Арнолт Бронен
Езоп (12)

V

Неотдавна лекарят Демокед в Кротон разряза тялото на един жив човек, за да открие слабите места в организма на своя пациент. Точно тъй бих искал и аз да разрежа Езоп, за да открия силните му страни. Защото наистина се нуждая от неговите сили, които от ден на ден ми принасят все по-голяма полза; докато други неща в него все повече ми вредят. Ти обаче учиш: силата и материята са едно. Следователно и външността, и вътрешността са едно, а също тъй и битието, и постъпките на човека. Дай ми съвет как да проумея това единство в Езоп.

Междувременно момъкът се научи добре да чете и пише. Записваше всичко, което аз говорех в аудиторията, и умееше да отговаря находчиво на множеството въпроси на моите ученици. Откакто го имах, славата на школата ми се разрасна, въпреки че всички се страхуваха от хапливите шеги на Езоп. Отдавна вече никой не смееше да се подиграва с него.

От друга страна вече бе преминало времето на веселите му шеги. Колкото ме беше ядосвал по-рано с тях, толкова малко ме радваше сега новото му състояние: той се шляеше все намръщен и недоволен. Ако причина за това бяха мъжките му сокове, защо не отидеше тогава при слугините, които вече бяха свикнали с него и често имаха нужда от мъж, независимо от това как изглежда. Той обаче свързваше всяко свое излизане от дома с отбиване до пристанището, диреше особено големите транспортни кораби от Египет и разпитваше за писма и вести.

Погледнеше ли ме, чувствувах омразата му. Но защо ли всъщност ме мразеше? Никога не го бях бил както се следва, никога не го бях връзвал, никога не го бях предавал на стражниците за тъмничен арест. Ако не беше роб, щях да помисля, че е влюбен. Но невъзможно бе да е влюбен и досега, след толкова време, в онази фригийска девойка Родопис! Пък и Каприоза почти не й отстъпваше по хубост. При това тя беше доста темпераментна и може би щях да му позволя да спи с нея, макар по това време тя да беше любимата ми робиня.

Заех се с него.

— Какво искаш всъщност? — му рекох. — Ако не се смятат дребните задължения да свършиш тук-там по нещо, ти водиш истински живот на философ. Учиш, слушаш умни хора, никой не ти пречи да пееш, да пиеш и да играеш с нас. По-добре не би могъл да си наредиш живота, дори ако беше свободен.

— Освободи ме! — беше единственият му отговор.

Казах му, че се намираме в Самос. Тук можеше да го освободи единствено магистратът. Пък дори и да го освободяха наистина — а такова нещо не се беше случвало нито веднъж през последните две олимпиади, — в края на краищата нали трябваше да живее от нещо? Но от какво? Тъй като самоските административни власти по изрична заповед на геоморите не даваха работа на освободените роби, а за занаятчийства или търговия при него и дума не можеше да става, то той щеше да се види принуден да се услови нейде на същата робска работа, която вършеше сега, и може би при някой по-лош господар.

— Освободи ме — гласеше пак едничкият му отговор.

Но аз съвсем нямах такова намерение. Ядосах му се и наредих да работи в къщи. Ядоса ми се и той и остана в къщи. Очевидно се беше заклел да ми отмъсти:

Поради това, че сега работеше у дома, Езоп се срещаше по-често със съпругата ми. Наистина той съвсем не беше от оня тип мъже, които тя харесваше. Както преди, и сега очите на жена ми лъсваха като финикийско стъкло и се извиваха малко нагоре, щом като зърнеха атлет или офицер; както преди, и сега забележителният й задник почваше да се върти, щом се намереше в близост със снажни, яки мъже. При все това постепенно у нея се пробуди някакъв интерес към Езоп. На няколко пъти ми каза:

— Езоп е влюбен до уши. Просто се е поболял от любов. Много ми се ще да разбера в кого може да е влюбен такъв един роб.

Отвърнах й, че това не й влиза в работата и че за жената на един философ би било недостойно да блудствува, пък макар и само в мислите си, с един роб. Това я накара да млъкне за няколко дни.

Но интересът й, тъй или иначе, вече беше събуден. Езоп получи по-хубаво бельо и истинско легло в робската си стая. Отначало съпругата ми караше слугините да се грижат за неговото пране. Сетне почна да твърди, че трябвало сама да надзирава всичко и да се грижи за чистотата в дома ни. И накрая почна да извършва тия проверки по време, когато Езоп беше в леглото си. Погледът на момъка обаче бе насочен в съвсем друга посока, така че не се случи нищо повече.

Веднъж, късно вечерта, докато аз съм вечерял и философствувал у приятели, жена ми пак отишла там на проверка. Успяла да изненада Езоп. Когато светлината на фенера й паднала внезапно върху младежа, той стоял разсъблечен и членът му бил възбуден. Опитал се да прикрие срамните си части. Тя го запитала:

— Защо сложи ръката си там?

Езоп отвърнал:

— Студено ми е.

— А нима там е топло? — запитала тя.

Той мълчал и треперел. Тогава тя забравила невзрачната му снага, желание пронизало тялото й. Казала сластно:

— Ако сториш онова, от което се нуждая, ще получиш от мен повече наслада, отколкото получава господарят ти.

Езоп се отдръпнал назад. Твърде далеч бил, изглежда, предметът на неговите копнежи. А пък аз бях наблизо. Сигурно е имал пред вид това, когато казал:

— Ако господарят узнае, отмъщението му ще бъде ужасно.

