Линси Сандс
Максимална защита (15)

Глава 15

Джейн въздъхна, когато Ейбъл я целуна. Да, беше също толкова хубаво, колкото си спомняше от снощи. Този мъж умееше да се целува и тя имаше огромно желание да му го каже, но не можеше, докато езикът му беше в устата й. Освен това разсъждаваше малко замъглено и ако Ейбъл беше прав, а тя действително се намираше под въздействието на собствения си серум на истината, то това бе причината за този неустоим подтик да му го каже.

Забрави, че иска да му казва нещо. Ръцете му се плъзнаха върху гърдите й, обгърнаха ги през черното копринено горнище на пижамата и тя потръпна и се изви при допира му. О, колко бе хубаво. Нито я опипваше, нито я стискаше. Точно това бе истинска ласка. Усети топлината на ръцете му през бариерата на дрехата. Ейбъл прокара палците по зърната й, а те се втвърдиха и изпъкнаха под коприната.

— О, колко е хубаво! — Тя въздъхна, когато устните му се откъснаха от нейните и пропълзяха по гърлото й. След това възкликна и се изви отново към него, когато горещите му устни се сключиха около едното зърно. Захапа я лекичко през влажната материя.

— Ейбъл?

— Ммм? — той вдигна глава.

— Много ми харесва така, но ще ми бъде още по-приятно, ако го направиш, след като ми свалиш горнището.

Ленива усмивка плъзна по устните му.

— Мисля, че си невероятна — заяви той. Захвана се с копчетата. — Сигурен съм, че благодарение на твоя серум на истината ще изживеем нещо неповторимо.

— Мислиш ли? — попита любопитно тя.

— И още как. Особено след като ще ми казваш всичко, което ти се иска. — Приключи с копчетата и разтвори горнището, загледан в голото й тяло. — И няма да има никакви преструвки. — Вдигна глава и попита: — Какво искаш, Джейн?

— Искам да ме докосваш и целуваш и… — Сви безпомощно рамене, без да става. — Искам теб.

Ейбъл понечи да се наведе над нея, за да покрие устните й със своите, но тя подпря гърдите му с длани.

— Искам и ти да си свалиш горнището. Искам да те усетя.

Ейбъл веднага се подчини. Без да се занимава с копчетата, той изтегли дрехата през глава и я захвърли настрани. Джейн не можеше да откъсне очи от мускулестата му гръд.

— Ти сигурен ли си, че си счетоводител?

— Дължи се на добрите гени — обясни той през смях. След това се наведе и решително покри устните й.

Джейн отвърна на целувката и простена, усетила твърдите косъмчета на гърдите му до набъбналите зърна. Плъзна ръце по гърба му, за да го погали, изпълнена с желание да докосне всеки сантиметър от кожата му, а след това, щом усети ръката му върху гърдата си, го притисна по-силно. Този път не ги разделяше пижамата. Ейбъл прекъсна целувката и се изправи. Привлече я след себе си и тя се премести на колене върху канапето, така че двамата останаха един срещу друг. Не откъсваше поглед от лицето й, докато милваше гърдите й.

— Харесва ли ти така?

— О, да. — Тя затвори очи, приближи се, за да усети докосването, и също плъзна ръце по гърдите му.

— Какво още искаш да направя?

— Искам още — отвърна простичко Джейн.

Обви кръста й с ръка и я притисна. Сведе глава, да поеме с уста едното зърно, и го стисна леко със зъби. Джейн извика, разтърсена от неповторимото удоволствие, и се опита да се приближи още. Хлъзгавата материя на пижамата я плъзна напред и тя опря в бедрото му. Той разтваряше краката й, притискаше я и увеличаваше още и още обзелата я отмала. Усети свободната му ръка ниско на гърба си, как се опитва да смъкне долнището. Усещаше ерекцията му в горната част на бедрото си и я притисна с крак, преди да протегне ръка, за да го докосне през тъмните дънки.

Ейбъл изстена до гърдата й, вдигна глава, за да я целуне с властна влажна целувка. Смъкна долнището от едната страна. Черната коприна се набра на коленете й, хладна и гладка, а той я бутна отново на канапето. Отпусна се върху нея, ръката му се мушна между телата им и се насочи между краката й. Джейн изхлипа и трепна. Инстинктивно понечи да събере крака, но не й достигнаха сили.

