Барбара Тейлър Брадфорд
Наследниците на Рейвънскар (60)

60.
Ню Йорк, 1971

Чарлз Бранд седеше в залата на борда на директорите на „Текс Макс Ойл“ на Пето авеню и разговаряше с тримата най-високопоставени членове на тексаската петролна компания. Бе средна по големина, но преуспяваща фирма със седалище в Мидланд, която „Деравко“ се готвеше да погълне.

Чарлз главно отговаряше на въпроси за „Деравко“, основана от Едуард Деравенел през двайсетте и подробно ги осведомяваше за сегашното й ръководство. Внезапно разговорът се насочи към Хари Търнър.

— През всичкото време ти водеше топката, Чарлз — обади се Питър Проктър, президентът на компанията. — И свърши дяволски добра работа. Страшно сме доволни от насоката на преговорите и сме убедени, че компанията все повече ще просперира — изгледа оценяващо Чарлз и добави: — Но трима от нас изпитват огромно любопитство към новия ни собственик… Хари Търнър.

Чарлз отмести поглед от Питър Проктър, когото бе започнал да харесва и да му се възхищава, към Макс Нолан, председателя на борда на директорите, и Тони, сина на Макс, който заедно с баща си бе един от главните акционери на тексаската компания.

— Съвсем скоро ще се запознаете с него — отговори Чарлз, леко се наклони напред, с неизменното си обаятелно изражение и дружелюбна усмивка. — Забави се, защото съпругата му е бременна и говори по телефона с Лондон.

— Надявам се, всичко да е наред — обади се Макс Нолан с искрена загриженост. — Аз съм баща и дядо и съм преживял тези тревоги, и то неведнъж. Дъщеря ми Кати Сю наскоро роди второто си дете и бе повод за немалко безпокойства. Но съм щастлив да кажа, че всичко приключи благополучно — повдигна белите си вежди. — Има ли някакви усложнения с госпожа Търнър?

— Не, не, всичко върви нормално — Чарлз се почувства длъжен да обясни. — На Ан й е първо дете. Вчера падна, но да се благодарим, че няма никакви последствия.

— Хубава новина — отбеляза Макс и помоли: — Разкажи ни за Хари Търнър. Напоследък името му се чува на Уолстрийт. Какъв е?

Чарлз се засмя:

— Да, тези дни доста говорят за него, но не е безскрупулният, безогледен печалбар, както го изкарват някои журналисти. Ще видите, че е благ, въздържан, любезен и изключително практичен. Сигурен съм, че ще ви допадне.

— Миналата година бе особена успешна за него, купи огромна верига ресторанти и супермаркети в Англия и онези компании за алкохол в Холандия. Поглъща и нас, разбира се. Как го постига? Каква е тайната на успеха му?

— Бих казал, че е финансов гений — отвърна Чарлз. — Наследи „Деравенелс“ от баща си Хенри Търнър, който поддържаше стабилността й години поред. Открай време печалбите й са значителни, но има и нещо ново. Датира от времето на дядо му. Изкупи ли някоя фирма, Хари постъпва като баща си. Създава й сигурност. И постепенно я повежда напред. Погълна голям брой малки компании, които се съчетаха с другите дейности на „Деравенелс“. Миналото лято, по-точно през юни 1970, реши да излезе напред, да се пребори с големите асове.

— Като Голдсмит и Хенсън ли? — предположи Тони Нолан.

— Точно така.

— Тези двама англичани са същински пирати — заяви Тони.

Чарлз се ухили.

— Именно. Всъщност, навярно знаете, че Джими Голдсмит е наполовина французин.

— Нямах представа — учуди се Тони. — Кажи ни още нещо за Хари Търнър, преди да е пристигнал.

— Според мен тайната на успеха му е в усета му към сделките и способността му да вниква във финансовите отчети. Вижда възможности, оставащи скрити за останалите — обясни Чарлз. — Например забелязва, че акциите на някоя компания спадат, но открива предимствата й, които често се подценяват, и си съставя план. Наддава за фирмата, изкупува колкото се може повече свободни акции и се обръща към борда на директорите с предложение за сделка. Сдобие ли се с компанията, я предава в ръцете на способните професионалисти от „Деравенелс“. Вдъхва й нов живот. Както споменах, страшно практичен е, няма да изсмуче силите на някоя фирма и после да я захвърли. Точно обратното.

В този момент вратата се отвори и Хари Търнър влезе в заседателната зала.

След като затвори вратата след себе си, се приближи до дългата махагонова маса и поздрави:

— Добро утро, господа. Извинявам се, че закъснях. Жена ми паднала. Обезпокоих се за нея, понеже е бременна.

— Чарлз сподели с нас — обади се Макс Нолан и се ръкува с Хари. Последваха го и останалите.

Хари се настани до Чарлз, който го гледаше с тревога, обърна се към него и го успокои:

— Всичко е наред, няма причина за безпокойство. Ан и детето ни най-малко не са пострадали от падането.

Чарлз кимна видимо облекчен след притесненията от сутринта, че Хари трябва да чака разговора с Лондон и се налага да дойде на срещата сам.

Хари обърна поглед към тримата мъже от „Текс Макс“ и заговори, като че ставаше дума за нещо незначително:

— Извинете ме също, че не присъствах на повечето преговори през изминалите седем месеца. Зная, че Чарлз е свършил отлична работа и е сключил сделката от мое име, и то по най-добрия начин. Мисля, че и двете страни са удовлетворени. Държа да обясня, че отсъствието ми не показва липса на интерес. Бе неизбежно, защото бях зает с трудни и сложни изкупувания на компании в Европа, най-вече в Холандия.

