Линси Сандс
Максимална защита (12)

Глава 12

— Джейн я няма — каза стреснато Ейбъл. Беше прекалено зает да държи хищните пръсти на Лидия Енсекси настрани от ципа на панталоните си, защото тя никак не се притесняваше, че се намира в средата на пълния с хора хол на Лий. Жената най-сетне се бе извинила и бе решила да посети „отделението за дами“. Той веднага се огледа неспокойно, с надеждата да види как Джейн се справя с Дърк Жуан. Само че Джейн я нямаше в стаята.

— Лий и Дърк излязоха преди няколко минути, а Джейни тръгна след тях — обясни Маги. Не изглеждаше никак притеснена.

— Май трябва да изляза, за да проверя всичко наред ли е — предложи Ейбъл.

— Сядай мирен, момче — нареди весело бабата на Джейн. — Ние сме професионалисти, нали не си забравил? Джейн ще се справи отлично. Разполага с няколко оръжия.

Ейбъл я погледна.

— Оръжия ли? Не видях никакви оръжия. Под тази рокля не могат да се скрият никакви оръжия, Маги. Просто се опитваш да ме спреш, за да не я търся.

— Казвай ми бабо — нареди жената и му напомни, че се представя за неин внук. След това отново го нападна.

— Трябва да ми имаш доверие. Тя носи оръжия.

Ейбъл продължи да настоява.

— Какви оръжия?

Маги Спайръс се намръщи недоволно и въздъхна:

— Двайсет години уроци по бойни изкуства и поразяващо червило, освен всичко друго.

— Двайсет години? — попита невярващо Ейбъл.

— Всички деца от рода Спайръс се обучават на бойни изкуства още преди да навършат пет. Също и Джейн. Учила е тае куон до, жиу-жицу, карате, кунгфу, го шин жицу и джит кун до. — Маги сви рамене. — Отказа се преди няколко години, когато работата й стана прекалено напрегната. Все още ходи на тренировки понякога.

Ейбъл поклати глава. Започваше да се чувства доста потиснат и некадърен. Беше ходил на тренировки по карате пет години, но пък Джейн бе ходила цели двайсет. Някой се настани до него. Усети как една хладна ръка се плъзва по бедрото му и нямаше нужда да поглежда, за да се сети чия е. Лидия се бе върнала. Страхотно.

 

 

— Имаш най-невероятните очи.

Дърк бе превел Джейн през кабинета към терасата. Няколко минути останаха загледани в обсипаното със звезди небе, а после той се обърна към нея и й каза тези думи с дълбок сексапилен глас. Че коя жена нямаше да се почувства поласкана? Джейн със сигурност бе силно впечатлена. Остана поразена от факта, че той я гледаше в очите, а не говореше на гърдите й. В това отношение малко й се издигна в очите. Не бе възможно да има само лошо у него.

Усети се, че той сигурно чака някакъв отговор, и се зачуди какво да каже. За нещастие, единственото, което й дойде наум бе реплика от „Червената шапчица“ и според нея, ако кажеше „За да те виждам по-добре с тях“ едва ли щеше да допринесе за романтиката на момента. Но пък това си бе самата истина. Бе истинско удоволствие да гледаш този невероятен мъж. Не беше за вярване, че се интересува от нея. Истината бе, че Джейн се чувстваше объркана. Не бе опитна жена. Мъже като Дърк Енсекси просто не й бяха обръщали внимание. Вместо това й досаждаха настойчиви натрапници, които смятаха, че й правят услуга, или пък компютърни смотаняци, за които сексът с компютъра беше „страхотен“ и все дрънкаха „Господи, какъв ум!“

— И прекрасни сочни устни — продължи Дърк.

Джейн се стресна и отстъпи нервно назад, но се озова притисната от парапета на терасата. Дърк вдигна ръка и прокара леко пръст по долната й устна. Тя трепна както от изненада, така и заради неочакваните вълни, които я обляха при докосването му. За жена като Джейн вниманието на сексапилен красавец като Дърк бе истинско събитие. Толкова неестествено, че когато главата му се наведе над нея, тя остана неподвижна и се зачуди каква ли ще бъде целувката му. Едва когато устните му бяха на един дъх разстояние от нейните, тя си спомни за поразяващото червило и извърна глава, така че устните му попаднаха на ухото й.

