тези странни неща да опише.

И аз също така чувствам свише

благотворното звездно давление;

то оставя у мен впечатление,

че само̀ всяко тяло небесно

19300 със дълга си се справя чудесно.

За стихиите аз въобще

грижи нямам. В надлежен ред те

във простора безкраен се ширят

и се в строг режим там комбинират.

19305 Всичко живо по принцип е тленно,

всяка твар ще умре непременно,

със каквото и тя да се храни.

Съществата изглеждат призвани

по самата си същност природна

19310 и по висшата воля Господна,

по която се водят изцяло,

да се връщат към свойто начало.

Този принцип е неотменим

и навсякъде е приложим.

19315 Туй, което расте, не престава

нито миг да ми се подчинява

в съответствие с мойте закони:

и стъблата, и техните клони,

и узрелият плод, и цветята

19320 в лесовете или из полята —

по призвание всички растат

и очакват да дойде мигът,

в който страшната смърт ще настъпи.

Всички птици в света са ми скъпи:

19325 те са толкоз красиви наглед,

следват стриктно изконния ред

и с дълга си се справят почтено,

както свише им е отредено.

Те стремят се чеда да оставят,

19330 със тях чест на рода си да правят

и затуй дорде дните се нижат,

непрестанно за тях те се грижат.

С всички други животни нещата

вървят много добре. Към земята

19335 неизменно глави те са свели

и със мен не са нивга посмели

да се борят, а кротко и мирно

си вървят в свойта диря безспирно.

Щом се мъжко със женско сбере,

19340 те се чувстват неземно добре

и инстинктът им тъй се подклажда,

че ги кара потомство да раждат.

Те не сключват във църквата брак,

но добре си живеят все пак

19345 и от мен са доволни, защото

аз дарих ги със всичко, каквото

им е нужно да бъдат щастливи.

Така става и с мойте красиви

насекоми: с осите, с пчелите,

19350 със комарите и със мухите,

пък и с глистите, дето се хранят

с гнила плът. Всички те се прекланят

пред всеобщи, всесилни закони

и са верни на мойте канони.

19355 Но, уви, тоз, на който лицето

е обърнато все към небето,

на когото дарих досега

толкоз много богатства, блага,

този, който единствен обича

19360 да твърди, че на Бога прилича,

той, човекът, е днес срещу мен

и от вълк дори по-озверен.

Аз безспир с добрини го дарявам

а пък той ми злини причинява.

19365 Глава, тяло, крака и ръце,

проницателен ум и сърце —

всичко аз сътворих му най-вещо,

но изглежда, че липсва му нещо…

Аз в душата му и във плътта

19370 вдъхнах три сили — ползвайки тях,

той чрез моите висши изкуства

съществува, живее и чувства.

Този жалък негодник от мене

със големи предимства снабден е,

19375 но безскрупулно е завладял

добрините, що Бог е създал.

Според някои автори стари

той прилича на множество твари:

като камъните съществува,

19380 като птиците чувства и чува

и подобно тревата живее.

Но и други неща той умее,

тъй като е от Господ дарен,

като ангел, със разум свещен.

19385 Та какво към това да прибавя?

С толкоз качества той се представя,

че самият е нов малък свят,

но, за жалост, от вълк по-зъбат.

Тук съм длъжна, макар и накрая,

19390 с чиста съвест пред теб да призная,

че не аз съм го с разум дарила.

На мен липсва ми нужната сила,

не ми стига ни нюх, ни умение

да създам тъй разумно творение.

19395 Но, уви, това, що съм създала

подлежи, драги мой, на развала.

Впрочем Платон ни в туй убеждава

в свой трактат^[17], в който той споменава

боговете всевишни и казва,

19400 че Създателят им ги предпазва,

гарантира им вечна подкрепа,

без която от смърт най-нелепа

ще умрат и те нейде незнайни.

Всички мои дела са нетрайни,

19405 според Платон, защото не мога

по талант да се меря със Бога.

Та нали само Бог във всемира

трисъставното време съзира.

Император е Бог, Бог е крал.

19410 Платон пише, че той е създал

божествата и после с глас строг

заявил: «Аз съм вашият Бог,

ваш създател съм аз, ваш баща,

а пък вие сте мои деца.

19415 Вас Природа ви тленни остави,

ала аз ви безсмъртни направих.