Тя само се изсмяла. Загукала като гургулица. Нощта била душна. Тя много добре чувствувала, че малко по малко желанието обзема и него. И със същото гукане, което аз тъй добре познавам, почнала да го приласкава:

— Ако го направиш с мен десет пъти, ще ти подаря ново, везано наметало.

Той беше мръсен, дрипав роб. Никога дотогава не бе притежавал наметало. Пък и във всеки роб — тъй мисля аз, макар ти да не си съгласен с мене — има нещо долно. Настъпват мигове, когато сам той иска, просто трябва да бъде роб; макар ти да твърдиш, че ние сме му втълпили това с бой.

Може би всичко е станало по тая причина: той искаше да бъде свободен, свободен на всяка цена. А наметалото представлява собственост — път към свободата. И така, той престанал да мисли за онова, което владеело мислите му дотогава; и ако дотам го докарала любов, то именно любовта го подтикнала и към изневяра. Във всеки случай казал:

— Ела в леглото ми.

И понеже жена ми своевременно се била погрижила леглото да е широко и да не скърца, пъхнала се веднага при него като разгонена свиня.

Дълго траяла тяхната любовна нощ — любовната нощ на съпругата и на роба. Девет пъти успял да задоволи той ненаситницата. Сетне казал:

— Не мога повече.

Ала тя не била доволна, искала го до сетните му сили:

— Не станат ли десет пъти, нищичко няма да получиш.

И макар да бил вече съвсем отпаднал, само от яд той й дал и десетото доказателство за своята мъжественост. Жена ми почувствувала, че този път той я обладал с презрение и с ярост; при десетия път той я обидил. Задушена от злоба, тя процедила:

— Пазарих те да прекопаеш нивата ми, ала ти прекрачи нейния синор и копа у съседите. Върви си, нищо не ще получиш!

Тъй в края на краищата и двамата измамници излезли измамени. Ала Езоп, навярно от яд към моята невярна съпруга, а може би и от срам пред самия себе си, решил да ми изповяда всичко. Дойде при мене на следния ден и ме заговори; каза ми:

— Искам да се оплача пред теб от съпругата ти. Бъди ти съдия между нея и мен!

Бях в добро настроение, защото вечерта, прекарана сред приятели, бе породила много мисли, бяха се възхищавали от ума ми. Проявих благосклонност към него и наредих да извикат съпругата ми.

Тя се забави и пристигна смутена. Но аз нищо не забелязах и казах на момъка да говори. Той почна тъй, както си знае:

— Вчера излязох на разходка с господарката. Видяхме една слива с много плод. Господарката ми посочи един клон, увиснал надолу, защото беше отрупан със зрели и едри сливи. Каза ми, че ако с един камък успея да обруля десет от сливите, ще ми подари ново, пъстро везано наметало. Прицелих се в клона и свалих десет сливи. Но случи се тъй, че едната от тях падна в калта. Господарката много се ядоса и заяви, че по тая причина нямало да ми даде наметалото.

Погледнах двамата, защото тая история никак не ми се хареса. Ала доброто настроение надви подозренията ми. Казах на съпругата си:

— Нима моята рибка ще влиза в разпри за такова нещо?

Тя се превземаше и се цупеше; най-сетне каза:

— Признавам, че ми свали девет сливи, но не мога да включа в сметката оная, дето падна в калта. Нека хвърли още веднъж и свали и десетата слива; тогава ще си получи наметалото.

Това ми се видя справедливо и тъй и отсъдих. Ала за мое удивление Езоп съвсем не беше доволен от присъдата. Той почна да проклина беритбата на сливи и изведнъж наметалото престана да го интересува толкова. Бях вече готов сам да отида с него на пазара и да му избера едно хубаво наметало. Ала съпругата ми и Езоп не можаха да се споразумеят за десетата слива, така че той и до днес си ходи без наметало.

Своеобразното му отмъщение се състоеше може би в следното: моите ученици поискаха пак да ми дойдат на гости и бях наредил да им се приготви закуска. Езоп подреждал стаята, масичката, леглата, докато съпругата ми се излежавала на едно ложе и благосклонно го следяла с поглед. Най-сетне той внесъл в стаята студените закуски. Когато се наложило да се върне пак в кухнята, казал на съпругата ми:

— Господарке, внимавай да не дойде кучето и да изяде всичко от масата.

Съпругата ми възмутена обърнала гръб и на него, и на трапезата.

— Няма какво да се безпокоиш! Аз имам очи и отзад.

Много работа трябвало да свърши Езоп. Когато след известно време влязъл отново в трапезарията, намерил жена ми дълбоко заспала; задникът й все още бил обърнат към масата. Тогава той си припомнил нейните думи за очите, разкопчал шлейфа на хитона й и разголил долната част на гърба й.

След малко, още преди аз да вляза в стаята, пристигнаха моите ученици, канени на закуска. И първото, което видяха, бяха големите, кръгли очи, устремени зорко към ястията, докато съпругата ми спеше. Учениците благоприлично извърнаха глави настрана. Аз обаче закрещях на Езоп:

— Какво значи това, чудовище рогато!

Той най-спокойно се защити, като цитира думите на съпругата ми. Бил оголил задника й само за да може тя да вижда ястията и да ги пази от посегателството на кучката.

Казах му:

— Ти позорно се подигра с мен и с господарката си. Заради гостите ще те пощадя сега. Но ще дойде час, когато не ще те щадя, а ще те набия тъй, че за дълго да ти държи влага!