Робин Кук
Интервенция (25)

Двадесет и пета глава

12:04 на обяд, неделя, 7 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Джеймс се наслаждаваше на опияняващото чувство, когато напусна ухаещата на тамян катедрала, за да се върне в резиденцията. Катедралата беше претъпкана от хора за Голямата литургия и в нефа нямаше и едно място за сядане. Хорът беше свършил отлична работа, без нито една грешка, а неговата проповед мина хубаво и се прие добре. Предишната вечер, след като секретарите се бяха върнали в таванските си стаи, Джеймс бе решил да изнесе на сутринта проповед за ролята на Света Мария в съвременната Църква, първо защото беше подходящо за празничния неделен ден, и второ защото темата занимаваше съзнанието му от дни.

Сега, след като стресът от Голямата литургия бе минал, Джеймс нямаше търпение да се върне към Шон, Сана и проблема с костницата. Той знаеше, че следващата седмица ще е критична, и се молеше усилията на секретарите му да се увенчаят с успех. Когато се заизкачва по стъпалата, първото нещо, което видя, беше дървената пейка пред кабинета си, заета от петнайсет-шестнайсет годишно рошаво момче с такова красиво лице, ангелска усмивка и лъскава, стигаща до раменете златиста коса, че Джеймс не успя да реагира, за миг помислил, че това е видение на ангела Габриел. Момчето беше облечено в черни одежди с качулка, пристегнати със синя лента.

Идвайки на себе си с известно усилие, Джеймс откъсна очи от младежа и влезе в офиса си. Той бързо се плъзна зад масивното си дъбово бюро, за да си поеме дъх, знаейки, че брат Малони несъмнено ще се материализира всеки миг. Голямата въпросителна в съзнанието на кардинала беше дали момчето е избрано за предстоящата задача. Ако беше така, ударът на Джеймс щеше да е право в десетката, или поне така се надяваше. Само че имаше малък проблем. Младежът бе прекалено млад, по-скоро дете, и Джеймс се запита дали би могъл евентуално да го натовари с толкова важна работа.

Както очакваше, вратата се отвори след кратко почукване и секретарят пристъпи вътре.

— Името му е Люк Хестър и да, кръстен е на евангелиста Лука.

— Изумителен е — каза Джеймс. — Трябва да те поздравя за това, но не е ли прекалено млад за спешна теологична помощ? За случая ще е необходим известен психологически опит.

— Ако прочетете набързо биографичните му данни, които събрах, ще разберете, че той е по-възрастен и следователно по-мъдър, отколкото младият му, ангелски вид предполага. Двайсет и пет годишен е, само след месеци ще стане на двайсет и шест.

— Мили боже — възкликна Джеймс. Той взе папката от бюрото си и разтвори корицата да погледне датата на раждане. — Никога не бих предположил.

— Имало някакъв лек хормонален проблем, който никога не е бил изследван — съобщи брат Малони. — Но този проблем е бил разрешен и сега хормоните му са в нормални граници. Братята там, където живее, са го изпратили тук в града на лечение.

— Разбирам — каза Джеймс, бързо прехвърляйки биографичната справка и научавайки, че Люк е единствено дете на ревностна майка католичка и прегрешил католически свещеник. Момчето било откъснато от дома и изпратено в едно Мариинско общество, наречено „Братство на робите на Мария“, когато навършило осемнайсет. — Говорихте ли с него?

— Говорих. Сигурен съм, че се доближава повече от всички, които познавам, до индивида, който описахте миналата вечер. Харизматичен не е достатъчно силна дума. Той също така е обезоръжаващо интелигентен.

— Предан ли е на Дева Мария?

— Абсолютно, със сърце и душа. Той е ходеща, говореща прослава на Дева Мария.

— Благодаря ви, брат Малони. Защо не го доведете тук?

