Линси Сандс
Максимална защита (17)

Глава 17

— Заключи вратата!

Джейн се стресна от заповедния глас на жената, която влезе в къщата, без да чака покана. Изглежда, сестра Нанси си въобразяваше, че вече изпълнява главната роля в това шоу. Проблемът бе, че май това щеше да се окаже истина. Джейн заключи вратата и тръгна след нея към кухнята.

— Бабо, Ейбъл, това е…

Джейн прекъсна думите си, когато сестра Нанси вдигна ръка, за да я накара да замълчи. Извади нещо, което приличаше на запалка, но Джейн позна сигналния детектор за подслушвателни устройства. Жената бавно се завъртя в кръг. След като бе готова, прибра уреда в джоба си, бръкна в чантата и извади няколко заглушителя. Единия постави на плота, втория на абсорбатора, а третия на масата. Ако някой ги подслушваше, сега вече нямаше да може да чуе и дума. Кимна на Джейн.

— Така. Чисто е. Сега можеш да говориш.

— Добре. — Тя посочи баба си и отново понечи да представи присъстващите. — Това е баба ми, Ма…

— Маги Спайръс — довърши сухо Нанси. — А това е Ейбъл Андрети. Четох досиетата, Джейн. Няма нужда да ги представяш. Искам да знам какво става тук. Докъде са стигнали нещата?

Джейн сви раздразнено рамене заради дръпнатото поведение на жената, а след това се постара да обясни всичко бързо, кратко и точно.

Сестра Нанси съвсем не бе впечатлена. Изслуша я с безизразно лице.

— Вие двамата с Ейбъл отивате на битака. Маги остава тук, за да ми служи за прикритие, докато аз наблюдавам къщата на мониторите и разбера какво е намислил оня дърт козел.

Погледът на Джейн се плъзна към баба й. Започваше да се притеснява. Нямаше доверие на тази Нанси и не искаше тя да поеме командването в къщата и да забрави за възрастната жена, която щеше да използва единствено за прикритие.

— Аз ще се грижа за нея — каза медицинската сестра, сякаш прочела мислите на Джейн.

— Тя няма нужда от постоянни грижи — каза напрегнато Джейн. — Почти напълно независима е. Просто има нужда от помощ за някои неща.

— Нямах предвид, че е безпомощна — отвърна хладно сестра Нанси. — Не бих направила подобна грешка. Дори и в тази инвалидна количка е в състояние да ме върти на малкия си пръст. Маги Спайръс ме е обучавала.

— Точно така — потвърди сухо баба. — Всичко ще бъде наред. Вие вървете.

Джейн се поотпусна, но не напълно. Може би прибърза със следващия си въпрос:

— Как смята да процедира Ч.А.Р.?

— В случай на нужда ще ви уведомя, засега не ви влиза в работата.

Джейн се намръщи и й стана жал за Луелин и Даниел, които тази сутрин също бяха оставени да се чудят.

— Ще ми донесеш ли мобилният телефон, Джейни, скъпа? — помоли мило бабинка. — Май го оставих в спалнята, а на него е личният номер на Уай. Тя сама ще ни каже…

— Добре, де — намръщи се Нанси. — Заповедите ми са да уточня дали Робърт Енсекси наистина е тук, да открия сателита, който смятат да използват, да огледам охраната им и докъде са стигнали с плановете си. След това в Ч.А.Р. ще преценят дали да внедрят някого, или да атакуват директно — обясни тя. След това заговори отново. — Аз поемам работата, вие сте свалени от случая. Вече ще ми служите единствено за прикритие. Затова вървете да наблюдавате младите Енсекси.

Джейн отвори уста, за да й се сопне подобаващо, но Ейбъл я стисна за ръката и я поведе към гаража.

— Да вървим.

— Единствено за прикритие? — съскаше Джейн, докато се качваха в пикапа. — Ние първи дойдохме!

— Знам — Ейбъл протегна ръка. — Дай ми ключовете, ако обичаш.

Джейн му ги подаде и едва сега забеляза, че се е настанила на седалката до шофьора. Щеше да кара Ейбъл. Това бе последното, което я интересуваше в момента. Беше се подразнила толкова много, че май бе по-добре, че няма да кара.

— Тая не ми харесва. Надута мръсница.

