Михаил Анчаров
Сода-слънце (9)

Без таблетки

Изгониха го най-вече защото всички се бяха изморили от него.

Започна се с това, че го попитах:

— А защо, собствено, се заинтересувахте от Митуса и Леонардо?

Беше непредпазливо.

— От Митуса се заинтересувах, защото не знам чужди езици — каза той.

— Какво общо имат тук чуждите езици?

— Началото на нашето хилядолетие е ознаменувано с необикновени поеми — каза той. — В Германия — „Песен за Нибелунгите“, В Испания — „Романсеро за Сид Компеадор“, в Англия — „Балада за Робин Худ“, във Франция — „Песен за Роланд“, в Русия — „Сказание за Игоревия полк“. Славянски ми беше най-лесно да науча.

— И какво?

— Имам впечатлението, че всички сили на творчеството в началото на хилядолетието са отишли в поезията. И то безименната.

— Да допуснем. И какво от това?

— Ами това, че епохата на Възраждането, средата на хилядолетието, е трябвало да бъде силна в творчеството с рационален оттенък. Така е и било. Литературата философствувала, драмата станала публицистична, изобразителните изкуства се сливали с науката.

— Това е известно. И какво по-нататък?

— Ами това, че ако се вземе човечеството като общество, а не като сбор от хора като организъм, то първите два етапа доста приличат на първите два етапа от теорията на отражението, тоест на живото възприятие и абстрактното мислене, и следващият край на хилядолетието трябва да бъде ознаменуван с практика в областта на творчеството. А какво значи то?

— Именно, какво значи то? — казах аз. — Само увъртате. Творчеството си е и практика. Каква друга „практика в областта на творчеството“ може да има? И в началото на хилядолетието са творили, и в средата, и сега творят.

— А какво творят сега? — попита той. — Къде са уникалните произведения на културата, къде са великите творения, къде е синтезът? Всичко е анализ, изследвания, открития, теории, дълбаене на частици, разпръскване, разпадане, търсене на истината. Разглобяват вселената като часовниче, после я сглобяват отново — остават излишни детайли. Нима това е творчество?

— Истината винаги са я търсили — и нравствената, и научната.

— Факт. Но защо? Защо има толкова много изследвания и открития и толкова малко изобретения?

— А, малко! Пълно е с тях. Постоянно чуваш…

— Именно — чуваш! А те трябва да бъдат толкова, че за тях да не се чува. Нали не чувате, че са произвели още един чифт обувки или автомобили. За тях не се съобщава. Тях ги правят. Не, нашето време не обича изобретенията. Обича изследванията. На кого му е най-трудно? На изобретателя. А на изследователя? Всички институти са научноизследователски. Нима не е така? А защо? Изследването — това е изследване на онова, което е изобретила природата. А изобретението е творение на човека, продукт на човечеството, синтез.

— Без изследвания не може да има изобретения.

— Правилно. А без изобретения изобщо нищо няма да има. Живот няма да има. Човекът се различава от маймуната не по изследването на тоягата, а по изобретяването на тоягата. А сега от изобретателя всъщност се страхуват. Защото той дезорганизира производството. А вече отдавна е време да се произвеждат не само предмети, а и изобретения. Тогава няма да има никаква дезорганизация. Ще се планират изобретения — и край.

— А къде ще се запасиш с тях? Изобретението не е обувки, не е автомобил — казах аз.

— Именно. А защо? Защото никой не знае какво е творчество, с какво се яде и как се повиква — каза той и добави някак си неохотно: — А Леонардо е знаел.

— А вие откъде знаете?

— От резултатите. Само списъкът на неговите изобретения заема десетки страници. Не можеш ги прочете. Ще се измориш — каза той уморено.

— Леонардо е гений — тържествуващо казах аз.

— Гений! — почти извика той. — А не ви ли се струва, че е имал друг начин на мислене, различен от нашия? Не ви ли се струва, че гений е този, който е налучкал другия начин на мислене? А останалите така… С логика си служат.

— Е, вие пък!

— Какво „вие пък“? Какво е логиката? Инструмент. А инструментите остаряват. Не ви ли плаши това, че евклидовата геометрия остаря?

— Служат си с нея.

— Правилно. За частни задачи. За плоскост. А всяка плоскост е част от кълбо. А при него сумата от ъглите на триъгълника никога не е равна на два пъти „d“. С чукчето също си служат, но има и по-нови оръдия.

— А с какво ще замените логиката?

— Щом нашият мозък може понякога да прави внезапни открития, значи, може да го прави постоянно. Щом Менделеев е видял таблицата си на сън, значи, именно в този момент му е било лесно да го направи, значи, мозъкът му е мислил правилно.

— Каква безсмислица! — Аз окончателно побеснях. — Преди да му се присъни таблицата, той с години се е мъчил, обмислял я е!

— Правилно. Мъчил се е. И какво хубаво има тук? Това значи, че през всичките тези години той неправилно е мислил, логически е прехвърлял вариантите, линейно е мислил. А после толкова линии са се натрупали, че накрая се слели в един сноп, това е всичко.

— Друг начин няма.

— Ами ако има?

— Къде, при вас ли?

— Ето, Шопен е казал: „Сядам на пианото и започвам да вземам акорди, докато напипам синята нота“. Какво означава това? Това означава, че целият му организъм е откликвал именно на това съзвучие и именно в този момент. Той тръгва след него и се получава шедьовър, изобретение.

— М-да… А как, предполагате, ще се планират изобретенията?

— Трябва да се планират не изобретения, а хора, способни да изобретяват. Та ние и сега не планираме продукцията, планираме произвеждането на продукцията. А продукцията вече е следствие, плод на производството.

— А как трябва да се планират изобретателите? Как да се разбере кой може да изобретява?

— Всички — каза той.

— И вие ли?

— И аз.

— Затова ли станахте клоун?

— Отчасти — скромно каза той. — Когато дръзнах да позвъня на професор Глаголев и му казах, че имам интересни данни за това, че Митуса е автор на „Сказание за Игоревия полк“, той тресна слушалката. Аз пак позвъних и попитах: „А ако съм намерил ръкопис с неговия подпис пак ли няма да повярвате?“ Той се засмя и каза: „Клоунада“. И пак тресна слушалката. Аз си помислих: „А защо не? Защо пък да не започна да се надсмивам над високомерието? Да живее клоунадата!“ Разбирате ли, истинска клоунада е не когато публиката се надсмива над клоуна, а когато клоунът се надсмива над публиката.

И ме погледна изкосо.

Почувствувах, че се изчервявам и казах:

— Какво, открихте ли такъв начин на мислене?… Универсален?

Това беше втора непредпазливост.

— Намерих — каза той. — Универсален.

Време беше да му дам да разбере.

— Отлично — казах аз. — Ще ни го продемонстрирате.

— Защо да го демонстрирам? — каза той. — Ще донеса утре таблетките и край.

— Какви таблетки?

— Глътвате ги и започвате да мислите творчески.

Не се смееше мерзавецът.

— Отлично — казах аз. — Ще опитаме вашите таблетки.

Той кимна и си отиде. А аз тогава си пийнах само водица. Без таблетки.