Арнолт Бронен
Езоп (43)

I

Бог, както гласи древната мъдрост, държи в свои ръце началото, края и средата на всички неща и върви право към целта, осъществявайки същевременно своя кръгов път съобразно природата. Той обаче винаги е следван от Дике, съдницата над ония, които не изпълняват божиите повели.

Това е учението на Делфи; нищо друго не е от значение. Още преди смъртта си моят предшественик, върховният жрец Епебол, беше поканил в Делфи представители на политическия и стопанския живот на Елада. Мислех, че мой дълг е да изпълня завета му. Но с брътвежите на „Седемте мъдреци“ аз принизих бога до положение на философ. В резултат всеки незначителен дърдорко можеше да дръзне да хули Делфи.

Числата, парите и властта са дадени от бога. За да пазим всичко това, което е негово, той ни заобиколи с престиж. Ние не запазихме неговата собственост, нашия престиж. Тъй заедно с престижа се стопи и богатството. Бакис, Лай, Евклос и Лик, първите жреци в дълбока древност, може би все още са могли да вярват, че богатството на оракула се дължи на царете. Но това са били празни приказки. Никой не е проверявал сметките. Гледали са с гордост на разходваните суми, на вложенията, на новите начинания, на високите проценти от вложените или раздадените взаем суми. Едва аз се заинтересувах от приходите.

Разправят за огромните царски дарове и тръбят по цял свят за тях. А забравят, че царете рядко правят дарове и че даряващите царе също трябва да бъдат дарени. През годините на владичеството си Крез е правил внушителни и богати дарове за жертвоприношения; от дванадесет години царува, три пъти досега е дарявал Делфи. А през всичките тия години, ежедневно и ежечасно, са идвали дребните поклонници; ако се пресметнат техните, макар и често пъти незначителни дарения, те правят десет пъти повече от всички царски дарове.

Ето защо не ме успокояваше обстоятелството, че царете поувеличиха малко жертвоприношенията си. Изчислих приходите от дребните дарения и трябваше да установя, че през петдесет и седмата Олимпиада те възлизаха само на половината от онова, което бяха представлявали през петдесетата Олимпиада. На първо време това намаление все още не изпъкваше благодарение на повишаването на приходите от лихвите. През последната година на петдесет и седмата Олимпиада обаче се получи тревожният резултат: за пръв път, откакто в Делфи се водят сметки, общият приход беше по-нисък в сравнение с предишната година.

Числото е уравнение. Боговете са го дали на хората вместо дълги проповеди. Ето защо не се оплаквам на първо място от намалелите приходи — макар че аз, който съм отговорен и за добруването, и за гладуването на хиляда и деветстотин делфийски жреци, питии, катартистери, прорицатели, ексегети, проксени и хасиои, а освен за тях и за двадесетте хиляди жители на града Делфи, не бива да занемарявам финансовата страна на религията. Никъде вярата не се проявява толкова ясно в заплащането, колкото при религията. Простолюдието — за разлика от царете — днес вярва по-малко и затова принася по-малко жертви.

Почнах да търся причините. Делфийските клонове, дето приходите бяха намалели особено силно, бяха Йония, Самос, Мегара и Атина. Всички те бяха клонове, дето Делфи разполагаше с особено способни, особено усърдни жреци.

И тогава се натъкнах на едно интересно съобщение, което Епебол бе оставил настрана, без да му обърне нужното внимание. Преди тридесет години Харакс — днес вече възрастен мъж, а тогава ревностен ексегет на нашия оракул — беше предупредил: някакъв роб, някой си Езоп, разправял навсякъде бунтовни приказки. В тях уж ставало дума само за животни; в действителност обаче тия приказки критикували боговете и техните земни представители.

Когато поех моя висок пост, решен да служа чрез Аполон както на бога на боговете, тъй и на величието на елинските държави, аз, разбира се, наредих да се преследват най-безмилостно всички врагове на оракула, да се преследва следователно и Езоп. Но тъй като бях недостатъчно осведомен, тъй като не познавах всички престъпления на оня негодяй — и поради това го наказах само за греховете, които знаех, — то показах се достатъчно великодушен да го освободя срещу откуп, макар и да схванах подигравката, която се криеше в тоя откуп. Защото орелът не лови мухи.