— И на мен не ми харесва. Но не защото ни отне случая — Ейбъл запали пикапа. — Когато изброяваше задачите си, не спомена и дума за сестра ми. И пет пари не дава за Еди. Не си ли съгласна?

— Точно така — Джейн прехапа устни. Докато случаят бе възложен на нея, можеше поне донякъде да контролира нещата. Поне знаеше, че ще се погрижи и за приятелката си. А Нанси това изобщо не я интересуваше. Че какво означаваше животът на един човек пред възможността да се прекратят опитите за световно господство?

— Нищо. Все още сме в играта, каквото и да си мислят другите. — Гласът на Ейбъл бе мрачен и сериозен, докато той излизаше от гаража. На пътя, в края на алеята, вече ги чакаха две коли. Лидия и Дърк се бяха настанили в малка червена спортна кола. Зад тях бе спрял черен джип, в който седяха семейство Джонсън с Даниел и Луелин.

Джейн мълчеше, докато Ейбъл обръщаше, за да последва джипа, но изведнъж се сети за нещо.

— Има един въпрос, който ме притеснява.

— Какво?

— За това, че трябва да разбера с каква охрана разполагат. Това изобщо не ми бе хрумвало. Искам да кажа, че никой не се е мяркал на записите и…

— Джейн, инсталирахме и камерите, и подслушвателните устройства снощи. Може пък днес да видим нещо повече — изтъкна той.

— Да, но… — Тя замълча, за да подреди мислите си. — Снощи останах да наблюдавам монитора известно време. Нищо не трепна. В къщата на семейство Енсекси беше тъмно и тихо, чуваше се само хъркането на Дърк.

— Той хърка ли? — На Ейбъл, изглежда, му достави удоволствие, че този тип има поне един недостатък.

— Да — усмихна се Джейн и продължи: — След това, понеже се отегчих, реших да проверя какво е уловил микрофонът, след като си влязоха. Нали се сещаш, докато двамата с теб сме били на хълма и после по време на произшествието и цялата там разправия.

Той я погледна любопитно.

— Имаше ли нещо?

Джейн кимна.

— Лидия и Дърк си приказваха. Лидия каза, че трябва да поговори с баща им. Дърк отвърна, че ще дойде с нея, но тя му обясни, че е по-добре да не се показва, защото баща им едва ли ще се зарадва особено много на вида, в който се е докарал. Предложи му да си легне и да си почине и каза, че после ще дойде, за да му каже какво е станало. Дърк се съгласи. Чу се щракване, след това стъпките й и някакво шумолене, сигурно Дърк си е лягал, а след това някакъв съскащ звук и пълна тишина. Тогава Дърк започна да хърка.

— Много ли шумно и неприятно хъркаше? — попита злобно Ейбъл.

Джейн не се сдържа, разсмя се и част от потиснатостта й изчезна. Знаеше, че той точно това цели. Опитваше се да я накара да забрави гнева си към надменното държание на сестра Нанси. Стратегията му бе успяла.

— Да, много силно. Само че, виж, работата е там, че когато проверих записа на камерите за този период, лампите в хола бяха угасени.

— Значи Лидия е загасила, за да спи спокойно брат й — предположи Ейбъл и отново стана сериозен.

— И аз така си помислих, но и в останалата част от къщата нямаше други светлини. Прегледах записа на камерите от хълма, тези отзад, и нищо, пълен мрак.

— Ммм? — Ейбъл се замисли. — Може бащата вече да е бил заспал и Лидия също да си е легнала.

— Възможно е. Но ако е така, защо не запали лампата в спалнята си? Абсолютно никакви лампи нямаше запалени — повтори тя. — Светнаха чак един час по-късно.

— Час по-късно ли? — Ейбъл повдигна вежди. Откъсна поглед от пътя и забеляза, че тя кимва.

— Къщата бе тъмна и единственият звук бе хъркането на Дърк, което продължи цял час, а след това онова съскане пак се чу. Заехтяха токчетата на Лидия по пода, тя прошумоля малко, докато отиваше към спалнята си, после всичко утихна. Камерите показват, че пали лампите за няколко минути, колкото да си легне. След това гаси и всичко отново остава тъмно и тихо, както и през останалата част от нощта, като изключим хъркането. После вече съм заспала.

— Ммм.

И двамата помълчаха замислени няколко минути. След това Джейн продължи:

— Сещам се за нещо.

— Какво? — попита Ейбъл.

