Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът Деравенел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hairs of Ravenscar, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Наследниците на Рейвънскар

Преводач: Лили Христова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Мариела Янакиева

Художник: Megachrom Петър Христов

ISBN: 978-954-585-937-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1454

История

  1. — Добавяне

25.

Алфредо Оливери пристигна пръв в „Рулс“, където го настаниха на обичайната им маса. Седна и съсредоточи мислите си върху Джордж Деравенел.

Бе известно, че създаваше главоболия. Но че представляваше опасност бе нов елемент в уравнението. Алфредо се разтревожи не по-малко от Еймъс и Едуард, когато чу за пистолета. Както и да го погледнеш, недопустимо е да бъде внесен в кантората, при каквито и да е обстоятелства. Намирисваше му на насилие.

Замисли се за настоящата ситуация и се запита как трябва да постъпят с Джордж като служител на фирмата. При все че отначало мислеше, че е добра идея да го пратят да пътува, само и само да се махне от главата на Едуард, сега му ставаше ясно, че по-скоро ще навреди на работите на „Деравенелс“ в чужбина. Би било непредпазливо да го изпускат от очи.

В ума си разработваше всевъзможни решения. Оливери, вече прехвърлил петдесетте, работеше в „Деравенелс“ повече от трийсет и четири години. Когато Едуард оглави компанията, Алфредо бе неин служител от двайсет години, а бе започнал от най-ниското стъпало. По онова време се считаше за част от старата гвардия. Сега определено бе такъв, един от ветераните, станали част от новото време.

Бе започнал в минодобива, а сега бе директор на отрасъла и управляваше всички мини на компанията по света: диамантените в Индия, онези за брилянти и злато в Южна Африка и останалите в Латинска Америка и Азия, където добиваха смарагди, сапфири и рубини; опаловите мини в Австралия бяха нова и печеливша придобивка.

С Едуард Деравенел са срещнаха за първи път в Карара, където младият наследник на компанията и Невил Уоткинс дойдоха да разследват убийството на техните бащи и братя. Придружаваше ги Уил Хаслинг. По онова време Оливери надзираваше мраморните кариери в Италия и скоро и на тримата им стана ясно, че подкрепя клона на Деравенел от Йоркшир, а не ланкастърската клика на Грант. Бащата на Едуард се отнасяше добре към него и се погрижи да получи подходящо повишение, когато му дойде времето.

Алфредо им помогна колкото бе по силите му в Карара и почти веднага след това пристигна в Лондон, привидно да докладва на началника си Обри Мастърс. Но всъщност дойде заради тях и скоро стана техни очи и уши в компанията.

Освен че беше специалист по рудодобив и полезни изкопаеми, бе неуморен труженик и приятел, дружелюбен човек със способност да извади на бял свят най-доброто от околните. Всички го харесваха като началник и го уважаваха.

По-голямата част от служителите го приемаше повече като англичанин, отколкото като италианец. Видът му бе на жител на мъгливия Албион. Бледото му лице бе обсипано с лунички и като млад имаше яркочервена коса, която му спечели прозвището „Моркова“ или „Червения“. Сега косата му бе с пясъчен цвят, прошарена от сиви кичури. Изглеждаше добре, макар и не така елегантен и модерен като Едуард и Уил.

Алфредо имаше щастлив брак с англичанка, двама синове на двайсет и две и деветнайсет години и обичаше семейството си повече от всичко на света. Негова любовница, и то много взискателна, бе компанията. Минодобивът и професионалните му успехи го бяха погълнали изцяло.

Едуард имаше обичай да казва, че Оливери е посветил целия си живот и голяма част от любовта си на „Деравенелс“ и при все че до голяма степен това бе вярно, Алфредо бе наясно, че Деравенел прави съвсем същото. Бе сигурен, че работодателят му нямаше да успее така да разшири компанията, да я направи по-голяма от всякога, ако не бе истина. Всеотдайността им ги свързваше завинаги.

— Какво си се умислил, Оливери — чу се гласът на Едуард, неусетно приближил се до масата.

Оливери вдигна поглед към него и бързо отговори:

— Безпокои ме Джордж.

— Не се изненадвам — Едуард седна до Оливери. — Страшно съм любопитен да видим дали утре ще ми донесе чека.

— Убеден съм. Като нищо ще цъфне на прага на Нан Уоткинс да проси пари — предположи Оливери, после се обърна към вратата, през която влизаше Ричард с развълнуван и притеснен вид. Младият мъж още бе с палтото си, а лицето му бе измъчено от безпокойство.

