Светлозар Попов
Българската писменост — известна и непозната (12)

1.11. Глаголица и Кирилица — двете български азбуки

Безспорно една от най-големите загадки, пред които ни изправя българската писменост, е тази за двете български азбуки. Цяла Западна и Централна Европа ползва латинската азбука, а ние, българите, сме имали две. И независимо от многобройните неизвестни, този факт никой никога не е оспорил. Азбуките са известни. Ние познаваме техните знаци като графики, звук, брой, подредба, названието на буквите, т.е. думите, с които се свързва всяка една буква и числената стойност, ако знакът носи такава. Това е, което знаем. Оттук започва неизвестното. И ние ще се постараем да го осветлим, доколкото ни е възможно.

Нека започнем с това, че видимите различия в броя на буквознаците за всяка от двете азбуки са привидни и несъществени. Те са резултат от обстоятелството, че някои от буквозвуците са записвани с повече от един буквознак — особеност, изчезнала с времето, както и на общата редукция на буквите като следствие от развитието на азбуките. Така в най-разширения си вариант Глаголицата съдържа 44 знака, а Кирилицата — 58, сочи Б. Шкодров.

На второ място да се запознаем с въпроса, коя е по-ранната от двете азбуки и коя е втората. Разсъждавайки логично и имайки предвид високата жизненост на Кирилицата, демонстрирана във времето, би следвало да допуснем, че тя се е появила втора и е изместила Глаголицата, защото в противен случай просто не би възникнала нуждата от друга, при това по-слабо оперативна азбука.

Голямата част от изследователите приемат като по-ранна азбука именно Глаголицата. Налице са цяла поредица аргументи в подкрепа на тази теза. Така например, известно е, че най-старите „старославянски“ писмени паметници са писани на Глаголица. Наред с това езикът на тези писмени паметници, писани на Глаголица, е по-архаичен. Върху тях нерядко се откриват допълнителни записи, с букви от Кирилицата. Сериозен аргумент представляват онези палимпсести, под кирилските текстове на които се откриват следи от текстове на Глаголица, докато палимпсести с обратната последователност на текстовете не са известни. Познати са текстове, писани на Кирилица, в които се откриват отделни букви или цели думи и изрази със знаците на Глаголицата. Косвен аргумент представлява и обстоятелството, че в Глаголицата цифрите следват реда на буквите, докато в Кирилицата само приетите от гръцки букви имат цифрова стойност. Интересна подробност се оказва и това, че буквите в Кирилицата, които не са заимствани от гръцката азбука (втората част на азбуката) са заимствани от Глаголицата. И накрая, палеографският анализ на буквите на Кирилицата свидетелства, че те са възникнали въз основа на унциален шрифт от X в.^[68]

И така, можем да бъдем сигурни, че Глаголицата е предшествала Кирилицата, от което следва, че тъкмо тя е азбуката, коментирана в изворите. За нас обаче е от значение въпросът за времето, когато тя е била съставена.

Ако приемем, че сме определили коя от двете азбуки е първата (по-ранната) и коя — втората, нека се опитаме сега да ги датираме. Според изявения български книжовник Черноризец Храбър, азбуката е създадена през 6363 г. от сътворението на света. По това време са използвани две системи на летоброене: византийската и александрийската. За отбелязване е, че всички известни датировки в българската история (повече от стотина) са направени по първата. Според нея, посочената от Черноризец Храбър година отговаря на 855 г., т.е. времето на арабската мисия на младия Константин. По втората система — александрийската, годината съответства на 863 г. от Христа, което можем да изключим, поради посоченото по-горе принципно съображение — липсата на време за подготовка и отсъствието на данни, че тя (Александрийската календарна система) е била използвана някога от българските книжовници. Следователно можем да приемем, че азбуката си Константин Философ създава през 855 г. А това означава, че трябва да потърсим данни за връзка между това събитие и мисията в Арабския халифат.

Свидетелства за датирането на Глаголицата по същото време ни предоставят податките около мисията в Брегалница, които посочихме по-горе. Това е първата просветителска мисия на Константин, когато той е разпространявал новата писменост. А тази мисия се е състояла тъкмо в промеждутъка 855–860 г., т.е. след завръщането му от арабското посолство и това преди Хазария. Какво е станало по време на сарацинската мисия, та наскоро след нея Константин е разполагал вече със своята азбука?