Мили боже! Къде й беше умът? Много весело щеше да стане, ако се налагаше да обясни как така Дърк Енсекси се е озовал в безсъзнание на терасата.

— И миришеш прелестно — прошепна Дърк, а дъхът му разпращаше топли вълни под ухото й.

Но нали избърса червилото, за да яде? Сигурно го е махнала всичкото и сега да може да го остави да я целува на спокойствие.

„Каква си тъпачка, Джейн! — каза си тя. — Това е мъжът, който е отвлякъл Еди и смята да контролира целия свят. Срамота е да искаш да те целува!“

— Ммм, иска ми се да мога да те поема в тялото си. — Ръцете му я обгърнаха, той я привлече до себе си и зарови лице на шията й.

От друга страна, мислеше си с помътнял ум Джейн, плъзна ръце около врата му и отпусна глава назад, господин Мейнтру каза, че не са успели да открият никакви доказателства, докато са разследвали Дърк и баща му. А да се провеждат изпитания в света на модата, си беше женска работа. Може пък Лидия да върши всички гадории на семейство Енсекси. Може Дърк да е неволен съучастник. Тя въздъхна и се отпусна до него.

— Имах желание да направя това още от мига, в който те зърнах — шептеше Дърк, отдръпна се и отново впи поглед в устните й.

— Наистина ли? — попита Джейн, без да може да повярва. Беше в ръцете на невероятен красавец, а той й говореше толкова прекрасни неща. Колко много бе изпуснала през всички тези години, докато се ровеше в книгите.

— Всъщност не, не точно. Всъщност първата ми мисъл, когато се подхлъзна на стълбите с инвалидната количка, бе: „Господи, каква смотла“. Но пък следващата ми мисъл бе: „Няма никакъв мозък, но как добре ще ми дойде да се напъхам в това телце“.

Джейн бе толкова шокирана от думите му, че остана зяпнала. Той отново се опита да я целуне по устните. Моментът не бе подходящ. И целувката не бе подходяща. Джейн изпита непреодолимо желание да вдигне коляно и да го срита между краката, а след това да го метне през рамо и да го стовари върху дървения под на терасата, но в следващия миг устата му, мокра и отпусната, покри нейната.

За щастие, в мига, в който вече бе вдигнала коляно, си спомни за парфюма серум на истината. Дърк я лигавеше по врата и го бе вдишвал поне няколко минути. Това само влоши нещата, тъй като тя вече знаеше, че й е казал самата истина, но освен това си спомни и причината, поради която се намираше тук с този мъж. Ако го ритнеше, а после го преметнеше през рамо, нямаше да успее да измъкне желаната информация.

Но нямаше полза и от нахалния му език, който се промъкваше към гърлото й като лигава змиорка. Така нямаше как да го накара да говори, реши мрачно тя и се отдръпна.

— Ъъъ, Дърк? — каза тя, докато мислеше какво е по-добре да го попита. Щеше да й каже истината на всеки зададен въпрос, но пък щеше да запомни всичко, което е станало. Трябваше много да внимава.

— Имаш най-примамливите гърди, които съм виждал — заяви той и ръцете му ги обхванаха. — А тази рокля е страхотна.

— Благодаря ти — каза сухо тя и се опита да задържи ръцете му. — Като говорим за рокли, забелязал ли си, че всички в Сонора са облечени в жълти рокли?

— Да, бе. Писна ми вече от това жълто.

— Да, но… — Тя се поколеба и се зачуди как да му каже, че всички жълти рокли са резултат от изпитанията, провеждани с технологията за контрол над умствената дейност, без да го разпитва специално. Отдръпна ръцете му от гърдите си, но той веднага ги смъкна на дупето й.

— Имаш и страхотно дупе — откри той. — Не можех да откъсна поглед, докато се качваше по стълбите пред мен. Искаше ми се да захвърля оная инвалидна количка и да го стисна с две ръце.

