Линси Сандс
Максимална защита (8)

Глава 8

Джейн беше изтощена до такава степен, че отначало не успя да разбере какъв е този досаден шум, който се опитва да я изтръгне от съня. Когато най-сетне разбра, че нестихващият остър звън е телефонът, тя посегна в полусънно състояние към противния уред. Ръката й попадна върху нощното шкафче, върху което имаше единствено нещо, което силно наподобяваше на стойка на лампа. Най-сетне намери сили да отвори едното си око и откри непознато, евтино, поочукано нощно шкафче с килната на една страна лампа.

Мотелската стая, сети се тя с шумно пъшкане.

Телефонът продължаваше да звъни. Джейн въздъхна и се обърна наляво. След като не беше на дясното нощно шкафче, телефонът следователно трябваше да е поставен на лявото, измъдри измореният й ум, а в следващия момент остана силно озадачена, защото се претърколи върху някого. Ейбъл. Веднага отвори очи и погледът й попадна върху ципа на сиви мъжки ленени панталони. Братът на Еди все още седеше в леглото, в позата, в която го бе оставила, когато заспа. Джейн се бе извъртяла върху краката му, а главата й бе точно върху скута му. Тя вдигна глава и го погледна.

Той, естествено, бе буден, каза си тя, а след това забеляза, че устата и веждите му се извиха присмехулно нагоре. Как бе възможно да е в такова добро настроение! Беше с белезници и го държаха против волята му.

— Добро утро — поздрави весело Ейбъл. — Това ли търсиш?

Джейн се изчерви и обърна глава към вдигнатата телефонна слушалка. Щом я взе, тя чу още едно позвъняване. Този път не беше телефонът в стаята. По лицето й се изписа объркване, тя погледна към пода и забеляза, че под леглото лежи захвърлена някаква чанта.

На баба е, сети се тя и се просна върху краката на Ейбъл, за да я достигне. Сигурно я бе донесла тук с останалите чанти.

Стисна я за дръжката, подпря се на краката на Ейбъл, за да се изправи и да изрови бабиния мобилен телефон. Невидимият апарат иззвъня още два пъти и Джейн започна да се притеснява, защото това сигурно беше връзката на баба й в Ч.А.Р., а и друг да беше, сигурно щеше да затвори, преди тя да успее да се обади. Най-сетне напипа малкия черен апарат. Усети облекчение, извади го и натисна копчето.

— Да.

— Джейн?

Джейн веднага позна гласа на Уай и се изпъна, обзета от ужас. Ейбъл изстена от болка и се приведе напред, озовавайки се пред гърдите й в мига, когато младата жена несъзнателно изпъна гръб.

— Госпожо! — Джейн се намръщи и страхът се прокрадна в гласа й. Самообладанието й бе до тук.

— Обажда се Уай.

— Да, госпожо. Аз, ъъъ, познах гласа ви. Има ли… — бъбреше накъсано Джейн.

— Доколкото разбрах, наблюдавате къщата на семейство Енсекси.

— Ъъъ, да. Да, госпожо. Отвлякоха моя приятелка и…

— Да, да. Басмът обясни всичко.

— Басмът ли? — повтори Джейн и забрави изпънатата по войнишки поза. Предположи, че Басмът е приятелката на баба й. Та значи Басмът била обяснила всичко. Страхотно, помисли си Джейн и сърцето й се сви. Беше мъртва. Или по-скоро оставаше без работа.

— Много умно, че си проследила семейство Енсекси.

— Наистина ли? — попита Джейн и отново се изпъна.

— Да. Еди е от нашите.

— Ъъъ, Еди е от нашите какво, госпожо? — попита неуверено Джейн.

— Информатори. Преди две седмици се свързала с У.Р.Ц., за да съобщи за подозренията към Сателити Енсекси. Те се поразровили и преценили, че работата е за нас. За съжаление, информацията ни бе предадена чак в четвъртък. Смятахме да направим среща с Еди Андрети следващата седмица, но… — Джейн си представи как шефката й свива рамене. — Следващата седмица вече се оказа невъзможно късно. По всяка вероятност и в четвъртък е било прекалено късно. Семейство Енсекси вече са знаели, че Еди е усетила нещо и по всяка вероятност това е била причината за отвличането. — Както и да е, ти направи изключителен пробив, Джейн.