— Не съм съвсем сигурна. — Тя прехапа устни. — Може би пневматична врата.

— Пневматична врата ли? Да не би да искаш да кажеш, от онези врати, които свистят, докато се отварят и затварят?

— Именно! Беше свистене, не съскане. Звукът бе също като на пневматичните врати в супермаркетите. — Тя кимна с глава. — Май е точно това. Тъмнина и тишина, докато се предполага, че разговаря с баща си, нещо не се връзва, но може да са били в мазето.

— В мазето значи? Не съм сигурен. — Той наистина се колебаеше. — В къщата на семейство Гудиноф мазе няма. Построена е върху скала и е съобразена с мястото. Това е планинска архитектура. Затова гаражът и алеята към него са на нивото на земята, а останалата част от къщата е задигната на хълма. Предполагам и с къщата на семейство Енсекси е така.

— Може пък тяхната къща да е върху някаква пещера. Така думите на Дърк, че баща му е „в планината“ имат някакъв смисъл. Може да имат мазе, където стените са скални.

Ейбъл поклати глава.

— Не знам, Джейн. Искам да кажа, ако той е бил в мазето, значи синът му ще каже „в мазето“.

— Да, може и да си прав. Но ако има мазе, заобиколено от планински скали, това обяснява къде са се скрили охраната на Енсекси, а също и… Еди. Скалата изолира безупречно. Единствено е трябвало да изолират и таваните, за да не могат да се използват никакви подслушвателни устройства.

— И ти мислиш, че Еди е там?

— Много е възможно. Затова Лидия не е чула нито полицията, нито сирената на линейката и не е дошла да провери какво става. Каза на Колин, че е заспала, но по това време е говорила с баща си. Защо не са чули сирените и не са проверили какво става?

Той прие думите й мълчаливо.

— А според теб кой още е там долу? Имам предвид, че според теб там долу се крият и други хора. Кой?

— Ами Дърк и Лидия не са най-блестящите умове в тази организация. Дори са доста посредствени. Може и да са добри бизнесмени, но едва ли могат да разработят и пуснат в действие технология, която да убеди цял един град да се облече в жълти рокли и хавайски ризи. Сигурно имат технически екип, един-двама учени, помощници, дори охрана — предположи Джейн.

— Това ще е доста голямо мазе — отвърна Ейбъл. — Ами тези хора трябва от време на време да излизат. Искам да кажа, че Еди могат и насила да я държат, но ако останалите работят за тях… — След малко продължи: — И защо им е да се завират в мазето? Сигурно са при сателита.

— Да, ти, разбира се, си прав — съгласи се Джейн. Колата пред тях намали. Бяха пристигнали на битпазара. Двамата с Ейбъл се умълчаха, докато той паркираше, след това й се усмихна мрачно.

— Чака ни голямо забавление с двамата Енсекси. Трябваше да спрем да си купим хокейни подплънки за под дрехите.

Младата жена се разсмя.

— Да, нямаше да е зле да разчитам на някаква бариера срещу опипването на Дърк. А в Сонора едва ли играят много хокей.

Дърк и Лидия тъкмо слизаха от колата си, оставена наблизо. Ейбъл проследи погледа на Джейн, насочен към червената кола.

— Интересно как ли я е докарал тук? Нали двамата с Джош пристигнаха с катафалка и Еди.

— Ммм. Може би я държи тук и идва със самолет.

— Може — съгласи се Ейбъл.

Двамата слязоха. Заобиколиха пикапа и тръгнаха към семейство Джонсън, Луелин и Даниел, приготвили се да слязат от джипа.

— Готови ли сте да се впуснете в безумно пазаруване из Сонора? — попита небрежно Брайън, когато групата се събра заедно.

— И още как — отвърна Джейн. Усмихна му се.

— Нали няма да оставите горката си баба в пикапа, докато обикаляте? — попита Лидия през смях, докато всички се упътиха към масите, разположени на площада „Мадър Лоуд“, където обикновено се провеждаше панаирът.

— А — Джейн поклати глава. — Тя не е в пикапа. Остана си вкъщи.

— Какво? Нали искаше да дойде? Тя каза, че ще дойде. — Лидия никак не се зарадва на чутото.

Джейн би разбрала неудоволствието на Лидия, ако Ейбъл си бе останал у дома, но се учуди на реакцията на жената, че Маги Спайръс я няма.

