Дикси Браунинг
Сърца в скреж (8)

Осма глава

— Искам да ти кажа… — изкашля се тя, седна на дивана до Сам и си оправи дрехите. — Искам да ти кажа…

— Искаш да ми кажеш, че нарочно ме дразниш, а като се стигне до нещо по-сериозно, си подвиваш опашката. Нали така, Маги?

Думите му я шибнаха като камшик. Сам се засрами. Познаваше я добре. Тя бе твърде пряма да прави подобни номера. Ако желаеше някой мъж, щеше да му го каже. А ако не го желаеше, щеше да му даде да разбере, ясно и категорично.

— Извинявай, Маги! Нали искаше да поговорим? Предлагам да отидем у вас, където рискът да хванем пневмония е по-малък.

— Ще вземем ли кучетата? Дъждът намаля.

— Е, добре, вземи ги — усмихна се той, когато токът отново спря. — Предавам се. Явно имаш тайна власт върху природните сили и местната електрическа компания. Трябваше по-рано да се сетя, че нямам ни какви шансове да спечеля с вещица, пардон, магьосница като теб.

— Сам, не ми е удобно да стоя вкъщи на топло с Принцеса и малките, а ти да мръзнеш тук.

— Ако смяташ да ми предложиш електрическо одеяло… не, благодаря. Освен ако е някое, дето гори с керосин.

— Спалнята на Джубал е свободна. Токът може да не дойде с дни. Няма смисъл да стоиш тук без вода и електричество, след като можеш да дойдеш у нас. Нищо не ми коства да готвя за двама.

— Благодаря за предложението — рече той след дълго мълчание. — Другите вили нямат ли генератори?

— Не — въздъхна тя с облекчение. Опасяваше се, че Сам ще изтълкува погрешно загрижеността й или ще й откаже от криворазбрана гордост. — Посредникът от агенцията има достатъчно работа и без това допълнително усложнение. По цял ден обяснява на туристите как да използват уредите и приспособленията във вилите. Да оставим настрана финансовия въпрос.

— Чудна работа! На мен пък не каза нито дума какво да правя, когато няма дърва и печката не е в ред.

— Като те е видял, сигурно е решил, че знаеш повече от него. — Тя закопча внимателно копчетата на ризата си.

— Ето виждаш ли как лъже външният вид — изправи се на крака той.

— Аз нищо не съм казала — рече тя с престорена невинност, ала не издържа и се изкиска.

— Сигурна ли си, че няма да те притеснявам? Ще се постарая да не ти досаждам.

— Ти ми досаждаш още от първия миг, в който пристигна тук. Предполагам, че си твърде стар да се промениш.

— Чудя се за кое да ти се сърдя по-напред — че ме нарече стар или досадник.

— Хайде да повием бебетата. Горя от нетърпение да ги отнеса вкъщи. Първата ми работа утре е да намеря ветеринарен лекар.

 

 

Докато Сам настаняваше Принцеса и малките в новия им дом, Маги запали печката във всекидневната и отвори вратата към стаята на Джубал. Горе имаше още две празни спални, но вторият етаж не бе използван от години.

В кухнята Сам говореше нещо на кученцата. Тихият му плътен глас я накара да се усмихне. Беше забравила колко е хубаво да има до себе си любим човек.

А си въобразяваше, че е независима и самостоятелна! Тя присви ядосано устни, извади от шкафа дебело одеяло, изтърси го и го постели върху дървено легло от хондураски махагон. Леглото и тоалетката принадлежаха на баба й и бяха единствените хубави мебели в къщата.

Изтри с ръкав праха от тоалетката и се усмихна. Сам тананикаше една от песните на „Бийтълс“. За нейна изненада имаше силен и плътен баритонов глас, само че пееше малко фалшиво. Тя се подпря върху масичката и се заслуша замечтано в любимата си мелодия.

В този миг телефонът иззвъня. Маги се скова при мисълта, че може да е пак анонимният досадник.

— Искаш ли да се обадя? — извика Сам. Телефонът се намираше в кухнята. Беше го инсталирала след пристигането си в Дънканс Нек.

— Да. — Ако непознатият чуе мъжки глас, може би ще се уплаши. Поне ще разбере, че не е сама.

— Търси те някакъв мъж. Казва, че ти е братовчед — провикна се Сам.

Маги се появи на вратата на кухнята.

— Сигурно е Дийк. — Тя протегна ръка към слушалката.

Без да се смущава, Сам залепи глава до нейната. Можеше да се окаже, че човекът не е този, за който се представя.

— О, здравей, Дийк — рече Маги и се подпря на масата.

— Къде се губиш, за бога? От един час се опитвам да се свържа с теб.

