Айзък Азимов
Примамката (21)

21.

Вечерта наближаваше и Лагранж беше ниско на небето. Денят беше ясен, сравнително топъл и Борис Вернадски се чувстваше доволен. Бе направил интересни измервания и искрящият му пуловер показваше очарователни промени от час на час със смяната на положението на слънцата.

В момента сянката му беше дълга и червена, като най-долната й третина бе сива — там, където съвпадаше със сянката от Лагранж II. Той протегна едната си ръка и тя хвърли две сенки. Едната, на разстояние от около четири и половина метра, беше размазано оранжева, а другата — в същата посока, но само на метър и половина — бе по-плътно синя. Ако имаше време, можеше да разработи красиви сянкограми.

Мисълта му достави такова удоволствие, че не се ядоса, когато видя Марк Анунцио да се навърта наоколо.

Той остави нуклеометъра си и му махна с ръка.

— Ела насам?

Момчето неуверено приближи.

— Здравей.

— Искаш ли нещо?

— Просто… просто гледам.

— А? И, продължавай да гледаш. Знаеш ли какво правя?

Марк поклати глава.

— Това е нуклеометър — поясни Вернадски. — Пъхаш го в земята по този начин. Има генератор на силово поле отгоре, така че може да проникне в която и да е скала. — Докато говореше, той натисна нуклеометъра и уредът влезе на шейсет сантиметра в каменистата повърхност. — Разбираш ли?

Очите на Марк заблестяха и на Вернадски му стана приятно. Химикът продължи:

— Отстрани има микроскопични атомни пещи, всяка от които изпарява около милион молекули в околната скала и ги разлага на атоми. След това атомите се обособяват на ядрена маса и заряд, и резултатите могат да се прочетат директно на екранчето по-горе. Разбираш ли всичко това?

— Не съм сигурен. Но е добре да го зная.

Вернадски се усмихна и каза:

— Приключваме с определяне на различните елементи в кората. На всички кислородно-водни планети е почти едно и също.

Марк сериозно съобщи:

— Планетата с най-много силиций, за която зная, е Лепта — с 32,765%. Земята има само 24,862. Това е от тежестта.

Усмивката на Вернадски изчезна. Той сухо попита:

— Ти знаеш данните за всички планети, а, приятел?

— О, не. Не бих могъл. Не мисля, че всички са проучени. „Наръчникът на планетните кори“ на Бишун и Спенглоу изрежда данни само за 21 854 планети. Знам всички тях, разбира се.

С определено чувство на изпразненост, Вернадски рече:

— Млади има по-равномерно разпределение на елементи, отколкото се среща обикновено. Кислородът е малко. Засега средната ми цифра е 42,113. Същото се отнася за силиция — 22,722. Тежките метали са десет до сто пъти по-концентрирани, отколкото на Земята. Това не е просто местен феномен, тъй като цялостната плътност на Млади е с 5% по-висока, отколкото на Земята.

Вернадски не беше сигурен защо казва всичко това на момчето. Чувстваше, че е отчасти, защото бе добре да намери някой, който да го слуша. Човек става самотен и разстроен, когато няма никой от собствената му област, с когото да разговаря.

Той продължи и лекцията започна да му доставя удоволствие.

— От друга страна, по-леките елементи са също по-добре представени. Океанските вещества са предимно натриев хлорид, както и на Земята. Океаните на Млади съдържат прилично количество магнезиеви соли. А да вземем това, което наричат „редки леки“. Това са елементите литий, берилий и бор. Те са по-леки от въглерода, всички те, но се срещат извънредно рядко на Земята, а на практика и на всички планети. Млади, от друга страна, е доста богат на такива елементи. Трите възлизат почти на четири десети от един процент от кората в сравнение с около четири хилядни на Земята.

Марк дръпна химика за ръкава.

— Имате ли списък с данните за всички елементи? Може ли да го видя?

— Предполагам, че да. — Той извади сгънат лист хартия от джоба си.

Усмихна се, когато Марк взе листа и каза:

— Не публикувай тези данни преди мен.

Марк погледна към тях веднъж и върна листа.

— Прегледа ли го? — изненадан попита Вернадски.

— О, да — замислено отвърна момчето. — Прочетох го целия. — Той се обърна на пети и се отдалечи, без да каже нито дума на раздяла.

Последните проблясъци на Лагранж I изчезнаха под хоризонта.

Вернадски погледа напрегнато след Марк и сви рамене. Той издърпа нуклеометъра си от земята и тръгна след него, насочвайки се обратно към палатките.