Това, що е било сътворено

от Природа, вовек ще е тленно.

Всемогъщ и всемъдър съм аз

19420 и смъртта няма никаква власт

върху ни едно мое творение.

В крайна сметка не буди съмнение,

че ако сте създадени тленни,

ще сте вечно от смърт застрашени.

19425 Ала аз не ще сили скъпя

и при нужда ще ви подкрепя,

че без мен непременно ви чака

смърт: нали на тоз грешен свят всяка

твар във даден миг става излишна.

19430 Но по моята воля всевишна

вечно всеки от вас ще живее.

Мойта сила над всичко владее

и съставът на вашето тяло

от мен лично зависи изцяло,

19435 а чрез него аз вас съм довел

до безсмъртие.» Платон сам счел,

че е най-добре всичко на книга

да изложи, и в нея той стига

до такива големи възхвали

19440 спрямо Бога, каквито едва ли

е отправял друг ум в древността.

Но не стигнала му мъдростта

и не е имал нужното знание,

за да може тогава да схване

19445 нещо тъй странно — как една дева

непорочно, по чудо зачева.

А таз дева могла да прозре

и от Платон дори по-добре

какво става във нейната плът.

19450 Още щом бил заченат плодът,

тя не се на почуда отдала,

а преди всеки друг осъзнала,

че е той една сфера безкрайна

(сфера със обиколка незнайна

19455 и със центрове, нямащи брой)

или че е триъгълник той,

в едно трите си ъгъла сбрал

и изглеждащ все пак като цял.

Първом тя за триъгълен кръг

19460 взела сферата, след това пък

за триъгълник, хванат в утроба

девствена като в някаква скоба.

Ала Платон в това не прозрял,

триединството той не видял,

19465 не се сетил, че божият син е

въплътен в младенеца невинен.

Всемогъщият първостроител,

справедливият висш повелител

на човека разсъдък дарил,

19470 а последният му заплатил

с непризнателност — станал предател

и грях сторил пред своя Създател.

Но щом Бог се в човек въплътил,

той бил разпнат, защото решил

19475 да спаси туй мизерно създание.

Това станало без мое знание.

Господ Бог може всичко, но аз

от почуда изпаднах в несвяст,

щом научих как той се родил

19480 и как разпнат на дървен кръст бил,

без вина, от една сган безбожна.

Знам си аз, че не ми е възможно

да накарам девици да раждат

и се чудя как тъй предугаждат

19485 туй рождение разни пророци.

Те опитали с мъдри уроци

във душите ни мир да вселят

и успели да ни убедят

в това странно за мен предсказание.

19490 Сам Вергилий във свойто писание

Буколики^[18] предава словата

на Сибила, таз жрица, която

от Свети Дух била посветена:

«За да бъде Земята спасена,

19495 нов род идва и всички народи

по най-верния път той ще води

и железният век на безверие

ще отстъпи пред златната ера.»

Дори Албумасар^[19] споменава,

19500 без да казва отде го узнава,

че една благородна девица

към света ще отвори зеници

под звездата щастлива на Дева

и че тя, без от мъж да зачева,

19505 ще откърми един младенец,

неин Син, неин Бог и Отец,

без преди това нейният мъж

да е спал с нея нито веднъж.

В християнския свят оттогава

19510 през септември се почит отдава

на пресветлото нейно рождение.

В мойта дейност със труд и умение

на човека целя да помагам

и Бог знае как грижи полагам

19515 аз за него: каквото добих,

на човека го аз посветих.

Но, уви, нещо все не му стига,

след като срещу мен глас надига —

дързък, нагъл, прикрит, непочтен,

19520 сякаш е смъртоносно ранен.

С почит аз го обгръщам отвред,

а пък той се отплаща в ответ

със злини и ме прави за срам.

Гений, скъпи ми отче, аз знам,

19525 че на него се всуе обричам.

За какво ли го още обичам,

щом с белите си той не престава?

Аз създадох го, но съжалявам.

Да мълча вече няма да мога

19530 и затуй с клетва в кръста и в Бога

(който беше целунат от Юда

и когото за срам и почуда

Лонгин^[20] с копие мушна в ребрата),

настоявам да има отплата

19535 за човека, за този предател,

от Бог, който бе негов Ваятел.

