Барбара Тейлър Брадфорд
Наследниците на Рейвънскар (58)

58.
Париж

Ан Боулз вървеше бързо по авеню „Монтен“ и се оглеждаше за такси. Въпреки че не го съзнаваше, замислена за работата си, правеше силно впечатление и хората й хвърляха пълни с възхищение погледи, докато преминаваше покрай тях. Бе облечена ежедневно: тесни черни джинси, бяла памучна риза, сандали на високи токове и големи перлени обици. На рамото й се полюшваше голяма платнена торба, а в ръце държеше дамска чанта от „Шанел“.

Колкото и семпло да бе облечена, стилът й бе неповторим и елегантен като на французойка, за което допринасяше и естествената й красота. Тъмната й, дълга коса падаше почти до кръста, очите й бяха черни като въглени, а лицето й — като изваяно. Жените я намираха за елегантна и се опитваха да й подражават и да имитират стила й; за мъжете бе пленителна и прелъстителна и те искаха да я вкарат в леглото.

Когато до нея спря такси със свирещи спирачки, тя скочи вътре и даде на шофьора адреса на безупречен френски.

Ан обичаше всичко френско. От дете живееше в Париж, при все че от време на време напускаше града. Родителите й я бяха завели там още като бебе заедно с по-голямата й сестра и тя бе станала напълно двуезична. Френският се бе превърнал в предпочитания от нея език, а Париж — единственото място за живеене.

Когато баща й, британски дипломат, бе отзован обратно в Англия и семейството трябваше да се завърне в Лондон, тя на минутата почувства, че не й е мястото в този град, който й действаше потискащо. Няколко години по-късно се върна в Града на светлината, за да учи история в Сорбоната. След като се дипломира, отвори антикварен магазин на левия бряг на Сена, а след две години — още един в Лондон. Сега пътуваше между двете столици и разчиташе на интелигентните си помощници: един в Лондон, другият в Париж. През последната година разшири дейността си и стана много търсен специалист по вътрешно обзавеждане.

Днес се бе отправила към Седми район, която част от града най-силно обичаше, дотолкова, че се надяваше един ден да си вземе апартамент в него. В момента живееше в сравнително модерна сграда на авеню „Монтен“, избрана заради предпочитанието на Хари да отсяда в хотел „Плаза Атене“. Понеже се издигаше на същото авеню, му бе лесно да прескача до апартамента й, а той го правеше с голямо удоволствие.

Мисълта й бе съсредоточена върху най-новата й клиентка, очарователна американка на име Джил Хендърсмън, която наскоро си купи красив апартамент на улица „Бабилон“. Джил я нае да проектира цветовете и вътрешната подредба и задачата напълно бе обсебила ума й. Клиентката й имаше изискан вкус и неподправена любов към френските антики и щом се опознаха, с радост се сработиха. Съпругът на Джил работеше в модната индустрия в Ню Йорк и понеже прекарваше много време във Франция, наскоро двойката реши да си вземе жилище и в Париж.

Този следобед с Джил щяха да разгледат мостри на платове и да й покаже плановете за разположението на мебелите. Последното бе от първостепенно значение за Ан и искаше антиките, които Джил бе купила от нея, да показват най-добрата си страна.

Таксито се провираше през пълните с превозни средства парижки улици, често спираше или се движеше с бързината на охлюв и постепенно, както винаги мислите на Ан се насочиха към Хари Търнър. Пристигаше утре, за да отпразнува рождения си ден с нея и тя взе решение да проведе с него сериозен разговор, преди в понеделник да се върне в Лондон.

Нужно бе да си поговорят за връзката си, която бе започнала да боксува. Разбира се, бе станало постепенно, но в известен смисъл бе неизбежно, защото тя не водеше абсолютно доникъде.

Хари бе женен — наистина, разделен от съпругата си, но неспособен да се освободи от нея. Тя му бе любовница, защото отказваше да заживее при него и да му стане държанка. Ан все се притесняваше да извърши този ход, прекрасно знаейки, че семейството й и преди всичко старомодният й баща дипломат щеше да възроптае против тази сериозна стъпка. Тя бе на двайсет и шест и търпението й се изчерпваше. Искаше хубав живот с мъжа, когото обичаше, но от когото да може да има и деца.

Предната вечер вечеря с брат си Грег в апартамента му и той подхвана темата за Хари. При все че преди време й бе дал ясно да разбере, че трябва „или да заживее с него, или да скъсат“, Грег изказа недоволството си за връзката й с почти шестнайсет години по-възрастния от нея Хари. Бе изтъкнал за не знам кой път, че трябва да свие сърмите на жена си, която охарактеризира като „религиозна маниачка“. Което не бе истина, както Ан прекрасно знаеше. Катърин бе просто благочестива католичка, която никога не би се развела, за да не измени на религията си.

