Серия
Питър Маккензи (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Atlantic Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Барт Дейвис

Заглавие: Бягство в Атлантика

Преводач: Пенка Дамянова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК Калпазанов

Град на издателя: Габрово

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфия“ АД, Пловдив

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Стефка Димитрова

Коректор: Милка Недялкова

ISBN: 954-17-0090-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3678


Глава осемнадесета

„Джаксънвил“

— Поемете ръководството, господин Флин — нареди Маккензи.

— Да, сър. Време е бандата да действа.

Капитанът трябваше да се съгласи, че Джеймс Грейди Флин приличаше на пират от осемнадесети век, който смело управлява своя кораб. Въпреки че „Северна звезда“ беше избягала, все още заповедта беше да бъде унищожена.

Маккензи искаше да усъвършенства уменията на бъдещите командири и нивото им на концентрация. По тази причина изпрати Бел и Картър на борда на „Аугуста“ под ръководството на Скоти. Противопостави ги на Флин и Джесика от „Джаксънвил“, докато продължаваха издирването.

— Мисля, че го засякох — каза Флин.

Като че да му отговори, гласът на офицера от локатора рапортува:

— Контролна кабина, торпедо във водата. Посока 180. Насочва се на юг.

— Това е добре — отговори Флин. — Ние се насочваме на запад. Определи ли координатите на „Аугуста“?

— Да, сър. Същото направление… Разстояние 3000 метра.

— Готова съм да действам — съобщи Джесика Моран от кабината за контрол на стрелбата. Стана ясно, че се възхищава от начина, по който Флин управлява кораба.

— Благодаря. Рулеви, обърни кормилото на 180. Напред една трета! — заповяда Флин.

— 180, напред една трета, разбрано.

Флин придвижваше кораба бързо. Всеки командир, подобно на артиста или атлета, си има собствен стил. Бел движеше кораба си грациозно и той му приличаше на спокоен делфин. Корабът на Флин беше като шпага — стрелкаше се ту насам, ту натам. Сякаш се целеше в сърцето на врага.

— Разстоянието е 1000 метра.

— Зареди дула едно и три. — Флин се обърна към Маккензи. — Разрешете стрелба, сър.

— Може да стреляте, капитане.

Флин имаше право да убие Бел, но това не беше достатъчно. Той използва маневрата, наречена „яздене във вражеския параван“. Обхватът на подводницата е конусообразен. „Параванът“ беше на разстояние 30 до 60 градуса от основата на кърмата, където локаторът не би могъл да засече присъствието на враг. Но трябва да си много близо. Това прави маневрата опасна. Хиляда и по-малко метра са много малка дистанция, за да спреш навреме. Затова имаше постоянна опасност от сблъсък. Флин работеше без никакъв страх.

— Разстояние 800 метра — рапортува операторът.

— Не те ли безпокои, че си прекалено близо? — попита Маккензи.

Насмешливият поглед на Флин беше достатъчен отговор.

— В готовност съм — рапортува Джесика.

— Много добре — отговори Флин. — Подготви дула едно и три.

— Корабът е готов. Позицията е готова. Торпедата са готови.

— Готови… Огън!

— Дуло едно стреля.

— Готови… Огън!

— Дуло три стреля.

Маккензи си представи Бел в неговата контролна кабина как търси Флин на юг, за да го открие в своя параван. Дори и без да преглежда лентите, той знаеше, че изстрелите на Флин ако не убият, поне ще осакатят „Аугуста“.

— Добре направено, господин Флин.

— Благодаря, сър. Добра работа, Джес — добави топло той.

— Госпожице Моран, посмете контролната кабина.

— Поемам, сър — отговори отсечено тя.

Маккензи съобщи по радиостанцията на „Аугуста“, че Реджи Картър трябва да поеме командването и дуелът да започне отново.

— Дълбочина 4000 метра. Пяната пет степени по-ниско — заповяда Джесика и хвърли към Маккензи бърз поглед, изпълнен с гордост и благодарност, преди да започне работа с Флин върху планиране на стратегията.

Страстният ентусиазъм на Джесика беше очевиден. Екипажът й се подчиняваше с готовност. Маккензи забеляза, че също се радва. Допускаше, че ако неговите бъдещи командири се нуждаеха от баща, той би бил най-подходящият. Те бяха деца, които трябваше да направи възрастни. Това беше нов живот за него. Тази мисъл сякаш отвори пред него врата към нещо, което винаги беше отхвърлял: предизвикателството към професионалните цели, които си беше поставил преди години.

— Сър? — Джесика беше изпълнена с гордост. — Направих както казахте. Мисля, че може да открием „Аугуста“.

Той почувства, че в него покълва семето на надеждата. Крехко и неуверено, но все пак беше там.

— Да поговорим за това — каза Маккензи.

 

 

„Аугуста“

Бел беше изтощен. Не беше допускал, че Флин ще проникне зад „паравана“ му. Щеше да реагира по-добре, ако можеше да се концентрира. Главоболието му се беше усилило. Понякога водата така сладко го мамеше… „Само потъни…“ Той трябваше да се съвземе. Би ли могъл да продължи да командва, ако това не престанеше?

— Мисля, че знам какво търсиш, Рег — каза той. Опитваше се да избистри мислите си.

Картър трябваше да възстанови наранената им гордост. Проучваше плоскодънната скала върху картата. Най-добрият начин да откриеш врага е да се движиш тихо, за да намериш място за своя кораб. Да изключиш всичко и да чакаш. Да го принудиш да се натъкне на сигналите ти.

— Изглежда добре, Марк. Поеми курса много тихо.

Картър придъни „Аугуста“ върху рифа.

— Изключи всички машини, освен кислородния генератор. Ще седим и ще чакаме. Контрамерки, пригответе два от онези нови радиоконтролируеми шумообразуватели. Намалете налягането. Искам ги върху тази подводна скала, когато я напускаме.

— Контрамерки, разбрано.

Двубоят между него и Джесика Моран се превръщаше в битка на търпението. Когато Джесика си покажеше главата, Картър щеше да я засече, както го беше учил Маккензи. След това щеше да изстреля шумозаглушители, за да прикрие своето присъствие на рифа.

— Насам се насочва торпедо, капитане. Точно срещу скалите.

— Пълен напред. Рулеви, кормилото рязко надясно. Максимално завъртане. Капитане, разрешете стрелба.

— Може да стреляте, господин Картър — отговори Скоти. Маккензи беше един от най-старите му и близки приятели. Бяха се съревновавали чрез различните си кариери. Никой не постигаше пълна победа, въпреки че и двамата го можеха. Този екип бъдещи командири беше дяволски добър, мислеше си той.

Картър използва високоскоростна ос на завъртане, за да заблуди локатора на Джесика и да го принуди да засече лъжлив шум. Звукът на въртящо се витло, наречен „ашик“, показа точно къде беше целта. Джесика се заблуди. Изстрелът на Картър „уцели“ „Джаксънвил“, докато този на Джесика само образува мехури.

— Добре направено, Рег — поздрави го Бел.

— Съобщение от „Джаксънвил“, сър.

Скоти го взе и го прочете. „Имаме проблем с реактора след последния курс. Трябва да се върнем на остров Андрос за ремонт. Двамата трябва също да се върнете, веднага! Господин Бел да поеме ръководството.“