Метаданни
Данни
- Серия
- Сода-слънце (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сода-Солнце, 1965 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- analda (2018)
Издание:
Автор: Михаил Анчаров
Заглавие: Синята жилка на Афродита
Преводач: Маргарита Лечева; Освалд Лечев
Година на превод: 1973
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1973
Тип: сбоник романи
Националност: руска
Печатница: „Димитър Благоев“ Пловдив
Редактор: Недялка Христова
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Художник: Йордан Вълчев
Коректор: Бети Леви; Трифон Алексиев
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4480
История
- — Добавяне
Секретите
Това беше статия, в която на обикновен, ненаучен език се съобщаваше примерно следното.
Сред италианските майстори, взели участие в построяването на Московския кремъл, най-забележителен с бил Аристотел Фиоравенти. Затова се е създало мнението, че той е бил и най-важната фигура. Между другото се оказва, че основните съоръжения на Кремъл — кулите, стените — е проектирал един полузабравен човек.
В Европа има само две такива крепости — в Москва и в Милано. По онова време те са си приличали като близнаци. Защото островърхите шатри на московските кули са били надстроени значително по-късно. Фамилното име на този човек е написано от вътрешната страна на Спаската кула. „Пиетро Антонио Солари от Милано.“
Всичко това, общо взето, е известно. Просто може би никой не е изброявал поред обектите, построени от Пиетро Антонио и затова, не се е смятало, че той е главният проектант на Кремъл. Е, какво. Може да се приеме това съобщение и акцентите в справочниците да се разпределят по друг начин. По-нататък започваше интересното. Той доказваше, че Пиетро Антонио Солари произхожда от миланските Солари, чиито членове на семейството до един са били свързани с изкуството, инженерството и така нататък.
Ако се вземе предвид това, че всички майстори на Милано така или иначе са се срещали на строежа на двора на Лодовико Моро, чичо на немощния херцог Джан Галеацо Сфорца, ако се вземе предвид това, че всички Солари по известни причини са напуснали Милано около 1490 година, тоест в годината на пристигането на Пиетро Антонио в Москва, ако се вземе предвид това, че Христофор Солари е бил ученик на Леонардо да Винчи (сега това е официално признато), ако се вземе предвид това, че Леонардо да Винчи точно по това време е строил Миланския Кремъл, то става ясно защо руските пратеници са поканили за такава важна работа никому неизвестния юноша Пиетро Антонио Солари, а не са поръчали построяването на Кремъл на европейската знаменитост Фиоравенти, наречен Аристотел. А това, че официалната история е забравила за Пиетро Антонио е обяснимо: на кого му се иска да признае, че Кремъл на Москва, на третия Рим, е строил второстепенен инженер? Затова — да живее Аристотел Фиоравенти!
А е станало така, че в лицето на Солари е бил поканен самият Леонардо да Винчи, един от най-загадъчните хора в историята. Например известно ли ви е, че първата карта на Америка с първия надпис „Америка“, където Америка за пръв път е изобразена като отделен континент, заобиколен от океани, е била намерена сред книжата на Леонардо? „Е и какво от това?“ — ще кажете вие. Ами това, че тя е била направена преди Магелан, който пръв е видял, че Америка е отделен материк, а не обратната страна на Индия, както са мислили и Колумб, и Америко Веспучи.
Не забелязах как сам се увлякох от доводите на този клоун. Не, тук не миришеше на клоунство. Пък и какво е клоунът? Защо човек решава да се посвети на една работа, целта, на която е постоянно да предизвиква смях над себе си?
Струваше си да се помисли над това.
Строителят на Московския кремъл е ученик на Леонардо да Винчи. Това е добре, това е отлично, това променя много представи за Европа и за връзките на Русия с Италия. Но защо именно ученик? Малко ли майстори са живели в Милано по онова време, когато Леонардо е строил Кремъл? Пък и Леонардо не го е строил сам. Нужно е, макар каквото и да е пряко доказателство. Представете си — имаше го.
Ако минете покрай стената, която върви успоредно на Москва река, на самия й връх ще видите странни отверстия. Странни са, защото не са в зъбците, както обикновено, а между зъбците, под подножията им. Зъбците не са украшение: зад тях са стояли войни, а през отверстията са изливали вряла вода и смола. А тук отверстията се намират между зъбците, в тухлената преграда, зад която не може дори да се легне — толкова е ниска. Безсмислени отверстия в крепостна стена не може да има.
И ето, в рисунките на Леонардо той открил такава машина. В отверстията между зъбците са пъхнати прътове, отвън са свързани помежду си с обикновени греди, а откъм вътрешната страна се опират в система от лостове, стълби, защитниците натискали лостовете и външните греди, хоризонтално лежащи по продължение на цялата стена, отхвърляли назад стълбите.
Ето за какво са отверстията между зъбците. За да се приложат в Московския кремъл Леонардовите секрети.