— Нямаше ме — отвърна безучастно тя.

Дийк Елкинс изглежда не бе в състояние да проумее простия факт, че не е негова работа къде ходи Маги.

— По радиото чух, че при теб няма ток.

— Имам генератор, забрави ли? Дийк, ако се обаждаш да видиш как съм, благодаря — чувствам се от лично. Ценя високо загрижеността ти, но в момента имам доста работа и ако не възразяваш…

— Кой вдигна слушалката?

Маги се изкуши да каже, че е бил любовникът й, но не посмя, защото Сам стоеше наблизо. Вместо това отвърна:

— Един приятел. — Което бе самата истина.

— Познавам ли го?

— Едва ли. Виж какво, Дийк, ако няма друго!?

— Мери Маргърет, намерих ти хубав апартамент нагоре по брега, недалеч от Дънканс Нек. Ако подпишеш сега, ще се опитам да смъкна от цената. Притеснявам се за теб. Живееш там съвсем сама, а наблизо е затворът.

— Няма страшно, Дийк. А що се отнася до апартамента, не мога да си го позволя.

— Тъй като сме роднини, а роднините трябва да се поддържат, ще ти предложа добра цена за къщата на Джубал. Освен това сигурно имаш спестявания.

— Дали имам спестявания, или не си е лично моя работа, скъпи братовчеде. А сега наистина трябва да затварям. Имам гости.

— Гости ли?! Мери Маргърет, кой…

— А! Щях да забравя. Познаваш ли посредник на недвижими имоти на име Х. Дж. Уилкърсън?

— Защо? — долетя от другия край след минута мълчание.

— Защото ме е търсил преди два дни — зарадва се тя при мисълта, че е успяла да извади братовчед си от равновесие.

— Съветвам те да ми повериш всички свои имуществени дела. Уилкърсън е мошеник. В целия град се знае, че изкупува земя на безценица и после я препродава с голяма печалба.

— О! И това се счита за неморално, тъй ли?

— Виж какво, Мери Мар…

Маги затвори телефона, без да го изслуша. Сви рамене, въздъхна дълбоко и се обърна към Сам. Той я наблюдаваше съсредоточено.

— И ти ли?

— Какво и аз? — вдигна вежда той.

— И ти ли си от Инквизицията? Дийк си въобразява, че има право да се бърка в живота ми, само защото е единственият ми роднина на юг от Бостън.

— Както разбирам той не одобрява факта, че живееш тук сама. А родителите ти какво мислят за това?

— Държа да ти напомня, че вече не съм дете, ако случайно си пропуснал да забележиш — въздъхна тя и гушна в скута си едно от кученцата.

— Забелязах. Но все едно, разбирам загрижеността им. Аз те познавам само от няколко седмици и въпреки това се тревожа за теб.

— Няма нужда. — Маги остави малкото при майка му. Принцеса бе изяла две парчета риба и паничка овесена каша и сега изглеждаше доволна. — Ценя загрижеността ти, но не се нуждая от нея. Толкова години съм се справяла сама, ще се оправя и сега.

— Не аз, а ти искаше да поговорим, помниш ли? — рязко я дръпна Сам и я стисна за раменете. — Тъй че престани да ме отблъскваш. В момента, в който се приближа до теб, ти се ограждаш с ледена стена, а знам много добре, че не си безразлична към мен. Кажи ми, ако греша. Нямам намерение да се измъчвам, нито да ти досаждам.

Ето прекрасна възможност да се отърве от него. Само трябваше да му каже да я остави на мира и той щеше да го направи. Ала не можеше.

— По-добре ме пусни, ако искаш да ти обясня някои неща.

Сам свали ръце от раменете й.

— Не знам откъде да започна.

— От самото начало.

— Ами, била съм голямо бебе. Родила съм се четири килограма и…

— Маги! — предупреди я тихо Сам.

— В колежа бях посредствена студентка. Получавах шестици само по изкуство и математика. Странна комбинация, нали? Първо брокер, сега скулптор — по-точно дърворезбар, но…

— Брокер ли? Не мога да си те представя някъде другаде, освен в Дънканс Нек, но винаги съм имал чувството, че не ти е тук мястото.

— Част от мен принадлежи на Дънканс Нек, а другата част… вече не знам къде принадлежи другата част — въздъхна тя.

— А мъжът ти? И той ли беше брокер?

— Не, адвокат. Запознах се с Карлайл малко след като започнах да работя. Баща ми е доста известна личност във финансовите среди и от мен очакваха блестящи успехи, нали разбираш? Кой знае, може би пък наистина щях да успея. Карлайл явно остана доста впечатлен от мен, защото ми предложи да се оженим. Неща като „успех“ и „пари“ за него означаваха много. Искаш ли кафе?

