Радка Александрова
Градът на сивите птици (14)

Ставайте, сънливци, Тихчо си дойде!

Сребърното самолетче се завъртя над големия град, после над високата къща, заобиколена от липи и кестени, и се опита да кацне на покрива й. Ала покривът бе стръмен, едва не се разби в него. Тогава пилотът отново издигна самолетчето във въздуха, описа широк кръг и го насочи право към таванското прозорче. Сърцето на Тихчо замря. Там, на рамката, се белееше като прекършен цветец Рокличка, тъй както я бе оставил — свита и мъничка.

В първия миг тя не го позна, зачервените й очи замигаха.

— Ти ли си? — чу се слабият й гласец.

— Аз съм… Връщам се…

— Чаках те… знаех, че ще се върнеш…

Старите дрехи в коша се размърдаха.

— Кой е? — изръмжа чичо Панталон. — Рокличке, сега ли намери да си приказваш, когато всички спят?

Рокличка още не можеше да се съвземе от неочакваната радост.

— Извинявай, чичо Панталон… Тихчо… Тихчо си дойде!

— Какво?! Какво?! — подаде се от коша чичо Панталон. — Как си дойде?

— Тихчо! Нашият Тихчо!

В това време Тихчо бе успял да скочи от самолетчето право на перваза на прозореца. Прегърна Рокличка и я целуна по бузката.

Чичо Панталон съвсем се разсъни:

— Я, това наистина е Тихчо!… Ставайте, сънливци! Вижте кой е дошъл!

Кошът се прекатури и старите дрехи наизскачаха. Чичо Панталон пръв се завтече към прозорчето.

— Тихчо, добре дошъл!

— Добре заварил, чичко Панталон!

Рокличка заподскача от радост и заповтаря:

— Тихчо си дойде! Тихчо си дойде!…

— Добре де, чухме вече! — скара й се кака Пола и тръгна към Тихчо. — Чакай кака да го целуне. Да знаеш колко мъчно ни беше без теб… Ха така! — и тя целуна още веднъж Тихчо по бузата, сетне завъртя закачливо глава, като сочеше Рокличка: — А тя, откакто си заминал, не слезе от прозорчето…

Ръждясалата печка отвори натежалата си от прах вратичка:

— Забрави да играе и на дама…

Рокличка се изчерви:

— Не ги слушай, Тихчо! По-добре разкажи ни къде си бил, какво си видял… Хубаво ли е по света? Имаше ли интересни приключения? Не изпадна ли в беда?

Всички се струпаха около Тихчо, но чичо Панталон ги разбута:

— Прибирайте се в коша! Не виждате ли, че той е изморен. После ще приказваме, има време…

— Не, сега искам! — изпищя госпожа Блуза.

Вместо отговор, Тихчо извади изпод ризката си вълшебното перо и едно ново блокче; мълчаливо нарисува Чудната птица. Всички ахнаха.

— Каква красота-а-а-а! — не можа да се сдържи чичо Панталон. — Значи ти, Тихчо, си станал художник! Браво!

На тавана беше станало сякаш по-светло. Дори паяжината на паяка изглеждаше изплетена от златни нишки.

— Но той може да ми нарисува черешките — зарадва се кака Пола и с молба скръсти ръце пред Тихчо.

Разбира се, госпожа Блуза не пропусна да я подиграе:

— А, най-после си призна, че твоите черешки ги е изкълвала кокошката.

Кака Пола беше толкова зарадвана, че за пръв път не се разсърди.

— Първо ще нарисувам баба Жилетка — рече Тихчо и добави тихо: — Така, както я помня, както я помним всички…

Сакатият стол докуцука до стената и се облегна на нея:

— Стъпи върху мен, Тихчо, и нарисувай тук баба Жилетка. Нека всички да я виждаме…

До вечерта, когато сребърното самолетче се появи пред таванското прозорче, Тихчо беше успял да разкаже приключенията си. Сега самолетчето се връщаше да го вземе.

— Как, нима пак ще ни напускаш? — изпищя госпожа Блуза.

Чичо Панталон се изкашля.

— Върви, Тихчо, но не ни забравяй! Помни, че и тук имаш приятели, които те чакат…

— Няма да ви забравя!

Рокличка се разплака.

— Ти пък защо плачеш? — учуди се чичо Панталон. — Не искаш ли да тръгнеш с него по света?… Не ме гледай така! Не разбра ли, че той ще те вземе, двамата ще отлетите със самолетчето.

— Вярно ли е, Тихчо? — затаи дъх Рокличка.

— Аз за това дойдох, Рокличке — отвърна той.

Двамата отново се прегърнаха.

Пилотът зачука по стъклото.

— Хайде! Закъсняваме…

Всички се струпаха до прозорчето:

— На добър час, деца!

— Хем да я пазиш да не настине! — провикна се кака Пола.

Тихчо се засмя от кабината:

— Няма. През зимата ще и ушия палтенце… Той каза още нещо, но моторът заглуши думите му.

Сребърното самолетче се стрелна над високия кестен и изчезна във висините.