— Ейбъл, желая те — каза му тя и посегна към копчетата на дънките.

— Още не — каза той. Покри устата й със своята, а езикът му се пъхна навътре, докато пръстите му откриваха сърцевината на възбудата й и я подлудяваха.

Останала съвсем без воля, Джейн едва успя да разкопчае копчето и да свали ципа на дънките му. Веднага пъхна ръка, за да го усети. Той простена и я притисна още по-силно. Откъсна устни от нейните и отново се насочи към гърдите, измъквайки се леко и внимателно от ръката на Джейн.

— Така не е честно — въздъхна тя и стисна раменете му с всички сили, усетила набъбващото напрежение отвътре. — Моля те, аз… моля те, Ейбъл, моля те…

Въртеше диво глава, а бедрата й се повдигаха и спускаха бързо, водени от ръката му, докато тялото й се извиваше и устремяваше към настъпващото удоволствие. Никога преди не бе изпитвала подобно усещане. Беше прекрасно, страшно и… и… Тя притисна отчаяно главата му, нетърпелива да вкуси устните му, въпреки че усещаше своите твърди и напрегнати, както и останалата част от тялото си. Притисна отворената си уста към неговата, щом той вдигна глава, и усети нова тръпка в мига, когато вкуси езика му.

Ейбъл продължаваше да я целува и да я докосва, докато тялото й тръпнеше и пулсираше, устремено към него. Най-сетне сърцето й започна да бие по-спокойно.

— Благодаря ти — прошепна тя до устните му.

— Пак заповядай. — Целуна я по челото и я притисна нежно.

Останаха така няколко минути, докато Джейн отново дойде на себе си и усети твърдата му възбуда до бедрото си. Прокара ръка по голия му гръб.

— Ейбъл.

— Ммм — Той повдигна глава, за да я погледне.

Целуна го по устните, а след това протегна решително ръка, за да изтегли надолу дънките с една — единствена дума.

— Още.

Ейбъл се разсмя и й помогна. Изправи се леко, за да ги свали, и Джейн чак тогава забеляза, че нейното долнище виси на единия й крак. Изрита го, погледна Ейбъл и този втори път, когато го виждаше гол, я накара да потръпне. Изглеждаше още по-добре, отколкото в мотела.

Размърда се неспокойно, когато той спря, преди да се отпусне до нея на канапето.

— Какво? — попита тя.

— Само момент. — Наведе се настрани и тя го чу да шумоли с нещо на пода.

— Какво правиш? — Понечи да се изправи, но той я побутна обратно с едната ръка, а след това се зае с нещо. Тя чу звук от отваряне, ново шумолене, после той се поколеба и седна в края на канапето.

— Какво правиш? — попита Джейн любопитно, защото не виждаше нищо от ръката и бедрото му.

— Предпазвам те — отвърна той, очевидно разсеян. По движението на ръцете му, всичко й стана ясно.

— А! — отвърна тя и се отпусна, разбрала, че си слага презерватив. Типично в негов стил да помисли за нея. Сега нямаше да се притеснява, че може да забременее или за каквото и да е. Дори не се бе сетила за подобна възможност. Той беше толкова…

„Презерватив ли? Къде го е намерил?“

— Ейбъл?

— Готово. — Обърна се, усмихна й се и понечи да се отпусне върху нея, но внезапно спря. Погледна ерекцията си с огромна изненада.

— Ейбъл? — повтори Джейн, обзета от ужас. Изведнъж мислите й се проясниха, мъглата от серума на истината се стопи също като утринна роса. — Откъде взе този презерватив?

— От чантата — измърмори той и погледна отново надолу, очевидно изпитал някакво физическо неудобство. — Само че този ми се струва доста странен.

— О, не! — измъкна се изпод него Джейн. Коленичи гола до канапето и започна да рови из чантите, пръснати наоколо. От коя ли беше извадил презерватива? Това бе нейният смаляващ презерватив на Ч.А.Р. — Къде е отпускащият крем? Сигурна съм, че взех отпускащ крем.

