Радка Александрова
Градът на сивите птици (11)

Чудото на вълшебното перце

Тихчо тихичко се измъкна от постелята си и се изправи до прозорчето. Навън цареше пълен мрак и тишина. Той притисна нежно перцето до сърцето си и му зашепна:

— Сега ние с теб трябва да върнем красотата на града, радостта на птиците, цветята и листата на дърветата. Литни, мое перце, в тъмната нощ, прехвърли трите златни върха и вземи от зеленото на моравите, от синьото на незабравките, от жълтото на минзухара, от розовото на зюмбюлите и го донеси тук! Бързай, бързай, перце мое, работа ни чака! Бързай!…

Перцето описа плавно няколко кръга из стаята, докосна с нежните си ресни косата на малкия художник и стремително излетя навън.

Птичетата сладко спяха, прегърнали тетрадките с алените цветчета. Тихчо посрещна перцето от далечния му път и нарисува около гушките им по едно синьо герданче, а перата на опашчиците им боядиса с жълта и розова боя. Не забрави и майка им. И нейната гушка украси с огърлица. Опашката й направи червена и я посипа със зелени точки. После тихичко отключи вратата и потъна в заспалите улици на града.

Най-напред боядиса всички къщи в различни цветове. Обагри перденцата, изшари и автомобилите, спрели до тротоарите. Спусна пъстри платове от перушина по витрините, така че едните, които се продават в този магазин, да не приличат на другите. Зелени листа затрептяха по клоните на дърветата, трева покри голата земя, разцъфтяха цветя, много цветя — едни от други по-пъстри и гиздави.

Тичаше малкият художник. Краката му се подгъваха от умора, десницата му отмаляваше. Въртеше очи на разни посоки, гледаше нещо да не е пропуснал. Струваше му се, че вече се разсъмва, когато се зае със спящите сиви птици. Искаше така да ошари с точки и петна опашките и гушките им, че когато се събудят утре, да не могат да се познаят. Рисуваше и си думаше: „Внимателно, мое перце!…“

Преди да съмне, целият град и жителите му бяха преобразени. Малкият художник се сгуши на една пейка и, зъзнещ, зачака градът да се пробуди. Ала, уморен от безсънната нощ, се унесе и заспа непробуден сън.

Пръв в града се събуди един от пазачите на Господаря. Прозя се широко и тъй протегна встрани крилете си, че те изпукаха. Клюнът му бе засъхнал от снощния гуляй и той реши да го освежи с малко роса. Излезе от стражницата и ахна: целият град грееше от невиждани цветя. Без да губи нито минута, той хукна към замъка на Господаря — да му съобщи за станалото чудо на чудесата.