Дикси Браунинг
Сърца в скреж (9)

Девета глава

Сам се вторачи в нея. Сетне, явно доволен от това, което видя в очите й, смъкна припряно джинси и се приближи до леглото. Косата му беше още мокра от водата, а от лицето му се носеше смесен аромат на тоалетен сапун, лосион след бръснене и паста за зъби. Беше красив.

— Сигурна ли си, Маги? — попита нерешително той.

През отворената врата от всекидневната се прокрадваше светлина и придаваше мек блясък на черните косми по гърдите му. Имаше тяло на човек в разцвета на силите си, ала беше прекалено слаб. Лицето му бе в сянка. Тя се протегна и светна малката нощна лампа. Искаше да му се полюбува.

— Сигурна съм — усмихна се тя.

Сам не се нуждаеше от друга покана. Миг по-късно телата им се преплетоха и потънаха в меките пухени постели.

Сам покри лицето й с целувки. После проследи с език тънката линия между устните й и вдигна глава да й се наслади. В гърдите й се разгоря неудържима страст. Тя забрави всякакви задръжки и смъкна трескаво нощницата си. Искаше да почувства топлата му плът. От гърлото й се откъсна стон. Сам зарови лице в косата й. Сетне устните му нежно и сладострастно се притиснаха до нейните и тя с жажда пое напиращия му език. Интимните милувки я изпълниха с плам и желание.

Съмненията й отлетяха, искаше го целия, искаше ума му, душата му, сърцето му. Копнееше да се притиска в обятията му, да се наслаждава на чувствения допир на устните му, да усеща неудържимия порив на тялото му. Желанието да го притежава беше толкова властно, че дори я плашеше.

Какво правя тук, помисли отчаяно тя. Нищо не я свързваше с този мъж. Защо му разказа миналото си? Беше я попитал нещо, вече не помнеше какво, но със сигурност не бе проявил желание да слуша досадните брътвежи за живота й. Като влюбена ученичка Маги бе пожелала Сам да знае всичко за нея и въпреки това да я обича. Това бе сигурно доказателство, че губи връзка с реалността. Майка й я предупреждаваше, че самотният живот може да доведе до странни промени в психиката на една жена.

— Маги! Къде си? Скъпа, върни се тук. Имам нужда от теб — прошепна Сам и вдигна глава да я погледне. Маги преглътна тежко и с нежелание срещна очите му. — Не ме плаши така, любима. Ако не си готова, ще почакам. Само не отивай толкова далеч! — Той погали нежно бузите й.

— Извинявай. — Тя се надигна и го целуна по устните. — Отдавна не съм се любила.

— Аз също, скъпа — промълви той и силно я прегърна. — Не искам да избързвам, но… — Сам се претърколи по гръб и я привлече върху себе си. После я повдигна леко. Връхчетата на гърдите й докосваха неговите. — Господи, колко си красива! Толкова те желая, че се страхувам да не те нараня.

— Няма опасност — прошепна задъхано тя.

Устните му се спуснаха по врата й и оставиха след себе си влажна диря от целувки. Повдигна я леко, така че да стига с уста гърдите й, и засмука едното от розовите й зърна. В тялото й се разпръснаха огнени искри на удоволствие, граничещо с болка. Маги се подпря на лакти, зарови връхчетата на пръстите си в гъстия мъх на гърдите му и усети втвърдените мъжки зърна.

По тялото му преминаха тръпки. Повали я на леглото и легна върху нея. Отметна завивките и прокара длани по тялото й. Краката му се стегнаха около нейните. Притисна се към нея и Маги усети възбудата му. Прегърна го здраво с ръце, а ноктите оставиха червени следи по гърба му.

— Сам, моля те! Имам нужда от теб!

— Чакай, любима! Дай ми само минутка, защото ще свърша, преди да сме започнали.

Чакай?! Не е ли чакала цял живот мига да го срещне и да го поеме в обятията си? Да усети лицето му до гърдите си и влажния дъх, галещ зърната й? В тялото й се разляха топли вълни на удоволствие, макар че не бе проникнал още в нея. Нима е възможно да го желае толкова много, че да стигне до края, преди да я бе докоснал истински?