Все още не знаех колко много се бяхме мамили тогава ние в Делфи. Държахме строга сметка за съмненията, проявявани към нас, и за присмехулните песни, взимахме предохранителни мерки срещу безредиците и бунтовете, които целяха да разтърсят установения ред. Смятахме тия явления за преходни, за изкушения, които ни поставяха боговете, за да изпитат силата на нашата вяра.

Сега обаче тоя стар доклад на Харакс отвори очите ми. Сега вече видях нечестивата сила — открих я по намаляващите приходи, по нарастващите безредици; отровните изпарения на гниенето и ферментацията пъплеха нагоре. И както небето се изчиства от всичко земно чрез дъжд и буря, тъй и Делфи трябваше да обуздае подмолните сили.

Все пак ние мъдро и умерено се държахме настрана. Езоп се главозамая от успехите си. Никой не даваше пет пари за месенците, които се бяха вдигнали на яростен бунт срещу своите вековни владетели — спартанците, и по този начин навреждаха на държавата, допринесла най-много, та дори решително, за престижа на Елада в цял свят. Аристомен, подстрекателят на тия метежници, по чиито мръсни ръце лепнеше кръвта на хиляди подведени от него люде, се бе измъкнал заедно с десетима известни престъпници; какво друго оставаше да сторят почтените хора, освен да предадат на Спарта шайката, за да може тая обидена и ощетена държава да даде заслужен урок на злодеите?

И тъкмо тук Езоп се одързости да се намеси и да превърне в държавно дело това вулгарно престъпление. Но то не му стигна. В продължение на много години бившата му любовница, хетерата Родопис, бе служила срещу значителна заплата като шпионка на делфийския оракул. Естествено нещата, до които се предполагаше, че се е добрала оная Родопис, едва ли можеха да се оползотворят в Египет. В бъбривата Елада по-скоро би могло да се скалъпи от тях сензация. И тъкмо затова изпеченият демагог Езоп направи всичко възможно да измъкне от египетския бордей своята никаквица. Контрабандисти, мошеници, предатели се втурнаха да му помагат, за да се срещне с оная жена, която уж можела да му даде материали срещу нас.

Сам бог се намеси. Демонакс научил за бягството на Родопис и му се удало да замине бързо за Делфи и да пристигне тук, преди шайката заговорници да бяха успели да се срещнат. Незабавно се събра големият съвет на жреците, незабавно беше запитана Пития. Пития ни предупреди с отговора си:

Нетърпимото вече недей да понасяш с търпение —

за злодейката, знай, за злодееца няма да има спасение!

С това сам бог постави кинжала в ръцете ни. Демонакс тълкуваше прорицанието по-иначе от нас и казваше, че престъпницата следвало да се пощади от отмъщението. Той искаше да накаже само Езоп, но планът му се провали поради некадърността на неколцина стражници. Нямаше време за колебание. Сам Демонакс бе натоварен да изпълни присъдата. Той стори това с болка на сърцето, защото дори и в зрелостта си оная Родопис трябва да е била много хубава.

Когато съобщавах на големия жречески съвет за изпълнението на присъдата, казах, че всъщност Делфи не би имал причини да се страхува от каквито и да било показания на Родопис. Но че е трябвало да осуетим извращаването на фактите от страна на Езоп. А освен това — има още висящи дела, за които Родопис знаеше; тя би могла да предупреди престъпниците. Тъй отсъдихме ние. Тъй останахме човечни и като съдници.

Отначало ми се струваше, че всички козове са в мои ръце. Някой си Еврибат, теор^[1] на лидийския цар, бе обвинил Езоп в обсебване на царските дарове. За съжаление оказа се, че Еврибат, макар и с най-добри намерения, беше излъгал. И сега Езоп, който всъщност беше мой пленник и трябваше да бъде съден от мен, дръзна да се яви пред мен като отмъстител. Крещеше. Заплашваше. Без да зачита близостта на великия бог, той посегна на свещените тайни.