Позовавайки се на данните от житията, човек остава с впечатлението, че съставянето на българо-славянската азбука става по поръчка на моравския княз Ростислав, който отправил молба до византийския император Михаил III, да му изпрати хора учени, които да въведат новоприетото християнско богослужение на разбираем за народа му славянски език. Писмото на княз Ростислав датира от 862 или дори 863 г., а Константин и Методий се отправят на път същата 863 г. Възможно ли е само за период от една година те да са съставили азбука, при това за чужд език, и да са превели на този език с помощта на новата азбука значителен обем християнска литература? Трудно е да се допусне подобна мисъл. Съвременните автори почти единодушно приемат, че съставянето на Глаголицата трябва да е станало преди тази 862 г.

По подобен начин стоят нещата и в предходните 2–3 години, когато Константин и Методий са на своята хазарска мисия. Известно е, че в Херсон те престояват повече от година, отдават се на изучаването на чужди езици и се запознават със загадъчната „рушка писменост“ и не по-малко загадъчните „книги самаранские“.

Кога Константин е разполагал с достатъчно време за делото си? Такъв подходящ период е времето между 855 и 860 г., когато той се завръща от своята първа дипломатическа мисия в Арабския халифат и се оттегля далеч от бурния живот в столицата Константинопол, за да търси уединение в тихите манастирски покои. Да си припомним, че точно тогава в манастира Полихрон в Олимп той се среща със замонашилия се Методий. От този момент пътищата на двамата братя се преплитат така, че до края на дните си те остават неразделни, посветили се изцяло на едно общо дело. Отчитайки всичко това, мнозина автори приемат, че азбуката е съставена тъкмо по това време.^[69]

И така, Глаголицата е съставена през 855 г., вероятно след завръщането на Константин от мисията му в Самара. Относно Кирилицата нещата не са така определени. Логиката подсказва, че тя е свързана с посещението на братята в Херсон и в Хазария, но кога точно е била съставена тя — ние не знаем. Вероятно това се е случило след завръщането им, но последвалите събития не са им позволили да започнат преводите с нея, тъй као дългът ги е отпратил към Моравия, а след това и към Рим, където Кирил завършва жизнения си път. Това обяснява защо в Моравия и в Далмация е била разпространена именно Глаголицата. Тук те са разполагали само с глаголически преводи, независимо била ли е изготвена или не Кирилицата. Това вероятно са сторили учениците им след завръщането им в България. Тогава те са разполагали с достатъчно време и отлични условия за работа. В това отношение най-често се спряга името на Климент Охридски, въпреки че категорични свидетелства липсват.

Двете азбуки се появяват през втората половина на IX в., в рамките на три, четири или пет десетилетия една след друга. Говори се, че Солунските равноапостоли са подготвяли преводи на черковната книжнина, по която са проповядвали. Дори се предполага, че са били автори на собствени произведения. Затова е повече от странно, че най-ранните известни писмени паметници, писани на Глаголица и на Кирилица, са чак от края на X в. Излишно е да казвам, че днес никой не знае нищо относно съдбата на първите писмени текстове, правени от братята и техните ученици. Единствено „Джагфар тарихи“ споменава за унищожаването на тази книжнина от гърците и като че ли и този път оспорваният сборник е най-точният източник.

Друг основен въпрос, който поставя българската писменост, е относно причината за появата на двете азбуки. Вече изтъкнахме, че те възникват в близко време, че вероятно имат един съставител и че единствената разлика между тях е графичното представяне на буквите. Посочихме и обстоятелството, че всички знаци от двете азбуки се срещат в руноподобното писмо на старите българи, като у глаголическите някои откриват видимо сходство с тези от коптската азбука, а у кирилските — с някои от гръцките букви. В действителност не Глаголицата, а Кирилицата е изключително близка до бухарската коптска азбука. Точно на нея са били написани „самаранските“ евангелие и псалтир, които братята откриват в Херсон. Те ги наричат с това име, защото Кирил вече е срещал такива книги в Самара, по време на арабската си мисия.

И така, кое е наложило възникването на две азбуки у българите?

Прагматиците обръщат внимание върху излишната трудоемкост при изписването на глаголическите букви, което прави Глаголицата слабо оперативна и трудна за четене и писане. Изказват се становища, че точно това е довело до съставянето на по-леката за работа Кирилица. И този аргумент съответства на реда на тяхната поява — първо по-сложната, а след това — рационализираната Кирилица.