— Ъъъ, да, не съм сигурна какво ви е казала Басмът, госпожо. Само че все още не сме направили пробив.

— Напротив. Ти потвърди, че семейство Енсекси са започнали изпитания на технологията си за контрол над умствената дейност, като са убедили населението да се облича в жълти рокли и хавайски ризи.

— Но това е само едно предположение. Искам да кажа, доста странен избор от гледна точка на модните тенденции, но…

— Да, да. Ти, както винаги си оставаш отличен учен. Доказателства и тем подобните. Само че ние смятаме, че си напълно права в предположенията си, Джейн. Освен това успя да откриеш леговището им. Никой не може да се похвали с подобен успех.

— А някой търсил ли е?

— Да — заяви твърдо Уай. — Сателити Енсекси събудиха доста подозрения напоследък. Опитваме се да открием изпитателния им полигон и щаба за тайни операции от доста време. Направихме проверка на всички имоти, които притежават. Точно този имот сме пропуснали, защото е купен от дъщерята на Енсекси и е записан на моминското име на майка й.

— Ясно — каза Джейн.

— Бяхме убедени, че дъщерята няма нищо общо с цялата тази работа, но сега се оказва, че тя е в центъра на нещата.

— Ясно — повтори Джейн.

— Трябва ти да се заемеш със случая.

— Госпожо? — Джейн не си направи труд да прикрие ужаса в гласа си.

— Знам, че не си обучена за подобна задача, но ние ти имаме пълно доверие.

— Не трябва ли този, който се е занимавал със случая още от самото начало да…

— Не. Забрави ги.

— Да ги забравя ли?

— Двама от най-добрите ни оперативни работници бяха пуснати по следите на Енсекси старши в България. Сигурно е приключил с тях — разбрал е, че са агенти — защото е успял да им се изплъзне. Смятаме, че е на път към Сонора, дори може вече да е там. По всяка вероятност разкритията, направени от госпожица Андрети, са ги принудили да позабързат с плановете си. Сигурно подготвят глобален опит да поемат контрола над мисленето.

— Мислите, че смятат да накарат цялото женско население на земята да носи жълти рокли? — попита с искрено съмнение Джейн.

— Джейн.

— Да, госпожо?

— Колко време си спала?

— Ъъъ, не много.

— Сигурно. — Уай прочисти гърлото си и заобяснява търпеливо. — Джейн, жълтите рокли са само тест. Намесата в дамската мода е нещо доста трудно, а жълтият цвят кара повечето хора да изглеждат като болни от жълтеница. Едва ли са много дамите, които биха се спрели доброволно на него. Семейство Енсекси просто изпробват дали разработената технология действа. Едва ли целта им е да използват тази разработка, за да накарат жените по цял свят да се обличат в жълто.

— Да. Разбира се, госпожо — отвърна нещастно Джейн и й се прииска да се ритне за глупавата забележка, която бе изрекла. Разтри лице с длан и разтърси глава в опит да се събуди.

— Все още не сме наясно какво смятат да правят с новоразработената технология. Може би ще я използват, за да влияят на политиците, на президента на Америка, на министър-председателите на Англия и Канада. Кой знае? Може пък да искат да накарат хората да отидат да си купят по една сателитна чиния, произведена от тяхната корпорация. Няма значение. Важното е, че възможностите са доста стряскащи. Освен това действията им са противозаконни.

— Да, госпожо, така е — съгласи се Джейн.

— Налага се да ги спрем.

— Разбирам, госпожо.

— Вие с Маги сте най-добрият ни избор. Намирате се точно където трябва. Ще се опитаме да ви изпратим подкрепление, но в момента повечето от агентите ни са поели други задачи. За нещастие, семейство Енсекси не са единствените, които се стремят към световно надмощие и господство в момента.

