Михаил Анчаров
Сода-слънце (10)

Брашно и захар

Нататък започна циркът.

На другия ден той наистина донесе някакви саморъчно направени таблетки. Шест парчета.

— Повече нямам — каза той. — Трябват ми.

Смеейки се с цяло гърло, младоците, които бяха в течение на всичко, го заобиколиха и протегнаха лапите си. Шест човека разграбиха плячката.

— Ще се отровите! — викнаха им останалите.

— Няма да се отровите — каза той.

Изпиха таблетките. С вода от шишето.

— Е, момчета, да не ме изложите — каза той.

— Работният ден вече започна — казах аз с противен глас.

Процесията тръгна по коридора, хихикайки неприлично. Отпред вървяха шестимата отровени. Бях противен сам на себе си. Дали защото исках да взема таблетка, или защото ме досрамя да го направя.

През нощта спах лошо. Смуках своите таблетки за творчество. Валидол.

Сутринта на работа нищо не се случи. Той само не обръщаше внимание на насмешките, все ходеше от един при друг от шесторката и се интересуваше как вървят работите им и ги отвличаше от работата им, а всеки от тях се блъскаше над своя проблем. Но не му пречех. Злорадството ми отдавна бе минало. Просто ми беше жал за него. Пак си спомних какъв беше и какъв е станал и колко му е трудно да намери своето място в живота без сребърните си криле. Бедният Сода-слънце.

Сутринта пет проблема от шестте бяха решени. Блестящо. Проблема си не реши само един, най-способният и резултатен изследовател Паша Биденко. Институтът притихна. Петимата ходеха с изблещени очи, с трескави петна по бузите. Валя Медведева плачеше в ъгъла на кабинета ми.

— От щастие — каза ми тя. — И от мъка. Струва ми се, че го обичам…

Около него се образува изплашен вакуум.

Как да е изкарахме до края на работното време.

През нощта ми се присъни, че летя, пикирам над останките на минусинската култура, изтръгвам от гробокопачите глинени гърнета с таблетки за творчество и отлитам по посока на слънцето.

На другия ден се приготвих да отида при директора за доклад.

В коридора ме срещна Паша Биденко. Очите му се слепваха.

— Брашно — каза той със сънен глас.

— Какво?

— Брашно и захар — каза той. — Друго нищо нямо в тях. В таблетките. Абсолютно нищо. Цяла нощ правих анализи.