Айзък Азимов
Примамката (7)

7.

Шефийлд влезе в каютата на Марк и се присъедини към момчето два часа преди кацането. Първоначално на него и Марк бе определена обща стая. Това беше експеримент. Мнемониците не обичаха компанията на нонкомпоси. Даже на най-добрите от тях. Във всеки случай, експериментът се бе провалил. Почти веднага след отлитането потящото се лице и умолителните очи на Марк направиха уединението важно за него.

Шефийлд се чувстваше отговорен. Чувстваше се отговорен за всичко, свързано с Марк, независимо дали действително бе по негова вина, или не. Той и хора като него бяха взели Марк и деца като него, и ги бяха обучавали на личностно унищожение. Насила ги накараха да пораснат. Бяха пречупени и моделирани в един калъп. Не им се позволяваше нормален контакт с нормални деца, за да не развият нормални мисловни навици. Никой мнемоник не бе сключил нормален брак, даже вътре в групата.

Това караше Шефийлд да изпитва ужасно чувство за вина.

Преди двайсет години дванайсет момчета бяха обучени в едно училище под ръководството на Ю Караганда, толкова луд азиатец, че винаги предизвикваше смях у интервюиращите го репортери. Накрая Караганда се бе самоубил поради неясна причина, но други психолози — като например Шефийлд — с по-силно чувство за отговорност и с несъмнено по-малък талант, бяха имали вече достатъчно време да се присъединят и да научат много от него.

Училището остана, а бяха открити и други. Едно дори бе създадено на Марс. В момента в него се бяха записали петима. По последни изчисления, сто и трима бяха завършили с пълно отличие (естествено, само малцина от записалите се усвояваха целия курс). Преди пет години Земното планетарно правителство (което не трябва да се бърка с Централния галактически комитет, чийто център е на Земята и който управлява Галактическата конфедерация) позволи създаването на Служба по мнемоника, като клон на Министерството на вътрешните работи.

Тя вече се бе изплатила многократно, но малцина го знаеха. Нито пък Земното правителство афишираше този или който и да било друг факт за мнемониците. Проблемът с тях беше деликатен. Това бе „експеримент“. Страхуваха се, че провалът може да се окаже политически скъп. Опозицията (която с трудност бе удържана да не го използва за предизборната си кампания) говореше на планетарните конференции за „празноглавие“ и „разхищаване на парите на данъкоплатците“. И последното, въпреки наличието на документални доказателства, че е точно обратното.

В основаната на машини цивилизация, която изпълваше Галактиката, беше трудно да се научат да ценят постиженията на голия разум без продължително чиракуване.

Шефийлд се чудеше колко продължително.

Но нямаше смисъл да е потиснат в компанията на Марк. Имаше прекалено голяма опасност от разпространение на заразата. Вместо това, той каза:

— Изглеждаш чудесно.

Марк се радваше да го види.

— Когато се върнем на Земята, д-р Шефийлд… — замислено започна той. После замълча, леко се изчерви и продължи: — Имам предвид, ако предположим, че се върнем, възнамерявам да намеря колкото е възможно повече книги и филми за народните вярвания. Почти не съм чел нищо по този въпрос. Бях долу в корабната библиотека, но там нямаше нищо.

— Защо се интересуваш?

— Заради капитана. Не споменахте ли, че той ви е казал, че екипажът не трябва да знае за унищожаването на първата експедиция?

— Да, разбира се. И?

— Защото космонавтите смятат за лош късмет да стъпят на подобен свят, особено на такъв, който изглежда безопасен. Наричат го „примамка“.

— Точно така.

— Така казва капитанът. Въпросът е там, че не виждам как може да е вярно. Сещам се за седемнайсет обитаеми планети, от които първите експедиции не са се върнали и не са установили бази. А всеки от тях по-късно е бил колонизиран и сега е член на Конфедерацията. Със Сарматия е било така, а сега е доста голям свят.

— Има и планети, които непрекъснато търпят бедствия — Шефийлд бавно изрече тези думи като декларативно твърдение.

(Никога не задавай информационни въпроси. Това беше едно от „Правилата на Караганда“. Мнемоничните корелации не бяха въпрос на съзнателен разум — не бяха волеви. Веднага, щом се зададеше директен въпрос, следваха многобройни корелации, но само такива, каквито можеше да направи всеки нормално информиран човек. Именно несъзнателният разум бе в състояние да съедини широките, малко вероятни празнини.)

Марк, както би направил и всеки мнемоник, се хвана в капана.

— Не, никога не съм чувал за такива — енергично възрази той. — Не и за такива планети, които изобщо са обитаеми. Ако планетата е от здрав лед или е абсолютна пустиня, тогава е друго. Млади не е такъв.

— Не, не е — съгласи се Шефийлд.

— Тогава защо екипажът трябва да се страхува от него? Непрекъснато си мислех за това, докато бях на легло. Точно тогава ми дойде наум да прегледам дневника. Всъщност, никога не бях виждал бордови дневник и във всички случаи щеше да има полза. А и сигурно, мислех си аз, ще открия в него истината.

— Хм-хм — рече Шефийлд.

