Арнолт Бронен
Езоп (44)

II

Повелителят Аполон, комуто принадлежи делфийският оракул, е казал: „Тоя свят винаги е бил, е и ще бъде занапред вечен жив огън, който се разгаря по мярка и загасва по мярка“. Тия негови слова се допълват от предсказанието, произтекло от един сън на бога: мълнията, която направлява всичко и е част от вечния огън, ни показва, че над целия свят и над всичко в него ще има съд и този съд ще се осъществи чрез огъня.

„Тъй — казва Аполон — след «глада», съпътствувал сътворението на света, ще настане «засищането» чрез световния пожар. Чрез него всичко ще се върне в първичния огън, от който е произлязло някога. Защото огънят ще пламне, за да осъди и унищожи всичко.“

Веднъж, по времето на свещената война, свещения храм на Аполон и на Дионис бил нападнат и разграбен от тълпата. Дрипльовците раздърпали от архивите светите писания, делата, докладите и сметките, изгорили някои от тях, изпоцапали други. Това било лошо, но не и опасно: защото те не можели да четат. Едно ново въстание, ръководено от човек, който знае да чете, бе опасно.

Когато ние, които се стараем да изпълняваме божия промисъл, докладваме за усилията си, докладваме като хора. Ала човекът, надзъртащ без право във всекидневния ход на нашите усилия, не търси божествената искра, а човешката мръсотия. Не искам да го укорявам, че ни вижда погрешно. Мой дълг е обаче да му попреча да ни види.

Имаме в архивите си преписки за всички елински държави. Навсякъде конституциите биваха проверявани, правилните — разрешавани, неправилните — поправяни. Откакто Солон ни изненада със своето безбожно „сваляне на дълговото бреме“, всички правителства бяха замолени да изпращат за преглед в Делфи новите си конституции, а и всички по-основни закони, преди да влязат те в сила.

В архивите ни се намират преписките относно нашите представителства в чужбина. Оживената търговия между Елада и Египет се използува от множество убийци, крадци и богохулници като благоприятна възможност за бягство или укриване. Богохулниците все още намират закрилата на владетелите в някои държави. А после им се удава да заминат например с някоя държавна делегация от Милет за Египет и след няколко години се явяват отново в Сицилия, за да продължат там своето рушително дело; Аполон възложи нам да поведем борба срещу тия коварни ходове. Той не ни предписа никакви особени начини, така че и ние не предписахме особени начини на Демонакс.

В архивите ни се намират преписките за Персия. Няма спор, че Елада е средището на населения свят. Елините безспорно са най-умните, най-добрите, най-сръчните, най-смелите хора на света и поради това самите богове са ги отредили за господари на света. Ала източно и западно от Елада живеят други народи с опасни оръжия. Ние, които мислим и направляваме цяла Елада, трябва да поддържаме равновесието между тия народи.

Ето защо в архивите ни се намират договорите със Западна Етрурия и с Източна Лидия. Обаче когато Лидия стана много силна и въпреки нашата воля пороби многобройни йонийски държави, ние се заехме по-сериозно да укрепваме отношенията си с враговете на лидийците — персите. Поемайки управлението в свои ръце, цар Куруш даде свят обет на пратеника на делфийските жреци, че Персия никога няма да посегне на Делфийския храм и че винаги ще зачита обичаите, езика и нравите на елините. Тогава ние подпомогнахме някои елински предприятия в персийската столица Пасаргада. Това от своя страна подпомогна засилването на персийското въоръжение. А то пък от своя страна накара цар Крез да прехвърли към източната граница на Лидия голяма част от йонийските си гарнизони. Благодарение на нашата персийска политика Йония можа да си отдъхне — разбира се, не повече, отколкото богът позволяваше за това безбожно племе.

Пък и персите, макар техните богове да са други, имат много здрава и справедлива конституция, прилична в някои отношения на най-добрата конституция в Елада — спартанската. За мнозина прекалено своеволни, прекалено либерално настроени елини би било само от полза, ако попаднат за известно време под персийско иго. Персите биха възвърнали тия свободомислещи отново към Делфи.

И тъй, всичко това се намира в нашата архива. Богът ни заповяда да го запишем. Ако бе искал да го направим общо достояние на людете, той положително би ни го казал. Но ние сме жреци тъкмо затова, за да изпълняваме дословно волята на бога. Ето защо не си позволяваме нищо, което богът не ни е заповядал да си позволим. Защото човек може да се доближи до бога само като му подражава.

След като изложих тия съображения пред жреческата колегия, взехме единодушно решение в случай на опасност архивата да бъде унищожена. Обаче всеки трябваше да прочита внимателно документа, който изгаря, за да може по-късно отново да го възпроизведе писмено съвсем точно.

Още докато установявахме тия условия, пред портите се чу глъчка. Втурнахме се бързо към архивата.

Тогава дойде един стражник и докладва, че натискът се усилва. Веднага след него пристигна началникът на стражата и каза, че едва смогвали вече да устояват. Запитах го видял ли е Езоп. Да, каза той, Езоп стоял сред тълпата. Сега вече знаех, че враговете на Делфи не ще се спрат пред нищо. Дадох заповед да се изгорят документите и се втурнах заедно със стражниците навън, към навалицата при портите.

От една страна, жреците бяха доста нервни. Знаеха, че не бива да бягат, преди архивата да бъде унищожена. А на най-страхливите се струвало, че унищожаването не върви достатъчно бързо. И те почнали да хвърлят насмолени факли сред купищата папируси и пергамент. Таванът бе мраморен, колкото и да се издигаше пламъкът, нямаше опасност. Но изведнъж духнал вятър и тласнал яркия пламък към мазните одежди на един от жреците. Той веднага се превърнал във факла. Заревал с цяло гърло за помощ, втурнал се към останалите, всички пламнали, почнали да дерат горящите парцали от подпалените си тела и със стенание да се въргалят конвулсивно по пода. Парцалите продължили да горят. Те подпалили високите дъбови лавици. Сухите дъски пламнали като борина и пламъкът като огромна огнена ръка на Хефест^[1] се проточил през големия прозорец навън в нощта.

Бях прочел волята на бога в очите на ужасените люде още преди да се извърна, за да чуя пронизителния вой на огъня. Аполон принасяше в жертва храма си, за да даде закрила на своите жреци. Божественият пламък винаги има два езика. Единият от тях говори в защита на вярващите. Другият иска да се отмъсти на неверниците.