В този миг той я докосна и тя се пренесе в друг свят. Пръстите му се спуснаха по корема й и заописваха бавни чувствени кръгове по вътрешната част на бедрата й. Колената й се подкосиха и тя се отпусна в прегръдките му. Сам захапа леко зърното й и Маги за малко не полудя от желание.

— Моля те, Сам, моля те! — стенеше възбудено тя.

Той се нахвърли върху нея с още по-голямо настървение, а ръцете му продължиха своя магически ритуал. Маги копнееше да го докосне и да се слее с него.

Дланите й пробягнаха трескаво по гърба и мускулестите му бедра и се стрелнаха към слабините му. Пръстите й потънаха в мекото топло кадифе.

— Искам да те докосна! — прошепна тя и насочи колебливо ръка към горещите дебри на неговата мъжественост. Всеки мускул в тялото му се напрегна.

— Моля те, Маги, недей! Не издържам! — Сам хвана китката й.

С разтреперани от желание ръце той разтвори бедрата й и проникна в нея. Маги извика. Сам се сепна и зарови лице в гърдите й.

— О, Господи, Маги! Извинявай! Толкова отдавна не съм се любил и не можах… — От гърлото му се откъсна ридание. Той понечи да се дръпне, ала Маги стегна крака около неговите и го задържа.

— Недей, моля те! Не ме заболя, скъпи. Беше прекрасно! Забравила съм, това е всичко. — В слабините й отново се надигна сладостна възбуда. Тя зарови пръсти в главата му и я притисна към гърдите си. — Сам, не ме карай да говоря сега, моля те! Нека се любим!

Сам застина. След миг устните му се нахвърлиха върху нейните с диво настървение. Тя захапа долната му устна и я засмука. Потните им тела се залюляха в страстна прегръдка Сам се движеше бавно и леко и постепенно ускоряваше темпо в синхрон с нейния ритъм, водейки я към върховния екстаз. В миг силни сладостни спазми се разляха на вълни по тялото й, и тя извика. В този момент разбра, че никога не е обичала толкова силно някой мъж.

В съзнанието й изплува тревожна мисъл. Чувствата отново бяха замъглили трезвия й разум. Рано или късно ще възвърне способността си да разсъждава, успокои се сънено тя. Но не сега. Сега бе в обятията на Сам, а тялото й още тръпнеше от наслада.

Накрая той се сгуши до нея и придърпа завивките. Маги отпусна глава на рамото му, пъхна крак между неговите и блажено заспа. По едно време се събуди и си даде сметка, че за първи път се чувства толкова щастлива и спокойна. Ако зависеше от нея, щяха да лежат един до друг до края на живота.

 

 

— … моята красавица… Закуска… — Събуди я на следващата сутрин гласът на Сам. Мъж за милиони, усмихна се Маги в просъница. Ако имаше достатъчно сила да отвори уста, щеше да му каже, че иска него за закуска. — Днес ще отидем при чичо доктор — продължаваше той.

Хрумна й, че не бяха взели предпазни мерки. Непростима безотговорност за големи хора като тях, помисли тя. Не че съжаляваше, разбира се. Ала искрено се съмняваше, че Сам е дошъл подготвен за подобно преживяване. Сигурно е решил, че тя взима хапчета, но след четири години на пълно въздържание Маги бе забравила за тези подробности.

— … ще ти махнем бълхите, ще те охраним и ще станеш истинска красавица…

Маги отвори очи и седна в леглото. Ще й махне бълхите?! Ще я охрани?!

Накрая дойде на себе си. Простена, пусна единия крак от леглото, после другия. Бедрата я боляха. И не само те. Усмихна се и облече халата.

— О, събуди ли се? — Приближи се Сам с чаша кафе в ръка.

— Ммда — промърмори Маги. Трябваше да се среши и да наплиска очи със студена вода да се разсъни.

— Знам, че обичаш силно кафе, но и това ще свърши работа, надявам се.

Маги пое чашата и отпи.

— Чудесно е! — възкликна тя и лицето му светна от щастие, сякаш бе получил нобелова награда за най-доброто кафе.

— Търсех в килера парцал и забелязах кафе машината. Тъй като познавам добре този модел, реших да ти покажа уменията си.

— Добре ли са кученцата?