— Моля?

Тя стана, наля вода в един съд, изсипа вътре половин чаша смляно кафе и го сложи на печката. После извади две чаши и буркан сухо мляко.

— Предполагам, че ми помогна единствено вродената ми издръжливост. Кар и аз се състезавахме, въпреки че го осъзнах много по-късно. Ако той получеше голямо дело, аз трябваше да направя удар на борсата и обратно. Беше почти като игра, но много скоро ми омръзна. Започнах да страдам от безсъние, а Кар често не се прибираше. От напрежението получавах болки в гърба и непрекъснато се тъпчех с хапчета. Накрая ме направиха младши вицепрезидент и татко беше на десетото небе от щастие. Кар каза, че във фирмата имало повече вицепрезиденти, отколкото саксии с цветя, но щом това ме правело щастлива… Сам, защо ти разказвам това? Няма нищо общо с нас двамата.

— Напротив. Искам да знам всичко. — Той придърпа стола й към своя и с възхищение забеляза как Маги се наведе и протегна крак към леглото на кучетата. Господи, беше толкова красива, че сърцето му се свиваше от болка, като я гледаше. Кар… Карлайл Лезюр. Името на тоя тип подхожда повече на фризьор, отколкото на адвокат, но той очевидно имаше своите достойнства, след като бе успял да спечели жена като Маги. Тя никога не би се омъжила за човек, когото не обича.

В гърдите му се надигна ревност. Не бе изпитвал такова чувство дори и към мъжа, от когото Лаурел очакваше дете.

— После забременях — рече Маги без заобикалки.

Сам простена. Тя вдигна очи с изненада и за първи път забеляза дълбоката загриженост и трескавия му поглед.

— Продължавай. — В гласа му се криеше вълнение.

— Не бяхме планирали да имаме деца или поне не бяхме обсъждали въпроса, но аз желаех бебето от цялото си сърце. Нито личният живот, нито работата ми носеше някакво удовлетворение и радост. Бях уморена от лудата надпревара. Нямах свободно време за Кар, а още по-малко за себе си. Не можех да се забавлявам на воля, защото винаги ме чакаше неотложен ангажимент. — Тя млъкна.

— А Карлайл? Как прие новината? — подкани я Сам.

— Той каза, че трябва да… да го махна. Не го искаше. Каза, че не можем да си го позволим — изсмя се тя. Грубият й смях го проряза като нож. — Представяш ли си? Хората живеят цяла година с парите, които двамата печелехме за месец. Кар заплаши, че ще ме напусне. Каза, че трябва да избирам между него и бебето. Аз избрах бебето и той се изнесе на хотел. След това събитията се развиха с шеметна скорост. Трябваше да се преместя в ново жилище. На финансовия пазар цареше пълен хаос. Акциите падаха и се качваха стремглаво. Клиентите не ми даваха покой. Денонощно ме преследваха с въпроси и оплаквания. — Тя пое дълбоко дъх, преглътна с усилие и махна няколко кучешки косми, полепнали по джинсите й. — Всеки развод е свързан с неприятности и отнема доста време, нали знаеш? Родителите не ми помогнаха. Майка смяташе, че допускам голяма грешка, а татко се интересуваше единствено от това дали ще остана на работа. Накрая явно ми дойде много. Кръвното ми наляга не се повиши, приеха ме в болница и изгубих детето. — Маги млъкна. След малко продължи. — Когато отново бях в състояние да работя, установих, че нямам желание. Пет пари не давах дали индексът Дау Джоунс намалява, или се удвоява. Разводът беше в ход. Разбира се, тогава вече бях разбрала за любовницата на Кар. Негодникът беше лъгал и двете ни. Реших, че не мога да живея повече така, подадох оставка, преместих се при Джубал и от тогава съм тук. — Тя се усмихна, ала очите й останаха тъжни. — Това е. Банална история за един провален живот. Пет години се подготвях за кариера, която не желаех. Омъжих се за мъж, но не успях да го задържа. Загубих единственото ценно нещо, което притежавах. Какво ще кажеш?

— Който не рискува, не печели. — Той стана, вдигна джезвето от печката и наля кафето в чашите. — Ако имах ром, щях да го подсладя, но имам само бутилка уиски. Ще го донеса ако искаш.

— Толкова ли зле изглеждам?

— Изглеждаш прекрасно. Винаги си изглеждала прекрасно, дори когато бълваше змии и гущери срещу мен на плажа за това, че бях влязъл в собствеността ти без разрешение и ти бях отмъкнал плавеите.

— О, значи си разбрал?