— Джейн? Нещо му има на този презерватив.

Тя погледна през рамо. Ейбъл бе пребледнял и се мъчеше с всички сили да свали нещото. Не успяваше, естествено. След секунди щеше да пропее като сопрано.

— Нищо му няма. Така си действа.

— Така си действа ли? — Той я зяпна. След това, очевидно решил, че тя не е разбрала какво точно става, обясни: — Струва ми се, че се затяга, че…

— Да, знам. Това е от смаляващите презервативи на Ч.А.Р. Така действа. Не трябваше да го използваш.

— Смаляващ презерватив? Смаляващ презерватив! — Започна да дърпа отчаяно латекса, но той не помръдваше от мястото си.

— Няма нищо — успокои го тя и отново се зарови в торбите. — Не го дърпай! Нищо няма да успееш да направиш. Просто трябва да намеря отпускащия крем. Презервативът ще се отпусне и всичко ще бъде наред.

— Ами ако не го намериш? — попита ужасен Ейбъл.

Джейн си представи банановото пюре и реши, че е по-добре да не отговаря.

— Ааа…

Не искаше да губи време, за да го гледа, но тупването, което последва вика на болка не можеше да бъде пренебрегнато. Извърна поглед назад и забеляза, че Ейбъл се е строполил от канапето и се търкаля по гръб на пода. Краката му бяха прибрани в ембрионална поза, ръцете му — стиснали слабините.

— Крем! — изкрещя Джейн и продължи да рови.

— Джейн! — Гласът му бе приглушен, но много по-висок от обичайния. Джейн не обърна внимание и продължи търсенето.

— Аха! — Усети невероятно облекчение, щом стисна бурканчето отпускащ крем. — Открих го, Ейбъл. Спасени сме.

Чу се неразбираем хленч. Той се търкаляше по пода, стиснал очи, неспособен да сдържа сълзите си.

— Ето! — Коленичи до него и бързо махна капака на бурканчето, пъхна пръст и извади малко. Само че когато се опита да го намаже, Ейбъл изпищя.

— Не ме докосвай!

— Трябва, Ейбъл. Трябва да те намажа с крем — отвърна търпеливо Джейн. Опита се да му дръпне ръката, но се оказа, че това е почти непосилна задача, тъй като той се превиваше непрекъснато. Докато го следваше на колене, най-сетне успя да се добере до него, а той се блъсна в краката й. — Нека да те намажа с този крем, Ейбъл.

— Не! О, боже, не ме докосвай. Господи, ще ми откъсне пишката!

Джейн спря. Да я откъсне ли? Все още не бе провела опити, за да е сигурна във всички възможности на изобретението си. А и как да ги проведе? Кой ще се съгласи да се подложи на подобен опит?

— Божичко! Останах без пишка! Евнух! Никога няма да имам деца. Аз… — Изви се към нея, а очите му блестяха диво на разкривеното от болка лице. — Ще пропея като сопрано, Джейн. Слагай крема!

— Ти не ми даваше да…

— Мажи го! — ревна той. Е, беше почти като рев. Гласът му бе няколко тона по-висок от това, което обикновено се нарича нормален рев.

— Шшш, я се чуй. А пък аз си мислех, че мъжете са истински стоици — измърмори тя и побутна ръцете му настрани.

Ейбъл изръмжа.

— Отрежи ми ръката, кълна се, няма да трепна, само че това не е ръка.

— Мили боже. — Джейн се намръщи, когато видя колко много се бе свил презервативът.

— Какво?

— Не гледай — предупреди го бързо Джейн, но вече бе прекалено късно. Той изхлипа от ужас и се отпусна назад, поразен от ужас.

— Господи, това е молив — изсъска през зъби той.

— Сигурна съм, че е временно — изломоти Джейн. Започна да размазва крема. — Отново ще си върне нормалните размери. Колко беше голям? — попита притеснено тя, когато усети, че презервативът се отпуска. По нищо не личеше, че пенисът му ще си върне нормалните размери. Защо не бе погледнала, когато имаше тази възможност, беше забелязала само, че си е сложил презерватив и…

— Огромен! — сопна се Ейбъл, но напрежението му бе поспаднало. Гласът му започваше да звучи почти нормално, значи вече се чувстваше по-добре. Жалко, че пенисът му не си връщаше обичайните размери достатъчно бързо. Но поне не изглеждаше толкова тънък, както преди секунди. Сякаш се бе свил навътре. Поне не кървеше, помисли си Джейн.

