Михаил Анчаров
Сода-слънце (14)

Човешки череп

Никога няма да забравя тези дни, щастливи и тайно стремителни.

Отначало никой не повярва на анализа на Паша Биденко и преди всичко самият той.

— Глупости — каза директорът.

Проверихме. Данните се потвърдиха. Сензация? Не, разбира се. В музея са могли да сбъркат костта. Проведохме съвещание съвместно с музея. Излязохме с решение да вземем парченце от истинска кост на моето чудовище от мястото, което беше вече леко реставрирано. Внимателно изпилихме тази част на костта, на нейно място направихме вставка от специален цимент. Отново направихме анализ… 5 хиляди години — това е възрастта на индрикатерия, който бях намерил през 1913 година.

Сензация? Този път — да.

Но работата е там, че още в двадесет и трета година бях изказал предположение за неотдавнашния — относително, разбира се — произход на намерените от мен кости. Работата е там, че колкото и неопитен да бях в онези години, дори и на мен ми се стори, че животните, чиито кости бях изкопал, са загинали от някаква странна смърт. Бяха омесени и разхвърляни костите на най-различни животни и всички те бяха в един пласт и, следователно, това не беше резултат на по-късни изменения в земната кора, ето къде е затруднението! Приличаше или на битка на различни животни, или на гробище, по-точно на място за смет. И цялата тази каша се намираше извънредно близко до повърхността, в пластовете, наброяващи не повече от няколко хиляди години, това вече аз, студентът от Минната академия, можех да разбера. Тогава изказах предположение за съществуването на тези животни, в това число и на индрикатерия, в недалечното минало. Присмяха ми се. Сега предположението се потвърди. След половин век. Това е всичко. Поне анализите казват — да. Решено е да се изпрати голяма комплексна експедиция и да се направят разкопки, така да се каже, на най-високо равнище. И аз самият тръгвам с тази експедиция. Индрикатерият е мой, костите са в мои ръце. Само че вече не ми се иска да отивам. Твърде много неща се налепиха по тази обикновена и честна идея. И виновен за това е пак той — клоунът Сода-слънце.

Срочно го извикаха в Москва. Няколко дни след пристигането си той се шля някъде, после дойде в института. Нито като победител, нито като подследствен — не можеш разбра. Поискаха му отчет, той написа ясен отчет, в който обясняваше защо е помолил да се направят анализи — защото сред костите, които открил недалече от моите стари разкопки, намерил човешки череп.