— Ау! — възкликна Джейн, защото той бе осъществил намерението си. Привлече я към себе си. Започваше да заваля думите и Джейн се зачуди дали тази вечер не е пийнал повече, отколкото предполагаше. Или пък съчетанието от алкохол и серум на истината оказваше доста неблагоприятен ефект. Каквото и да беше, той я притискаше така силно към себе си, че краката й се отделиха от земята и очите й бяха почти на едно ниво с неговите. Той се възползва от положението, наведе глава между гърдите й и вдъхна дълбоко.

— Господи, колко ми харесва този парфюм!

— Дърк, мисля, че… — Протегна ръце назад, за да се опита да отлепи неговите от дупето си, за да може да стъпи отново на земята. Май през всичкото време си беше въобразявала, че шпионската работа е нещо велико и забавно?

— Недей да мислиш. Чувствай — каза той, без да обръща каквото и да е внимание на опитите й за бягство. — Знам, че ти се иска кокалчето.

— Кокалчето ли? — Джейн се отказа от опитите да се откъсне от него и го зяпна, изпълнена с ужас.

— Да, вие жените обичате кокалчето. А моето си го бива, така да знаеш. Ще те задоволя така, както никой досега не го е правил.

— Ами аз… — Тя се поколеба. — Наистина ли?

— Да. Абе не съвсем — добави честно той. — Ще направя каквото трябва, за да те вкарам в леглото си, и щом ми паднеш, искам само да се…

— Разбира се — прекъсна го с въздишка тя. Нещата се връзваха. Господин Страхотен получаваше всичко, което си пожелаеше, защо му трябваше да се напъва? Разбиваше на пух и прах всяка една от фантазиите й. А ето, че вече не бе проблем да гледа на него като на негодник. Какъв егоистичен тъп дръвник.

— Отдавна ли живееш в Сонора? — попита тя в желанието си да измъкне колкото информация е възможно и да се махне.

— Не живея тук. — Дърк притисна носа си към гърлото й и вдъхна дълбоко. Да не би да бе прекалила с феромоните в парфюма. Трябваше да се погрижи за този въпрос. Въпреки че не бе забелязала чак такава реакция, докато провеждаха изпитанията. Да не би пък той да бе особено чувствителен?

— Ама този парфюм направо ме убива. Мога да го изям. — Той лижеше шията й и Джейн се скова. Това не бе възможно да е предизвикано от повишеното количество феромони. Бяха прекалено много…

Той се олюля и Джейн усети как я обхваща паника.

— Дърк?

— Ммм? — Той повдигна глава и Джейн се взря в очите му. Бяха станали стъклени, забеляза тя, а след това забеляза червена следа край устните му. Поразяващото червило на Липшиц. Май не бе изтрила всичкото си червило. Но поне не бе останало достатъчно, за да го прати в несвяст. Предположи, че червилото, в комбинация със серума на истината, е предизвикало това странно поведение като на пиян. Прииска й се да бе обърнала внимание на презентацията на Липшиц, за да има представа, какво има в това червило и какво може да се очаква от него. Та той всеки момент можеше да изгуби съзнание.

Прецени, че за проклетия, не можа да направи абсолютно нищо, освен да се помъчи да изкопчи някой и друг отговор от него. Джейн се зае с въпросите.

— Значи не живееш тук, в Сонора?

— Не. Живея в Канада. Ръководя канадското представителство на Сателити Енсекси. Лидия живее тук. Тя се занимава с офиса в Сан Хосе.

— Значи си само на гости?

— Не. Да.

Джейн го погледна внимателно.

— Кое от двете?

— И двете. — Той сведе глава и носът му отново се озова между гърдите й.

Джейн въздъхна нетърпеливо, докато той вдишваше нова порция от серума на истината. Вече не виждаше нищо привлекателно у този мъж.

— Но, Дърк, как така и двете?

Гласът му прозвуча приглушено между гърдите й.

— Щях да дойда и да остана за Деня на благодарността, но се оказа, че двамата с асистента ми трябва да докараме Е…

— А, ето къде сте били! — прозвуча весел глас. — Баба се отегчи и иска да си ходим.