* * *

Половин час по-късно Джеймс беше толкова убеден, колкото и брат Малони. Според Джеймс нямаше как Люк да е по-подготвен, отколкото ако беше изпратен след централен кастинг. Сравнително краткият му живот не е бил лесен между алкохолизиран баща, измъчена, свръхотстъпчива майка, и двама провинциални свещеници, които се бяха опитали да злоупотребят сексуално с него. Джеймс не искаше да слуша за свещениците, особено след като бе чул подобна история предишната вечер от Джак за Шон. Онова, което му бе приятно да чуе, бе описанието на Люк за това как е намерил Дева Мария и как тя го спасила, връщайки му вярата в себе си и Църквата.

След като се убеди, че момчето е добър кандидат за да се превърне в необходимия спасител, Джеймс насочи разговора към проблема, поставен от Шон и костницата, но не и преди да изтръгне от Люк тържествено обещание, че ще спазва тайната, основана на любовта му към Дева Мария.

— Казано накратко, проблемът е свързан с Божията майка — каза Джеймс веднага, щом Люк даде дума. Джеймс му разказа историята за откриването на костницата, вярата му, че става дума за фалшификат, нелегалното й пренасяне до Съединените щати и отварянето й. После описа решимостта на Шон да навреди на репутацията на Девата с коментарите си, че мощите в костницата са нейните и с това да дискредитира непогрешимостта на папата. — Това ще е унищожително порицание както на Дева Мария, така и на самата Църква — завърши Джеймс. — Сега между д-р Дотри и тази низост стоиш само ти.

— Достоен ли съм? — попита Люк с по-плътен глас, отколкото човек би допуснал от външния му вид.

— Като архиепископ съм убеден, че си достоен и изключително квалифициран заради дълбоката ти почит към Дева Мария. Въпреки че задачата няма да е лесна, тъй като съм сигурен, че опонентът ти има помощта и подкрепата на Сатаната, това е заповед, която ще успееш да изпълниш.

— Имате ли идея как трябва да изпълня задачата?

Джеймс се облегна назад в стола си и се замисли за миг. Всъщност, не беше обмислял въпроса, зает с намирането на подходящия кандидат, но сега можеше да се успокои и да разсъждава над подробностите. Първо, разбира се, беше да събере Люк и Шон на едно място за продължителен период от време. Само тогава Люк щеше да има възможността да каже на Шон за опустошителните последици, от които той лично щеше да пострада, ако Шон продължеше с плановете си за публикуване.

— Това, което смятам да направя, е да те поканя като гост в дома на семейство Дотри. Това ще ти даде достатъчно време. Уведомиха ли те, че ще прекараш тук, в града, седмица или повече?

— Точно така, само че този дълъг престой ме безпокои, Ваше Високопреосвещенство. Не съм си позволявал да бъда сред греховни миряни откакто се преместих сред братята.

— Ще си прекалено зает, за да се притесняваш за това — увери го Джеймс. — Както казах, това няма да е лесна задача. Всъщност, може и да не стане, но е нещо, което трябва да се опиташ да направиш, давайки всичко от себе си. Аз се опитах, но не успях. Напълно съм убеден, обаче, че дълбоко в сърцето си д-р Дотри е убеден католик. Просто трябва да му помогнем да се върне към този аспект на същността си.

— А ако д-р Дотри и съпругата му ме отхвърлят?

— Това е риск, който трябва да поемем — каза Джеймс. — Все още имам някакво влияние върху приятеля си, от което ще се опитам да се възползвам, за да не те изгони. Освен това възнамерявам да му кажа съвсем направо защо всъщност си тук, така че да няма изненади. Господ те е избрал да бъдеш спасителя на репутацията на Дева Мария и реномето й в Църквата като безгрешна и затова достойна да бъде приета в рая телом и духом.

— Кога мога да започна тази мисия? — попита Люк нетърпеливо.

— Предполагам по-късно днес. Ето какъв е планът. Ще помоля един от секретарите ми да те заведе до катедралата, където искам да се помолиш за ръководство от Господа за това, което предприемаш заради Мария и в полза на Църквата. Докато си там, аз ще изляза и ще подготвя посрещането ти. Бих могъл да го направя и по телефона, но мисля, че лично ще е по-добре. В случай че не успея да уредя да те поканят у семейство Дотри, където да прекараш вечерта и голяма част от седмицата, ще останеш тук в нашата стая за гости. Готов ли си?

