Робин Кук
Интервенция (27)

Двадесет и седма глава

5:15 след обяд, вторник, 9 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Понеделник и вторник бяха добри дни за всички, с изключение на Джеймс, който трябваше да получи обаждания от Люк тези две сутрини, независимо какви бяха новините. След като Шон и Сана бяха тръгнали на работа, Люк информира кардинала, че дяволът е устоял на всичките му опити да промени мнението на Шон. Нещо повече, Шон дори беше отказал да дискутира въпроса. Джеймс го окуражи да се моли по-усърдно и да не се предава, като му припомни, че Църквата вярва в неговия успех. Постоянството е ключът, каза той.

Не искаше да мисли какво ще стане по-нататък, тъй като нямаше друг резервен план.

— Но той сменя темата веднага, щом я повдигна. Дори ме заплаши, че ще ме помоли да напусна.

— А съпругата му?

— Тя е по-гостоприемна — каза Люк. — Убеден съм, че ако успея да разубедя него, тя ще се съгласи.

— Моля те, продължавай да опитваш — каза Джеймс. — Има още време до края на седмицата.

Въпреки малкия напредък в мисията и неловкостта, че е в света на греха и изложен на него, Люк се наслаждаваше. Двете сутрини Сана бе станала рано да приготви закуска за Люк, обяснявайки, че обича да готви и че й е неприятно, задето съпругът й не обръща внимание дали яде бърза храна, или нещо домашно приготвено. Люк от своя страна я увери, че обича хубавата храна и се е наслаждавал на изключителната вечеря миналата вечер.

Но повече отколкото на храната Люк се беше зарадвал, когато Сана се прибра от работа рано в понеделник, предишния ден, и обяви, че има чудесен напредък в ДНК изследванията и е сложила пробите в PCR, което за Люк беше тъмна Индия. Не че имаше значение, тъй като Сана беше използвала свободното си време да изведе Люк, за да му купят дрехи, които са му по мярка, вместо да носи тези на брат Карлин.

За Люк пазаруването беше приятно преживяване, тъй като никога не беше ходил на пазар, откак се помнеше. Освен това се радваше на приятната празнична атмосфера, обхванала града в дните преди Коледа. Накрая, като капак на всичко, Сана и той бяха запалили отново огъня в камината и тя му беше разказала за живота си и настоящите си проблеми. Впечатлението му, че Шон не обръща внимание на жена си така, както в първите дни на брака им, се беше потвърдило. Нещо повече, двамата спяха в отделни стаи — Шон на втория етаж в гостната, а Сана на третия в семейната спалня. Макар да не разбираше всичко, което Сана му доверяваше, той й каза, че ще се моли за нея и че не може да разбере защо Шон не иска да спи с нея, тъй като лично той я намира за изключително красива.

— Благодаря за успокоителните думи — усмихна се притеснено Сана, а после малко неочаквано и за себе си добави: — Но за да бъда честна докрай, трябва да призная, че предпочитам да не спя с него.

* * *

Подобно на Сана, Шон също бе напреднал в работата през последните два дни. Беше стигнал до етапа, както се надяваше, когато развиването на първия свитък се ускори. В понеделник се беше справил само с една страница, но във вторник успя да завърши две. Докато четеше написаното, се почувства по-добре, убеждавайки се, че Симон не е чудовището, каквото име си бе спечелил.

— Люк! — провикна се Сана. Двамата с Шон тъкмо се бяха прибрали. Когато чу отговора на Люк отдалече, предположи, че младежът казва следобедните си молитви. — Вкъщи сме! — Тя последва Шон в кухнята, където разопакова купените зеленчуци.

През това време Шон си наля скоч за първия си коктейл за вечерта. Няколко дни преди това Сана се тревожеше за прогресивно засилващата му се любов към алкохола, но не и тази вечер. Всъщност, даже й се искаше да пие повече, за да си легне по-рано. Очакваше с нетърпение да остане насаме с Люк, без Шон непрекъснато да прекъсва младежа, когато станеше дума за Дева Мария.

* * *

Това бяха два добри дни и за Джак, тъй като бяха добри за Джей Джей и Лори. Когато Джак се върна вкъщи в понеделник вечерта, Лори му докладва, че детето е било спокойно и изобщо не е плакало. Очакваше да чуе същото и сега, тъй като Лори му се бе обадила в три следобед и бе казала, че се чувстват добре.

Като вземаше нагоре по две-три стъпала наведнъж, Джак надникна в кухнята. Както очакваше, Лори в момента приготвяше вечеря, а бебето си играеше в кошарката. Той се приближи до жена си, целуна я, а после погледна Джей Джей. За негово облекчение, той се усмихна.