Джейн вдигна рязко поглед над наведената глава на Дърк, когато Ейбъл излезе на терасата. Беше минал през кабинета. Беше готова да го срита, задето я е прекъснал. Но в следващата секунда прецени, че така е било най-добре. Ако по-късно Дърк си спомнеше какво е казал тук, щеше да се паникьоса. Ако бе продължил да говори и си бе признал, че е отвлякъл Еди, както със сигурност щеше да направи…

Забеляза яростния поглед на Ейбъл и се сети, че главата на Дърк е все още притисната в гърдите й. През последните няколко минути беше започнала да го приема като едно доста досадно кутре, особено след като престана да я стиска и опипва и започна да мирише и ближе парфюма й. Само че Ейбъл не виждаше така нещата.

Джейн посегна, стисна с две ръце Дърк за ушите и насила изтегли главата му.

— Трябва да си тръгвам. Баба ми се чувства уморена — заяви тя.

— Той не може ли да я отведе? Не искам да си ходиш. — Джейн знаеше, че това е самата истина, но за една вечер бе чула достатъчно истина и вече знаеше, че това не е истинското му желание. Не беше роклята, нито пък примамливите й гърди, нито пък стегнатото дупе. Предполагаше, че му се иска да продължи да ближе парфюма й. Което щеше да се окаже доста забавно, ако забравеше думите му, че и тя, като другите жени, иска единствено кокалчето. Лошото бе, че всъщност не го искаше. Но пък, от друга страна, не можеше да си позволи да го озлоби срещу себе си. Той бе връзката й с Еди, да не говорим за плановете на Сателити Енсекси за приложение на технологията за контрол над мозъчната дейност.

Изстена със съжаление и поклати глава.

— Толкова ми се иска да остана, но брат ми не може да преоблече баба и да я приготви да си легне. Трябва да вървя. — Усмихна му се сладко.

— Гнусна работа. Бях си намислил разни работи да направим с теб — каза той толкова откровено, че Джейн за малко да избухне в смях. Добре че в разочарованието си я пусна да стъпи отново.

— Да, сигурно… нека да е някой друг път. — Опита се да го заобиколи с надеждата да пусне най-сетне дупето й. Единственото, което постигна, бе да се извърти така, че Ейбъл добре да види какво става.

— Можеш да разчиташ на мен, сладурче — каза Дърк с дрезгавия си глас, който й се бе сторил толкова сексапилен в началото на вечерта. — Аз съм най-добрият. Ще те вкарам в леглото си до четирийсет и осем часа, иначе не си струва да си губя времето с теб.

— О! — Джейн успя да се откъсне от ръцете му с известно усилие и побърза да се отдръпне, преди да е започнал да я мачка отново. — Аз… нямам търпение.

Как ли пък не!

Заобиколи Ейбъл и влезе обратно в къщата. Бяха минали през офиса, намираха се в средата на коридора към хола, когато нещо издрънча шумно на пода. Джейн сведе поглед и видя гилзата червило. Наведе се и я вдигна. Несъмнено цялото това подмятане, на което я подложи Дърк, бе изместило червилото от сутиена й. Добре че не го бе загубила някъде на терасата, без да забележи. Това не бе нещо, което с лека ръка можеш да оставиш където и да е.

— Какво е това? — попита Ейбъл.

— Червило — отвърна Джейн и се зачуди защо е такъв напрегнат. Държеше се така, сякаш й бе ядосан.

— Вземи си сложи — погледна я критично той. — И си оправи косата. Веднага си личи, че си се натискала с някого.

При това много ядосан, усети Джейн. Усети, че се изчервява виновно.

— Банята е зад онази врата. Бях там — добави Ейбъл, когато тя се изненада, че той знае.

Джейн пристъпи към посочената врата и влезе. Очите й се разшириха от ужас, когато се погледна в огледалото. Добре че не се върна при останалите във вида, в който беше. Изглеждаше така, сякаш е вършила нещо доста повече от едно просто натискане на терасата. Това синка ли бе? Господи! Усети, че Дърк я лигави около врата, усети го, че й пуска език веднъж-два пъти, но защо не бе забелязала кога я е смукал?

Джейн се наведе към огледалото, за да огледа яркото червено петно, и поклати глава. Никога преди не бе имала подобни смучки. Ама те били много грозни! Изправи се, положи всички усилия да си оправи косата в нещо подобно на прическата, която бе постигнала баба й, след това си постави нови два слоя от червилото на Липшиц. Реши, че изглежда малко по-добре, че не е съвсем като долен шантаж, изпъна рамене и се върна при Ейбъл.