— Ясно — Джейн се постара гласът й да звучи уверено, но сърцето й диво блъскаше в гърдите. Светът разчиташе на тях с баба. Една изобретателка на какви ли не фантасмагории и парализирана бивша тайна агентка. Браво, направо страхотно.

— Ще ви настаним в съседната къща. Всичко е уредено.

— Наистина ли? — попита Джейн, изумена от бързината, с която действаше шефката й. Внезапно я обзе ужас. Нямаше начин да се измъкне от тази каша.

— Да. Там вече има екип, който помага на собствениците да се изнесат. До един час всичко ще бъде чисто за вас. За щастие, семейство Гудиноф не са били кой знае колко общителни. Господин Гудиноф страда от Алцхаймер, а госпожа Гудиноф се суети около него през повечето време. Той не може нищо да върши сам. Никой не ги познава добре. Прикритието ви е, че състоянието му се е влошило, затова заминават за Европа за няколко месеца, за да бъде подложен на някакво ново лечение и затова са помолили сестра му, Маги Гудиноф, и внучката й, Джейн, да се грижат за къщата, докато ги няма.

— Ясно. — Джейн прочисти гърлото си и погледна Ейбъл, но щом забеляза, че я наблюдава внимателно, отмести поглед. — Госпожо, братът на Еди…

— Да. Ейбъл. — Уай замълча за момент. — Той ще създава ли неприятности?

Джейн срещна погледа на Ейбъл и отново отмести очи, а след това отговори съвсем честно:

— Не съм съвсем сигурна. Може и да създава, ако не го включим в операцията.

Последва ново мълчание. След това Уай взе решение.

— Ще го включим. Поговори с него, обясни му какво е положението и му влез под кожата, Джейн. Ако мислиш, че ще създава проблеми…

Тя не доизказа всичко, а Джейн кимна с нежелание, след това отново прочисти гърлото си.

— Добре, госпожо.

— Браво. Трябва да уредиш всичко много бързо. Очакват ви в къщата на семейство Гудиноф след час. Щом се настаните, искам да започнеш да се ослушваш и оглеждаш и да откриеш всичко, което можеш. Надявам се до ден-два да ви изпратим подкрепление, но за момента се налага да се справяте сами. — Уай отново замълча, след това продължи: — Джейн, при абсолютно никакви обстоятелства не се опитвай да спасяваш приятелката си.

— Ами ако…

— При никакви обстоятелства — повтори заповедно Уай. — Знам, че сте притеснени заради нея, но Еди по всяка вероятност е в безопасност, поне за момента. Според тестовете за вероятност, които направихме, семейство Енсекси сигурно ще я използват като опитен обект при изпитанията с технологията за контрол на ума, едва ли ще я убият. Затова искаме да наблюдаваш и да се ослушваш.

— Да, госпожо — съгласи се нещастно Джейн. Как щеше да убеди Ейбъл?

— Поговори с Маги и разбери какво мисли тя по въпроса. Щом решите дали да включите Ейбъл или не, ми се обадете и аз ще уредя… каквото е необходимо.

— Да, госпожо.

— Ще се справиш отлично, Джейн. Айра ти има пълно доверие, също и аз. — След това шефката на Ч.А.Р. затвори и връзката прекъсна.

Джейн веднага се строполи на леглото, сякаш конците, които я държаха, ненадейно се бяха скъсали.

— Лоши вести ли?

Джейн се размърда, когато чу въпроса, и погледът й се плъзна към лицето на Ейбъл. Гласът му бе прозвучал необичайно дрезгав и напрегнат. Сигурно се притесняваше много за сестра си и се опитваше да разбере нещо, което да го успокои. В следващия момент забеляза изкривеното му от болка лице. Той не приемаше нещата спокойно. Съчувстваше му искрено. Сега вече не само съдбата на Еди зависеше от нея, а и съдбата на целия свят.

Световно надмощие? Контрол на мисълта? Мили боже, в какво я бе забъркала Еди?

— Май сестра ти е попаднала в гнездото на осите — призна с нежелание тя. — Шефовете ми мислят, че жълтите рокли са само тест, че семейство Енсекси имат намерение да постигнат световно надмощие, като упражняват контрол над умствената дейност.