— Да. Изпишкали са се на две места в кухнята. Тази сутрин пуснах Принцеса на двора по-рано и сега всички са в кашона — отвърна той и бързо добави: — Искам да знаеш, че снощи говорих съвсем сериозно.

Маги се намръщи и се помъчи да се спомни за какво бяха говорили. Помнеше прекрасно какво бяха правили, но нищо конкретно в думите му не й бе направило впечатление.

— Аз също. — Усмихна се загадъчно тя и забеляза с удоволствие недоумението в очите му. — А сега, извинявай, но отивам да се изкъпя. После ще приготвя закуска. Искаш ли шунка с яйца и топли хлебчета?

Няколко минути по-късно тя си тананикаше под душа. Гласът й не бе силен и мелодичен, но поне пееше вярно. За разлика от някои хора.

Излезе от ваната, застана пред замъгленото огледало и се усмихна. Бузите й порозовяха при спомена за миналата нощ. Отдавна вече не се ядосваше, че е наследила бялата, почти прозрачна кажа на своите шотландски и англосаксонски прадеди, вместо мургавия цвят на индианците мачапунго от страна на Джубал.

Намаза лицето си с крем, облече жълта фланелка, риза на райета и най-хубавите си джинси. Върза косата си с жълто-сиво шалче и закачи халата на мястото му. Жалко, че вече от дълго време не купуваше копринено бельо. Кой да предположи, че ще се случи подобно нещо?

Сам настоя да измие чиниите. Тя ги сушеше с кърпа и ги нареждаше в бюфета.

— Ще си разделим задълженията наполовина — заяви той и се засмя. — Моето легло е оправено, а твоето?

Маги го удари с кърпата и той я подгони. Настигна я, повали я на масата и легна върху нея.

— Ей, внимавай! Нацапа ми ръкава с масло — извика тя.

— Ти си виновна. Нападна ме и не ми даде възможност да избърша масата. Заслужаваш порицание.

— Само порицание ли?

— Мое задължение е да ви предупредя, госпожо, че може да пострадате, ако още веднъж ме ударите по главата с този парцал.

— Ще ме глобите ли?

— По-лошо — заяви сериозно той.

— Само тъмничен затвор не! Моля ви, Ваша Милост, не знаех, че парцалът е мокър.

— Всички така казват, но отдалеч личи, че сте закоравяла престъпница.

— Вие пък сте закоравял съдия — поклати предизвикателно бедра тя.

— Срамота, госпожо! Значи се опитвате да подкупите съда, а? Скоро ще ви сложа там, където няма да създавате повече неприятности.

— Знам една хубава килия с метални пръчки от двете страни — примигна тя с престорен свян.

— Хм, тъй като с готовност оказвате съдействие на съда, няма да ви затварям в единична килия, но за всеки случай ще ви претърся, да не би да носите други смъртоносни оръжия. — Сам веднага премина към действие и прокара ръка по вътрешната част на бедрата й. Задържа длан между краката й и бавно я придвижи по копчетата на джинсите. С каменно изражение пъхна пръсти под ризата й и продължи нагоре към гърдите й. Дишането му се учести.

— Доволен ли сте сега? — затаи дъх Маги. — Уверихте ли се, че съм безопасна?

— Да, госпожо. Безопасна като заредена пушка. Но все пак смятам да ви покажа какво ви чака в случай, че отново нападнете беззащитен човек. — Той разтърка нежно зърното между пръстите си, докато всяка фибра в тялото й завибрира. Маги усети възбудата му. — Ясно ли е сега?

— Да, сър — промълви тя и се опита да си придаде смирен вид тя, ала не успя.

— Сигурна ли сте? — Сам се наведе застрашително над нея. — Не ви вярвам.

— Честна благородническа.

Сам избухна в смях, хвана я за раменете, вдигна я и я притисна в обятията си. Маги се наслади на дълбокия му гърлен смях.

Разтревожена от шума, Принцеса изскимтя. Сам с нежелание пусна Маги и отстъпи назад. Тя слезе от масата.

— За съжаление, моя малка изкусителна магьоснице, имаме час при ветеринаря за десет и петнадесет, тъй че засега трябва да отложим изпълнението на присъдата. — Той я целуна по клепачите, върха на носа и устните. — Но те предупреждавам, ако те видя още веднъж с парцала, веднага те връщам в килията!