Двамата мълчаха, когато влязоха в хола. Взеха Бабинка, извиниха се пред Лий и продължиха да мълчат по краткия път на връщане. Едва когато влязоха в асансьора в къщата на семейство Гудиноф, Маги посмя да се обади:

— Научи ли нещо интересно от Дърк, скъпа?

— Не много — отвърна Джейн и замълча, след като долови сумтенето на Ейбъл.

— А пък на мен ми се стори, че си доста напред с материала.

Тя се стегна при тази подигравка, но не се заяде с него.

— Това, което разбрах, бе, че Лидия управлява офиса в Сан Хосе, а Дърк се грижи за представителството във Ванкувър.

Ейбъл се изсмя.

— Виж ти. Аз научих същото, при това без да се налага Лидия да ме опипа целия. Не е никак зле за прост счетоводител. Може и аз да се пробвам в шпионския бизнес.

В този момент се отвориха вратите на асансьора и той се отправи към голямата спалня.

— Всъщност тя доста го поопипа — обади се след малко Маги.

Джейн гледаше лошо след Ейбъл.

— Да. Забелязах — сопна се тя и изведе баба си от асансьора.

— Щеше да кажеш още нещо. Какво друго научи? — попита баба й, докато се оттегляше в стаята си.

— Само че Дърк и асистентът му Джош са докарали Еди тук.

— Той ли го каза? — попита стреснато Маги.

— Тъкмо започваше, когато Ейбъл ни прекъсна и той дори не произнесе цялото име на Еди. — Джейн спря до леглото.

— Хм — изсумтя Маги Спайръс, докато Джейн й търсеше нощница в гардероба. — Може би стана по-добре, че Ейбъл ви е прекъснал в този момент.

— Именно — съгласи се Джейн. Извади й халат и пантофи, и остави всичко в скута на баба си, преди да я заведе в банята.

— Да знаеш, че ревнува.

Джейн спря и срещна погледа на баба си в огледалото.

— Точно така. Увлечен е по теб и ревнува. Но ще му мине — добави тя.

Джейн се замисли над тази възможност, докато помагаше на баба си да се приготви и докато я слагаше да спи. Остави вратата открехната и влезе в стаята от другата страна на коридора, където бе спала днес следобед. Видя Ръфи и се поколеба. Кучето лежеше сред езерце перушина върху леглото. Джейн си пое рязко дъх, обзета от раздразнение, но си наложи да се успокои. Малкото зверче тъкмо това целеше — да я нервира. Териерчето се опитваше да й каже, че дори и господин Тибс да я бе победил, тя все още бе царицата сред хората.

— Баба си легна — каза ядосано тя. Думите й постигнаха желания ефект. Ръфи скочи от леглото и заситни по пода.

— Ето я и моята душичка! — чу Джейн гукането на баба си. — Всичко ли разучи, Ръфи, миличко? Липсваше ли ти мамето? Сладкото ми кученце.

Младата жена вдигна очи към тавана и се обърна към гардероба, но спря. Дрехите й не бяха тук. Единственото, което имаше, бе тениската и дънките. Дори дрехите на Ч.А.Р. бяха оттатък, чак в другия край на къщата, в голямата спалня, където Ейбъл се надуваше и се правеше на ядосан.

Джейн тъкмо си мислеше, че ще трябва да отиде при него, за да си вземе пижама за спане, когато се сети, че му бе казала, че вечерта ще поставят подслушвателните устройства.

Застана в средата на стаята, помисли по въпроса и вдигна отчаяно ръце. Накрая реши да не ходи в голямата спалня и започна да рови в другите стаи за нещо подходящо, докато не попадна на дрехите, които бяха изпратили от Ч.А.Р. за Ейбъл. Както предполагаше, имаше и мъжка пижама. Джейн измъкна единствената черна, която бяха купили — копринена, разбира се — и отново се върна в стаята си.

Щеше да вземе душ, след като монтираше камерите и подслушвателните устройства. Нямаше обаче никакво намерение да се мотае навън в черната дантелена рокля, качена на високи токчета. Освен това искаше да се чувства по-спокойна с Ейбъл. Винаги бе обичала мъжките пижами, а тази бе напълно подходяща за нощно разузнаване, освен това бе и много удобна.