— Разбирам.

— Това обаче е добре за Еди.

— Така ли?

— Така. Няма да я убият. Ще се опитат да й промият мозъка. Ще я използват за опитно зайче.

Ейбъл я погледна ужасено.

— Това ли са добрите ти новини?

— После може да бъде разпрограмирана — изтъкна Джейн. — Но от мъртвите не можем да я върнем.

— Аа. — Ейбъл замълча, приел логиката на младата жена. След това прочисти гърлото си. — А дали може да…

Джейн проследи жеста му и щом забеляза, че е седнала върху него, я обзе парещо неудобство. Боже господи! Беше го възседнала като…

Скочи от скута му и опита да се отдръпне настрани, за да стане от леглото, но се намръщи, когато белезниците изтеглиха рязко Ейбъл след нея.

Загуби равновесие, падна отново върху него и затвори уморено очи. Не я биваше за тази работа. Не беше нито хитра, нито умела като останалата част от семейството. Как можа да се забърка в това?

— Какво смяташ да правиш сега?

Джейн се напрегна. Много й се искаше Ейбъл просто да замълчи и да я остави да преглътне унижението, като се престори, че е сама, но това бе просто невъзможно. Освен това нямаше никакво време, за да се отдава на самосъжаление, трябваше да се свърже час по-скоро с Уай, за да й съобщи решението си за Ейбъл — дали остава, или се налага да бъде премахнат.

— Трябва да поговорим — заяви твърдо тя и се насили да стане.

— Добре. — В гласа му прозвуча предпазливост. Тя не се изненада, но се постара да преглътне несигурността си, когато се обърна към него.

— Преди известно време Еди се е натъкнала на някаква информация за Сателити Енсекси. Очевидно корпорацията разполага с технология на базата на микровълни, с които може да се контролира човешкият ум. Разбрала е нещо, което я е накарало да се обърне към У.Р.Ц. Те започнали да проверяват, но преценили, че трябва да предадат случая на Ч.А.Р. В четвъртък им изпратили цялата налична информация по този случай, но нашата агенция нямала възможност да си уреди среща с Еди преди отвличането.

— В четвъртък ли? — Ейбъл бе объркан. — Но вие сте били съседки месеци наред. Как…?

— Аз живея в този апартамент от няколко години — прекъсна го Джейн. — Много преди Еди да се премести във Ванкувър. Чисто съвпадение е, че сме приятелки и съседки.

— Но тя си бе сложила проследяващото колие, което ти си й дала. Нали каза…

— Не — прекъсна го Джейн и замълча за момент, за да си събере мислите. Уай й бе казала да му обясни. Това й даваше известна свобода. — Еди никога не е споменавала пред мен за работата си, поне за това, което върши там. И защо да ми разказва? Тя си мислеше, че работя в компания, производител на играчки.

— Значи Еди не знае, че работиш за Ч.А.Р.?

— Не. Никой не знае, освен баба и хората, с които работя. Сега вече и ти знаеш — призна тихо тя. — Нямаме право да разкриваме подобна информация. Ти разбра само защото няма как иначе.

— Та как стана, че Еди се оказа с твоето колие?

Джейн стисна устни и си призна:

— Проследяващото устройство не е в колие.

Ейбъл присви очи, щом забеляза притеснението й.

— Не е ли? Къде е тогава?

Джейн си пое дълбоко дъх.

— В тампон.

Ейбъл примигна.

— Я повтори!

— Разработих тези проследяващи тампони за Ч.А.Р. Чипът за следене се намира в средата на тампона. Предназначен е за жени агенти, не за деца. Така, когато някоя от агентките се налага да се съблече, няма да й вземат проследяващото устройство, което обикновено се монтира в часовници, обеци или колиета. Няколко пъти губим агентки, защото са принудени да се съблекат и проследяващите устройства стават неизползваеми. Новото устройство имаше за цел да елиминира подобен проблем.

— А Еди?

— Еди дойде у нас тъкмо когато извеждах Ръфи на разходка. Казах й да си вземе каквото й трябва. Нямах представа, че е искала тампони.