Ветеринарят ги посъветва да напръскат двете къщи и настоя да задържи кучетата за два-три дни.

— Не мога да използвам химически препарати, тъй като малките още сучат. Ще се наложи да ги почистя на ръка. Целите гъмжат от паразити. Тая година има много кърлежи и бълхи. Дано по-скоро се застуди.

— Нали ще се оправят? — попита разтревожено Маги.

— Надявам се, макар че състоянието на най-малкия е наистина лошо. На улицата ли ги намерихте?

Сам кимна сериозно.

— Но Хенри изглежда най-здрав! — запротестира Маги.

— Ще направя каквото мога, Маги. Обади се утре да разбереш как са. Сигурен съм, че останалите ще се оправят, щом ги изкъпя и почистя. Може би ще се наложи да ги донесеш още веднъж за инжекция.

Сам и Маги се сбогуваха прочувствено с малките, напуснаха ветеринарната лечебница и се насочиха към роувъра.

— Виж на какво приличаме! — възкликна с насмешка той. — Разкиснали сме се като бабички заради някакви помияри!

Маги сви рамене. И без друго имаше достатъчно душевни тревоги покрай Сам. А що се отнася до кучетата, положението бе ясно. И тя, и Сам се нуждаеха от нещо — или някого — да запълни празнината в живота им.

— Усещам, че ще имаме малък проблем, Самюел. — Маги се облегна на вратата на роувъра и примижа срещу яркото декемврийско слънце. — Помниш ли притчата за цар Соломон и двете жени, които твърде ли, че са майки на едно и също дете?

— На твое място не бих се притеснявал — стрелна я с очи той и отключи вратата.

— Аз не се притеснявам, просто…

— Не се тревожи излишно, Маги. Остави нещата да следват своя ход. Всичко ще се оправи, ще видиш. — Той запали колата и излезе ловко от паркинга.

Раздразнена от прекалената му самоувереност, тя не проговори по целия път до вкъщи. Мрачните мисли, нахлули в главата й, я теглеха застрашително към черните си бездни. Съжаляваше за случилото се през изминалата нощ. Трябваше да се вслуша във вътрешния глас, който я предупреждаваше да следва разума си и да не се поддава на чувствата.

Но за съжаление вече бе твърде късно. Нямаше връщане назад. Лошото бе, че нито Сам, нито тя бяха готови за нова връзка. Физически си допадаха идеално, но това не беше достатъчно. Той имаше свой живот и работа в Дърам, а тя в Дънканс Нек. Бе успяла да си създаде тук дом с цената на много усилия и щеше да е глупаво да захвърли всичко с лека ръка.

Освен това той не го бе поискал от нея.

Тъкмо завиха по пътя към Нек, когато пред тях с гръм и трясък изскочи ръждясал фолкън, от който сгърчеше ръчно сглобено походно легло.

— Кой е тоя идиот, по дяволите! — изкрещя Сам и удари спирачки.

— О, това е Поги. Не му знам фамилията.

— Какво прави тук?

— Спокойно, Сам! — успокои го тя. Той навярно мислеше, че Поги е срязал гумите й. — Поги се навърта наоколо, откакто се помня. Залага капани в гората, по всяка вероятност без разрешение. Предполагам, че събира незаконно дърва, повалени от работниците на дървообработващата компания, и ги продава в случай на слаб улов. Всички наоколо го познават. От време на време го викат в съда, но не му налагат глоба, защото знаят, че няма нито пари, нито имущество. А като го вкарат в затвора, после пет дена дезинфекцират и проветряват килията след него.

— Защо си толкова убедена, че тоя тип не е срязал гумите? — попита заинтригуван той.

— О, стига, Сам! Поги е на върха на щастието, когато има пари за пиене и цигари. Той е абсолютно безобиден. Не би навредил на никого. — Всъщност Маги изпитваше благодарност към стария несретник. С появата си той бе разпръснал напрежението помежду им. — Колко флакона взе? Мислиш ли, че има нужда да пръскам всекидневната или само стаите, където бяха кучетата? — обади се тя, когато колата спря между двете вили.

