Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (5)

„И така тя изпрати при мен

3350 Добър Прием. Възпитан, почтен,

поздрави ме той много учтиво

и постъпи така отзивчиво,

както никой друг път досега.

Свойски хвана ме той за ръка

3355 и след малко, за моя отрада,

бях оттатък онази ограда.

Там Опасност на стража стоеше,

но нали разрешено ми беше

да отида където желая.

3360 С Добър Прием от пъкъла в рая

сякаш минах: той всичко направи,

за да ми задоволство достави.

Щом зад нас се оказа плетът,

аз в сравнение с първия път

3365 забелязах, че розата беше

наедряла и силно дъхтеше,

ала най се зарадвах, че тя

беше още със свити листа,

че не бе ги напълно развила

3370 и не бе си сърцето разкрила.

Под листенцата то бе стаено,

сякаш беше на тях поверено

да го пазят, възникне ли нужда,

да не го похити ръка чужда.

3375 Така гъсти й бяха листата,

че закриваха плътно средата

на ранилата роза червена.

Дано бъде от Бог пощадена!

Като пъпка, цветът ми се стори

3380 тъй красив, но пък щом се разтвори,

трижди той по-пленителен стана

и Амур триж по-здраво ме хвана

в свойте толкоз примамливи мрежи

и със своите тайни кроежи

3385 ми подготвяше нови наслади.

У Добър Прием пак се обади

онова добро чувство, с което

той ми беше спечелил сърцето,

и онази готовност, с която

3390 би ми той уталожил тъгата.

Много бях убеден в благостта му,

и поисках едно нещо само:

«Щом си склонен да ме утешиш,

аз те моля да ми разрешиш

3395 да целуна прекрасния цвят

и да вдъхна блажен аромат.

Ако виждаш ти в мен мил другар,

не отказвай ми този скъп дар

и, за Бога, кажи ми най-после

3400 кога розата аз ще докосна.

Бих постъпил към теб много долно,

ако сторя това самоволно.»

«Друже — каза той — Бог да те пази!

Знам, че Девственост ще ме намрази,

3405 ако дръзко държа се със нея.

Ще призная пред теб, че не смея

срещу волята й да застана

при една толкоз строга забрана.

Всеки влюбен целувка желае,

3410 но за Девственост явно това е

тежък грях. Ще ли бъдеш доволен

да получиш дар трудно измолен?

Със целувката ти получаваш

най-доброто, което ти дава

3415 любовта; после, както изглежда,

всичко друго само се нарежда.»

Този отговор вдъхна ми страх,

но от чутото аз подразбрах,

че Добър прием би се ядосал,

3420 ако аз го отрупам с въпроси

и с досадни припрени молби.

Всеки знае добре може би,

че дърво с един удар не пада,

че във виното има наслада,

3425 ала то с много труд се добива

и затуй така силно опива.“

Тъкмо моят приятел мил млъкна,

и Венера пред мене изпъкна.

Тя, която Амур бе родила

3430 и с любов всички нас е дарила,

връх над Девственост иска да вземе

и със нея е в спор открай време.

Във ръка тя държеше отдясно

главня тлееща, твърде опасна

3435 за жените… Със фигура стройна,

пременена, с осанка достойна,

като приказна фея тя беше.

От пръв поглед дори си личеше,

че до мене същинска богиня

3440 приближи се, а не монахиня.

Как да я пресъздам на картина

със това облекло толкоз фино,

с тези плитки, с тоз златен гайтан,

с тази фина тока, с тоз колан!

3445 За това ще ми трябва и време,

пък и много место ще заеме.

И макар че бе толкоз красива,

тя изобщо не бе горделива.

В тоз момент пред Добър Прием вече

3450 тя застанала бе и му рече

с тон загрижен: „Защо този момък

сам стои като жалък отломък?

Защо въртели ти му създаваш

и целувка не му разрешаваш?

3455 Той обича с любов съкровена,

а тук всичко му е забранено…

Виж го само какъв е наглед:

здрав и прав, с вид приятен, напет,

а на ръст грациозен и строен.

3460 Той за висша любов е достоен,

а освен туй не е никак стар

и съвсем му подхожда тоз дар.

Според мен би било непочтено,

щом една дама с него студено

3465 се държи или пък се нервира,

затова че безспир я задиря.