— Трябваше да съм сляп да не разбера. — Той прибави мляко в кафето й и притисна с длан студените й пръсти към топлата чаша.

— Извинявай. Май съм развила комплекс за собственост.

— Мислила ли си някога да се преместиш оттук или да създадеш семейство в Нек?

— От време на време се питам дали още мога да се върна в Бостън, но честно казано идеята не ме изкушава. А що се отнася до другото, не ми липсва компания. Всяко лято в Нек пристигат орди от туристи, предимно мъже. Повечето от тях са свестни хора. Е, има тук-таме и нахалници, но вече съм свикнала да се оправям с всякакви типове.

— Включително и с мен?

— Да, включително и с теб — усмихна му се тя. — Но както виждам ти няма да останеш още дълго. Май не издържаш много на студ и мизерия, а?

— Ще се науча. Може да направим следното — аз ще се опитам да свикна с Нек, а ти ще дойдеш в Дърам.

— Сам, моля те не говори празни приказки. Ако искаш да спиш с мен, това е друг въпрос. Няма защо да се лъжем. Не е честно нито спрямо мен, нито спрямо теб.

— Защо мислиш, че са празни приказки?

— А как иначе? — Тя отпи глътка кафе и се намръщи. Кой я караше да го кани вкъщи и да му разправя живота си? Как да се измъкне сега от тая каша? — Да не би случайно да си влюбен в мен? — В тоя миг й се прииска земята да се отвори и да я погълне. Ала преди Сам да успее да отговори, тя добави припряно: — Забрави какво казах. Моля те! — Представяше си как се чувства Сам. Навярно объркан и изплашен като нея самата.

— Може да не искам да го забравя, Маги. И двамата знаем, че между нас има нещо.

— Приятелска близост? — обади се тя с надежда.

— Едва ли. И двамата не умирахме от желание да стоим затворени тук като в капан, но фактът си е факт, нали?

Маги не смееше да отговори. Къде отиде хладнокръвието й?

— Притесняваш ли се от една нова връзка?

— Не само, че се притеснявам, но направо се ужасявам. Та ние дори не се познаваме!

— Опознаването изисква време. Но ако мислиш, че ще съкратим този период, ще ти разкажа за брака си. Мразя провалите, ала бракът ми бе провал още от самото начало.

Маги усещаше колко трудно му бе да говори. Сам беше затворен човек и не обичаше да споделя чувствата си. Това бе едно от малкото неща, по които си приличаха.

— Не бях влюбен в Лаурел. Бях привързан към нея, харесвах я, тя беше млада и много красива. Беше бременна от друг мъж. Ожених се за нея, защото имаше нужда от някой, а аз се чувствах самотен. Бащата на детето бе женен, а родителите й не бяха от тия, дето проявяват разбиране в подобни случаи. — Сам замълча, но тя не каза нищо. Не знаеше дали да продължи. Може би не я интересуваше. Може би…

— Благодаря, че ми се довери, Сам — протегна ръка Маги и я сложи върху неговата. — Лаурел не е сбъркала. От теб щеше да излезе чудесен баща.

— Е, чак пък чудесен! По-точно добър.

— А ти щеше да разглезиш детето, естествено. Това ми напомня, че трябва да пуснем Принцеса навън и да й дадем нещо за хапване преди лягане.

— Ето, виждаш ли сега кой я глези?

— Е, добре тогава — рече тя с престорена невинност. — Поверявам ти я и отивам да се изкъпя. Ще гледам да ти оставя топла вода.

Чувстваше нужда да се отдалечи от Сам. Близостта му я възбуждаше и опияняваше, ала в същото време я плашеше. Все едно, че караше кола с висока скорост или се спускаше със ски по стръмна писта.

— Благодаря — усмихна се Сам и отвори на Принцеса вратата към задната веранда.

Маги вече беше в леглото, когато чу, че Сам спря душа в банята. Няколко минути по-късно той почука на вратата и преди да дочака отговор, надникна в спалнята.

— Маги, спиш ли? Я, какво легло! Никога не съм спал на пухен дюшек.

— Не си единствен. Леглото на Джубал е твърдо, но е топло.

— Знам едно място, където ще ми бъде много по-топло.

— Остави това, Сам. Какво искаше да ми кажеш? — размърда се неспокойно Маги. — Вече сигурно наближава дванадесет.

— Исках само да ти пожелая лека нощ.

— Лека нощ тогава!

— По дяволите, Маги! — Той влезе в спалнята. — Не говориш сериозно, нали? Мислиш ли, че мога да заспя, като знам, че си в съседната стая? Не знаеш ли колко те желая?

— Ела тук, Сам — отвърна тя след кратко колебание и с един замах отметна юргана.