Като изхожда от наименованията на двете азбуки — Глаголица или буквица, където акцентът пада върху рисуваните със старание и дори разкрасяване букви, и Кирилица — т.е. чертана с кертек-черти или пък рязани, руноподобни знаци, човек се подсеща за двата вида писменост на Д. Толкин. Затова не бихме могли да изключим възможността двете азбуки да бъдат обяснени с различната технология на писането, още повече, че точно в това се състои основното им различие. За други подобно съображение може да изглежда маловажно и неправдоподобно, но нека да припомним, че подобно техническо решение не е без прецедент. Откриваме го в двата графични варианта на японската писменост, възникнали през XII в. При катакана знаците са комбинация от отсечени чертички, а при харагана са закръглени, ръкописни знаци.^[70]

Не можем да подминем и една трета възможност. Житието на св. Мащо-Мезроб показва как на практика един просветител би могъл да сътвори няколко писмености за разпространение на словото Божие на езиците на няколко различни народа. Смятаме, че в случая с двете български азбуки не би могла да се изключи и тази възможност, т.е. че Глаголицата е била предназначена за славянското население от Западните български покрайнини, докато Кирилицата е трябвало да обслужва българското население в Източна България. Разбира се, всичко това е ставало със съгласието и дори под ръководството на българските власти. Това най-добре проличава от наличието и в двете азбуки на най-типичните буквозвуци от българската лексика, определящи за езика на кой народ са били предназначени те.

Накрая, появата и на втора българска азбука би могло да се обсъжда и в контекста на казаното в „Джагфар тарихи“, че първоначално гърците унищожили всичко, писано от двамата братя на новата писменост и едва по-късно, след застъпничеството на папата и на българския кан Борис, азбуката им била съхранена. А може би това е причината по-късната Кирилица да е заимствала близо половината от знаците си от тези в гръцката азбука.

И така, първата азбука — Глаголицата, е била съставена от Константин Философ наскоро след Арабската мисия и ние не знаем с какво тя го е провокирала. Вероятно в палатите на халифа (бивш християнски манастир), той е попаднал на някаква книжнина. Да споменем, че районът на гр. Самара е влизал в границите на държавата Митани. Да припомним, че някога в Митани бе живял древният народ БАЛХАРИС — вероятно клон от БАЛХИКИТЕ на цар Кардама. Те бяха взели участие в арийското нашествие в Индия и част от тях бяха поели с йакшите-хиксоси на запад и прекосили цяла Предна Азия, бяха станали господари на Египет.

За Кирилицата вече изяснихме, че е възникнала върху известната ни руноподобна писменост на хунобългарите в Кавказ. Каква е точно връзката между предполагаемото писмо, открито в Самара и руноподобното хунобългарско писмо, не ни е ясно. Предполагаме, че ключът са т.нар. „самарански“, а не самарянски книги, по името на арабската столица Самара, а не на израилска Самария.

По този начин виждаме нещата с появата на двете азбуки от българската писменост. Те и двете са дело на Константин-Кирил Философ. Първата е подготвяна след мисията в Арабския халифат и е била използвана най-рано за българските славяни от района на р. Брегалница. Това е била Глаголицата, разпространена от братята и в Българска Моравия, Далмация, Панония, Чехия, Словакия и Чешка Моравия. Кирилицата е трябвало да изчака идването на Кирило-Методиевите ученици в България и изборът на българския кан Борис паднал върху нея. Смятаме, че не бъркаме като наричаме и двете азбуки „български“, тъй като разпространението и на двете е започнало от земите на българската държава, а и двете били предназначени да обслужват българския език. По мнението на Ягич „Родината на кирило-методиевия език е на изток от Солун, до Цариград, и от Смолян до Бяло море.“ Още по-конкретен е Милетич, според когото езикът на Кирил и Методий принадлежи към западно-рупската зона (областта между поречията на реките Чая, Въча и Места). Братята са родом от Солун, а солунският диалект е най-близък до родопския говор. Затова в наши дни Гълъбов публикува статия под красноречивото заглавие „Кирил и Методий са говорели родопски диалект.“^[71] Независимо от всички спекулации около произхода на техните съставители, около различията в графиките на техните знаци и около етническата принадлежност на населението, за което са били изготвени, те са на първо място български. И двете азбуки!