И защо ти не му разрешиш

този цвят да целуне? Я виж

колко мил е! Устата му сочна

3470 е създадена сякаш нарочно

радост и еликсир да дарява

с дъха сладостен, който издава.

Устните му — корали червени,

като бисерен низ подредени

3475 са зъбите — по-бели от сняг.

Разреши му, повтарям ти пак,

една кратка омайна целувка,

щом като люби той без преструвка.“

Доближи тя до него главнята

3480 и, усетил за миг топлината,

Добър Прием тоз път позволи ми

да целуна листцата любими.

Време нямах и дъх да поема —

толкоз исках целувка да взема

3485 от цветеца на храста бодлив.

Не ме питайте бях ли щастлив

и дали радостта бях познал.

Мирис фин в мене беше се влял,

той за миг ми разсея тъгата

3490 и смекчи тази болка в душата,

от която се чувствах сломен,

и бях вече неземно блажен.

Който дъхава роза целува,

той сам своите болки лекува.

3495 И да падна пак в плен на скръбта,

ще се върне във мен радостта,

щом целувката спомня си аз.

В самота неведнъж оттогаз

съм прекарвал мъчителни нощи,

3500 много страдах и страдам все още…

И през най-безметежните дни

по морето ще има вълни.

Нито ден любовта не остава

във покой — тя ту радост ти дава,

3505 ту гори те със своя жив плам.

Нека кажа сега как от Срам

преди туй си изпатих жестоко,

как издигна преграда висока

той пред мен, как успя подир време

3510 бог Амур да я ловко превземе

и как бързо във прах той събори я.

Със охота аз свойта история

пак подхващам — на моята дама

ще достави тя радост голяма,

3515 пък дано аз един Божи ден

в любовта се почувствам блажен…

Зъл Език, който лесно узнава

туй, което в сърцата ни става,

и злослови наляво, надясно,

3520 напоследък видял, че прекрасно

Добър Прием към мен се държи,

и сега вредом сипе лъжи.

Стара вещица майка му беше —

и на нея дъхът й вонеше,

3525 и той е като нея хаплив,

раздразнителен и заядлив.

И от онзи момент Зъл Език,

не остана спокоен ни миг,

с клевети и със хули най-дръзки

3530 ме винеше за моите връзки

с Добър Прием. Той често твърдял,

че дори би главата си дал,

ако всичко това не е вярно.

Зъл език се държеше коварно

3535 с Добър Прием, а също и с мен

и дотолкова бе настървен,

че със своя хаплив, дрезгав глас

той и Ревност нави срещу нас.

А пък тя, щом от него научи

3540 какво с мен би могло да се случи,

дотърча като вещица стара

и с лудешки яд взе да се кара

с Добър Прием: „Негоднико, как

си се свързал с такъв дебелак?

3545 Та това е направо скандал!

Според мен си съвсем полудял,

щом се вслушваш така лековерно

във похвалите му лицемерни

На такъв ренегат как надежда

3550 да възлагам аз? Както изглежда,

скоро в кулата ще те затворя.

И ще бъде мой дълг да го сторя!

Срам сега е от тебе далече

и изобщо не се мъчи вече

3555 да ти стяга юздите по-здраво.

И аз смея да кажа направо,

че петни той и Девственост днес,

че засяга и моята чест

и че този безсрамен слуга

3560 всички нас за срам прави сега.“

Добър Прием и зъб не обели…

Та в подобен момент той къде ли

би се скрил от такива обиди?

Къде можеше той да отиде?

3565 Аз измъкнах се доста смутен,

щом съгледах, че Ревност към мен

приближава… Тя бе тъй устата,

че не виждах как можем кавгата

да избегнем. След малко при тях

3570 дойде Срам, цял треперещ от страх

че ще го обявят за виновен.

Като стреснат послушник църковен,

свит смирено във своето рухо,

той погледна към Ревност и глухо

3575 проговори: „Госпожо, недей

нивга вярва на този злодей

Зъл Език! Той при първа възможност

лъже всеки… И лъже безбожно.

Добър Прием ни пръв, ни последен

3580 бе от този измамник подведен.

Та нали Зъл Език не престава

съчинява интриги безчет

срещу младите. Няма да крием,

че каквото рече Добър Прием,

3585 това Зъл Език най-често прави.