— Напръскай я за всеки случай. Някоя бълха може да се е шмугнала под вратата. Но нека първо да съберем багажа.

— Какъв багаж?

— Четки за зъби, тоалетни принадлежности и дрехи за един-два дни.

— Добре ли чух? — Маги разкопча припряно предпазния колан и се вторачи в Сам.

— Скъпа, нима допускаш, че ще те оставя да дишаш тези химикали? — Въздъхна той и се облегна на кормилото. — Сигурен съм, че са вредни за здравето. Имай ми доверие! Нали съм инженер-химик!

— Не, ставай глупав, за бога! Всички хора използват тези средства.

— Аз не съм всички. Аз съм параноик, доволна ли си? Ще ме изслушаш ли за минутка?

Предишният Сам, упорит, властолюбив и неудържимо привлекателен отново взе надмощие. Маги стисна устни, скръсти ръце и зачака, а в очите й блеснаха гневни пламъчета. Е, добре, ще му даде само една минута, не повече. Ако не беше влюбена в него, не би му дала и десет секунди.

— Значи щом си параноик, аз съм длъжна да си събера багажа и да се изнеса от къщи ей така, а? Без никакво предупреждение. Сам казва скачай и всички скачат, тъй ли?

— Нещо подобно. — Ъгълчето на устата му трепна.

— Остават още четиридесет и четири секунди.

— Моля?! Хайде, Маги, бъди разумна.

— Тридесет и две, тридесет и една…

— Престани, по дяволите! Ще вземем багажа, ще напръскаме двете вили и ще ги заключим. Не искам Принцеса пак да се зарази, а и ти, предполагам, не умираш от желание да пипнеш бълхи.

На Маги хич не й беше до шеги. В чувствата й цареше пълен хаос. Изпитваше раздразнение и бе готова да се заяде за най-дребното нещо. В действителност чувстваше страх. Боеше се от случилото се, а още повече се боеше от неизвестността. Какво щеше да стане, когато Сам се върне в Дърам?

— Маги, не разбираш ли, че това е единственото разумно решение? Освен ако не предпочиташ да прекараме следващите осем часа заключени в спалнята — усмихна се многозначително той и Маги почувства, че губи почва под краката. — Всъщност като се замисля, идеята не е чак толкова лоша.

— Добре де! — предаде се тя, — но само за една нощ. Къде ще ходим? Ако смяташ да се местим в друга вила, държа да ти напомня, че там няма нито ток, нито вода.

— Остави това на мен, Маги. — Той постави пръст на устните й и се усмихна с нежност, която стопи и последните й колебания. — Върви да приготвиш багажа, а аз ще отскоча до вилата да събера моя. След десетина минути се връщам, напръскваме стаите, заключваме и потегляме, става ли? — Той заобиколи роувъра и се запъти да й подаде ръка, ала тя го изпревари и припряно скочи навън.

Чувстваше се много уязвима и се страхуваше да го докосне дори за миг. Преди да тръгне с него, независимо къде, трябваше да остане сама и да събере мислите си, защото в негово присъствие изобщо не можеше да разсъждава. Бе изкачила наполовина стълбите към задната веранда, когато чу гласа му.

— Маги? — Сам не бе мръднал от мястото си. Дрехите прилепваха по тялото му под напора на студения западен вятър, а косата му се развяваше на всички страни. — Не си прави труда да взимаш нощница. Едва ли ще ти потрябва.

Шумно и весело заспориха къде да прекарат след вашите двадесет и часа, които Сам кръсти „Национален празник на кърлежа и бълхата“. Тя предложи хотел в Дък, той пък избра друг в Чапъл Хил. Тя спомена името на мотелче в Хатерас, той вилата си в Банер Елк.

— Ако слушаш, може да покараме ски.

В крайна сметка се спряха на един курорт на не по вече от тридесет километра от Дънканс Нек, където река Алигатор се вливаше в Албермарл Саунд.

— Дийк сигурно говореше за това място — промърмори тя и отпи глътка от третата чаша шардоне. Бе преяла с превъзходни морски специалитети, а краката я боляха от ходене. Седнала удобно срещу Сам, сега тя се наслаждаваше на почивката. — Вече се досещам защо данъците върху имота ми се увеличиха. Чиновникът каза, че на няколко километра оттук на другия бряг на реката в момента се строи нов хотел. Не бил толкова модерен, но плажната ивица била по-хубава.