Едуард проследи погледа на Оливери и живо скочи, докато Ричард бързаше към тях. Едуард го познаваше твърде добре, на часа долови, че нещо не е наред. Лицето на Ричард бе бяло като платно, сивите му очи — пълни с тревога.

— За бога, Дик, какво се е случило?

— Току-що се натъкнах на Джордж. Той ми се нахвърли, това е точната дума. И то във фоайето на кантората. Развика ми се като умопобъркан, че щял да те убие един ден. После кресна: „Кажи му, че ще намеря парите отнякъде, каквото и да ми струва“. След това изскочи на улицата. Видях го да се втурва да пресича „Странд“, без да гледа накъде върви. Едва не го прегази една кола. Потресен съм от държанието му.

Едуард поклати глава. Тъжно изражение помрачи красивото му лице.

— От ден на ден става все по-непонятен. Нещо в него не е наред. И ако Нан не му помогне, ще вземе парите, които ми дължи от мама. Ще й се примоли, измисляйки някаква сърцераздирателна история, само и само да му даде назаем и тя ще склони. Покровителства го още от дете. Е, Дик, успокой се, поеми си дъх, много си притеснен. И си остави палтото на гардероб.

— Добре съм, честно, Нед. Сега ще се съвзема. И няма да се събличам, защото няма да обядвам. Както споменах на Уил по-рано, боли ме зъб. Трябва да отскоча до зъболекаря, едва издържам. Тази сутрин си записах час и не мога да го пропусна. Извинявай за обяда.

— Няма нищо, незабавно се погрижи за зъба си.

Ричард отправи към Оливери немощна усмивка.

— Извинявай, че нахълтах така, не целях да ви разтревожа.

— Няма нищо, не си ни обезпокоил — отговори Алфредо и възкликна, без да се обръща конкретно към някого: — А, ето го и Хаслинг.

След като поздрави Уил, Ричард си тръгна, а той седна и приглушено промълви:

— Предполагам, вече знаете за сцената във фоайето. Голям шум се вдигна.

Едуард дълбоко въздъхна, мислейки си за Джордж, който не преставаше да го тревожи.

— Току-що Ричард ни разправи. Все повече се убеждавам, че Джордж не е наред с главата… поне на моменти.

— Повечето време, ако питаш мен — Уил вдигна ръка, за да повика келнера. — Да пием по чаша кларет, какво ще кажете, приятели? Денят е студен и преди всичко имам нужда от нещо сгряващо.

Другите се съгласиха с него. Уил прегледа списъка с вината, поръча, после се облегна и се обърна към Едуард и Алфредо, седнали срещу него. Лицето на Уил бе сериозно, а когато заговори, тонът му бе мрачен, с предупредителни нотки.

— Ти си част от опасен триъгълник — започна той, като погледна Едуард. — Извънредно опасен и не говоря за жените в живота ти, Нед. Имам предвид братята ти и ти самият.

Изненадан от неочакваната забележка, Едуард се вторачи в Уил. След миг помоли:

— Продължи, ако обичаш.

Уил вдигна пръст и нарисува триъгълник във въздуха.

— Ти, Нед, си на върха на триъгълника. Двамата ти братя са в основата. Да поговорим първо за Джордж. Завистлив, сприхав, честолюбив и коварен по природа. Познаваш го, както и всички. Завижда ти, иска да заеме твоето място и би ти забил нож в гърба, за да получи каквото желае. Помниш колко лесно Невил Уоткинс го въвлече в интригите си и го обърна против теб. Сега да видим Ричард. С Джордж бяха близки като деца, но най-малкият ти брат е твой любимец и затова Джордж ти е обиден и го е яд на Ричард. Завижда и на него. Настроен е срещу Ричард, защото все пак успя да се ожени за Ан Уоткинс, другата наследница на Невил, освен съпругата му Изабел. Свиди му се делът на Ан от богатството на баща им и това е истинската причина да се стреми да осуети брака им, както навярно си се досетил. И накрая Ричард, от своя страна, ти е безкрайно верен, той е трудолюбив, интелигентен и прозорлив, а тези му качества особено дразнят Джордж.

— С други думи, не мога да спечеля… Джордж е отявлено против мен по много причини, главната от които е, че иска да бъде на моето място?

— Добре казано — съгласи се Уил. — А, ето го сервитьора с чашите ни с кларета.

След като се чукнаха, Оливери се обърна към Едуард и тихо заговори:

— От години поставя търпението ти на изпитание, а понякога отива и по-далеч. Направих грешка като ти препоръчах да го пратим да пътува, идеята не беше добра. Трябва да е пред очите ни.