Той не го обузда с юзди здрави,

ами му позволи въобще

тук да води когото си ще.

За Добър Прием бих се заклел,

3590 че не гони с това лоша цел.

Той от своята майка Вежливост

е получил урок по учтивост —

с добър тон да посреща добрите

и с ненавист да гледа на злите.

3595 Но една малка слабост той има —

щом се с хора сбере, го обзима

непонятен възторг. Той по нрав

е приветлив, но аз не бях прав,

че съвети добри не му давах

3600 и надлежно не го надзиравах.

За това, че бях твърде ленив,

че не бях всеки път предвидлив,

съм виновен. Но днес обещавам,

че през идните дни ще внимавам

3605 с Добър Прием, ще бъда по-строг,

пък дано ме подкрепя и Бог.“

Ревност, стресната, каза: „Виж, Срам,

че Разврат също идва насам,

а пък той ни заплашва честта.

3610 Разтрепервам се при мисълта,

че днес вече навсякъде Сласт

разпростряла е своята власт,

а пък Девственост си не намира

място ни в града, ни в манастира.

3615 Ще издигна тук зид, та насетне

тези рози, таз ценност несметна,

да не са на такъв произвол.

Аз не вярвам на твоя контрол

и затуй се налага да кажа,

3620 че дори при най-сигурна стража

стават кражби тук… Туй е тревожно.

Според мен е напълно възможно

да се справим с крадците веднага.

Аз не смятам и ден да отлагам

3625 тоз строеж… Тъй не ще има път

за онези, които решат,

без да питат, да дойдат насам.

Аз умора и леност не знам,

укрепление тука ще вдигна,

3630 та крадец да не може да стигне

никой път до цъфтящия храст.

Една кула бих искала аз

да иззидат наблизо и там

ще затворя Добър Прием сам —

3635 да не се скита, както сега,

а да бъде наглеждан така,

че да няма той как да се сеща

за онези, които е срещал

и които изпърво го хвалят,

3640 а след туй го срамят и провалят.

Та веднъж ли е той съжалявал,

че със тях се е виждал тъдява!“

Тъкмо в тоя напрегнат миг Страх

разтреперан пристигна при тях.

3645 Той дочул бе как Ревност говори

и не дръзна уста да отвори —

тя бездруго кипеше от яд

и Страх бързо отстъпи назад,

дето Срам бе заел място вече.

3650 Ревност вгледа се в тях отдалече,

и видя ясно как от уплаха

Страх и Срам се безспирно тресяха.

В Страх напираха гневни слова

и той, свеждайки ниско глава,

3655 рече: „Драги, боли ме душата,

че отнесохме ние кавгата.

Безпричинно сега ни винят.

Досега нали не един път

пролетта с радост срещахме тука.

3660 А днес Ревност от злоба се пука,

тя ни мрази, а ние търпим…

Аз предлагам сега да вървим

при Опасност — и тя има грях,

че тук влизаше всеки без страх,

3665 тъй като не бе зид изградила,

а Добър Прием бе насърчила

да дружи с който сам прецени.

Ала щом той не се промени,

ще му стане в градината тясно.

3670 Отсега нека туй му е ясно!

Как така с Ревност той ще воюва?

Та нали, щом се тя разбушува,

би могла да го строго накаже

и дори като глист да го смаже.“

3675 Страх и Срам се решиха да идат

със Опасност тозчас да се видят.

Като някоя проста слугиня

тя бе свита под гъста глогина,

а главата си бе прислонила

3680 върху купчина слама прогнила

и навярно бе вече заспала.

Но в миг тя разтрепери се цяла,

щом чу Срам да й вика: „Я виж

по кое време все още спиш!

3685 Луд е който на тебе разчита

и очаква надеждна защита

за тез рози. Ти тъй си разплута,

а е нужно сурово и люто

да наказваш. У теб е вината,

3690 че Добър Прием тук сред цветята

безнаказан стои до тоз час…

Зарад него се караха с нас.

Лягаш, дето сънят те заварва,

а вината на нас се стоварва.

3695 Колко хубаво тука се гушиш!

Я стани и иди да запушиш

всички дупки в плета и тогава

няма никой крадец да минава.

Не подхожда ти тъй да си мека,

3700 Бъди по-непреклонна, пък нека

Добър Прием си бъде учтив

и почтителен, и услужлив.

