Линси Сандс
Максимална защита (21)

Глава 21

— Мърдай!

Джейн си дръпна ръката от охранителя, който я бе стиснал, и сама пристъпи към совалката. С Ейбъл и Еди ги разделиха в три отделни вагона. Пътуваха доста по-дълго, отколкото бе предполагала и подминаха цели четирийсет врати по пътя. Тя предположи, че тук са жилищата на охраната и техниците, може би дори на Лидия и Дърк, а също и на баща им. Така вече можеше да обясни защо къщата на семейство Енсекси имаше този необитаем вид.

Джейн забеляза, че слизат на просторен перон, издигнат пред огромна двукрила врата, висока поне четири метра. Не обърна особено внимание на вратата, защото още два вагона спряха зад нейния. От тях изтикаха Еди и Ейбъл и охраната ги сръчка да вървят към нея.

На Джейн й се искаше да каже нещо окуражаващо на Еди, защото приятелката й бе силно пребледняла и трепереше, очевидно ужасена от всичко, което се случваше, но нямаше как да го стори. Щом братът и сестрата застанаха до нея, един от четиримата охранители, които пътуваха с нея в първия вагон, я хвана за ръката и я поведе настрани. Огромната двукрила врата се отвори и нахлуха ярка светлина и звуци.

Джейн не бе сигурна какво да очаква, но определено не си бе представяла подобна куполообразна стая, която се издигаше високо, също като десететажна сграда, и в която кипеше оживление. Мъже и жени — някои в черните униформи на Енсекси, други в бели лабораторни престилки — си вършеха трескаво работата. Сякаш някой бе издълбал вътрешността на планината и бе настанил този кошер.

— Ето я сателитната чиния, дето Нанси не можеше да открие.

Джейн кимна на думите на Ейбъл иззад нея. Погледът й бързо обхождаше чудовищния апарат. Никога не бе виждала толкова огромно нещо. Запълваше почти цялата стая, а малкото пространство, останало свободно, бе наблъскано с компютри, бюра, столове и хора.

Охранителят до нея подръпна Джейн напред и тя се оказа обградена от разнородни звуци и суетня. Очите й се стрелкаха наоколо. В първия момент ситуацията й се стори значително по-лоша, отколкото беше. Броят на хората, с които трябваше да се справят, й се видя огромен, но след това прецени нещата по-трезво. Имаше много служители, но повечето бяха невъоръжени техници и учени. Едва ли щяха да представляват проблем, а по всяка вероятност щяха да се постараят да стоят настрани от предстоящата битка. Поне така се надяваше Джейн. Основното й притеснение бяха охранителите.

Огледа се отново и видя, че те не са чак толкова много. Само тези, които ги бяха придружили, общо шестима.

За момент се зачуди къде са изчезнали онези, които ги бяха заловили, и къде пазят, и дали просто не са на пост при платформите, в случай че възникнат непредвидени обстоятелства. Може би щеше да се наложи да взриви контролния панел, който задействаше вратата, и да заключи всички. При всяко положение, налагаше се да спре тази сателитна чиния, преди семейство Енсекси да осъществят замисъла си. Искаше й се чантата й да е в нея. И обеците, и вибраторите щяха да са от огромна полза.

— Предполагам, вие сте Джейн и Ейбъл Гудиноф. Доста слушах за вас двамата. — Гласът бе дълбок и властен и сякаш извираше от всякъде. Високоговорители, помисли си Джейн и се завъртя бавно, за да открие мъжа, който говореше.

— В контролната зала — улесни я гласът. — От дясната ви страна.

Джейн се обърна и се взря в неколцина мъже, настанили се пред контролния пулт, съставен от поне трийсет екрана. Не можа да разбере кой говори, но видя чантата, бижутата и вибраторите, взети от Ейбъл. Прецени разстоянието и й стана ясно, че няма да успее да се добере до тях. Две на шест не бе особено добра възможност. Можеше да разчита на помощта на Ейбъл, но не и на Еди. Доколкото знаеше, приятелката й не владееше бойни изкуства. Ами ако някои от техниците дойдеха на помощ?

— Не, това е пултът по сигурността — обясни гласът. — Горе.

Джейн вдигна поглед над екраните, но там се виждаше гладко заоблена стена. Все едно, че се намираха в яйце. Добре де, половин яйце.

— Не, не. — Гласът ставаше нетърпелив и вече не звучеше толкова дълбок и властен. — Насам. Някой да й покаже къде… Няма значение, ще сляза аз.