— Медицинската сестра най-сетне благоволи да се появи, а баба наистина беше доста уморена и реши да си остане — обясни тя. — Съгласи се единствено заради нас с Ейбъл, но щом сестрата дойде, предпочете да не идва.

Дърк и Лидия се спогледаха с нескрито притеснение, но Дърк побърза да лепне една от заучените си сексапилни усмивки и хвана Джейн за ръката. Подръпна я към пазара.

— Което означава, че не се налага да те деля с нея.

— Не. Сега съм напълно свободна да се наслаждавам на цялото ти внимание — съгласи се Джейн. Едва се сдържа да не потръпне.

— И на нашето — намеси се Луелин и се пъхна между тях.

— Доста забавен ден се очертава. — Даниел потупа Ейбъл по гърба и така попречи на Лидия да се усуче около младия мъж.

— Да нападаме! Ей, голяма работа сме!

Джейн потисна смеха си, когато забеляза раздразнението по лицето на Лидия.

 

 

Битакът се оказа приятно място, въпреки че без Лидия и Дърк щеше да е още по-приятен. Лидия намираше кусури на всичко, което видеше, а Дърк следваше Джейн по петите и й се натискаше безогледно. Не можеше и крачка да направи, без да се сблъска с него, но нямаше начин да му каже да я остави на мира. Налагаше се да го търпи, при това с щастлива усмивка. Да си агент, бе доста противна работа в някои моменти.

Другите две двойки бяха изключително приятни. Те непрекъснато бдяха над нея и тя се запита дали въпреки най-добрите си намерения, раздразнението и неприязънта й не си личат. Май от нея нямаше да излезе добър играч на покер, но както и да е, Дърк прекаляваше с вниманието си. Той, изглежда, не бе чувал нищо по въпроса за личното пространство. Натрапчивото му внимание, в съчетание с красотата му, доста я бе объркало снощи. Предположи, че по този начин печели всички жени и ги вкарва в леглото си още преди да са сигурни какво изпитват.

Ейбъл не се справяше кой знае колко по-успешно. Лидия също не откъсваше ръце от него. Непрекъснато се притискаше в него и го опипваше. Само че на него му беше по-лесно, отколкото на Джейн. По обяд, когато всички се насочиха към историческия център на Сонора, братът на Еди вече имаше доста разпасан вид. Успяха да си оставят колите в един открит паркинг и тръгнаха заедно.

Джейн поспря за миг и й се прииска да си бе взела фотоапарат. Малка червена църква в края на улицата привлече погледа й. Беше изключително красива, с едно-единствено кубе и бели кантове, толкова приятна, че я накара да се усмихне.

— Прелестна е, нали? — отбеляза Луелин. — Ами я виж тази сграда.

Джейн погледна, накъдето сочеше жената, и видя нещо, което преди години вероятно е било местната кръчма или публичен дом. Сякаш бе излязла от филм на Джон Уейн.

Луелин въздъхна.

— След като приключим с тази задача, ще се върна като най-обикновена туристка.

Джейн се озърна страхливо, когато неразумната забележка се изплъзна от устата на агентката, но останалите вече бяха поели надолу по улицата и не можеха да ги чуят. Дори Дърк ги бе оставил. Май единствено храната бе в състояние да го накара да се откъсне от прелестите на Джейн. „Храна значи!“ — каза си тя.

Сякаш усетил отсъствието й, Ейбъл се извърна и се провикна:

— Вие двете, тръгвайте. По-късно ще разглеждате забележителностите. Тук има гладни.

Решиха да обядват в малък ресторант, наречен „Ел Хардин“. Трите двойки седнаха на открито, на малка сенчеста тераса, разположена между ресторанта и съседната сграда, край очарователния ромон на малък фонтан, близо до оградата от ковано желязо към улицата. Джейн не бе свикнала с мексиканската кухня и огледа колебливо менюто. Най-сетне, по препоръка на Мелани си поръча празничен тост и любезно отхвърли предложението на съпруга й да пробва такос с риба. Порцията й бе толкова красиво аранжирана, че й беше жал да започне, но се оказа и невероятно вкусна.