Щом е нужно, бъди и свирепа,

че добряк да си днес е нелепо —

3705 нито свестен човек от добряка

ще направиш, ни лебед от сврака.

Ако ти си на всички полезна,

в теб ще виждат глупачка любезна

и ще хвърляш труда си нахалост.

3710 Проявяваш невиждана вялост,

често пъти дори мекушава

се показваш и всеки тогава

би те сметнал за доста страхлива.

Не бъди чак така доверчива!“

3715 Подир Срам взе и Страх на свой ред

да говори: „До стария плет

ти, Опасност, ще трябва да бдиш,

а не тука по цял ден да спиш.

Ако ти все така се държиш,

3720 неминуемо ще разгневиш

Ревност. Тази клюкарка жестока

най-брутално и теб ще нахока.

Ето днес и на Срам тя се скара,

и със злъчни заплахи накара

3725 Добър Прием оттук да избяга;

при това се закле, че веднага

ще го прати в тъмничен затвор.

Аз се питам как ти своя взор

си успяла така да смекчиш?

3730 Ако ти по тоз път продължиш,

това няма да бъде похвално.

Запомни, че ще свършиш печално,

ако Ревност и тебе нарочи.“

Тук Опасност едва не подскочи:

3735 тя главата си силно разтърси,

с поглед стрелна ги, вежди навъси

и реши, разярена и злобна,

да покаже на що е способна:

„Щом респект не внушавам ви аз,

3740 ще изпитате моя див бяс.

Ако аз своя дълг не успея

да изпълня, защо да живея?

Ако някой проникне в тоз кът,

нека мен ме на жар опекат

3745 и дано се сърцето ми спука,

ако нявга крадец влезе тука,

а щом сметнат, че внасям разкол,

нека бъда набита на кол.

От това, дето чух, заключавам,

3750 че за кръгла глупачка минавам,

но честта си не ще аз погазя

и туй прелестно място ще пазя

тъй, че щом някой тук се навре,

ще пострада… Далеч по-добре

3755 би се чувствал един крадец в Павия!

Не би дръзнал дори и Лукавият,

докато съм на този свят жива,

да твърди, че била съм страхлива.“

И Опасност в тоз миг се изправи,

3760 взе тояга в ръцете си здрави

и сама из градината китна

като призрак започна да скита,

бързо всички отвори запуши,

но не спря да тършува, да души.

3765 В нея имаше рязка промяна:

от такъв яд бе тя обладана,

че едва ли друг път е била

чак така разярена и зла.

А на мене тъй мъчно ми стана,

3770 че при тази изрична забрана,

нямах достъп до свежите рози.

А освен това взе да ме гложди,

че Добър Прием беше сърдит.

Разтреперан, със ужас нескрит

3775 осъзнах, че голяма угроза

ме отделя от нежната роза.

Във душата си още усещах

как онази целувка гореща

влива в мен чудодеен балсам.

3780 От тоз шеметен спомен едвам

не припаднах. Неземно богато

беше мойто сърце! Но когато

си припомнех, че има забрана

да докосвам таз роза уханна,

3785 предпочитах да съм бил умрял.

Как болеех, че бях я видял,

помирисал, целунал, а вече

щях от нея да съм тъй далече!

С колко мъка се питах дали

3790 ще ме все пак Амур съжали.

Веднъж вкусил от тоз аромат,

аз усещах в душата си жад,

от която изгарях и страдах.

В отчаяние пълно изпадах,

3795 чувствах как ми сълзите текат,

как ме тръпки студени тресат,

предусещах как в дългите нощи

щях да плача аз още и още,

щях да пъшкам под страшния гнет.

3800 Дано Зъл Език бъде проклет,

затова че със свойте злини

помрачи ми младежките дни.

Ще направя едно отклонение,

за да кажа как, в плен на съмнение,

3805 Ревност своята чест защити.

Тя почука на много врати

изкопчии събра и зидари,

неколцина от тях натовари

да направят край розите ров

3810 и когато той беше готов,

Ревност щедро ги възнагради.

На зидарите тя нареди

между свежите рози и рова

върху сигурна скална основа

3815 с дялан камък високи стени

да издигнат — от всички страни

по сто разтега тя ги направи.

За да бъдат те двойно по-здрави,

отвън бяха добре укрепени,

3820 а пък в горните части — стеснени.