— Ясно. — Ейбъл се замисли за момент, след това поклати глава. — Значи, оказва се, че е чист късмет това с проследяването.

— Именно — призна Джейн. — Едва когато отидох в работната стая, за да взема метлата, видях компютъра и чак тогава се сетих да я потърсим по този начин.

— Слава Богу, че се сети.

— Да. — Джейн замълча и се зачуди какво да реши за Ейбъл: да остане или не.

— Идеята ти е била блестяща.

Джейн вдигна несигурно поглед.

— Наистина ли?

— Проследяващите тампони. Сега вече знаеш, че работят. Може би трябва да им увеличиш обхвата.

— Да — съгласи се тя, доволна от комплимента. — Това бяха само прототипи. Вече бях решила, че истинските трябва да са със значително по-мощен сигнал.

Ейбъл кимна.

— И какво ще правим сега?

Джейн го погледна.

— Ч.А.Р. са уредили да се преместим в къщата до тази, където държат Еди. Те са сигурни, че това е командният център на технологията за мозъчен контрол. Искат да наблюдаваме и да се ослушваме за всичко, докато дойдат подкрепленията. След това ще решим какъв подход да използваме.

Ейбъл бавно кимна.

— Звучи разумно. Не можем да нахлуем просто така, за да не убият Еди.

Джейн усети как се отпуска, когато чу намеренията му. Въпреки това веднага бе обзета от съмнения заради ненадейната промяна в него.

Ейбъл забеляза подозрението й. Въздъхна.

— Виж, не твърдя, че нямам желание да нахлуя там и да извлека Еди, но докато ти спеше, премислих нещата и разбрах, че така само ще застрашим живота й. Освен това, както ти сама каза одеве, ако те наистина разполагат с начини за контрол над ума, по-вероятно е наистина да ги използват. Едва ли ще прибягнат до насилие. Надявам се, твоите хора знаят какво правят. Единственото, което искам, е сестра ми да се върне жива.

Джейн кимна и си отдъхна. Вярваше му.

— Добре тогава. Хайде да почистим и да вземем баба. Искаш ли пръв да влезеш в банята?

— Зависи.

— От?

— Трябва ли да съм с белезници? — След секунда продължи: — Не че имам нещо против да вземем душ заедно, но…

Джейн се изчерви и погледна към белезниците, които ги свързваха. Замисли се за момент, но реши, че все някога трябва да му гласува доверие. Не можеха да се появят в къщата на семейство Гудиноф свързани с белезници. Може би сега бе моментът да го подложи на изпитателен срок. Бръкна в джоба си и извади ключовете.

— Ще приготвя баба, докато се къпеш — каза тя и остави белезниците.

Ейбъл само кимна и влезе в банята.

Джейн бе на вратата, когато го чу да пуска душа. Звукът й донесе някакво чувство на задоволство и тя излезе.

Младата жена събуди Маги и докато й помагаше да се облече, й разказа както за обаждането на Уай, така и за разговора с Ейбъл. След това остави Ръфи в скута на възрастната жена и избута инвалидния стол от стаята.

Когато Джейн се върна, Ейбъл вече бе излязъл от банята. От него капеше вода и той бе вързал на кръста си хавлиена кърпа, докато ровеше в една от чантите й. Вдигна изненадано поглед и щом ги видя, се изчерви гузно, но преди да успее да каже каквото и да е, сякаш адът се продъни. Господин Тибс спеше свит на кълбо в самия край на леглото. Ръфи го забеляза и полудя. В стаята избухна писклив лай, последван от съскане, навсякъде полетя козина, а господин Тибс скочи от леглото, хвърли се към Ейбъл и се качи върху него, сякаш бе островът на спасението.

Джейн се сви, щом чу вика на болка. Докато ровеше в чантата й с едната ръка, с другата бе придържал кърпата, но сега я пусна и инстинктивно сграбчи котката. Откъсна господин Тибс от гърдите си и задържа ужасеното животно на ръка разстояние от себе си и от подскачащата и пискливо джавкаща Ръфи.

— Мили боже! — рече баба. — Полицаите в Калифорния може и да са хубавци, но май в Канада са най-прекрасните счетоводители.

