Чингиз Айтматов
Сбогом, Гюлсаръ! (6) (Повест)

VI

Наближаваше полунощ. Гюлсаръ вече не можеше да върви. Дотук, до дола, някак си изкрета, спирайки десетки пъти, но да мине през дола не можеше. Старият Танабай разбра, че няма право да иска повече от коня. Гюлсаръ стенеше мъчително, стенеше като човек. И когато се приготви да легне, Танабай не му попречи.

Легнал на студената земя, раванлията продължаваше да стене и да върти глава. Беше му студено, целият трепереше. Танабай свали кожуха си и покри гърба на коня.

— Много ли ти е лошо? Лошо ли ти е? Замръзна ли, Гюлсаръ? А ти никога не мръзнеше.

Танабай измърмори още нещо, но раванлията вече нищо не чуваше. Сърцето му оглушително отекваше в главата, спираше и се задавяше: тум-там, тум-там, тум-там, тум… Сякаш табун панически бягаше от настигащите го преследвачи.

Луната се показа зад планините и увисна в мъгла над света. Беззвучно падна и угасна звезда.

— Ти си полежи тука, аз ще ида да начупя курай — каза старецът.

Той дълго броди наоколо, събирайки изсъхнали миналогодишни бурени. Изподра си ръцете от тръните, докато събра един наръч. Продължи по-нататък, спусна се в дола за всеки случай с нож в ръката и се натъкна на ракитак. Зарадва се — ще има истински огън.

Гюлсаръ винаги се боеше, когато близо до него гореше огън. Сега не се страхуваше, беше му хубаво от топлината и дима. Танабай мълчаливо седеше върху чувала, подхвърляше в огъня ракита с бурени и греейки ръцете си, гледаше огъня. От време на време ставаше, оправяше кожуха, хвърлен върху коня, и отново сядаше до огъня.

Гюлсаръ се стопли, треската му мина, но очите му бяха жълтеникаво мътни, нещо притискаше и стягаше гърдите му и той не можеше да диша. Пламъкът ту се снижаваше, ту се издигаше нагоре, подхванат от вятъра. Старецът, който седеше отсреща, неговият стар стопанин, ту изчезваше, ту се появяваше. И на раванлията му се струваше, че те препускат по степта в бурна нощ, че той цвили и се изправя на задните си крака, търси табуна и не може да го намери. Пламват и угасват бели светкавици. Ставаше ту светло, ту тъмно, ту светло, ту тъмно…