Аз, бидейки жена, съм бъбрива,

но не чувствам вина, че разкривам

туй, че никой друг мъж досега

19540 с мен не се е отнасял така.

Той не следваше мойте уроци,

а да знаеш пък с колко пороци

подвизава се тоз горделивец,

тоз лакей, тоз презрян нечестивец,

19545 лицемерен безумник, скъперник,

безподобен клеветник, мизерник,

негодяй, готован мързелив,

вероломник, крадец завистлив,

богохулник, омразен подлец,

19550 самохвалко, престъпен лъжец —

с една дума, във себе си той

съчетава пороци безброй.

Та не вижда ли той, че така си

гроб копае, върви към смъртта си?

19555 Всяко нещо, родено, живяло,

се завръща във свойто начало.

И когато човекът-предател

се завърне при своя Създател,

на когото е длъжен безспорно

19560 доживотно да служи покорно,

как към Бог той би гледал тогава?

А и Господ Бог, който раздава

правосъдие, би ли простил

на човека, щом подъл е бил,

19565 щом не го е от Господа страх,

и щом прави той грях подир грях,

а за свойта несрета не жали.

Сякаш клетва пред Бога са дали

и големи, и малки, та днес

19570 тъпчат свойта и чуждата чест.

Но все нявга ще дойде часът,

в който те своя дълг ще платят —

кой със срам, кой със смърт страховита.

На какво ли все още разчита

19575 този клетник? Нали съдията

не се в никакъв случай отмята

от закона, а иска от всеки

греховете си, тежки и леки,

да признае. Каква ли награда,

19580 освен клуп или огън във ада,

Господ Бог би въздал на човека?

Дали в тежки вериги довека

ще го здраво държи Сатаната,

или пък ще си плаща вината

19585 на въжето или във катрана,

който ври непрестанно в казана?

Или вечно ще бъде въртян,

на едно колело прикован,

така както бил мъчен без жал

19590 Иксион^[21]? Или както Тантал^[22],

във блатиста вода потопен

и от жажда и глад изнурен,

ще умре? (На Тантал до брадата

била стигнала вече водата,

19595 но не можел да пие, защото,

щом понечел, веднага нивото

се снишавало… Мъчен той бил

и от глад, но не го утолил —

пред носа му нарочно весден

19600 висял плод, ала щом, изтощен,

той отворел широко устата,

плодът вдигал му се над главата).

Или камък по стръмен наклон

ще изтласква, надавайки стон,

19605 но щом камъкът почне да пада,

като тебе, Сизифе, ще страда

и, уви, ще се с камъка срива.

Или пък той вода ще налива,

като древните клети Белиди^[23],

19610 в съд без дъно, но няма да види

съда пълен с вода никой път.

Как жестоко на Титий^[24] дробът

бил изяден навремето ада

от два жадни за кръв лешояда!

19615 Колко мъки, далече по-тежки,

са понесли душите човешки!

Бог на всеки човек за вината

ще даде съответна отплата —

в ада той своя дял ще получи.

19620 Невъзможно е тъй да се случи,

че сам Бог, който съди правдиво,

да погледне с око милостиво

към лихваря, незнаещ насита.

Няма смисъл човек да разчита

19625 на божественото снизхождение,

щом участвал е във престъпление.

Ако хората стигнат до грях,

нека Бог се разправя със тях,

че нали и Амур час по час

19630 се оплаква от тях, пък и аз

имам разпри с човека, защото

той отказва ми всичко, каквото

ми дължи… Гений, тъй като можеш

със безспорен талант да говориш,

19635 отиди при Амур във войската

(той за мене си дава душата

и с най-чиста любов ме обича,

сякаш аз го по-силно привличам

от магнит), поздрави го с мил тон,

19640 зачети и Венера с поклон

(тя е близка приятелка моя),

пък и всички барони във строя.

Но Притворство недей поздравява,

тъй като то се често сдружава

19645 със изменници и със лъжци,

с лицемери и със подлеци

(Матей тях ги осъжда открито

и за лъжепророци^[25] ги счита).

И Въздържаност в грях подозирам —

19650 горделива я често намирам,

макар тя да се прави на скромна.

Искам още веднъж да напомня

ти от мен да не ги поздравяваш,

а когато са с теб, да внимаваш!

19655 И Амур не посмя да ги пъди

от войската, защото отсъди,

че без тях тя не би победила.