Ейбъл загледа неразбиращо бабата на Джейн, очевидно объркан от думите й, а Джейн насила откъсна поглед от тялото му и посочи нещо. Той сведе поглед и забеляза, че кърпата се е смъкнала. Чак сега разбра за какво говореше възрастната дама. Братът на Еди бързо спусна ръце, така че котаракът да прикрие голотата му. Ръфи веднага подскочи в опит да гризне котката и затова Ейбъл повдигна нещастното животно далече от пастта на кучето. Отново и отново той вдигаше и спускаше котката, обзет от отчаяното желание да се прикрие и в същото време да спаси горкото животно от виещата Ръфи. На Джейн й се стори, че наблюдава някаква извратена игра с топка на ластик. Ту нагоре, ту надолу се мяташе котаракът, ту се показваха, ту се скриваха висулките на Ейбъл. Джейн бе като хипнотизирана.

— Скъпа? Колкото и да е прекрасна гледката, май няма да е зле да грабнеш Ръфи, преди да е решила да си гризне нещо друго, освен котката — предложи баба.

— Олеле! — Джейн се стресна и се наведе бързо, за да хване кучето на баба си, а след това застана до възрастната дама, стиснала зверчето. Ейбъл отново постави господин Тибс на позицията, в която бе най-полезен. Добре че бе хванал котарака за мъртвата кожа зад врата и така нямаше опасност да бъде издран или ухапан.

— Ами, ъъъ, надявах се да намеря самобръсначка из торбите ти — каза гузно той. Направи крачка назад към банята. — Трябваше да те изчакам, но се надявах да приключа, преди да си се върнала.

— Така ли? — попита Джейн, но му повярва. — Не съм съвсем сигурна дали имам. Ще потърся — предложи тя. Погледът й се плъзна от лицето му към котката, поставена пред интимните му части, а после отново се върна нагоре. — Искаш ли да взема господин Тибс?

— Не! Не, той си е съвсем добре. — Влезе заднишком в банята и се усмихна измъчено. Отново благодари и затвори вратата с крак.

— Искаш ли да взема господин Тибс? — изимитира я баба й, без да крие колко се забавлява.

Джейн се изчерви.

— Исках да кажа, след като си сложи нещо.

— Но, разбира се, Джейни, скъпа — каза още по-весело баба. — В моята чанта със сигурност има самобръсначка. Ще я дам на Ейбъл, ако ми я донесеш. Предлагам ти да се обадим на Уай и да й кажем, че за момента поне, Ейбъл остава с нас.

Джейн кимна и тръгна за чантата на баба си, като се ощипа наум, че не се е сетила още одеве да провери какво носи възрастната жена вътре. Сега вече бе прекалено късно, каза си тя и й я подаде. Маги извади дамска самобръсначка в розово и бяло, Джейн я взе, приближи се до вратата на банята и почука леко.

След секунда вратата се отвори едва-едва. Толкова, че Ейбъл да може да надникне, но недостатъчно за Ръфи да влезе или пък господин Тибс да излезе.

— Баба намери самобръсначка — Джейн я вдигна в ръка.

— Благодаря — Ейбъл взе придобивката. — Съжалявам, че ти прерових торбите.

— Няма нищо — отвърна Джейн и сви рамене. — В тях няма абсолютно нищо лично — Тя забеляза любопитното му изражение, но реши да го пренебрегне и се извърна.

Баба вече стискаше телефона в ръка, когато Джейн отново отиде при нея.

— Не, не, това не може да стане — обясняваше тя. — Просто трябва да спрем и да понапазаруваме първо. Не сме взели никакви дрехи.

Джейн се сви, като чу нетърпящия възражение глас на баба си и се притесни как ли ще се отрази на работата й. Дали баба й нямаше да помогне да я изгуби?

— Ще стане — заяви неочаквано баба. — Само че наистина трябва да вземем няколко неща. — Възрастната жена отново се заслуша и погледна Джейн. — Попитай Ейбъл кой номер дрехи носи, скъпа. Доколкото успях да видя, талията му е осемдесет сантиметра, а в раменете е поне шейсет и пет.

