Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sucker Bait, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2017 г.)
Издание:
Автор: Айзък Азимов
Заглавие: Пътят на марсианците
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1996
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: сборник новели
Националност: американска
Редактор: Вихра Манова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1140
История
- — Добавяне
9.
Първите стъпки бяха достатъчно предпазливи. И достатъчно бавни. Саймън разгледа фотохромите си на Млади, които бяха направени от космоса с подробна точност. След протестите, той ги пусна сред другите членове на експедицията и мнозина простенаха вътрешно при мисълта, че са оставили комфорта заради възможността да видят това в оригинал.
Борис Вернадски безкрайно стоя наведен над газовия анализатор — представляваше симфония от крещящи дрехи и тихо сумтене.
— Намираме се приблизително на морското равнище, струва ми се — каза той, — като съдя по стойността на g.
После, за да поясни думите си на останалите от групата, небрежно добави:
— Тоест, на гравитационната константа. — Което не говореше нищо на повечето от тях.
Той продължи:
— Атмосферното налягане е около осемстотин милиметра, което е с около 5% по-високо от земното. И двеста и четирийсет милиметра от него е кислород, в сравнение с едва сто и петдесет на Земята. Не е зле.
Изглежда чакаше одобрение, но учените смятаха за по-добре да коментират колкото е възможно по-малко данните от нечия друга специалност.
— Азот, разбира се — продължи той. — Тъпо, нали, начинът, по който природата се повтаря като тригодишно дете, което знае три урока и точка. Цялото развлечение изчезва, когато се оказва, че водните светове винаги имат кислородно-азотна атмосфера. Всичко ти доскучава.
— Какво друго има в атмосферата? — раздразнително попита Саймън. — Засега всичко, с което разполагаме, е кислород, азот и проста философия от милия чичо Борис.
Вернадски прехвърли ръка през седалката си и отвърна достатъчно любезно:
— Ти пък какъв си? Да не си ни ръководител, що ли?
Саймън, за когото този пост означаваше малко повече от досадата да съставя доклади за Бюрото, се изчерви и мрачно каза:
— Какво друго има в атмосферата, д-р Вернадски?
Без да поглежда бележките си, Вернадски отвърна:
— Под 1% и над една стотна от 1%: водород, хелий и въглероден двуокис в този ред. Под една стотна от 1% и над една хилядна от 1%: метан, аргон и неон в този ред. Под една хилядна от 1% и над една милионна от 1%: радон, криптон и ксенон в този ред. Числата не са много информативни. Горе-долу всичко, което успях да разбера от тях е, че Млади ще е отлично ловно поле за уран, че е беден на калий и че не е за чудене, че е такъв прелестен малък свят с двойна ледена шапка.
Направи го съзнателно, за да го попитат откъде знае, и някой от групата неизбежно го стори, с ласкаещо го учудване.
Вернадски иронично се усмихна и отвърна:
— Атмосферният радон е между десет и сто пъти по-висок тук, отколкото на Земята. Същото се отнася за хелия. И радонът, и хелият са вторични продукти от радиоактивното разпадане на уран и торий. Заключение: ураниевите и ториевите минерали са между десет и сто пъти по-богати в кората на Млади, отколкото в тази на Земята. От друга страна аргонът е над сто пъти по-малко, отколкото на Земята. Съществува голяма вероятност Млади вече да няма този аргон, с който се е появил! Планета от този тип притежава само аргона, който се получава при разпадането на K40, един от изотопите на калия. Малко аргон — малко калий. Съвсем просто, деца.
Един от групата попита:
— Ами ледените шапки?
Саймън, който знаеше отговора на този въпрос, попита преди Вернадски да успее да отговори:
— Какво е точното съдържание на въглероден двуокис?
— Нула цяло, нула шест милиметра — отвърна Вернадски.
Саймън кимна и не го удостои с повече въпроси.
— Е? — нетърпеливо настоя човекът, задал предишния въпрос.
— Въглеродният двуокис е само около половината от този на Земята, а именно той предизвиква парниковия ефект. Той позволява на късите вълни слънчева светлина да преминават през повърхността на планетата, но не позволява на дългите вълни планетарна топлина да се излъчват обратно. Когато концентрацията на въглероден двуокис се повиши в резултат на вулканична дейност, планетата се нагрява малко и имаме каменовъглен период, с високи океани и минимално количество суша. Когато въглеродният двуокис спадне в резултат на растителността, която отказва да изпусне доброто нещо и тлъстее за сметка на добрия стар CO2, температурата спада, появява се лед, започва порочен кръг от ледникови епохи и voila[1]…
— Нещо друго в атмосферата? — попита Саймън.
— Водни изпарения и прах. Предполагам, че в допълнение има и по няколко милиона въздушни спори на различни вирулентни заболявания на кубичен сантиметър.
Подхвърли го съвсем нехайно, но в помещението настъпи вълнение. Мнозина от присъстващите като че ли възпираха дъха си.
Вернадски сви рамене и каза:
— Сега не се тревожете за това. Анализаторът ми промива праха и спорите изцяло. Но после вече не е моя работа. Предполагам, че в момента Родригес отглежда проклетите си култури под стъкло. Под здраво, дебело стъкло.