Таха Хусейн
Дните (7)

7

Няма съмнение, че за много кратко време след това научи Корана наизуст отлично. Спомня си, че един ден се върна от училище със сиди. Сиди имаше голямо желание да отиде с него. Свърна към тяхната къща, бутна вратата, тикна го вътре и извика по познатия начин: „0, повелителю.“ Както обикновено шейхът седеше в гостната, завършил вече следобедната си молитва. Сиди се настани.

— Твърдиш, че синът ти забравил Корана, и ме осъждаш най-сурово. Но кълна се, че не го е забравил, а се срамува. Наричаш ме лъжец и се подигра с брадата ми. Дойдох днес, за да изпиташ сина си пред мен и кълна се — ако не знае Корана наизуст, ще си обръсна брадата и нека бъда позорът на познавачите на мюсюлманското право в този град!

— Успокой се. Защо не кажеш: беше забравил Корана, но го прочетохме отново.

— Трижди се кълна в аллаха — не отстъпваше сиди. — Не го е забравял и не сме го чели. Аз го изслушах как го казва, лее се като по вода, нито спира, нито се запъва.

Нашият човек слушаше и знаеше, че баща му е прав, а сиди лъже, но си мълчеше. Очакваше да го изпитат.

Изпитът беше изтощителна труден, но нашият човек беше неузнаваем, блестящ. За каквото не го попитаха, за това не отговори без запъване, начаса. Даже по някое време шейхът се обади:

— По-полека. Грехота е да се задавиш при четене на Корана.

Изпитът свърши.

— Аллах да ти помага! — каза баща му. — Иди да кажеш на майка си, че наистина знаеш Корана наизуст.

Отиде при майка си, но не ѝ каза нищо, а и тя не го попита. Този път сиди си тръгна със сукнено джубе, подарък от шейха.