Горнището бе приятно и широко, най-важното бе, че прикрива факта, че си е махнала сутиена, каза си тя. Но пък долнището бе прекалено голямо. В банята намери безопасна игла и събра панталона така, че да не й пада. След като приключи, се отправи с решителна крачка към голямата спалня.

Щеше да остави Ейбъл да й помогне с камерите и подслушвателните устройства, стига да искаше, а после щеше да го помоли да поеме първа смяна за наблюдение, докато тя се изкъпеше. Щом се приготвеше, той можеше да си легне, а тя смяташе да се заеме с наблюдението на съседите. Сигурно щяха да спят спокойно, но това бе животът на шпионите, каза си Джейн.

Беше готова да се изправи пред недоволния сърдит Ейбъл, затова остана приятно изненадана, когато влезе в стаята и го завари седнал на леглото да гали господин Тибс, сравнително успокоен. Дори се усмихна и й се извини.

— Извинявай за това, което казах. Лидия ме побъркваше цялата вечер, а после… — Той сви рамене.

Джейн също сви рамене.

— Няма нищо.

Той отново насочи вниманието си към котката.

— Сигурно това се случва непрекъснато, нали?

— Кое? — попита тя.

Той отново сви рамене.

— Сигурно доста се сближаваш с мъжете, докато имаш някоя задача.

Джейн притихна, обмисляйки какво да каже. Дали да си признае, че всъщност не е шпионин, а само изобретателка? Не, реши тя, не можеше да го направи. Може да загуби доверие в нея, а също и в Ч.А.Р., след което да се опита сам да спасява Еди. Нека си мисли, че е достатъчно компетентна. Налагаше се да продължи да лъже. Въпреки че това не бе точно лъжа, успокои се тя. В момента бе истински агент. Въпреки че никога не си бе представяла работата така, с всички тези лъжи, с противното опипване на Дърк.

Определено си бе представяла по съвсем различен начин шпионската работа. Възбудата, вълнението, блясъкът. Само че когато баба й остана парализирана, Джейн предпочете по-голяма сигурност.

— Не бих казала — заяви най-сетне тя. — Дърк се оказа най-противният, когато съм срещала досега.

— Така ли? — Той изглеждаше искрено учуден.

— Така — отвърна тя.

— Разкажи ми за някои от случаите си. Сблъсквала ли си се с нещо подобно преди?

Джейн усети как я залива паника. Знаеше, че той търси увереност, че тя има опит с подобни дела, че жертвата на отвличането ще бъде върната жива и здрава. Само че Джейн никога не се бе натъквала на подобен случай.

— Разбира се — каза внезапно той. — Правилата за секретност на Ч.А.Р. Сигурно няма как да говориш за миналите си случаи.

— Именно — отвърна вече по-спокойно тя. След това продължи: — Наистина не мога да ти разказвам.

Ейбъл кимна.

— Сигурно е много вълнуващо да си шпионин.

— Сигурно — съгласи се тя. — Искам да кажа, да. Така е.

— Така си и мислех. Напрежението, адреналина.

— Да — потвърди тя и се сети за разказите на баба си, от които й бе настръхвала косата.

— Моят живот е доста по-скучен.

— Така е. — Тя въздъхна. И на двама им животът бе скучен, в сравнение с приключенията, които бяха преживявали членовете на семейството й. От друга страна, двамата с Ейбъл щяха да живеят доста по-дълго. Беше загубила и двамата си родители, както и трима братовчеди, активни участници в шпионската игра. Това бе прекалено опасна професия.

— Така. — Ейбъл се изправи. — Ще слагаме ли микрофоните и останалите неща?

— А? А, да. — Тя го погледна внимателно. Беше си свалил сакото и бе само по тъмния панталон и бяла колосана риза. — Трябва да се преоблечеш. В тъмни дрехи. А аз трябва да се обуя.

— Отивам да се преоблека. — Той излезе от стаята.

Джейн се намръщи след него. Стори й се доста потиснат. Да, всъщност имаше защо да се чувства потиснат, след като сестра му бе в ръцете на злите Енсекси.