Айзък Азимов
Примамката (12)

12.

Невил Фоукс (ботаник — човек, който ценеше собствената си красота, като оформяше прическата си по подобие на онази, представяна на традиционните бюстове на Александър Велики, но чийто външен вид забележимо се разваляше от наличието на нос, далеч по-орлов, отколкото изобщо бе притежавал Александър) беше заминал за два дни, според хронологията на Млади, с един от атмосферните катери на „Трите G“. Можеше да управлява катер и насън и всъщност беше единственият извън екипажа, който изобщо бе в състояние да го прави, така че изборът за задачата беше естествен. Фоукс не изглеждаше видимо възрадван от това.

Той се върна жив и здрав, и неспособен да скрие усмивката си на облекчение. Беше подложен на ирадиация за стерилизиране на външната страна на въздушния му костюм (предназначен да предпазва хората от вредния ефект на външна среда, в която не съществува диференциално налягане, здравината и гъвкавостта на истинския космически костюм бяха очевидно излишни в толкова плътна атмосфера, като тази на Млади). Катерът беше подложен на по-продължителна ирадиация и бе покрит с пластмасов калъф.

Фоукс показваше цветни снимки в огромно количество. Централната низина на континента беше едва ли не по-плодородна, отколкото можеха да си представят на Земята. Реките бяха много, а планините — скалисти и покрити със сняг (с обичайните слънчеви пиротехнични ефекти). Изложена единствено на Лагранж II, растителността изглеждаше смътно отблъскваща — прекалено тъмна, като засъхнала кръв. Под светлината на Лагранж I обаче, или по-скоро под светлината и на двете слънца, цъфтящата зеленина и отблясъците на многобройните езера (особено на север и на юг по смъртоносните ръбове на отстъпващите глетчери) предизвикаха носталгична тръпка в сърцата на мнозина.

— Погледнете това — каза Фоукс.

Беше се плъзнал ниско над повърхността, за да направи фотохром на поле с огромни цветя, напръскани с алено. При силната ултравиолетова радиация на Лагранж I експозицията бе извънредно кратка и въпреки движението на катера, всяко цвете изпъкваше като ярко петно с наситен цвят.

— Кълна се — рече Фоукс, — че всяко едно от цветята имаше диаметър почти два метра.

Хората несдържано се възхищаваха на цветята.

После Фокс заяви:

— Разбира се, няма какъвто и да било разумен живот.

Шефийлд вдигна поглед от снимките с внезапна острота. Животът и разумът в края на краищата бяха в неговата област.

— Откъде знаеш?

— Виж сам — отвърна ботаникът. — Ето ги снимките. Няма магистрали, няма градове, няма изкуствени водопроводи, изобщо никакви следи от каквато и да била човешка дейност.

— Няма машинна цивилизация — уточни Шефийлд. — Това е всичко.

— Даже човекоподобните маймуни са си строели заслони и са използвали огън — обидено възрази Фоукс.

— Континентът е десет пъти по-голям от Африка, а ти си бил над него само два дни. Можел си да пропуснеш много неща.

— Не чак толкова, колкото си мислиш — беше горещият отговор. — Проследих всяка по-голяма река нагоре и надолу по течението, огледах и двата морски бряга. Всички селища би трябвало да са там.

— Седемдесет и два часа за четирийсет и пет хиляди километра по брегове, отдалечени помежду си на шестнайсет хиляди километра, плюс колко хиляди километра по реките — това трябва да е бил доста бърз оглед.

Саймън се намеси.

— За какво е всичко това? Homo sapiens е единственият разум, открит досега в Галактиката, от сто хиляди, че и повече изследвани планети. Шансовете Троада да притежава разумен живот са на практика нулеви.

— Нима? — попита Шефийлд. — Можеш да използваш същия аргумент, за да докажеш, че разум няма и на Земята.

— Макояма — продължи Саймън, — не споменава за разумен живот в доклада си.

— А с колко време е разполагал? Просто друг случай на бръкване с един пръст в сеното и съответно доклад без споменаване на игла.

— Вечна Вселено — язвително каза Родригес. — Спорим като луди. Наричаме хипотезите за местен разумен живот недоказани и ги изоставяме. Надявам се, че не сме приключили с изследването.