Храната наистина бе превъзходна, по-голямата част от компанията — също, въпреки че Дърк благополучно започна да досажда отново. Джейн бе спокойна за обяда, решила, че той едва ли ще се натрапва, защото щяха да си имат столове, и така нямаше как да се притиска в нея, но се оказа, че греши. След като нямаше как да сподели стола й, той се премести плътно до нея и не я остави на мира. Успя да помрачи обяда, който без него щеше да бъде съвършен.

На тръгване от_„Ел Хардин“_, Мелани настоя да отидат с Джейн и Луелин до магазин, наречен „Баниън Три“. Отначало Джейн не гореше от желание. Очакваше да види редици жълти рокли и наистина имаше. При това във всеки възможен нюанс. От най-светло кремавото, също като роклята на Мелани, до тъмно, почти черно-златно. Имаше и рокли в други цветове, и след като бе огледала витрините на другите магазини, докато отиваха към „Ел Хардин“, Джейн реши, че „Баниън Три“ е последният бастион, удържал нашествието на яркожълтата треска. Освен това всичко тук бе подбрано с изключителен вкус. Джейн си набеляза няколко красиви неща.

Щеше да си тръгне истински щастлива и доволна, ако Луелин не се бе спряла до един стелаж.

— Не е ли великолепна?

За ужас на Джейн, роклята, която агентката на ФБР гледаше, се оказа в искрящо жълто. Джейн се страхуваше, че на Луелин сигурно й е подействало излъчването на сателита в Сонора за контрол над умствената дейност. Това, което я уплаши още повече, бе, че безумните жълти рокли навсякъде около тях, вече не й се струваха толкова грозни и безвкусни. Казваше си, че са весели и свежи. Което съвсем не бе добър знак.

В ранния следобед компанията започна да се разпръсва. Джейн се почувства изтощена. Не бе спала много снощи и нямаше търпение да си полегне и да подремне. Умората й обаче изчезна като с магическа пръчица, когато спряха пред къщата на семейство Гудиноф и завариха същата лудница от аварийни коли като предишната вечер. Линейката тъкмо тръгваше, а на алеята бяха паркирани три полицейски патрулки.

— Бабо! — Джейн изскочи от пикапа, преди още Ейбъл да е спрял. Хукна по стъпалата към входа и за малко не падна, когато се сблъска с офицер Олкърс. За щастие, Колин я прихвана за ръката и я спаси.

— Баба! — изрече задъхано Джейн.

— Добре е — успокои я Колин, но не я пусна. — Нищо й няма.

— Но… — Джейн махна с ръка към алеята, заприличала на автопарк.

— Някой се е опитал да проникне с взлом — обясни той, когато се приближи и Ейбъл.

— Да влезе с взлом! — извика тя. — Мислех, че тук престъпления няма.

— Е, случва се — сопна й се той. — Но не са много. И в никакъв случай не ме викат за два смъртни случая в рамките на два дни. Поне не беше така, докато вие не се преместихте.

— Какви са тези намеци? — изръмжа Ейбъл.

— Кой е мъртъв? — попита Джейн, без изобщо да се интересува от заключенията на Колин. Вече знаеше за подозренията му. — Да не е медицинската сестра?

— Не. Тя е добре. Малко поуплашена, но иначе нищо й няма. Крадецът е мъртъв.

Джейн се отпусна от облекчение.

— Някой значи е нахлул вътре и е бил убит.

Джейн погледна през рамо и видя Дърк и Лидия Енсекси на стълбите зад тях. Очевидно проверяваха каква е тази суматоха и защо са всичките полицейски коли. Семейство Джонсън също спряха и четиримата в джипа тръгнаха към тях.

— Как е бил убит? — попита Лидия. Не звучеше никак радостна. Джейн изведнъж си спомни изражението й, когато разбра, че баба й си е останала у дома, и веднага се сети, че това е бил някой от главорезите на Енсекси.

— Госпожица Елисън се е сбила с него на терасата. Той е паднал и си е счупил врата — обясни Колин.

— Коя е госпожица Елисън? — попита Дърк.

Джейн бе доволна, че той я изпревари с въпроса, защото когато Колин обясни, разбра, че е можела да се изложи.

— Нанси Елисън. Медицинската сестра на Маги… на госпожа Гудиноф.

Нанси не си бе казала фамилното име, независимо дали бе истинско или не. Нямало било нужда да се представят. Да, бе! Колко глупаво щеше да се получи, ако тя беше задала същия въпрос.

— Кой е мъжът? От града ли е? — попита прекалено небрежно Лидия.

