Айзък Азимов
Примамката (16)

16.

В обсерваторията Саймън с измъчен вид каза:

— Добре. Добре. Да се върнем на въпроса. Хайде. Тишина! Приемам гледната точка на Родригес. Достатъчно е добра за мен, а не мисля, че някой друг тук ще оспори професионалното становище на Родригес.

(— По-добре не — промърмори Родригес, чиито тъмни очи още горяха от ярост.)

— И тъй като няма от какво да се страхуваме по отношение на инфекции, ще кажа на капитан Фолънбий, че екипажът може да излиза на повърхността без специална защита от атмосферата — продължи Саймън. — Очевидно липсата на излизане на повърхността е пагубна за дисциплината. Има ли някакви възражения?

Нямаше.

— Не виждам причина също да не преминем към следващата фаза от изследването — каза Саймън. — Предлагам да разположим лагер на мястото на първоначалното селище. Назначавам комитет от петима души да се изнесат там. Фоукс, тъй като може да управлява катер, Нови и Родригес, които ще се оправят с биологичните данни, а Вернадски и аз ще се грижим за химията и физиката. Останалите от вас, естествено, ще бъдете уведомени за всички открити данни по собствените ви специалности. Ще очакваме да помогнете в предлагането на линии на атака и така нататък. Постепенно можем всички да се изнесем там, но за известно време ще бъде само тази малка група. И до по-нататъшно нареждане комуникирането между нас и главната група на кораба ще става само по радиото, тъй като в случай, че на мястото на селището се окаже някаква опасност, каквато и да е тя, загубата на петима е достатъчна.

— Селището е съществувало на Млади няколко години, преди да загине — рече Нови. — Във всеки случай над година. Може да мине дълго време, докато се уверим, че сме в безопасност.

— Ние — отвърна Саймън, — не сме селището. Ние сме група от специалисти, които търсят проблема. Ще го открием, ако съществува и когато го сторим, ще го победим. И това няма да ни отнеме няколко години. А сега има ли някакви възражения?

Нямаше и срещата приключи.