— Май ще ни позволи да вечеряме спокойно — каза Лори.

— Страхотно. Може би първо трябва да го нахраниш и да го сложиш да спи?

— Такъв е планът.

— Ако е все така спокоен, бих могъл да изляза и да поиграя час-два баскетбол?

— Идеята не е лоша. — Лори му намигна и добави: — Само гледай да не се преуморяваш.

Джак се усмихна, досети се какво има тя на ум за вечерта, докато слизаше надолу по стъпалата, облечен в спортния си екип. През последните няколко дни не смееше да се радва на спокойствието на сина си, за да не се разочарова после, но всичко вървеше чудесно. Предишната сутрин бе отишъл да се срещне с Бингам отново и да го помоли да го освободи от аутопсии. Както и предполагаше, Бингам се съгласи.

Така Джак имаше възможност да прекарва повече време с Шон и Сана, където нещата се придвижваха с доста добра скорост. Сана очакваше да завърши работата си с митохондриалните секвенции на следващия ден, а Шон и Джак се надяваха в резултат да разберат чии са тези кости. Въпросът беше дали са от Средния Изток — в който случай биха могли да са на Дева Мария — или от Рим, където са били погребани накрая.

Когато Джак изтича по стъпалата и влезе в игрището, си помисли каква ирония е, че точно когато бе намерил с какво да отвлича вниманието си, състоянието на Джей Джей се беше подобрило за пръв път от месеци насам. Запита се дали при тази промяна би било подходящо да се продължи отново лечението.

* * *

Люк си помисли, че вечерята и днес е също толкова вкусна, както и предишната и различна от всичко онова, с което беше свикнал. За съжаление, същото беше и поведението на Шон. Той напълно отказваше да говори за проблема с Дева Мария и костницата, и с изпития преди вечеря скоч и виното после, не след дълго се напи и се качи в стаята си да полегне за малко. Малко след девет, когато Сана и Люк приключиха вечерята и отидоха в дневната да седнат пред камината с вино и кока-кола, той още не се беше появил.

— Мисля да проверя как е Шон — каза Сана и остави чашата си с вино, преди да се е отпуснала в креслото.

— Със сигурност е добре — опита се да я възпре младежът, предпочитайки да не вижда отново сърдитата, неприязнена физиономия на професора.

— В случая мисля по-скоро за нас, отколкото за него — отвърна Сана с усмивка, докато се насочваше към стълбището.

Люк седна на кушетката и се заслуша в стъпките й, които не след дълго се чуха по скърцащите греди, когато тя влезе в стаята на Шон. Люк се замисли над думите й. Нямаше представа какво трябва да означават, така че когато се върна, събра смелост и я попита.

— Просто исках да се кача при него, преди да съм се отпуснала — каза Сана, докато настаняваше краката си на масичката за кафе, — и преди да сме започнали някой интересен разговор. — Тя нямаше търпение да чуе повече за живота му от механичната версия, която й бе разказал.

— Той добре ли е? — поинтересува се Люк. Не можеше да не си спомни баща си и насилието, породено от алкохола.

— Легнал е и спи, ако това е определението ти за „добре“.

— Продължавам да не разбирам, защо все пак е спрял да спи с теб.

— Сега е по-просто, отколкото преди шест месеца, когато това бе по-скоро негова, отколкото моя идея. Отдалечихме се още повече. Забелязваш ли колко малко се докосваме? Имам предвид дребните неща — да сложа ръка на рамото му, ето така. — Сана седеше от дясната ръка на Люк, тя вдигна лявата си ръка и бавно я прокара по рамото му, спускайки я леко по гърба. После я върна обратно и я отпусна върху коляното му. — Или дори просто да си седим по този начин. Когато се оженихме в началото проявявахме непрекъснато тези знаци на внимание един към друг и се радвахме да сме заедно, както сега с теб. Но всичко това спря. В началото си мислех, че е свързано с голямата разлика във възрастта ни, но сега не съм сигурна: боя се, че е нещо много повече.

Люк усети внезапна гореща вълна да нахлува в крака му и да се изкачва нагоре към слабините му. Усещаше ръката на Сана върху бедрото си. Имаше чувството, че пръстите й са от огън.