Очите на Джейн се плъзнаха надясно и тя най-сетне забеляза това, което той бе нарекъл контролен пулт. Целият беше от стъкло, с метален под. Тя дори забеляза микрофона, който бе използвал. Както и да е, ако той бе говорил оттам, вече го нямаше. Пултът беше празен. Забеляза някаква врата, но от нея не излезе никой, който да се насочи към тях.

Сви рамене и поклати глава.

— Колко зле е положението? — попита до рамото й Ейбъл. Тя се извърна и видя, че той се е доближил. Еди също бе наблизо.

— Хич не питай, не ти трябва да знаеш — отвърна Джейн с въздишка. На нея й се струваше, че всичко е много зле. Единствената й надежда бе Ч.А.Р. да са тръгнали насам.

— Е, оказа се права за мазето и охраната — призна Ейбъл. — И за Еди.

— Това, че съм се оказала права, никак не ме кара да се чувствам по-добре — каза тя. — А и това не може да бъде наречено мазе.

Той мълчеше и оглеждаше сателитната чиния.

— Значи ето как са накарали всички в този град да носят жълти рокли и хавайски ризи.

— Май да — съгласи се Джейн.

— Как е възможно една огромна сателитна чиния да принуди някой да прави нещо против волята си? — попита Еди и пристъпи до брат си. — Искам да кажа, чух, че Дърк говори за нещо подобно, но разбрах толкова, че да се усъмня и да се обадя в У.Р.Ц., но всъщност не ми е ясно как успяват да контролират хората. Как е възможно контролът на желанията да идва от една сателитна чиния?

Джейн веднага обясни:

— Някои изследователи вярват, че ЕМВ могат да управляват човешките импулси също толкова лесно, колкото и ЕСМ.

— ЕМВ? ЕСМ?

— ЕМВ са електромагнитните вълни, подобни на радиовълните. А пък ЕСМ е електрическо стимулиране на мозъка.

— А, искаш да кажеш, онези електроди за мозъка — каза Еди. — В университета учихме нещо по този въпрос в часовете по психология, дали не беше по биология? — Тя замълча и сви рамене. — Все едно. Слагат електрода тук и котката започва да се ближе, слагат го другаде и тя прави нещо друго… това ли имаш предвид, като казваш електрическо стимулиране?

— Да. Според мен семейство Енсекси правят абсолютно същото, но с насочване на радиовълни и постигат доста по-сложни реакции от близането.

— О! — Еди се вгледа в чинията с други очи. — Това не е много добре.

— Не. Никак — съгласи се Джейн. След малко призна: — Съжалявам, приятели. Трябваше да настоявам да си тръгнете още щом излязохме от онези килии.

— Изобщо нямаше да успеем да се доберем навън — въздъхна нещастно Еди. — Но това не е твоя вина, Джейн. Дори нямаше да сте тук, ако не се бях съгласила на тъпата среща. Ако мислех с главата си, щях веднага да се сетя, че нещо не е наред. Дърк никога не ме е поглеждал преди…

— Млъквайте и двете — стресна ги Ейбъл. Прегърна ги през кръста. — Вината не е ваша, а на семейство Енсекси. Радвам се, че съм тук. За мен няма друго място, освен с най-любимите ми дами.

— Та това е трогателно.

Джейн се дръпна рязко от прегръдката на Ейбъл и се обърна. Този път гласът не беше от високоговорител, а се чу от…

— Надолу.

Джейн сведе поглед към дребосък с мораво лице, застанал до нея.

Мили боже, та той едва ли бе повече от деветдесет сантиметра, с гъста щръкнала бяла коса, големи черни очи и кисело изражение, което сигурно щеше да му осигури роля в „Снежанка и седемте джуджета“.

— Ти пък кой си?

— Аз съм Робърт Енсекси — заяви той със самоувереността на господ Бог. След това размаха яката си малка ръка. — А това е моята империя.

— Това ли е бащата на Дърк? А стига бе!

Джейн прехапа устни, за да не се изсмее. Ейбъл никак не й помогна, като зашушна на ухото й:

— Май госпожа Енсекси е била доста близка с доставчика на мляко.

Джейн погледна укорително и двамата Андрети и се усмихна извинително на намръщения Робърт.

— Вашата… ъъъ… империя е доста внушителна, господин Енсекси.

— Нали, нали? — Пилешките му гърди се надуха от гордост.

— Аха — кимна Джейн. — Та за какво служи всичко това?

Джуджето се усмихна и Джейн забеляза типичното за Дърк изражение. Нямаше как госпожа Енсекси да бъде обвинена в изневяра.

— Моите хора откриха начин да контролират масите с електромагнитни вълни.

Точно както се бе страхувала Джейн.