— Не носеше документи. Ще проверим отпечатъците му.

— Отивам при баба. — Джейн остави Ейбъл да се справя със съседите и влезе вътре.

Нанси и баба й бяха в огромния хол. Медицинската сестра, тоест агентката под прикритие, се бе настанила на канапето, ронеше сълзи и се бършеше с хартиена кърпичка, а баба я галеше успокоително по гърба. Джейн остана загледана в тях няколко секунди, преди Маги Спайръс да я забележи.

— Офицер Олкърс тръгна ли си?

— Да — отговори Ейбъл зад Джейн. — Той ни отърва и от останалите, а после си замина.

Сърцераздирателните хлипове на Нанси спряха на мига и тя се отпусна назад с въздишка.

— Слава богу. Имах чувството, че ще векува тук. Двамата Енсекси върнаха ли се?

— Да-да — заекна Джейн, силно впечатлена от бързата промяна у жената.

Нанси кимна и скочи.

— Отивам при мониторите. Тези двамата може да кажат нещо ценно.

Джейн я наблюдаваше с широко отворени очи, а после се обърна към баба си:

— Какво стана?

Баба й обясни всичко. Нанси видяла на монитора някакъв мъж да идва откъм къщата на семейство Енсекси. Камерите го уловили, когато се промъквал през дърветата и нагоре по хълма. Тогава излязъл от обхвата и тя останала на прозореца, за да види какво става. Той приближил към вратата на спалнята, в която била тя. Вратата не била заключена. Мъжът отворил, влязъл и бил безкрайно изненадан, когато се натъкнал на нея. Нанси насочила към него пистолет и той се опитал да избяга. Тя искала да събере информация и го подгонила. Двамата се сбили, тя му нанесла удар с крак, той паднал през парапета на балкона и си счупил врата. Сигурно парапетът е поддал под тежестта му и той полетял надолу. Вероятно е щял да оживее, но се приземил върху един от онези огромни камъни. Вратът му бил счупен и той починал на място. Нанси слязла веднага да провери и след това се обадила в полицията.

Беше се наложило да си изплаче очите, за да убеди Колин каква травма, какъв неописуем ужас е изживяла.

— Сега вече ми е ясно защо Лидия и Дърк бяха толкова разтревожени, че не си дошла с нас. Сигурно са заподозрели нещо.

— Ммм — намръщи се баба й. — Искам да знам какво ги е накарало да се усъмнят. Мислех си, че сме се подсигурили отвсякъде.

Джейн замълча за момент, а след това й каза, че Лидия бе влязла в кухнята тази сутрин, докато двамата с Даниел разговаряли. Опита се да цензурира разговора, но не успя. Усети, че се изчервява, и предпочете да отбегне погледа на Ейбъл, докато си признаваше.

— Това трябва да е — съгласи се баба й. — Колко глупаво от Даниел да ги приказва такива, докато Енсекси са тук. Не трябваше да му позволяваш, Джейн.

— Не трябваше — съгласи се нещастно тя.

— И така — има ли?

Джейн повдигна неразбиращо глава.

— Има ли какво?

— Нещо между вас с Ейбъл?

— Да — призна Джейн и реши, че няма смисъл да лъже. Беше казала на Ейбъл какво мисли за него, докато беше под влиянието на серума на истината. Въпреки това лицето й пламна. Прочисти гърлото си и се изправи.

— Много съм изморена. Ще отида да легна, докато дойде време за вечеря.

Ейбъл нямаше намерение да остава, за да бъде подложен на същия разпит. Той също стана.

— Ще сменя Нанси за известно време. Сигурно й се иска да си почине.

Джейн отиде в стаята, където спа предишния ден. Не се бе сетила да си вземе дрехи от голямата спалня, затова остана само по бикини. Заспа дълбоко и непробудно, а когато се събуди, навън бе вече тъмно. Не бе предполагала, че ще спи толкова много. Очакваше някой да я събуди за вечеря, затова толкова се изненада, че навън е тъмно. Остана още по-изненадана, когато откри, че не е сама. Господин Тибс се бе навил на кравай върху гърдите й и мъркаше доволно. Ейбъл също беше тук, буден, седнал в края на леглото. На лицето му грееше нежна усмивка.

Джейн не знаеше какво да мисли, когато първите му думи бяха:

— Ти вярваш ли ми?