Върху тях малки кули стърчаха

(и те също от здрав камък бяха).

Кули тя построи и в ъглите,

и тъй яки им бяха стените,

3825 че не може ги никой събори.

Само четири външни отвори

бе оставила — всички поред

бяха с тежки врати. Най-отпред

бе вратата, която не дава

3830 по-нататък чужд крак да минава.

И във другите три стени тя

по една много здрава врата

бе вградила, така че със всяка

спряла би стенобойна атака.

3835 Тез врати бяха с яки решетки

и объркваха долните сметки

на крадците, дошли чак дотука,

без в зида да открият пролука.

На тоз замък чутовен в средата

3840 най-добрите зидари в страната

построиха внушителна кула.

Тя навсякъде бе се прочула

с красотата си — хем бе висока,

хем в основата беше широка.

3845 Всеки блок в тази сграда огромна

бе докаран от каменоломна;

освен всичко това, хоросанът

бе чудесен и кулата стана

много здрава — дебелият зид

3850 по-як беше дори от гранит.

Вътре всичко бе с вкус подредено,

а отвънка тя бе оградена

със защитна стена. До стената

градинар подредил бе лехата,

3855 дето чудните рози цъфтяха.

В амбразурите сложени бяха

катапулти, стрели, арбалети,

от които и зиме, и лете

би се всеки човек побоял.

3860 Как ли някой крадец би посмял,

да се вмъкне при свежите рози,

щом го дебне такава угроза?

И на кон да реши да напада,

неизбежно пред друга преграда

3865 ще се спре, тъй че никакъв враг

не би стигнал до кулата чак:

ако дръзне през рова да мине,

неизбежно след туй ще загине.

Недвусмислено бе наредено

3870 да е всичко с войска оградено:

там Опасност на стража стоеше

и във свойта ръка ключ държеше

за едната врата. Тя повика

трийсетина юначни войника,

3875 а освен тях и Срам бе изпратен

да застане на пост пред вратата

откъм юг. Войска доста на брой

по свой почин събрал бе и той

и тя заповед чакаше там.

3880 И Страх също, подобно на Срам,

бе на пост, от войска придружен.

Макар зимният вятър студен

да бушуваше, без да престава,

Страх не спираше да наблюдава.

3885 Беше турил ключалка, с която

да затваря надеждно вратата,

(и без туй я отваряше рядко,

при това всеки път бе за кратко.

Бе достатъчно само да чуе,

3890 че внезапно се вятър надуе,

че щурче скочи в сухата шума,

и той губеше ума и дума.

Зъл Език (дано Бог прокълне го!)

бе на задния вход. Редом с него,

3895 за подкрепа, наемници смели

от Нормандия бяха довели.

Той и другите порти следеше,

а пък нощем, понеже не спеше,

обикаляше всичко поред,

3900 след туй вземаше своя тромпет

и ведно с корнуелски гайдари

изпълняваше песни прастари

и до късно в нощта над стената,

им отекваше бодро свирнята.

3905 Във една от тез песни се пее,

че на белия свят не живее

ни една жена вярна и честна,

че било открай време известно,

че жената, щом чуе за страст

3910 и наслади, изпада в захлас,

че с мъжа си тя ту е свадлива,

ту е глупава, ту е бъбрива,

че по цял ден безспир се гримира

и че трудно в тоз свят се намира

3915 жена свястна… И всичко това

бе изпято с хапливи слова.

Там и Ревност, обзета от яд,

на пост бдеше (дано тя бял свят

да не види!), а пък за надзора

3920 взела бе само най-верни хора.

Най-отгоре във кулата беше

Добър Прием. Как, клетият, щеше

да излезе от този зандан,

щом бе вечно под ключ там държан?

3925 Поверен бе на вещица стара

(дано Бог само зло й докара!) —

нито час тя не го сам остави,

да не би лудост той да направи.

Никой нея със взор или с жест

3930 не успя да излъже до днес —

всички хитрости бе отгадала.

Като млада и тя опознала

и доброто, и злото, с което

бог Амур надарил й сърцето.

3935 Добър Прием бе в кулата сам,

но, обхванат от ужас, оттам

да помръдне не смееше даже,

да не би нещо лошо да каже

тя за него. Щом го настани

3940 между четири хладни стени,

Ревност дъх си пое облекчено.