И аз бих им вината простила,

щом те влюбените подкрепят

19660 и неволите им намалят.

Драги Гений, любезен бъди,

при Амур още днес отиди,

мойте жалби предай му и нека

той не съди чрезмерно човека.

19665 По-добре да се вслуша във мен,

за да бъде врагът затруднен,

а и нему това ще помогне.

А щом смута си той превъзмогне,

отлъчете онези, които

19670 срещу нас се опълчват открито.

Нека всичко да бъде простено

на ония, които почтено

следват мойте закони свещени

както са те от Бог утвърдени.

19675 Нека хората все се множат,

за да се продължава родът,

нека те до минутата сетна

се обичат и аз ще ги сметна

за приятели свои най-мили,

19680 ще им давам и радост, и сили,

стига в своята дейност да бдят

да не би в нещо те да сгрешат,

че с греха си човек заличава

добрините, които Бог дава.

19685 Изповядат ли те своя грях,

прошка вечна отдайте на тях

(но не само за две-три години,

че тогава тя нищо не чини).

Щом във стана се ти озовеш

19690 и им поздрав от мен предадеш,

те ще те зачетат със внимание.

Съобщи това мое послание

и на бог Амур, и на войската,

но си го запиши, та словата

19695 чрез писмо да изкажат каквото

ти заръчах!“ Той свърши писмото,

тя надлежно клеймото постави,

но реши да се малко забави,

за да може да се изповяда,

19700 по закон божи както се пада,

да му всичко подробно признае

и да се най-смирено покае.

Веледушният пастор веднага

съобщи й какво се полага

19705 за греха, който имаше тя,

каза й да забрави скръбта,

при ковашкия мех да остане,

със делата си пак да се хване

и да служи на Бога, дордето

19710 това нужно ще е за небето,

че нали Бог гради и руши.

„Дано всичко така продължи!“ —

каза тя, а пък Гений бе вече

за път дълъг готов и й рече:

19715 „И аз искам там бързо да ида,

та щом с влюбени хора се видя,

да им стихне сърдечната мъка

Но преди това трябва да смъкна

това расо и този филон^[26].“

19720 Щом ги той закачи на пирон,

светски дрехи веднага облече

(като че бе за танц готов вече)

и завчас пригласи си крилата,

та по-бързо да стигне войската.

19725 А Природа сама там остана

и със чука отново захвана

да кове така, както по-рано.

        Тогаз Гений, от смерч по-припряно,

досами бог Амур долетя,

19730 но Притворство той там не видя.

То се чувствало тъй виновато,

че изчезнало още когато

били хванали Старата (тази,

дето ме от неволи предпази

19735 още щом ми вратата отвори,

та Добър Прием с мен^[27] да говори).

А Въздържаност още там беше

но по нейния вид си личеше,

че щом Гений пристигне, веднага

19740 надалече и тя ще избяга.

Да й даваха колкото щат,

невъзможно бе да я склонят

да остане задълго със Гений,

щом Притворство не е редом с нея.

19745 Към събраните, без да се бави,

Гений най-учтив поздрав отправи

и им каза какви точно цели

при войската го бяха довели.

Със детайли не ще ви дотягам^[28]

19750 и не смятам пред вас да излагам

каква радост обзе им сърцата,

щом им Гений яви новината.

Искам вашия слух да щадя

и излишното вам да спестя,

19755 да не ви отегчавам подобно

на трибун, който казва подробно

свойте мисли, макар и без нужда,

и така всички хора прокужда.

Амур расо на Гений надяна

19760 и със дари пред него застана —

с пръстен, с жезъл и с митра, която

засия, сякаш беше от злато.

Всички чакаха там с нетърпение

да изслушат това съобщение,

19765 а Венера, с очи оживени,

свещ запалена даде на Гений

и му рече да почва четмото.

И тогава, държейки писмото,

във цял ръст там се Гений изправи

19770 и без нито за миг да се бави,

към небето повдигна очи,

на висок постамент се качи,

за да стига гласът му войската,

и щом зърна, че в кръг на земята

19775 вече всички барони седят,

той направи им знак да мълчат,

свойта харта грижливо разгъна

и в мълчание всичко потъна.

С глас висок почна той да чете

19780 и при първите думички те

едни с други се сбутваха вече.