— Благодарен съм, че получавам такава възможност, Ваше Високопреосвещенство.

— Аз съм този, който трябва да бъде благодарен — каза Джеймс като вдигна телефона и помоли брат Малони да влезе.

Макар и все още да не бе сигурен в успеха на план Б, Джеймс се чувстваше по-добре за пръв път от пристигането на костницата. Поне имаше план и правеше нещо. Връщайки се в частния си апартамент, той се преоблече в цивилните си дрехи, които носеше предишната вечер у Шон. Усети миризмата на дърво, попила в пуловера му. Беше приятен аромат, който му напомни за убежището му на Грийн Понд.

Без да дава каквото и да е обяснение на брат Карлин, който седеше отвън, Джеймс излезе от офиса си, спусна се на първия етаж и използва вътрешната връзка между резиденцията и катедралата за трети път този ден. Когато беше студено като днес, този лукс беше добре дошъл. По средата на пътя срещна брат Малони, който го уведоми, че е оставил Люк в централния кораб на Църквата.

— Свършихте отлична работа с намирането на това момче — каза кардиналът. — Ако онова, което се опитвам да направя, успее, ще съм ви задължен. Той е точно това, което имах предвид.

— Доволен съм, че ви бях от полза, Ваше Високопреосвещенство — каза секретарят. Той вдигна глава и се отдалечи към резиденцията.

Когато Джеймс влезе в катедралата, той се огледа за момчето. То стоеше, както бе инструктирано, коленичило в молитва, затворило сините си очи, но със същата блажена усмивка на лицето. Като мухи, привлечени от мед, група хора се бяха скупчили около него.

Излизайки инкогнито от централния вход на катедралата право на Пето авеню, Джеймс махна на едно такси. Качи се и помоли да го откара на 26-та улица и Първо авеню. Беше доволен, че никой не го позна на излизане.

Трафикът не беше натоварен и стигнаха бързо. По пътя той извади телефона си и звънна на Джак. Джак се обади преди третото позвъняване да е завършило.

— Вдигна веднага — каза Джеймс. — Какво, да не си очаквал да те потърся?

— Мислех, че е съпругата ми Лори.

— Съжалявам, че те разочаровах.

— Съвсем не. Всъщност, радвам се. Когато излязох тази сутрин, бебето ни не беше добре. Страхувах се, че може да чуя нещо лошо. Какво има?

— Къде си в момента?

— Заедно със Сана и Шон в центъра за изследване на ДНК.

— Силно се надявах да е така.

— И защо?

— Просто защото съм на път, както говорихме. Попитай Шон дали има нещо против да се отбия.

Джак остави телефона. Джеймс го чу да пита Шон, както и ентусиазираните възгласи на последния.

— Чу ли го? — прозвуча отново гласът на Джак.

— Да.

— Кога ще си тук? Трябва да сляза долу и да те посрещна, за да няма проблеми с охраната.

— Съвсем скоро — отвърна Джеймс. — В момента пресичам 33-та улица.

— Слизам веднага.

След пет минути таксито зави по 26-та улица. Джеймс каза на шофьора да пресече Първо авеню и да го остави пред центъра за изследване на ДНК. Джак го очакваше зад въртящата се стъклена врата.

— Благодаря ти, че ме откара снощи до вкъщи — каза Джак.

— Удоволствието беше мое — засмя се Джеймс.

След като минаха през охраната, двамата тръгнаха към асансьорите.

— Намерих моя фанатик, който да работи върху Шон — обяви Джеймс, когато слязоха на осмия етаж.

— Сериозно?! — изгледа го Джак. Беше изненадан. — Толкова бързо. Когато описваше какъв човек търсиш, си помислих: „Господ да ти е на помощ“. Мислех си, че ще отнеме месеци.

— Имам изобретателни секретари.

— Явно.

Стигнаха до вратата на лабораторията, определена за Сана и Шон, и Джак почука. Шон, който седеше на централната маса с гръб към вратата, се надигна и отвори.