— Разбираме — отговори Макс Нолан и се обърна към Питър Проктър. — Струва ми се, че имаше няколко въпроса, нали, Питър? Защо не разкрием картите си и не изясним всичко, преди да отидем да обядваме?

Хари отвърна:

— Съгласен съм. Да потегнем каруцата, та да не хлопа. И аз предпочитам така.

Питър Проктър кимна, извади един кафяв плик и го отвори.

— Има няколко точки, които искам да изясним — уточни той и обсъжданията започнаха.

По-късно същата вечер Хари и Чарлз седяха на една ъглова маса в бара „Бемелманс“ на хотел „Карлайл“, в който винаги отсядаха, когато идваха в Ню Йорк.

Чарлз отпи от коняка си, остави чашата и попита:

— Доволен си, нали, Хари? Сега си собственик на „Текс Макс Ойл“. Сделката си струваше и направи голям удар.

Хари се обърна към зет си:

— Наистина се радвам. Страхотна придобивка за „Деравко“. С нея нашата петролна компания е в много по-голяма безопасност — отпи голяма глътка от газираната си вода и въздъхна. — Дължа ти извинение, Чарлз. Съжалявам, че бях така раздразнителен и сприхав тази сутрин, и то точно, когато се подготвяше за срещата в „Текс Макс“. Но Ан… направо ми изкара ангелите.

— Познавам те от седемгодишен, Хари, зная и кътните ти зъби. Уверявам те, че ни най-малко не съм се обидил. Жалко, че трябваше да успокояваш истерията на Ан точно когато се налагаше да тръгваме.

— Побърква ме напоследък — Хари поклати глава и се загледа в Чарлз, с изражение на пълно недоумение. — Не разбирам защо все не я свърта на едно място и се занимава с толкова задачи тъкмо в края на бременността си. Първата половина на август сме, а бебето трябва да се роди в началото на септември. Постоянно съм на тръни, изобщо не се пази. Да падне така на улицата… Боже мой, можеше да загуби детето.

— И да се контузи — изтъкна Чарлз. — Такава е Ан. Обича да поема рискове. А между другото… — Чарлз млъкна и отпи от коняка.

— Какво, между другото? — попита Хари и се намръщи. — Какво се готвеше да кажеш?

Чарлз поклати глава и се ухили.

— Канех се да те запитам как уреди въпроса с бижутата на Катърин? Така и не ми разправи.

Хари прихна в неудържим смях.

— След като подарих някои от тях на сестра си, твоята съпруга, както впрочем знаеш, а други наследствени накити дадох на дъщеря си Мери, останалите прибрах в сейф в къщата на „Бъркли Скуеър“.

— Ан нищо ли не получи? След всичкия шум, който вдигна, след като изкупи бижутата от Катърин? — изуми се Чарлз и хвърли на Хари въпросителен поглед.

— Подарих й диамантена огърлица и гривна и толкова. Някак се чувствах гузен. Все пак едва бях изкупил накитите от Катърин и тя получи сърдечен удар и почина толкова неочаквано. Никой не бе по-изненадан от мен. — „И виновен“, добави той наум.

— Да, смъртта й бе съвсем внезапна. Радвам се, че разреши на Мери да се премести при нас, Хари. Помогна й да намери утеха.

— Да, а ти помогна на мен. Тя не искаше да дойде у нас на „Бъркли Стрийт“, така че бе най-удачното решение — Хари се загледа в нищото, мислейки за необяснимия инфаркт на Катърин, която винаги бе в цветущо здраве.

Той набързо сключи с Ан граждански брак в Какстън Хол през март и тя се успокои, че детето, което носеше, няма да е незаконно. Той също се радваше, при все че това никога не го бе тревожило особено. Знаеше, че лесно ще го узакони, като го осинови и спомене момчето в завещанието си.

Двамата стари приятели и колеги поговориха по работа още половин час, после допиха питиетата си и се качиха в свързаните помежду си апартаменти.

— Сега, след като всичко с „Текс Макс“ приключи успешно, връщаме ли се в Лондон в края на седмицата? — попита Чарлз, изправен до вратата на спалнята си.

— Според мен нищо не ни пречи — отвърна Хари. — Отново ти благодаря за всичко, Чарлз и най-вече, че проведе успешно преговорите с „Текс Макс“.

Хари установи, че му е трудно да заспи. Въпреки че стаята му бе оборудвана с климатик, му се струваше задушна през августовската нощ. Лятото в Ню Йорк не му понасяше заради влагата.

Повъртя се известно време в леглото, после стана, наля си чаша вода, седна във всекидневната на апартамента си и включи телевизора. Предаваха стар филм, някъде от трийсетте, гангстерска история с Джеймс Кагни. Погледа малко, изгаси го и се замисли за Ан.

Обичаше я, сега бе негова съпруга и носеше детето му. Но се оказа изключително опърничава жена. Крайно независима и непоносимо упорита. Струваше му се безотговорно да не се спира на едно място, да ходи до магазина си и да се среща с клиенти. Бебето щеше да се роди всеки момент, а нея сякаш не я беше грижа. Виждаше, че не се пази, както подобава.

Поне можеше да престане да препуска из Париж. Бе я посъветвал да продаде антикварния магазин, но тя не му обърна никакво внимание. Той въздъхна и се изправи. Щом роди, щеше да настои тя да се раздели с бизнеса си. Длъжна бе да бъде добра майка на детето им. Неговият син и наследник. Щеше да го нарече Едуард, на името на великия Едуард Деравенел. Усмихна се и се върна в леглото, унесен в мисли за сина, за когото толкова отдавна копнееше. Нямаше търпение да го прегърне.