— Забеляза ли името на табелата при входа?

— „Алигаторска Ривиера“ ли? Аз лично бих избрала нещо по-непретенциозно от „Ривиера“, например туристически комплекс, а ти?

— Нямах предвид това. Прочете ли втория ред, където се споменаваше „Уилкърсън и сие“?

— Х. Дж. Уилкърсън, посредник при продажба на недвижими имоти. Нищо чудно, че хитрият ми ненаситен и коварен братовчед ме предупреди да се пазя от него. Като стана въпрос за ненаситност, ще изядеш ли тази скарида или да я взема?

— Като стана въпрос за ненаситност, готова ли си да се качваме в стаята?

Тръгнаха покрай празните стаи. Сезонът започваше едва напролет, ала въпреки това в хотела ги посрещнаха като височайши особи.

— Или се престарават, или си мислят, че ги проверяваме от туристическото бюро — реши Маги.

— Причината е във високомерното ти държание — подметна Сам. — Мислят, че си кралска особа, предрешена в обикновени дрехи.

— А тебе за кого те мислят? — изсумтя Маги.

— За твоя бодигард, естествено!

 

 

През дългата зимна нощ светът сякаш престана да съществува. Остана единствено силното тяло на Сам, вещите ръце и жадните му устни. Облицованата с ламперия стая с колосаните ленени пердета, тапетите на патета и морски пейзажи и модерната мебел от бор се превърна в приказен сарай.

Разсъблече я бавно, като галеше и целуваше всяко кътче от тялото й. Забеляза малката бенка над лявата й гърда и се спусна лакомо към нея. Изучи я с устни, сетне я докосна с върха на езика. Маги потръпна в очакване.

— Прилича на лилия. Сигурен белег за кралско потекло — рече той и се прехвърли към стъпалото й. Тя се изви безпомощно. — Стори ми се, че забелязах нещо тук. — Той проследи с език извивката на всяко малко розово пръстче.

— Помощ! — хълцаше Маги и се смееше през сълзи. Всеки нерв в тялото й вибрираше. — Предавам се!

Той целуна за последен път вътрешната част на стъпалото й, остави крака й, обсипа тялото й с целувки и накрая легна върху нея.

Любиха се цяла нощ, заспиваха от изтощение, сетне се събуждаха притиснати един до друг и продължаваха любовната игра. В кратките мигове на отдих Сам й описваше детството си, а тя му разказваше за разликата между майка й и баща й, за терзанията на малкото момиче, разкъсвано от противоречията на техните два свята.

Ала нито тя, нито той споменаха думата любов.

— Сега щастлива ли си, Маги? — попита я той преди разсъмване.

— По-скоро доволна — отвърна тя след миг на размисъл. — Щастието е твърде силна храна след строгата диета.

— Готов съм да те опровергая философски — промърмори сънливо той. — Припомни ми после, като изчерпим всички теми на разговор, чу ли?

Маги нежно го прегърна и заспа. Когато се събуди, един слънчев лъч се прокрадваше през тесния процеп между завесите и я заслепяваше. Тя въздъхна, прозя се и се протегна. Сетне погледът й попадна на Сам, който спеше проснат по корем напреки на леглото. Усмихна се с умиление. Той бе съвсем гол, само крайчеца на чаршафа покриваше едното му рамо. Божичко, как го обожаваше! В живота й отново се бе случило нещо невероятно.

Внимателна се изправи в леглото и усмивката й не очаквано се стопи. А сега накъде? Сам не спомена, че я обича. Тя също скри чувствата си. Горчивият опит съвсем естествено обясняваше страха и нежеланието им да се обвързват. Ала въпреки разума и волята Маги вече бе влюбена. Четирите седмици на Сам изтичаха на двадесети декември. Какво щеше да стане след това?

Ще го преживее. Ще се справи както с всички останали кризи. Ще я боли, ще си поплаче, но в крайна сметка ще се оправи. Може би ще мине по-дълго време този път, но рано или късно раната ще заздравее.