Стонът му я накара да вдигне поглед към лицето на мъжа. Беше се привел, за да огледа пораженията, и имаше съкрушен вид. Гласът му прозвуча замислено и напевно:

— Малкият Ейбъл беше толкова голям и смел.

— Ммм… — Джейн прехапа устни, взе презерватива, който бе заприличал на торба, сложи капачето на буркана и отново погледна Ейбъл. Той отново бе легнал на пода, отпуснал ръце отстрани, със затворени очи. Имаше много нещастен вид.

— По-добре ли си? — попита тя.

Той отвори очи и я погледна така, сякаш беше луда.

— Май не.

Тя прочисти гърлото си, изправи се и се върна на канапето. Сложи си бързо пижамата и забеляза, че Ейбъл я наблюдава жално.

— Какво има?

— Имах такива планове за теб, а сега никога вече няма да мога да правя секс — каза той.

Джейн прехапа устни.

— Сигурна съм, че скоро ще се почувстваш по-добре. Според мен няма да има трайни увреждания.

Ейбъл изръмжа, а след това въздъхна.

— Пудрата и червилото са с поразяващ наркотик. Парфюмът е серум на истината. Презервативите са средство за мъчение. А вибраторите какво представляват?

— Миниракетоносители.

— Мили боже! — Ейбъл затвори очи. — Напомни ми да не ти пипам повече торбите.

— Джейни?

Погледът й се плъзна към радиоприемника на масичката, щом прозвуча гласът на баба й. Джейн го взе в ръка.

— Да, бабо?

— Стана ли вече, скъпа? — попита възрастната жена с надежда.

— Да, идвам. — Остави приемника и погледна извинително Ейбъл. — Трябва да… — Махна неопределено с ръка.

— Върви.

Той затвори очи и остана да лежи на пода, гол, също като в деня на раждането си.

— Нали ще се оправиш? — попита Джейн.

— Едва ли някога ще се оправя.

Тъй като не се сещаше какво да отвърне, Джейн го остави и излезе от стаята. Мина през кухнята за да включи кафеварката, и отиде при баба си.

Когато Джейн влезе, Маги Спайръс седеше в леглото. Ръфи се правеше на дълбоко заспала, но Джейн веднага усети преструвката, защото кученцето бе отворило за миг очи. Дребният звяр само дебнеше някой да го приближи, за да го захапе. Ръфи не бе от кучетата, които обичат ранното ставане. Джейн внимателно избягваше злобарчето, докато помагаше на баба си да стане.

Когато младата жена влезе в кухнята с баба си в инвалидната количка и Ръфи в скута й, Ейбъл се бе облегнал на плота и пиеше кафе. Косата му бе още мокра от душа и той си бе сложил светлосини дънки и червена тениска с яка. Джейн бе сигурна, че все още не е успял да преодолее напълно травмата. Гледаше намръщен, леко прегърбен, а свободната му ръка висеше отпусната близо до слабините, за да ги прикрие и защити в случай на нужда.

Изръмжа някакъв неразбираем отговор на лъчезарния поздрав на Маги и слънчевата усмивка на Джейн. Определено травмата все още го гнетеше, каза си тя и реши да го остави намира поне за момента.

Трябваше да направи нещо за закуска. Това бе доста трудоемка задача за нея, тъй като не бе особено умела готвачка. Можеше да сложи нещо полуготово във фурната за десет-петнайсет минути, а всичко сложно й се струваше непреодолима задача. Само че тази сутрин възнамеряваше да положи всички усилия. Нали се твърдеше, че чувствата на мъжа минавали през стомаха му. Може пък усилията й да повдигнат малко настроението на Ейбъл и той да се усмихне отново. Точно в този момент се чувстваше прекалено уязвима. Той бе сътворил истинско чудо за нея преди фиаското с презерватива. Това бяха неповторими интимни моменти. А в отговор какво получи? За малко не бе осакатен от изобретението й… а това съвсем нямаше да го накара да я заобича.