— Съгласен съм — отвърна Уил. — Никакви пътешествия повече за мастър Джордж.

— Точно така — Едуард отпи голяма глътка от червеното вино и продължи: — Доверието ми към него съвсем намаля след безобразията му в Шотландия. Слава богу, че Йън Макдоналд наистина иска да сключим сделката. Ако не беше така, спукана ни беше работата — изгледа продължително най-близките си приятели и запита: — Е, кажи ми, Уил, как да постъпя? Да изговоря ли публично мислите си? Така ще се отърва ли от този смахнат?

Оливери се захили.

— По-добре недей.

Уил поклати глава.

— С нищо не можеш да повлияеш на Джордж, честно ти говоря. Но категорично ти препоръчвам да си пазиш гърба, аз също ще бдя над теб, както Оливери и Еймъс.

Едуард се усмихна.

Уил се поразпали:

— Не, не се усмихвай. Моля те, недей, Нед. Напълно съм сериозен. Джордж е роден интригант и по природа предател. Никога не съм му имал доверие. Много убийства приехме за злополуки, не го забравяй. Е, да поръчаме ли обяд?

— Допускаш ли, че Джордж е готов на братоубийство? — попита Едуард и се намръщи, угрижено, с тревога в очите. — Сигурен съм, че не, Уил. Все пак сме една кръв.

— Истина е — уклончиво отговори Хаслинг. — Ще взема печена писия на грил. А вие двамата?

— Същото — отвърна Едуард.

— И аз може да хапна риба — присъедини се Оливери, отпи от виното си и се замисли как да убие Джордж, без да го хванат.

 

 

Джулиан Старк, собственик на игралния клуб, носещ името му, се сепна, когато секретарката му надникна през вратата и оповести:

— Господин Джордж Деравенел е тук, господин Старк. Признава, че няма уговорена среща, но моли да му отделите минутка-две.

— Въведи го, Гладис — веднага отговори Старк, като се питаше за какво става въпрос.

Не се наложи да чака дълго, за да разбере. След като небрежно поздрави посетителя си, попита: — С какво мога да ви бъда полезен?

— С нищо, съвсем с нищичко, Старк. Но може би аз мога да ви направя услуга.

— Виж ти. И каква? — вдигна вежди собственикът на заведението.

— Минавам веднага на въпроса. Имам интересна идея, касаеща бизнеса. Всъщност, не за вас, а за брат ви Александър. Зная, че е финансист в Ситито и че има някои влиятелни клиенти. Искам да му предам информация за една сделка, която още не е оповестена, така да се каже. Но това ще стане много скоро.

Заинтригуван, Старк кимна.

— Каква е сделката, Деравенел?

— Предстои продажбата на спиртоварната компания на Макдоналд — Джордж посегна към джоба на сакото си, извади един плик и го подаде на Джулиан Старк. — Всичко е вътре — пълните подробности.

Без да откъсва очи от плика, Старк го вдигна от бюрото и попита:

— Защо ми го давате? В края на краищата ви забраних да идвате в игралния ми клуб.

— Заради старите ни връзки… бяхме съученици, винаги сте се отнасяли почтено към мен, докато бях член, изчаквахте ме с плащанията.

Облегнат на стола си, Джулиан Старк, познавач на човешките характери, незабавно проумя за какво е цялата работа. Но реши за момента да играе по свирката на Джордж.

— И какво искате в замяна на така наречените важни сведения?

— Нищо, абсолютно нищо — отговори Джордж и стана. — Информацията ми попадна и реших, че може да ви послужи. Правете с нея каквото искате — той отиде до вратата и се обърна с ръка върху дръжката. — Благодаря, че ме приехте без предварителна уговорка.

Излезе от кабинета, без да добави и дума.

Джулиан Старк се втренчи към вратата и поклати глава. Какъв негодник и предател бе Джордж Деравенел. Убеден бе, че това е братът, който работи за Едуард Деравенел и сега недоволното пале се опитва да му подлее вода. С въздишка Старк отвори плика, прочете две от страниците, после посегна към телефона. Откри номера в бележника си, набра го и попита:

— Ти ли си, Хауърд?

— Да, Джулиан. С какво мога да съм ти полезен? — попита старият му приятел.

Старк му разказа за неочакваното посещение на Джордж Деравенел и заключи:

— Прави каквото желаеш със сведенията, но личното ми мнение, диктувано от съвестта ми, е да уведомиш Уил. Едуард Деравенел трябва да знае за измяната на брат си. Според мен е истински подлец.

— Дадено — отвърна Хауърд Хаслинг и затвори.