— И, ами… е, може и да съм сгрешил. В целия дневник изобщо не се споменаваше целта на експедицията. Не би трябвало да е така, освен ако целта не е секретна. Като че ли капитанът я крие даже от корабните офицери. И името на кораба е дадено като „Джордж Г. Грънди“.

— Естествено, че ще е така — каза Шефийлд.

— Не знам. Подозирах тази работа с „Трите G“ — мрачно рече Марк.

— Изглеждаш разочарован, че капитанът не лъжеше — забеляза Шефийлд.

— Не разочарован. Облекчен, струва ми се. Мислех си… мислех си… — Той замълча и погледна силно объркан, но Шефийлд не направи усилие да му помогне. Марк беше принуден да продължи. — Мислех си, че могат да ме лъжат всички, а не само капитанът. Даже вие бихте могли, д-р Шефийлд. Мислех си, че просто не искате да разговарям с екипажа поради някаква причина.

Шефийлд се опита да се усмихне и успя. Професионалното заболяване на Службата по мнемоника беше подозрителността. Бяха изолирани, тези мнемоници, и бяха различни. Причината и следствието бяха очевидни.

— Според мен, в книгите си за народните вярвания ще откриеш, че тези суеверия не се основават непременно на логичен анализ — леко започна Шефийлд. — От планета, която се е прочула, се очаква зло. Доброто, което се случва, се пренебрегва, а лошото се разгласява и преувеличава. И започва да се разраства като лавина.

Той се отдръпна от Марк. Зае се да преглежда хидравличните столове. Скоро щяха да се приземят. Без нужда, психологът опипа цялата дължина на мрежата от предпазни колани, застанал с гръб към момчето. Под тази защита той каза:

— И, разбира се, нещата се влошават още повече поради факта, че Млади е толкова различен.

(Сега спокойно, спокойно. Не препирай. Беше опитвал този трик и преди, и…)

— Не, не е — възрази Марк. — Ни най-малко. Другите експедиции, които са се провалили, са били различни. Това е истината.

Шефийлд остана, обърнат с гръб. Чакаше.

— Седемнайсетте други експедиции, които са се провалили на днес обитаеми планети, са били малки изследователски експедиции. В шестнайсет от случаите причината за смъртта е било някакво корабокрушение, а в останалия случай — „Кома Майнър“ — провалът е последвал в резултат от изненадващо нападение на местни форми на живот, не разумни, разбира се. Разполагам с подробностите за всичко…

(Шефийлд не можа да се въздържи да стаи дъх. Марк можеше да даде подробности за всички експедиции. Всички подробности. Да цитира всички доклади за всяка експедиция, дума по дума, за него бе толкова лесно, колкото да каже да или не. И спокойно можеше да реши да го направи. Мнемоникът не притежаваше избирателност. Това бе едно от нещата, които правеха обикновеното другарство между мнемониците и обикновените хора невъзможно. Мнемониците бяха ужасно отегчителни. Дори Шефийлд, който бе обучен и свикнал да слуша всичко това и който нямаше намерение да прекъсва Марк, ако беше на вълна да приказва, леко въздъхна.)

— … но е безсмислено — продължи Марк и Шефийлд се почувства облекчен от ужаса. — Те просто не са в един и същ клас с експедицията на Млади. Тя се е състояла от действително селище със 789 мъже, 207 жени и петнайсет деца под тринайсетгодишна възраст. В течение на следващата година там са имигрирали още 315 жени, девет мъже и две деца. Селището е оцеляло почти две години и причината за смъртта не е известна, освен че според техния доклад може и да е епидемия.

Ето тази част е различна. Но в самия Млади няма нищо необикновено, освен… разбира се…

Марк замълча, като че ли информацията бе прекалено маловажна, за да се обременява с нея и Шефийлд едва не извика. Насили се да каже спокойно:

— Тази разлика, разбира се.

— Всички я знаем — продължи Марк. — Той има две слънца, а другите — само по едно.

Психологът едва не се разплака от разочарование. Нищо!

Но имаше ли полза? По-добре късмет следващия път. Ако човек не е търпелив с мнемоника, със същия успех може и да не разполага с такъв.

Той седна на хидравличния стол и здраво стегна коланите. Марк стори същото. (На Шефийлд му се искаше да помогне, но нямаше да е благоразумно.) Погледна часовника си. Вече трябваше да се спускат по спирала.

Под разочарованието си, Шефийлд усети по-силна тревога. Марк Анунцио беше постъпил неправилно, като бе последвал собственото си подозрение, че капитанът и всички останали го лъжат. Мнемониците бяха склонни да смятат, че тъй като хранилището им на факти е огромно, то е пълно. Това очевидно беше основна грешка. Следователно е необходимо (така казваше Караганда) да представят своите корелации на съответно установена власт и никога да не действат на своя глава.

Е, колко важна беше грешката на Марк? Той бе първият мнемоник, изведен от щаба на Службата, първият, отделен от всички себеподобни, първият, изолиран сред нонкомпоси. Какво му бе причинило това? Какво щеше да продължава да му причинява? Щеше ли да е лошо? В такъв случай, как трябваше да бъде преустановено?

На всички тези въпроси д-р Осуалд Майер Шефийлд не можеше да отговори.