Джеймс влезе, притеснен от това какво ще завари, и страховете му бързо се оправдаха. Пред него стояха мощите от костницата, подредени в анатомичната си последователност. Макар да беше напълно сигурен, че това не са кости на Дева Мария, това непочтително отношение му се стори толкова светотатствено, както когато Шон и Сана бяха натоварили коша с костницата в онова мръсно такси. Джеймс усети, че трепери.

— Какво става, по дяволите? — попита Шон, усетил смущението му.

— Тези кости — успя да произнесе Джеймс. — Изглежда толкова неуважително. Все едно гледаш някого гол.

— Да ги покрия ли с нещо, докато си тук? — изгледа го Шон.

— Не е необходимо — настоя кардиналът. — Дължеше се само на първоначалния шок. — Той насочи вниманието си към работния кът на Шон в края на масата, където забеляза трите свитъка и овлажнителя му, заедно с купчина стъклени панели. Беше очевидно, че развиването на свитъка става с отчайваща скорост.

— Да не би да имате неприятности? — попита Джеймс, навеждайки се да види няколкото страници, които бяха вече развити.

— Става ужасно бавно — съгласи се Шон.

— Красив арамейски ръкопис — направи коментар Джеймс. — Научихте ли нещо повече?

— След първите две много поучителни страници текстът се занимава с биографични факти от детството на Симон и как постепенно е напредвал в магиите. Изглежда е имал успех от рано.

— А докъде стигна Сана с митохондриалната ДНК? — Джеймс погледна през стъклената врата в стаята за преобличане, но после огледа лабораторията. Видя, че Сана се суети с напрегнато изражение на лицето.

— Ако искаш да влезеш, ще трябва да си сложиш ръкавици и шапка. Тя внимава много, не бива да се допусне замърсяване. А що се касае до напредъка й, нямам и най-отдалечена представа. Когато дойдохме тази сутрин, тя си облече предпазното облекло и влезе директно там. Имам чувството, че нещата се развиват добре. Иначе щеше да дойде тук и да започне да се оплаква. Благодарение на Джак, тя получи страхотно място за работа, с оборудване последна дума на техниката.

Джеймс почука силно по стъклото на вратата с надеждата да привлече вниманието на Сана. Явно успя, защото тя внезапно спря да се движи и вдигна глава, сякаш се ослушваше. Той почука по стъклото отново, правейки й знак да излезе във външния офис.

— Добро утро, Джеймс. — Сана провря покритата си с шапка глава. — Или вече е следобед?

— Следобед е — каза Джеймс. — Имаш ли нещо против да се присъединиш към нас за няколко минути? Искам да ви съобщя нещо.

Сана се поколеба, осъзнавайки, че ще се наложи да съблече работните си дрехи, но все пак открехна вратата и после я затвори след себе си.

— За какво съобщение става дума? — обади се Шон.

— Да, какво имате предвид? — попита и Сана, докато сваляше качулката си.

— Първо, позволете ми да попитам какво правите тук? — попита Джеймс. — Виждам, че Шон бележи прогрес, макар и не със скоростта, с която предпочита.

— Аз се справям изключително добре — отговори Сана. — Лабораторията е наистина първокласна и невероятно удобна за работа. Този следобед трябва да стигна до фазата на екстрахиране с центрофугата. Точно сега пробата ми е в разтворител с почистващия препарат, за да се отворят клетките и протеиназите да денатурират протеините. С тази скорост мога да бъда във верижната полимеразна реакция, или PCR, не по-късно от утре.

— Не е необходимо да ми казваш подробностите — каза Джеймс. — За мен това е все едно на китайски.

Всички се засмяха, с изключение на него.

— Второ, бих искал да ви благодаря за снощната чудесна вечер и да кажа, че храната направо беше изключителна.

— Благодаря ви, отче. — Сана се изчерви.

— Искам да кажа същото и за компанията — добави Джеймс с усмивка, за да подчертае, че се опитва да бъде духовит. — Шегувам се, разбира се, но научих с разочарование, че желанието ми Дева Мария да не бъде намесвана в тази афера няма да се случи. Поне не и този път. Прав ли съм в предположението си, Шон?