— Готова ли е закуската, скъпа? — промърмори той.

За миг Маги помисли с ужас, че Сам я бърка с Лаурел.

— Сам — прошепна тя.

— Ммм, звънни да донесат храна, надменна госпожо, или ела веднага в леглото, защото твоят бодигард е гладен.

Маги бе още в банята, когато сервитьорът донесе закуската. Бяха се забавили и водата във ваната бе изстинала. Сам за малко щеше да се намърда при нея, ала чуха стъпките на келнера. За мъж на тридесет и осем, прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в лаборатория, зад бюро или по ски пистите, Сам бе изключително добър и изобретателен любовник.

Но всяко нещо имаше своя край. Напуснаха хотела след единадесет и се отправиха към Дънканс Нек. По пътя се отбиха в Мантео да видят кучетата.

— Сигурна съм, че ни познаха — отбеляза Маги и протегна ръка към задната седалка да вземе пазарската чанта.

— Тази специална порода кучета се отличават с висока интелигентност.

— Коя порода по-точно? — пошегува се тя.

— Чистокръвните помияри, много ясно коя! — нацупи се престорено Сам.

В двете къщи беше студено, но миризмата бе изчезнала. Също и паразитите, поне на теория. Сам отиде до вилата да остави багажа и да отключи, а в това време Маги събра празните флакони и ги хвърли в боклука. После размисли и ги извади от кошчето. Сам сигурно щеше да я обвини, че замърсява околната среда с вредни химически отпадъци.

 

 

Навън вече се смрачаваше, когато той най-сетне се появи. Поне десетина пъти се бе канила да отскочи до съседната вила и да види защо се бави, но в последния миг се отказваше. Нещо все я спираше.

— Малките дяволчета вече ми липсват. — Сам хвърли поглед към кашона на кучетата. Стоеше близо до печката и потриваше енергично длани да се стопли.

— И на мен.

— Виж, Маги, хм… Налага се да се върна в Дърам. Проведох няколко телефонни разговора, но за съжаление няма начин да отложа заминаването си. Колко време ти е нужно да си стегнеш багажа?

— Моля?!

Той търпеливо повтори думите си, ала Маги го прекъсна по средата.

— Ще ми обясниш ли какво става?

— Пътят е пет часа с кола — продължи той, като избягваше да я гледа. — Дори по-малко, защото нощем движението не е толкова натоварено. Направих ти резервация в Хилтън.

Направил й е резервация?! Но защо? Нали живееше в Дърам?!

— Аха. Ще е нахално ли от моя страна да попитам защо?

— После ще ти обясня. Хайде да тръгваме. Ще говорим по пътя.

— С други думи, искаш да ти се доверя, а? — избухна Маги. Изпитваше гняв и страх. — Нима си въобразяваш, че мога да тръгна ей така посред нощ, без да знам нито защо отивам, нито кога ще се върна, и то с мъж, когото познавам едва от две седмици.

— Не са две, а три, по дяволите!

— … и то само защото някакъв мъж, когото познавам едва от три седмици — продължи тя, сякаш не го беше чула, — идва и казва: Хайде, Маги, скачай в колата!

Отказът й явно го завари неподготвен. Личеше, че е изненадан, дори обиден. Щом се бои да се обвърже и да поеме отговорност, дявол да го вземе, това е негов проблем, ядоса се Маги. Тя също се страхуваше. Но самият факт, че й предлагаше да замине с него в Дърам и в същото време я пращаше на хотел…

Това обясняваше всичко.

— Съжалявам — отвърна спокойно тя с гордо вдигната глава и блеснали очи. — Щом искаш да си ходиш, моля! Нямам намерение да те спирам, но не желая да дойда с теб. Всичко беше прекрасно, ала свърши. Нека не се заблуждаваме.

Очевидно ги деляха много неща. Но за съжаление вече бе твърде късно да се разсъждава. Кажи, че ме обичаш, по дяволите! Кажи, че всичко ще се оправи.

Той не отговори, но й хвърли изпепеляващ поглед. Мълчаливо се обърна и излезе. Ако беше казал само една дума, Маги навярно щеше да промени решението си. Стигаше й дори само една усмивка, но той не се обърна. И Маги не го последва.