Ю Несбьо
Ловци на глави (1)

Пролог

Сблъсъкът между две превозни средства се подчинява на елементарни физични закони. Всичко е оставено на случайността, но всички случайности могат да се обяснят с уравнението: силата, умножена по времето, е равна на многократната промяна на скоростта. Ако в това уравнение заместим променливите със случайностите като стойности, ще получим повествование просто, достоверно и безпощадно. То ще разкаже например какво се случва, когато натоварен автовоз с тегло двайсет и пет тона се сблъска със скорост осемдесет километра в час с лек автомобил с тегло хиляда и осемстотин килограма, който се движи със същата скорост. В зависимост от конкретния случай — от точката на сблъсъка, от устройството на каросерията, от ъгъла между двете превозни средства — съществуват безброй варианти как ще протече повествованието, ала всички те имат нещо общо: до един са с трагичен изход. За лекия автомобил.

В необикновената тишина чувам повея на вятъра в дърветата и течението на реката. Ръката ми е изтръпнала, вися надолу с главата, притиснат в плът и стомана. Над мен, от пода, капе кръв и бензин. Под мен, върху автомобилния покрив с шахматна шарка, има ножичка за маникюр, отрязана ръка, двама мъртъвци и отворена козметична чантичка или както е модерно да се нарича, „бютибег“. На света вече няма красота, има „бюти“. Бялата царица е покосена, аз съм убиец, а тук вътре никой не диша. И аз съм притаил дъх. Затова ще умра съвсем скоро. Ще склопя очи и ще се предам. Усещането да се предадеш, е приятно. Не искам да чакам повече. Точно затова трябва възможно най-бързо да разкажа този разказ, този вариант, тази история за ъгъла, под който са разположени телата едно спрямо друго.