Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Радка Александрова
Заглавие: Градът на сивите птици
Издание: Първо
Издател: Български художник
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: Повест
Националност: Българска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 20.05.1978
Редактор: Дора Манева
Художествен редактор: Кирил Гюлеметов
Технически редактор: Здравко Божанов
Художник: Николай Стоянов
Художник на илюстрациите: Николай Стоянов
Коректор: Дочка Понова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1705
История
- — Добавяне
Приказка за Чудната птица
Щом малките заспаха, сивата птица въздъхна едва чуто и седна по-близо до госта.
— Нашият град беше като всички градове на земята — започна тя. — Имахме градинки с трева и потънали в зеленина дървета, пъстри лехи от цветя кичеха дворчетата ни и ги развеселяваха. Обличахме се в разноцветни дрехи. От сутрин до мръкнало пеехме песни, танцувахме. Ала роди се най-хубавата сред нас. Гласът й беше като звън на сребърни звънчета, носеше се волно над улици и градини, над къщи и комини, та чак до трите златни върха. По онова време трите златни върха бяха най-любимото ни място за разходка. Там нямаше нито тръни, нито ледове, нито люти змии… За бедните си родители Чудната птица беше единственото богатство. Видя я Господарят и реши да се ожени за нея — дворците му да краси. Тя отказа: искаше да бъде свободна — да лети и да пее, където поиска. Стражата му насила я заведе в замъка. Вдигна се голяма, нечувана сватба. Стече се целият град. Изплетохме килими от цветя и ги постлахме пред портите на двореца. Когато тя се зададе, хубостта й нямаше равна на себе си. Гледаше ги с тъжни очи, спираше се пред всекиго и с висок глас обещаваше никога да не ни забрави. Прибрахме се късно по домовете си. Не мина много време и страшна мълва плъзна от улица на улица, от къща на къща: Господарят наредил да се унищожат цветята, да се обрулят листата на дърветата, да се изземат скъпоценните камъни и пъстрите пера от премените ни.
Всички се чудехме. Какво му стана на злия Господар, та стана още по-зъл? И разбрахме — жена му, Чудната птица, избягала и се върнала при родителите си. Не могла да прежали свободата си.
За три дни градът ни се промени. Най-високите къщи бяха съборени, а всички останали боядисаха със сива боя. Излезе строга заповед — по магазините да се продава само сива перушина. Стражите изскубваха пъстрите ни пера, грабеха скъпоценностите ни. Така всички ние станахме еднакви и получихме ново име — сивите птици. Последната заповед на Господаря бе — забраняват се под страх от най-тежко наказание песните и танците и особено — смехът… И да не беше забранено, как да пееш и танцуваш, когато наоколо е тъй грозно?
Тогава Чудната птица решила да отиде там, където има цветя, ярки багри, песни. Да потърси някой, надарен с вълшебна сила, който да върне живота на цветята и песните на нашия град. Горката, тя не знаела, че Господарят притежава зла сила. Тръгнала на път, без да подозира, че страшното му проклятие върви с нея. Щом излязла от границите на града, то я връхлетяло. Тя престанала да чува и да говори. Така никой нямало да научи истината за нашата страна…
Но малката черна птичка, вярната приятелка на нашата господарка, в последния момент успяла да се скрие под крилото й. И ето, ти си първият, който пристига тук, за да научи истината за нас.
Сивата птица наведе глава. Тя беше свършила разказа си.
— Кога се случи това? Отдавна ли? — попита Тихчо.
— Не много отдавна, но на нас ни се струва, че са изминали векове. Когато няма цветя и песни, времето спира да върви.
— А никой ли не се е опитал да ви избави от злото?
— Никой… Ако знаеш какъв е Господарят, няма да приказваш така.
— Аз не бих живял нито ден в тази сива пустиня.
Птицата уморено поклати глава:
— Какво да сторим?
Тихчо се замисли. По лицето му се изписа решителност. Птицата забеляза това и се изплаши:
— Какво си измислил? Господарят не прощава никому. Почини си ден-два в моята къща и си върви — посъветва го тя.
Сетне постла на госта до огнището, почака го да си легне и тогава се мушна в леглото при децата си. Беше толкова уморена, че веднага заспа.