За да набере смелост за проявата на недотам добрите си кулинарни умения, Джейн започна с лесната част. Наля на баба си чаша кафе, сипа храна на господин Тибс и Ръфи.

Териерчето не прояви особен интерес към действията на Джейн поне докато тя сипваше храна в паничката на котарака, но щом чу потракването на отварачката, веднага забрави за удобствата в скута на Маги. Храненето бе единственото време, когато гаднярчето приемаше Джейн за обект, който не е нужно да бъде нахапан. Джейн никак не се впечатляваше от подобни прояви.

Тя остави и двете панички на пода и се провикна за господин Тибс. Ръфи се настани отново в скута на баба в мига, в който котаракът на Еди влезе и остана да скимти нещастно. Натрапникът провери кучешката храна и я предпочете пред сухите гранули, които обикновено ядеше.

Насърчена от опърничавия котарак, Джейн се усмихна обезоръжаващо и пристъпи към хладилника.

— Кой иска бекон с яйца?

— Чудесно! — каза баба й. — Наистина ли ще направиш, скъпа?

— Разбира се — отвърна приповдигнато Джейн и извади опаковка бекон и друга с яйца. — Ами ти, Ейбъл? Искаш ли бекон с яйца?

Прие новото му ръмжене за положителен отговор и остави храната на плота, за да открие къде се намира тиганът. Взе подходящ размер, постави го на котлона и включи на най-силно.

— Какво правиш? — Ейбъл веднага застана до нея.

— Готвя.

Ейбъл отвори уста, но след това се разколеба. Според нея бе решил да премълчи това, което му бе на устата. След малко мъжът прочисти гърлото си и се обади:

— Искаш ли аз да приготвя бекона?

Джейн го погледна притеснено.

— Какво сбърках?

— Нищо. Просто обичам да приготвям бекон. Дай на мен.

— А не искаш ли да ми помиришеш парфюма? — попита Джейн и той се усмихна едва забележимо.

— Този тиган е тефлонов — каза той, сякаш това обясняваше всичко.

— Е, и? Не можеш ли да приготвиш бекон и яйца в тефлонов тиган?

Ейбъл изви вежди.

— Ти май не готвиш често, а?

Джейн направи гримаса, но си призна:

— Кой знае защо, хич не ме бива.

— Ясно. Добрата новина е, че мен ме бива. Освен това обичам да се занимавам с това — каза искрено той.

Джейн се поотпусна. Той нямаше нищо против, че не готви добре. Чудесно, каза си тя, докато го наблюдаваше над котлона.

Беше крайно време да понаучи някои умения, подходящи в кухнята. Нямаше нищо против да научава, просто не бе разчитала на човек до себе си, който да й покаже и да я насочва. Баба й не бе точно Бети Крокър в шпионския свят. Тя бе в състояние да подпали и водата.

— Я ми кажи, защо намали котлона? — попита тя.

Ейбъл се поколеба, но й обясни:

— Когато използваш тефлонов тиган, никога не пускаш котлона над средно. За да не развалиш тигана. И за да не изпуска отровни газове.

— Отровни газове ли? — попита ужасена Джейн.

— Да. Достатъчно силни са, за да убият една малка птичка.

— Значи, щом могат да убият една малка птичка, едва ли са особено полезни за хората — каза потресена Джейн. — Не е ли по-добре да намерим друг.

— И този ще ни свърши работа. Просто не трябва да увеличаваме котлона докрай. Слагаме го на средно или слабо. Тогава няма проблем — успокои я той. Усмихна й се и отвори опаковката бекон. — Защо не препечеш хляб?

— Става. — Доволна, че той е започнал да преодолява шока от травмата си и отново й се усмихва, тя извади тостера и се зае със задачата.

— Разказа ли на баба си какво се случи? — попита я той, докато тя отваряше хляба.

— Не, разбира се — възкликна Джейн. — Никога не бих й казала какво се случи между нас, че това е нещо лично и…

— За Паркър — уточни Ейбъл.

— А? — Джейн се изчерви и включи тостера. Разбира се, че имаше предвид Паркър.