— Напълно. Не знам как да бъда по-ясен. Снощи, трябва да призная, прекалих с алкохола, и не мога да си спомня нищо, което съм казал. За това се извинявам, но съм сигурен, че съм бил пределно ясен за намеренията си по отношение на костницата и съдържанието й.

— Ясен, наистина — кимна Джеймс. — Достатъчно ясен за мен, че да прекарам много часове в мислене и молитви за това да ми бъде посочен пътя, по който бих могъл да променя мнението ти. Преди всичко искам да кажа, че се отказвам да го направя лично. Прекалено сме близки един с друг, което се доказва от обръщението ти към мен — „шишко“…

— Добри ми боже! — извика Шон, плясвайки се по челото. — Не ми казвай, че съм те нарекъл „шишко“. Колко неуважително. Ужасно, ужасно съжалявам, стари приятелю.

— Боя се, че е така — каза Джеймс. — Но ти е простено, тъй като съм направил твърде малко, за да намаля уместността. Заради това реших да ви позволя да продължите изследванията си на съдържанието на костницата, с едно предупреждение.

Малка, подигравателна усмивчица се плъзна по лицето на Шон.

— Какво те кара да мислиш, че ти си този, който ни позволява да си вършим работата? От моя гледна точка твоите желания са до голяма степен неуместни, въпреки че, бидейки реалист, едно твое обаждане до шефа на Джак може да доведе до изхвърлянето ни на улицата. Но ако това стане, ще отидем другаде.

— Понякога съм наистина изненадан от наивността ти — каза Джеймс. — Преди всичко ти явно още не осъзнаваш, че в основата си доказателството, че тези мощи са на Дева Мария, се крепи единствено на твърдението на Симон Магьосника, който казва на помощника си Сатурний, че е така. От теологична гледна точка ти базираш аргумента си на възможно най-лошия източник. Ако единственото, което Симон е искал, е да изтъргува мощите срещу лечителската сила на Петър, не е било нужно да се правят допълнителни усилия, за да се стигне до истината. Които и да са кости на жена биха послужили, какъвто смятам, че е случаят. Това наистина са кости на жена от първи век, но не и на Дева Мария.

— Възразявам на този аргумент с твърдението на Сатурний, че Симон е бил разочарован, че костите не са му помогнали да придобие силата на лечител. Ако това не бяха костите на Дева Мария, той нямаше да се надява, че те биха направили за него чудото.

— Отказвам да влизам в спорове по този въпрос — каза Джеймс, вдигайки ръка. — Както казах по-рано, отказвам се да променя мнението ти. Но помисли над това. Ако не приемеш предложението, което ще ти направя, ще се наложи да пристъпя към план В и да се обадя на властите още днес. Може да звучи като акт на отчаяние, но наистина съм отчаян заради себе си и заради Църквата. Ще обявя костницата за фалшификат, а теб за крадец, така че вместо да съм съучастник, на мен ще се гледа като на герой, който рискува себе си, за да разкрие тази вероломна атака върху Църквата.

— Не би го направил — каза Шон, но не особено убедено. Беше наясно, че в това положение ако за него изходът беше печеливш при всички положения, то за Джеймс беше загуба.

— Ще се свържа с Папската комисия за Свещените археологически паметници и ще ги уведомя как си злоупотребил с предишното им благоволение към теб и ще им кажа да се свържат от своя страна със съответните комисии в правителствата на Италия и Египет, които няма да са така благоразположени към твоите антики и ще поискат да арестуват теб и Сана. Дали ще последва екстрадиция не знам, но със сигурност костницата и съдържанието й ще бъдат незабавно върнати, както кодексът и писмото на Сатурний.

— Изнудваш ме! — извика Шон.

— А ти как би окачествил онова, което ми причиняваш?

— Това е възмутително… — продължи да кипи Шон.

— Какво е условието? — обади се Сана.

— Слава богу, че тук има поне един разумен човек — каза Джеймс. — Условието е много просто и напълно невинно. Намерил съм един очарователен, дори лъчезарен млад мъж, който е посветил живота си на Мария и е живял в Мариински манастир през последните осем години. Искам да го изслушате и да почувствате страстта му; искам да го направите не като два кораба, които се разминават в нощта, а да приемете думите му в сърцето си. Искам да прекарате полезно времето си с него. Колко време, според вас, ще бъде нужно да изследвате съдържанието на костницата?