Джейн кимна и се приближи отново до вратата на банята. Почука и попита високо:

— Ейбъл, какъв размер си… ох! — Тя се усмихна притеснено, когато вратата се отвори и той се появи гол от кръста нагоре, но поне си бе сложил панталона. Лицето му бе покрито със сапунена пяна, но Джейн усети, че погледът й небрежно обхожда широката мускулеста гръд.

— Какъв размер?

— Ъъъ — Джейн откъсна с нежелание поглед. Имаше много хубава гръд. — Да. Баба пита кой размер носиш. Мисля, че Ч.А.Р. ще ни изпратят дрехи.

— Талия осемдесет и пет, дължина на крачола деветдесет и пет, рамене шейсет и седем — съобщи той. — Раменете ми са малко по-широки и предпочитам дрехите да не са ми впити.

— Да не са впити — повтори послушно Джейн и отново плъзна поглед към гърдите му.

— Джейн? — повика я баба й.

— А, да. — Тя й каза каквото бе научила, а Ейбъл отново затвори вратата на банята.

Маги също предаде информацията, след това поговори още няколко минути и предаде слушалката на Джейн.

— Айра иска да поговори с теб.

Джейн пое мобилния телефон, малко по-спокойна, щом разбра, че баба й е говорила с Айра Мейнтру, а не с Уай. Съвсем малко по-спокойно.

— Ало — обади се тя.

— Джейн, аз съм господин Мейнтру. Исках само да ти кажа колко се гордея с теб.

— Ама… Благодаря ви, господин Мейнтру.

— Изпращаме ви тримата като Маги, Джейн и Ейбъл Гудиноф. Вие с Ейбъл сте брат и сестра. Маги е баба ви.

— Добре.

Господин Мейнтру продължи да обяснява:

— Мислехме да ви направим с Ейбъл мъж и жена, но Уай изтъкна — а аз се съгласих — че това може да попречи на разследването. Според информацията ни, Дърк Енсекси е непоправим женкар.

— Какво? — примигна Джейн.

— Извини ме — каза Айра. — Какво какво?

— Как му казахте името?

— Дърк. Дърк Енсекси.

— Разбрах. — Тя се засмя притеснено. — Когато го казахте за пръв път, ми се стори, че звучи като…

— Дърк Енсекси ли? — повтори Айра, а след това се разсмя — Дърт и секси. Да, я виж ти, как добре звучи. Както и да е, затова решихме да станете брат и сестра. Така нито ти ще имаш проблеми да се сближиш с Дърк, нито пък Ейбъл, с Лидия Енсекси.

— Лидия Енсекси — повтори Джейн. — Струва ми се нормална.

— Тя е мъжемелачка във всяко едно отношение. А господин Андрети не е професионалист и ми се ще да го наглеждаш.

— Да, господине — съгласи се Джейн. В същото време я прониза паническата мисъл, че и тя не е професионален шпионин. Защо никой не се притесняваше за нея? Защо ли бяха решили, че тайнствеността и всички съпътстващи я дивотии са й в кръвта? Тя беше книжен плъх! Учен! При това разсеян учен.

— Добре — каза Айра Мейнтру, без дори да забележи паниката, обхванала протежето му. — Освен това ми се иска да държиш под око и баба си, Джейн. Маги беше най-добрата, но от доста време е извън играта.

— Да, господине. — Джейн си наложи да не поглежда към баба си.

— Много добре. Въпроси имаш ли?

„Абе, хора, защо ми причинявате всичко това?“ Вместо да го каже, прочисти гърлото си и отговори:

— Не, господине.

— Добре. Ще се справиш отлично, Джейн. Знам, че сигурно си неспокойна, но това е съвсем естествено. Имам ти пълно доверие.

— Благодаря ви, господине.

— Опитваме се да ви осигурим подкрепление, но ако възникнат някакви проблеми или ако имаш въпроси, ми се обади.

— Добре. Благодаря ви, господин Мейнтру — повтори отново Джейн.

Едва затворила телефона и на вратата на мотела се почука.

