Дикси Браунинг
Сърца в скреж (11)

Епилог

— Хвани Мериан, когато мине покрай теб, и я намажи с плажно масло да не изгори на слънцето — извика Маги и намаза носа на Джубал, преди да го пусне да играе. Близнаците бяха на три и половина години и не спираха на едно място.

— Спасителни пояси, лимонада, плажно масло. Сигурна ли си, че сме готови да излезем в открито море на риболов? Предупреди ли бреговата охрана да спре водния трафик, докато се върнем живи и здрави на брега?

— Подиграваш ли се, Канъди?

— Какво те кара да мислиш така Канъди? — пошегува се той. Погледна жена си и в очите му блесна обич и топлота. Маги очакваше дете, ала бременността й отиваше дори в този напреднал стадий. — Скъпа, не е ли опасно да се качваш на лодка в това състояние? По-добре остани тук и си почини.

— Страхуваш се да не се изложиш пак, а?

— Какво значи това „пак“? — Сам протегна пъргаво ръка към малката си дъщеря и й попречи да избяга на верандата. Взе тубата с плажно масло и започна да маже пищящото момиченце. — Оная риба, дето за малко не я хванах вчера, тежеше почти осем кила! Не видя ли как се огъна въдицата, преди да се откачи и да избяга? — Той пусна съпротивляващото се дете и прегърна жена си.

— Минаваше ли ти през ум онзи първи ден, когато ме нападна заради плавеите на брега, че някога ще притежаваме целия Нек? — засмя се тя и се притисна леко към него.

— Съжаляваш ли?

— Нито за миг! — Маги хвърли поглед към шестте привлекателни вили, сгушени на брега. Къщите бяха реконструирани и боядисани в различен цвят. — Обичам Дърам. Харесва ми да преподавам по икономика и в свободното време да се занимавам с дърворезба. Интересно ми е да работя за природонаучния музей и да участвам в дружеството за развитие на децата. Но това място има особено значение за мен.

— За мен също, скъпа! Тук намерих жената, която търсих през целия си живот. — Той я целуна страстно и хвана лицето й между големите си длани. От очите му струеше нежност, а гласът му бе пресипнал от вълнение. — Казвал ли съм ти наскоро колко много те…

— Хей, вие двамата! — извика Макгафи Дънкан. — Ако смятате да идвате за риба с нас, по-добре се размърдайте! Баба казва, че не може да се справя сама с малките палавници.

Сам и Маги се засмяха и излязоха от хладната къща на топлото майско слънце.

— Доста добре се справихме за двама заядливи самотници, нали скъпи? — промърмори тихо тя.