Арнолт Бронен
Езоп (8)

I

Здравей! Ксант, син на Дексикрат, поздравява Талес, син на Хексамис, ръководител на философската школа и управител на търговското предприятие „Транспорт на зехтин“ в Милет, що се отнася обаче до твоя план йонийските островни държави да се обединят срещу опасностите, които ги заплашват от мидийци, перси или лидийци, в един Панйонийски съюз, в Самос той намира повече врагове, отколкото приятели.

На два пъти ходих при правителството на нашата страна и изложих твоите аргументи пред геоморите. Казах им, че ти не си приятел на тираните и това ги настрои дружелюбно; естествено те не подозираха дори, че ти се бориш срещу тираните като демократ. Ако знаеха истинските ти убеждения, веднага щяха да ме изпратят в изгнание само защото съм твой приятел. Впрочем техният страх е много голям и те се боят от всичко, което, макар и съвсем малко, би могло да измени настоящото положение.

Към това се прибавя обстоятелството, че днес Самос е единствената държава, гдето все още съществува старият ред. В резултат всички аристократи, прогонени от държавите на тираните, са намерили убежище тук. В големите имения, особено в западната част на острова, ще намериш гордите родове, които векове наред са грабили, плячкосвали и убивали в Милет, Ефес, Лебедос и Хиос. Вярно е, че геоморите им симпатизират, но също тъй на драго сърце биха желали да се отърват от тях, защото да даваш политическо убежище, винаги струва доста скъпо. Поради това в Самос не искат съюз с никакви тирани, защото да се съюзят с тях, означава да ги признаят, а пък това ще рече постоянно да имат неприятности с евпатридите.

Впрочем тук се наблюдава не само това поведение на пасивност. Та нали всички ония аристократи искат да се върнат обратно в именията си. Значи, надяват се на нови войни, на нови завоевания, на нови разрушения. Център на нашата военна партия обаче съвсем не са йонийските аристократи, а еолийските евпатриди, бежанците от Лезбос. До това се добрах съвсем случайно. Когато бях поканен за втори път в Съвета на геоморите, явих се малко по-рано; навсякъде в правителствената сграда още се състояха тайни съвещания. Портиерът сбърка и ме насочи към залата на аристократите. Скромно спрях при вратата, никой не ми обърна внимание. И тогава чух в другия край на помещението някой важно да държи внушителни речи срещу Панйониона и да проповядва вместо него свещена война против всички тирани. Самос трябвало да се въоръжава, наблягаше непрекъснато той. Достатъчно било Самос да даде само войниците. Военачалници щели да бъдат те, изгнаниците — евпатриди. Заплахата от страна на перси, вавилонци или лидийци била празна приказка. Истинска заплаха представлявал само собственият народ.

Запомних добре тоя човек и поразпитах за него. Той е някой си Алкей^[1] от Митилена, бил е офицер в лезбоската армия, а сега пише стихове. Сигурно ще те интересува, че братът на този човек, също стратег в изгнание, понастоящем заема висок пост в армията на вавилонския цар Навуходоносор. Името му е Антименид. Тъй като братята винаги са били много близки помежду си, двусмислието в речите на Алкей е ясно. За него е все едно дали държавата ще бъде елинска, или не. Но той и подобните му са готови да влязат в съюз и с Хадес^[2], ако по този начин се доберат отново до именията и службите си.

След това натоварих най-благонадеждния си ученик да наблюдава Алкей. И тъй попаднах по следите на целия този лезбоски род. Алкей дружи с Харакс, когото ти също познаваш: преди три години той избяга от Митилена и бе жалък просяк, а днес се е издигнал до поста управител на Евпороските медни мини.

Та тоя Харакс — на всичко отгоре той е и някакъв жрец, това влиза в добрия тон за евпатридите — произхожда от Скамандронимите, които по-рано живееха на Лезбос, много благороден, много богат и много коравосърдечен род. Когато Меланхрос за пръв път разбунтувал народа, за да свали рода на Пентилидите, властвуващ от името на аристократите — и да излъже после като тиран и аристократите, и народа — Скамандронимите първи побързали да побягнат. Харакс и по-малкият му брат Ларих ощастливиха Самос, а сестра им заедно със съпруга си Посис, когото народът простичко нарича Керкилас, Опашатия, отишла в Сикелия^[3]. Но там мъжът й умрял и оставил сама любвеобилната си съпруга. В страданието си тя родила — освен една дъщеря на име Лаис — и няколко стихотворения, но естествено не можела да живее от това. Ето защо братята й, които вирееха също като отровни гъби тук, в Самос, я доведоха на острова.

Тая тяхна сестра още в Лезбос минавала горе-долу за мъдра, за София или както го произнасят лезбосците, които почти не могат да говорят елински: Сафо. Братята й много я почитат, а още повече я почита приятелят на братята й Алкей. Настаниха я при едрия земевладелец Ядмон и там обикновено се среща целият им род. Пеят, танцуват, дрънкат до насита, рецитират стихове и коват интриги.

Не беше лесно да се научи всичко това, но моят остроумен ученик успя. Ядмон купи заради оная Сафо няколко робини; трябва да е бил пиян, като ги е купувал, защото щедростта инак не е изтъкната черта в характера му. Между тия робини има и една млада фригийка. Нея натоварили да се промъква в определени дни в пристанището Хесия и да изчаква там един определен кораб. Този плавателен съд, който винаги получавал и донасял тайно по един папирус, бил финикийски бързогребен кораб в служба на Навуходоносор.

Моят ученик недоумявал как се оправяло момичето с тая трудна задача. И тогава открил, че самото то никога не изпълнявало пратеническите си задължения. Имало в стопанството на Ядмон някакъв странен, глухоням роб, който вършел всичко, което девойката пожелаела. Наричали го Езоп, но истинското му име било Асарак. Веднъж моят ученик спипал натясно тоя глухоням момък; и странното в цялата случка било, че робът сякаш умишлено се оставил да го хванат. Според моя ученик глухонемият съвсем не е съгласен девойката да помага на оня разгулен предателски род, макар че това очевидно й осигурявало известни привилегии в инак твърде строгия дом на Ядмон. Във всеки случай моят ученик прочел писмата, които заминават, ще се опита да прочете и писмата, които ще пристигнат. Сега за сега държавният преврат още само се подготвя. Но ние сигурно ще бъдем в състояние да го осуетим. При това глухонемият Езоп ще трябва да ни окаже още някои добри услуги.