Произведения
Роман
Биография
По-долу е показана статията за Арнолт Бронен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Арнолт Бронен Arnolt Bronnen | |
| Роден | 19 август 1895 г. |
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1959 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  Австрия |
| Активен период | 1913–1959 |
| Жанр | драма |
| Известни творби | „Отцеубийство“ (1920) |
| Съпруга | Олга Фьорстер-Прове (1930–1935) Хилдегард фон Лосов (1936–1950) Ренате Клайншмит (1952–1959) |
| Деца | Барбара (1940–), Андреас (1957–) |
| Уебсайт | |
Арнолт Бронен (на немски: Arnolt Bronnen) е австрийски драматург, режисьор и писател на произведения в жанра драма. Пише и под псевдонима А. Х. Шел-Нотцел (A. H. Schelle-Noetzel).
Биография
Роден е на 19 август 1895 г. във Виена, Австрия, в семейството на Фердинанд Бронен, преподавател, и Марта Шел, писателка. Баща му е евреин, поради което впоследствие той се отказва от него. Израства в Кърнов и във Виена. Учи четири семестъра право и философия във Виенския университет. Участва от 1915 г. в Първата световна война в пехотен полк на австрийската армия. През 1916 г. е тежко ранен на италианския фронт в Доломитите и е пленен. Остава като военнопленник в Сицилия до освобождаването си през 1919 г. Премества се в Берлин, където две години работи временно като чиновник в универсален магазин и в банка.
Първата му пиеса „Vatermord“ (Отцеубийство) е публикувана през 1920 г. Тя третира темата за авторитарния баща и син хомосексуалист, сблъсък довел до убийство. Скандалната за времето си пиеса е поставена през 1922 г. във Франкфурт и го прави веднага известен. След нея става писател на свободна практика и се сприятелява с Бертолд Брехт. Заедно с него работи по сценария за филма „S.O.S. Die Insel der Tränen“.
В периода 1928-1933 г. работи за филмовото студио „Universum Film AG“, в периода 1933-1935 г. е драматург за радио „Dramatische Funkstunde“, а в периода 1936-1939 г. е програмен директор на първото телевизионно студио „Паул Нипков“.
Във времето на голямата криза в Германия и се насочва към десните кръгове и си сътрудничи с писателя Ернст Юнгер, а след това с Ото Щрасер и Йозеф Гьобелс.
През 1930 г. се жени за актрисата Олга Фьорстер-Прове. Съпругата му се самоубива през 1935 г. Пред 1936 г. се жени за Хилдегард фон Лосов. Имат дъщеря – Барбара. Развеждат се през 1950 г. През 1952 г. се жени за 27 години по-млада актриса Ренате Клайншмит. Имат син – Андреас.
По време на нацисткия режим е обявен за полуевреин и въпреки застъпничеството на Гьобелс през 1943 г. е отстранен от обществените дейности. Премества се в Бад-Гойзерн, където има контакти със съпротивителното движение. В периода 1944-1945 г. е записан в резерва на армията въпреки предишните му контузии. За кратко през 1944 г. е вкаран в затвора с обвинение за държавна измяна. Краят на войната го заварва в Залцкамергут, където отново участва в съпротивата.
След войната работи по възстановяването и е редактор на вестник „Neue Zeit“ в Линц, Австрия в периода 1945-1950 г. През 1951 г. е режисьор в театъра във Виена. През 1955 г. се премества със съпругата си в Източен Берлин, където работи като театрален критик и публицист. Заради миналото си като близък до нацистите, и особено след смъртта на Брехт, не успява да публикува много свои произведения.
Арнолт Бронен умира от сърдечно заболяване на 12 октомври 1959 в Източен Берлин, ГДР.
Библиография
- Recht auf Jugend (1913)
- Vatermord (1920)
- Die Geburt der Jugend (1922)
- Die Septembernovelle (1923)
- Die Exzesse (1923)
- Anarchie in Sillian (1924)
- Katalaunische Schlacht (1924)
- Napoleons Fall (1924)
- Der blaue Anker (1925)
- Rheinische Rebellen (1925)
- Ostpolzug (1926)
Към източния полюс, изд. „Ж. Маринов“ (1930), прев. Крум Кърджиев - Reparationen (1926)
- Film und Leben. Barbara La Marr (1927)
- Michael Kohlhaas (1929)
- O.S (1929)
- Roßbach (1930) – с Герхард Росбах
- Der Weg in die Freiheit (1932)
- Erinnerung an eine Liebe (1933)
- Sonnenberg. (Hörspiel), 1934)
- Der Kampf im Äther oder Die Unsichtbaren (1935)
- Fakten aus Akten (1947)
- N (1948)
- Die Kette Kolin (1950)
- Gloriana (1951)
- Die jüngste Nacht (1952)
- arnolt bronnen gibt zu protokoll (1954)
- Deutschland – kein Wintermärchen (1956)
- Aisopos. 7 Berichte aus Hellas (1956)
Езоп: 7 разказа от древна Елада, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Владимир Мусаков - Tage mit Bertolt Brecht. Die Geschichte einer unvollendeten Freundschaft (1960)
- Begegnungen mit Schauspielern (1967)
За писателя
- Arnolt Bronnen: Biographie (1995) – от Фрийдберт Аспетбергер
Екранизации
- 1923 S.O.S. Die Insel der Tränen
Източници
Външни препратки
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arnolt Bronnen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