Ан въздъхна. Сега Грег живееше в Париж, следователно щеше да се налага по-често да слуша нравоученията му.

Таксито най-после спря пред постройка от деветнайсети век с висок сводест портал, тя плати на шофьора, отвори малка странична врата и влезе в покрит с калдъръм двор. Тикна глава в стаичката на портиера и го поздрави с мила усмивка, после забърза към апартамента на Джил Хендърсмън, завъртя ключа в ключалката и влезе вътре.

Бе пристигнала първа и забърза през антрето към всекидневната с изглед към чудесна градина. Макар и средна по големина, в нея имаше храсти, няколко дръвчета и морава в единия край с шадраван. Имаше дори малка тераса току пред френските прозорци и точно на нея Ан предвиждаше да постави малка масичка и столове, така че да се хранят навън в топло време.

Щом влезе в трапезарията, Ан изсипа съдържанието на торбата си и разстла множеството мостри на тъкани, после като чу превъртане на ключалката, погледна назад през рамо.

Миг по-късно Джил бързаше към нея с широка усмивка на лице.

Усмихвайки се в отговор, Ан се приближи да я посрещне и след кратка прегръдка й съобщи:

— Донесох ти всички мостри, за да изберем цветовете за всекидневната. Все ми се струва, че моята идея да комбинираме различни нюанси на кремаво и розово ще бъде най-удачният избор, Джил.

— Съгласна съм — отвърна Джил и последва Ан в трапезарията, където парченцата плат бяха разхвърляни по масата и чакаха одобрението й.

— Ще съчетаем два различни вида дърво — започна да обяснява Ан — и част от паркета ще се вижда. Идва ми наум, че различни тъкани в кремаво, тук-там зелено и розово ще придадат свежест и простор на стая с изглед към градината.

— Май си права — Джил и Ан седнаха до масата и заедно заразглеждаха мострите. След като направиха избора си, Ан й показа плана за разположението на мебелите и обясни къде точно ще стоят.

— Бих искала да влезем във всяка стая — рече Ан и се изправи. — Така че да мога да ти покажа мястото на всеки детайл и да го обсъдим. С Марти трябва да се чувствате удобно и спокойни тук. Работата ми е да ви представя всички варианти, за да изберете най-подходящия.

— Радвам се, че ни помагаш, Ан — усмихна се Джил на младата англичанка. Беше й направила впечатление на мига, когато се запознаха в антикварния магазин, а когато разбра и че е вътрешен дизайнер, веднага я нае. Имаше нещо много симпатично в тази талантлива млада жена, помисли си Джил, притежава много стил, елегантност и нюх, има око на експерт, що се отнася до обзавеждане, картини, тъкани и предмети на изкуството. Американката я считаше за незаменима находка и дори смяташе да я покани да пренареди дома им в Ню Йорк. Чувствителна по природа, долови и някаква тъга у Ан и се питаше какъв ли е личният й живот, но не зададе никакви въпроси. Бе прекалено учтива и не би влязла в непозволена територия.

Прекосиха апартамента и сега стояха пред спалнята. Ан предложи:

— Според мен леглото трябва да бъде на тази стена, как мислиш?

Внезапно изтръгната от мислите си, Джил кимна.

— Наистина е единствената използваема стена. Би било чудесно да има и камина. Внася уют през зимата.

Ан прие идеята, приближи се до отсрещната стена и възкликна:

— Шкафът от розово дърво, който толкова ти допадна, ще стои идеално тук и по една случайност имам и две нощни шкафчета, както и две кристални лампи. Почти свършихме — добави тя с лек смях.

— Надявам се, че това не означава, че няма да те видя отново — подхвърли шеговито Джил. През измиталите няколко месеца се бе привързала към Ан.

— Част от седмицата съм в Париж, Джил. Можем да обядваме заедно или да се срещнем вечер, когато ти е удобно. Бих искала и да ти представя по-малкия си брат Грег. Сега живее тук и работи в парижкия клон на една английска банка.

— Ще бъде чудесно — зарадва се Джил. — Сигурно си щастлива, че брат ти е близо до теб.

— Така е. За жалост, има навика да ме поучава как да живея… — Ан замълча и сви рамене, не искаше да продължава, обезпокоена, че ще натовари с проблемите си тази симпатична американка, готова да й съчувства.

Никой не би разбрал колко сложно бе да обичаш Хари Търнър.