Робин Кук
Интервенция (29)

Двадесет и девета глава

4:44 след обяд, 10 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Макар че последното нещо, което Шон искаше да направи, беше да спре в магазина и да купи храна за вечеря, особено след като това включваше и храна за Люк, той все пак го направи. Не само защото за един ден бе напреднал толкова много в разгадаването на документите, но и защото Сана пусна втори проби, чиито резултати се оказа същите като първите. Това беше най-успешният им ден, откакто работеха по проблема с костницата, а такъв прогрес вещаеше и добри статии в недалечно бъдеще.

— Имам идея — каза Сана, докато двамата с Шон пълнеха пазарските торби в багажника на таксито.

— Нима? — шеговито я попита Шон. — Това е нещо ново.

Сана се обърна и го удари игриво с една опаковка хартиени кърпички.

В такова весело настроение те се прибраха вкъщи. Докато Шон плащаше на шофьора, Сана отиде до багажника да извади покупките. Когато ги остави на тротоара, си помисли за Люк и се запита как ли ще се държи. Наистина нямаше представа. Можеше да е в диапазона от гняв до шеговитост. Що се отнася до поведението му непосредствено след случката, тя бе сигурна, че е бил объркан и се надяваше, че ще се извини, както го бе посъветвала, така че инцидентът да бъде оставен в миналото.

— Курва на Сатаната — промърмори си тя полугласно. Подобен език, идващ от младеж с такова ангелско лице я шокираше.

— Взе ли покупките? — попита я Шон, докато заобикаляше колата. Той се наведе и взе двете торби, които тя бе оставила на тротоара. Тя извади третата от багажника и го затвори с лакът.

Пред вратата Сана извади връзката с ключове от чантата си.

— Идеално време да поразсъждаваме над днешния ден — каза Шон. — Мисля, обаче, че снощи довършихме последната бутилка вино.

— Ако искаш, отскочи по-късно до магазина на Шесто авеню и вземи за довечера — предложи Сана. — Празнуването, за което спомена на Джак, няма да е пълно, ако не пийнем вино.

— Може би ще поканя Люк да дойде с мен — каза Шон. — Ще е добре за него да поизлезе малко от къщи.

— Много мило от твоя страна — промърмори Сана, докато си мислеше как ли щеше да реагира, ако му кажеше как Люк я е нарекъл „курва на Сатаната“ предишната вечер. Когато беше ядосан, речникът на Шон ставаше каруцарски.

Сана отключи трите ключалки със съответните ключове, когато забеляза, че има още един, който със сигурност беше нов. Понечи да попита Шон за него, но натисна бравата и вратата се отвори без проблем. В същия миг това излетя от главата й. Тя отстъпи, за да влезе първо Шон, тъй като беше натоварен повече.

— Здрасти, Люк — чу тя да казва Шон, докато затваряше вратата зад себе си. После се пресегна и спусна трите резета. Когато се обърна, Шон казваше ядосано на Люк, че няма да позволи в къщата му да се пуши.

— Беше само една цигара — заяви младежът. Тонът му не беше нито оправдателен, нито извинителен. Звучеше по-скоро предизвикателно, сякаш той определяше правилата в къщата.

— Казвам ти: в тази къща не се пуши — повтори бавно и натъртено Шон.

— Хубаво — сви рамене Люк. Той се надигна от стола, на който седеше, мина покрай Шон и се насочи към входната врата. Вместо да отвори вратата, той я заключи с ключ, който прибра в джоба си, и тръгна към стълбището.

— Къде отиваш, по дяволите? — попита смаян Шон, мислейки си, че се качва горе. — Не ме карай да повтарям пак!

Люк подмина стъпалата, почуквайки безгрижно с кокалчетата на пръстите си по колоната на стълбището. Изглеждаше странно отнесен, откровено игнорирайки домакините си, които тъкмо се бяха прибрали.

Шон погледна към Сана, сякаш очакваше тя да му обясни това странно поведение. Младежът бе запалил цигара, но не я пушеше, нито я оставяше. Изглеждаше така, сякаш прави обиколка на къщата, докато стигна до вратата на избата, която се намираше под входните стълби. Там той спря и като сложи ръка на бравата, се обърна и впери очи в Сана и Шон. С все така безгрижен вид, както преди няколко минути, той издекламира една молитва към Дева Мария, в края на която отвори вратата към мазето, хвърли запалената цигара и после затвори вратата.

— По дяволите! — изкрещя Шон.

Без да се колебае, той хвърли пазарските торби, които носеше, на кушетката, и се стрелна към избата. Дали бе усетил, или чул силния удар оттам, никой не знаеше. Сана по-скоро усети дрънченето на джунджуриите върху полицата на камината. Тя му извика, но той не можеше да бъде спрян. Беше решил да се докопа до цигарата, да я вземе и да я стъпче. Когато стигна до вратата, блъсна Люк настрани, хвана бравата, отвори вратата и хукна надолу без да мисли. За съжаление, огромна огнена топка от експлодирали бензинови пари, търсейки по-ниско налягане, се стрелна напред и опърли миглите, веждите и голяма част от косата му. За секунди старата дървена къща се превърна в огнен ад и горещината стана нетърпима. Сана и Шон се втурнаха към входната врата, само за да открият, че е невъзможно да се отвори.

Петнайсет минути по-късно един съсед, забелязвайки пламъка, който идва откъм къщата, позвъни на 911 за пожарната, но когато тя пристигна единственото нещо, останало за спасяване, беше коминът.