Нали кулата бе построена,

за да може да действа тя властно.

Кой крадец при такава опасност

3945 ще посегне на свежите рози,

щом са вечно затворени в този

зорко пазен отвсякъде замък,

изграден от най-здравия камък?

Спи ли нощем или пък будува,

3950 от крадците не се тя страхува.

Аз все тъй пред стените стоях,

във мъчителни болки горях

и изглеждах дотолкоз унил,

че над мен всеки би се смилил.

3955 Сякаш втори път плащах сега

на Амур за онези блага,

за които дължимото аз

вече дадох. Затуй в този час

и тъгата ми ставаше двойна,

3960 и душата — все по-неспокойна.

Какво още да кажа? Ах, как

заприличах на онзи селяк,

който житото хвърля в браздата

и с надежда и радост в душата

3965 гледа как то расте, избуява,

ала зърното все не узрява.

Страшен облак излиза в небето,

дъжд и вятър ломят стъбълцето,

преди още зрял плод да даде.

3970 И селякът се пита къде

да намери прехрана, с която

да изкара до идното лято.

За едно в тоз момент съжалявах —

че без капка надежда оставах

3975 На Амур бях последвал съвета,

ала вместо отрада — несрета

аз дочаках. Това споделих

с Добър Прием, в когото открих

преди време другар отзивчив.

3980 Но не беше Амур отстъпчив —

той ми взе, и то, ей тъй, завчас,

туй, с което щастлив бих бил аз.

Съдба също не бе милостива

спрямо мен… Тя изпърво ни влива

3985 жлъч в сърцата, след туй ни ласкае.

Прекалено променлива тя е:

ту се смее, ту с плач ни покъртва

и така колелото завъртва,

че които били са отгоре,

3990 слизат долу и чезнат от горест,

за да бъде пък друг възвисен.

Аз бях вече отритнат, свален…

И стената, и рова видях,

но не можех да мина през тях.

3995 Но какво ли могъл бих да сторя?

Добър Прием лежеше в затвора,

мойта роза цъфтеше далече

и аз вяра изгубил бях вече,

че с отрада ще бъда дарен.

4000 Ако бе благосклонен към мен,

бог Амур би направил така,

че да бъде свободен сега

Добър Прием — а щом той не страда,

ще е туй и за мене отрада.

4005 Добър Прием, приятелю драг,

знам, че днес си в затвор, и все пак

ти на Ревност недей се поддава,

нека тя да не се заблуждава,

че без никакви спънки ще може

4010 на духа ти окови да сложи,

както стори със твоето тяло,

над което тя властва изцяло.

Бъди духом по-твърд и от камък,

за да можеш в проклетия замък

4015 да изтраеш докрай — там, където

има страст, няма власт над сърцето.

Любовта щом от него извира,

то пред никакви пречки не спира:

ни пред бой, ни пред гняв и омраза.

4020 Ако Ревност се злобна показва,

ако тя те безспирно гнети,

озлоби се тогава и ти

срещу нея, пък нека се въси!

Покажи й без думи яда си,

4025 ако друго не можеш да сториш.

Ако ти продължиш да се бориш,

туй ще бъде от полза за нас.

Но все още страхувам се аз,

че не си ти на всичко решен.

4030 Да не би да се сърдиш на мен,

затова че в затвора лежиш?

Добър Прием, нима ще виниш

своя най-мил другар за бедата?

Аз не съм си отварял устата

4035 и не съм казвал дума пред друг.

Та повярвай, за Бога, че тук

участта ми по-тежка сега е

и от твоята. Никой не знае

колко мойта душа сега страда

4040 и в каква безнадеждност изпада.

Беда гибелна ме сполетя,

драги мой, и не знам дали тя

не ме води към гроба, ей Богу!

От онези, които най-много

4045 клеветят и завиждат, от тях

аз изпитвам панически страх.

Ако те поголовно вредят,

в близко време и теб ще рекат

да подмамят с лъжа и навярно

4050 ще успеят, щом действат коварно.

Аз не знам как ти виждаш нещата,

но на мен ми се свива душата

да не би ти да ме изоставиш

и напълно за мен да забравиш.

4055 Добър Прием, аз вече се питам

на какво бих могъл да разчитам

един ден, щом случайност нелепа

ме лиши и от твойта подкрепа.