Шон вдигна очи към Сана, която отговори:

— Работата ми, както вече споменах, върви добре. Ако няма изненади, ще продължи не повече от седмица.

— За мен е по-трудно да кажа — призна Шон. — Всичко зависи от това за колко време ще развия свитъците. Предполагам и се надявам, че след още един или два триста и шейсет градусови цикъла, работата ще се улесни значително. От опит знам, че първоначалната влага е причинила повече проблеми със страниците, които са по-близко до повърхността. Като се има това предвид, мога да кажа, че ще отнеме от седмица до два месеца.

— Добре тогава — каза Джеймс. — Ще се съглася с вас, при условие че приемете Люк Хестър като гост за една седмица. Но това трябва да е, както подчертах, смислено прекарано време. Трябва да го поканите и да се запознаете с историята на живота му, който не е бил от най-лесните. Младежът е страдал, но с помощта на Дева Мария е преодолял трудностите и мъките. С други думи, трябва да проявите към него гостоприемство като към истински гост, като към дете на ваш близък приятел.

— Какво означава да сме гостоприемни? — попита Шон. Условието му се виждаше някак прекалено лесно. Но пък, помисли си той, беше способно да го побърка. Шон открай време не го биваше в светските разговори, с изключение на тези с привлекателни жени в баровете, под успокояващото действие на алкохола.

— Предполагам, че интуицията ще ви подскаже — отвърна Джеймс.

— Колко годишен е този човек? — поинтересува се Сана.

— Ще оставя на вас да определите — усмихна се Джеймс. — Има несъответствие между годините му и външния му вид. Установих, че е много приятно и лесно да се разговаря с него, а и той е, както казах, очарователен и интелигентен. Разбира се, може да има някакви психологически белези от трудното си детство, но те не личаха изобщо, когато го интервюирах.

— Надявам се няма да залепиш към нас някой млад, новопокръстен християнин — каза Шон. — Не съм сигурен, че ще издържа цяла седмица.

— Споменах, че е очарователен — натърти Джеймс. — И наистина е така. Освен това му разказах цялата история за костницата, така че ще има достатъчно теми, по които да разговаряте. А сега бих искал да знам дали всички сме наясно с тази сделка. Ще дам на младежа мобилен телефон, така че да може да ми се обажда. Ако позвъни и се оплаче, че някой от вас не се отнася към него както подобава, край на сделката. Разбрахме се, нали? — Джеймс изгледа Шон и Сана, за да е сигурен, че има съгласието им. Последното, което искаше, беше някой от тях да тръгне да се оправдава, че не е разбрал.

— Кога ще започне това тъй наречено гостуване? — попита Сана.

— По кое време се прибирате тази вечер? — отговори й с въпрос Джеймс.

— Към пет, предполагам.

— Тогава в пет той ще ви чака пред вратата.

— Почакай малко — обади се Шон. Той погледна жена си. — Тази вечер планирахме да излезем, тъй като Сана имаше достатъчно работа в кухнята снощи.

— Не е проблем — отвърна Джеймс. — Той е във висша степен представителен. Ще е добре за всички ви да се запознаете на неутрална почва.

— И трябва да вземем този непознат на вечеря? — оплака се Шон.

— Защо не? Подходящ начин за започване на запознанство. Предполагам, че той отдавна не е излизал на вечеря, ако изобщо се е случвало някога. Помислете за вълнението, което ще добавите към живота на този младеж.

— А кой ще плаща? — попита Шон.

— Не мога да повярвам — каза Джеймс. — Продължаваш да си все така стиснат, както в колежа.

— Със сигурност — обади се за първи път Джак.

— Ако трябва да го изтрайвам, не мисля, че трябва и да плащам за това — оправда се Шон.

— Архиепископската епархия ще покрие ресторантската сметка на господин Хестър, но не и вашата. Така че си пазете сметките.

— Няма проблем — каза Шон. — А сега, ако не възразяваш, бих искал да се върна към работата си.