— Това са сигурно документите ни — каза баба.

Джейн поклати глава сигурна, че дори и Ч.А.Р. не могат да реагират толкова бързо. Само че, когато отвори вратата, отпред чакаше куриер. Беше облечен в кафява униформа с избродирани на джоба инициали БДЧ.

— Джейн Спайръс? — попита той и й подаде някаква папка, когато тя кимна.

— БДЧ? — попита тя и я пое.

— Бързи доставки на Ч.А.Р. — обясни ухилен той.

— Че са бързи, бързи са — измърмори тя и се разписа в съответното квадратче.

— Всъщност тук съм от петнайсет минути, но трябваше да изчакам обаждане, за да ми кажат кой от пликовете да доставя — обясни той. Джейн поклати глава. Ако това наистина бяха личните им документи, както предполагаше баба й, значи са изпратили два различни комплекта — единият с документи за Ейбъл, а другият — без. Шефовете й сигурно ги бяха изпратили от някой калифорнийски клон на Ч.А.Р., за да стигнат толкова бързо. Може би от Сан Хосе. Но дори и така, бяха невероятно бързи. Освен ако не се бяха заели с документите непосредствено след първото обаждане на баба й.

Джейн върна папката и пое плика. Измърмори нещо за благодарност и затвори вратата пред доставчика.

— Какво е това? — попита Ейбъл, който бе излязъл от банята. Джейн повдигна плика.

— Това са ни документите — обясни баба й, докато Джейн отваряше плика.

Обърна го над леглото и отвътре изпаднаха три калъфчета за лични документи. Тя взе едното, отвори го и заразглежда различните карти вътре: шофьорска книжка, карта с осигурителен номер, кредитни карти Виза и Американ Експрес, дори карта за градската библиотека на Сонора. Името на картите бе Маргарет Л. Гудиноф и на нея бе упоменат адрес в град Сонора.

— Струва ми се, че вече сме американци — каза объркана Джейн. Подаде калъфчето на баба си.

В следващия калъф бяха документите на Ейбъл Н. Гудиноф. Тя ги подаде на брата на Еди, а след това взе и последния комплект. Своите.

— Добре. Дайте ми истинските си лични карти — нареди Маги и веднага привлече вниманието им.

— Защо? — попита Ейбъл.

— Не можеш да си позволиш да те хванат и с двете, нали? Доста съмнения ще предизвикаш. Налага се да използваш само едната.

Джейн и Ейбъл се спогледаха, след това послушаха възрастната дама. Тя им взе личните карти, сложи ги в самозалепващия се плик, прибави и своята, а след това подкара инвалидния си стол към входната врата. Отвори, подаде плика на куриера, който търпеливо чакаше отвън.

— Благодаря. — Мъжът се усмихна широко и си тръгна, а Маги затвори вратата. — Затвори устичка, Джейни, скъпа. Това е стандартна процедура. За всеки случай.

Джейн затвори уста.

— Ако искаш да влезеш под душа, преди да тръгнем, Джейн, най-добре да побързаш — предложи баба й. — Имаме среща с брокерката на недвижими имоти след…

— Брокерка на недвижими имоти ли? — прекъсна я учудена Джейн. — Мислех си, че Ч.А.Р. няма да купуват къщата. Нали щяхме да се настаним там само за известно време?

— Точно така, скъпа. Първото, което са направили, е да помогнат на семейство Гудиноф да се изнесе. Нали някой трябва да разбере, че здравето на господин Гудиноф неочаквано се е влошило и се е наложило да тръгнат веднага, затова ние идваме да пазим къщата — обясни тя. — Така клюката ще се разнесе. Предполагам, че са избрали тъкмо тази брокерка, защото е местната клюкарка. А сега, ако искаш душ, влизай в банята. Срещата ни е в десет и трийсет.

Джейн погледна часовника си. Беше девет и трийсет и шест. Едва ли бе спала повече от двайсет минути, преди Уай да се обади, пресметна тя. Нищо чудно, че все още се чувстваше изтощена, бавна и глупава. Определено имаше нужда от душ, за да се поразведри. Бързо се отправи към банята.