— Кой е Паркър и какво му се е случило? — попита баба й от масата.

— Той е асистентът на Дърк — отвърна Джейн. — Някаква кола го блъсна снощи пред нашата къща и шофьорът избяга. Той мина през дърветата, успя да стигне до малката полянка и умря у нас.

— Сериозно? — попита умислена баба й. — А кой го блъсна?

— Не знам. През дърветата пътят не се вижда. Бяха мъж и жена. Офицер Олкърс мисли, че е бил някой от гостите. — Тя сви рамене. — Той ще разбере кой е бил.

— А според него случайно ли е станало? — попита любопитно Ейбъл, докато подреждаше бекона в тигана.

— Не знам. Доста е подозрителен, но според мен беше случайност.

— Защо, Джейни? — попита Маги.

Тостерът изхвърли готовите филийки. Джейн ги постави в чинията, за да ги намаже с масло.

— Защото Паркър е канадец. Никой тук не го познава. Кой ще иска да го убие?

— Нямам представа — отвърна възрастната жена.

Начинът, по който отговори, накара Джейн да я погледне с живо любопитство.

— Какво не знаеш?

— Не знам дали е било случайност. Може и да си права, но…

— Но? — настоя Ейбъл.

Маги не изглеждаше особено щастлива.

— Може да означава, че в тази игра има много повече играчи, отколкото предполагаме.

— Кой например? — попита силно заинтригувана Джейн.

— Може някой да се опитва да се докопа до технологията, разработена от семейство Енсекси. — Погледът й се премести от Джейн към Ейбъл. — Искам вие двамата да внимавате.

Джейн кимна и отново насочи вниманието си към тостера, за да сложи нови филии хляб. Ейбъл си вършеше работата до нея. И двамата се стегнаха, когато Маги отново заговори.

— Не исках да се натрапвам, но любопитството ме съсипва. Та какво е това „лично нещо“, дето се било случило между вас?

— Нищо — побърза да каже Джейн. Прекалено бързо. Отговорът прозвуча виновно и тя се изчерви от неудобство и притеснение.

— Май серумът на истината вече не действа. И слава богу — измърмори тихо Ейбъл.

Джейн усети как се изчервява още повече.

— Ммм — продължи баба й. — Да не би това „нищо“, дето не се е случило, да е причината, поради която беше толкова спокойна и весела, когато дойде да ми помогнеш тази сутрин?

— Просто съм се наспала добре — излъга младата жена. Беше спала не повече от два часа.

— Добре си се наспала. Едва ли тези кръгове под очите ти са от наспиване.

— Бабо, това е… — Почукване на вратата я накара да прекъсне мисълта си и Джейн въздъхна.

— Спасена от звънеца — каза сухо Маги Спайръс.

Джейн отиде да отвори. За нейно най-голямо учудване, на прага стояха Даниел и Луелин Браунстайн. На събирането снощи дори не бе разговаряла с тях и нямаше никаква представа, кой вятър ги е довял насам.

— Решихме да се отбием и да ви поздравим с добре дошли в квартала. — Луелин Браунстайн се усмихна приветливо и пристъпи напред, а Джейн бе принудена да се отдръпне. Били дошли да я поздравят с добре дошла в квартала. Според Мелани Джонсън, те също се бяха нанесли вчера.

— Надявам се, не идваме прекалено рано — добави Даниел Джонсън и огледа черната копринена пижама на Джейн.

— О! — Младата жена се изчерви. Толкова много бързаше да се погрижи за баба си тази сутрин, че дори не се бе сетила да се преоблече. — Заповядайте — покани ги тя, въпреки че двойката вече бе нахлула. Затвори входната врата и ги последва в кухнята. — Бабо, Ейбъл, вижте кой е тук. Ще се върна веднага, само да се преоблека.

Остави гостите в опитните ръце на баба си и се упъти към голямата спалня, за да се преоблече по най-бързия начин. Нямаше търпение да се върне при тях, за да разбере какво смятат да кажат семейство Браунстайн за себе си, защото тя бе познала гласовете на Луелин и Даниел в момента, в който ги чу. Това бе двойката, убила Джош Паркър снощи.