Сана нямаше представа за лавината от емоции, която беше отприщила у Люк и хормоналната буря. Бе сложила ръката си до него по начин, който смяташе за платоничен, но той бе по-скоро физическо напомняне за това колко близка се чувства с него, а тя предполагаше, че и той я чувства по същия начин, тъй като бяха разговаряли за изключително интимни неща, след неговото пристигане. Всъщност, Люк беше първият човек, с когото тя се бе осмелила да сподели разширяващата се бездна в отношенията й с Шон. Като пряка последица тя усети, че Люк разбира неща за скрития й живот, че между тях се създава близост, връзка като между брат и сестра. В края на краищата той сам беше видял отношенията й с Шон, а беше само с три години по-млад от нея.

За миг Люк спря да мисли. Само чувстваше. Горещината от Санината ръка продължаваше да пари коляното му. При всеки удар на сърцето си той усещаше пулсирането в набъбналия си пенис, а тестисите му се бяха свили в болезнена топка. Нуждаеше се от облекчение. Имаше нужда да се движи, което накара мускулите в краката и слабините му да започнат да контрактират в ритмични спазми.

Усетила напрежението му, Сана се стресна. Седеше точно до него, завъртя се и обърна лице към неговото, ръката й неволно се вдигна нагоре по бедрото му. Виждайки избилата по челото му пот и замаяното му изражение, тя си помисли, че момчето получава сърдечен удар. Изправи се изведнъж и се опита да го сложи да легне на кушетката. Но той я отблъсна с неочаквана сила.

— Добре! — извика тя. — Нараняваш ме! — Люк я хвана за китките и я стисна с такава сила, че кръвта й спря.

Сякаш излязъл от някакъв пристъп, Люк пусна Сана, която побърза да разтрие китките си, за да възстанови кръвообращението.

— Мили боже, заболя ме — оплака се Сана, продължавайки да масажира ръцете си.

Люк продължаваше да я гледа. Не направи опит да говори, само я гледаше с отпуснато, разстроено лице.

— Добре ли си? — попита го Сайа. Дори очите му изглеждаха изцъклени. Устата му беше отпусната, устните — леко отворени. Макар на светлината от камината да правеше трудно да се определи цвета на лицето му, то й се стори по-бледо от преди. — Люк! Добре ли си? — попита отново тя. Протегна напред ръце да го хване за раменете и да го разтърси. — Говори с мен, Люк! Трябва да знам дали си добре.

Като се наведе напред, тя се взря в лицето му. Очите му, които се бяха втренчили в устните й, сега леко помръднаха. Тя виждаше, че той се връща в настоящето от там, където беше, но това бе обезпокоително настояще. Вместо да стане отново щастливия човек от преди, той изглеждаше гневен и критичен. Преди да заговори, което според Сана той се канеше да направи, тя внезапно осъзна какво се е случило. Не се сдържа и се усмихна.

— Имаше оргазъм, нали? — попита Сана с облекчение, развеселена. — Мисля, че съм права. Е, не се смущавай от мен. Мисля, че е страхотно. Поздравления. Ще го приема като комплимент. Успокояващо е, че някой ме намира за привлекателна в сексуално отношение, за разлика от съпруга ми. — Сана се опитваше да разсее смущението му, тъй като според нея той никога не бе правил секс с жена. Тя се надяваше, че въпреки травмата, която бе преживял в пубертета, имаше шанс той да се върне към нормалното.

— Курва! — извика внезапно Люк.

— Моля?! — Сана беше чула, но не искаше да чуе подобна безсмислица, определено не и от Люк, нейния специален приятел.

— Сатана! — изсъска той.

— О, нима? — вдигна вежди презрително Сана. — Значи отново се получава същото като с майка ти и баща ти. Жертвата е виновна. Този път всичко стана тук, приятелю мой — добави Сана, протягайки показалец към главата на Люк.

Той гневно отблъсна ръката й.

— Курва на сатаната! — изсъска отново с най-злия глас, който можа да извади.

— Добре, щом е така — каза Сана, докато разтъркваше ръката си. — Мислех, че се справяш добре с религиозно фанатичния план, но предполагам, че съм се надявала прекомерно на успеха ти. Колкото до гостуването ти тук, трябва да те предупредя, че става почти невъзможно. А що се касае до мен, ще си легна и ще се заключа, дори и ако решиш да се извиниш. Не е нужно да казвам, че наистина мисля, че в твой интерес е да се извиниш. Лека нощ!

Сана тръгна към стълбите. Можеше да каже със сигурност, че лекцията й е влязла през едното му ухо, и е излязла през другото.

Люк извика за последен път:

— Сатана, бъди проклета за вечни времена!

Старите стъпала изскърцаха шумно под краката й.