— И каква е целта ви, господине? Едва ли смятате да накарате всички да се обличат в жълти рокли и да носят безвкусни хавайски ризи?

— Това бе първото изпитание — призна той. — Лидия мислеше, че — тъй като хората са суетни по природа — ако успеем да контролираме модата на цял един град, ще успеем да контролираме и властваме над света. — В дълбокия глас на Робърт Енсекси звучеше нескрито злорадство.

— И вие като Наполеон. Защо дребосъците страдат от манията да управляват света? — измърмори Ейбъл.

Джейн бе сигурна, че никой не го е чул, но въпреки това се обърна и го погледна строго. И без злобните забележки на Ейбъл й бе безкрайно трудно да приема този недорасляк сериозно.

— А как ще управлявате света само с една сателитна чиния? — попита Еди. Тя изглеждаше доста подозрително настроена, сякаш този ситният се опитваше да я преметне.

— Една тук — поправи я Робърт Енсекси. — Имаме…

Спря, когато високата врата се отвори със свистене.

Джейн се обърна и видя Лидия и Дърк. Тъкмо навреме, за да види изненадата по лицата им, когато я забелязаха при баща им.

— Джейн — каза с усмивка Дърк. — Ти си се събудила.

— Освободили са се сами, обезвредили са охраната и са ги заключили — обвини ги веднага Робърт Енсекси. Лидия погледна многозначително брат си, сякаш искаше да каже, „така е, като не ме слушат“.

— Значи сте шпиони? — попита Дърк. Джейн предположи, че синкавата му бледост идва от загубата на потенциалната сексиграчка на име Джейн.

— Май да — призна тя, защото не виждаше причина да отрича.

— О, Джейн! — В гласа му прозвуча безкрайно разочарование.

— Тъкмо се канех да им покажа какво сме постигнали — обясни Робърт Енсекси. — Защо не се преместим при контролния пулт?

Децата му се отправиха натам, а Робърт взе ръката на Джейн. Водеше я с по-бавна крачка, а Ейбъл и Еди ги следваха. Охраната вървеше най-отзад.

— Години наред работих упорито, за да се сдобия с най-съвършените технологии и най-добрите учени, които парите могат да осигурят — обясни надуто дребосъкът. — Разполагаме с най-изключителните умове както в микровълновата технология, така и в невронауката, да не забравяме и най-новите изобретения в областта на сигурността.

Той посочи видеопанела за наблюдение с многобройните монитори, но очите на Джейн не се откъсваха от отнетата й чанта. Само да можеше да се добере до оръжието си.

— Я виж! Баба ти сама е решила да ни спести неудобството да ходим да я приберем.

Джейн рязко се извърна към екраните. На един от тях се виждаха Бабинка и Нанси в хола на къщата на семейство Енсекси. Нанси бързо провери стаята, а след това двете жени се насочиха към стената, където бе скрит асансьорът. Значи една от камерите на Джейн все пак бе успяла да заснеме каквото трябва!

— Изпратете ескорт за дамите — нареди Робърт Енсекси и няколко от мъжете веднага изпълниха заповедта му.

Джейн мълчеше, докато Нанси и баба й слизаха с асансьора. Нито едната, нито другата се изненада от въоръжените мъже, които ги посрещнаха, когато асансьорът спря. Качиха инвалидната количка на Бабинка на една от совалките, а Нанси побутнаха към друга и образите им изчезнаха от екраните. Появиха се отново, когато совалките спряха до платформата пред купола.

Джейн се обърна към вратите, когато те се отвориха със свистене, и се загледа в баба си и Нанси, заобиколени от въоръжените мъже. Жените не изглеждаха никак разтревожени. Джейн предположи, че това означава, че подкрепленията на Ч.А.Р. са на път.

— А! Ето те и теб, Джейни, скъпа. — Баба престана да гали Ръфи, колкото да натисне едно копче на инвалидната количка. Подкара към Джейн. Мъжете от охраната веднага повдигнаха оръжието си, но Бабинка продължи напред. — Забавлявахте ли се добре с приятелите ти?

Джейн за малко не се изсмя, когато чу въпроса, да не говорим пък за изражението на Робърт Енсекси. Той сигурно реши, че бабата е смахната. Поклати глава и махна на охраната да свалят оръжието. В този момент Ръфи се впусна в атака. Косматото зверче бе забелязало обекта на обожанието си, скочи от скута на Бабинка и се завтече към Дърк. Завъртя ентусиазирано дупе, след това се превъртя на гръб, вирнала крака във въздуха, провесила език. След като обяснението й в любов остана без ответ, Ръфи се прояви като безсрамна уличница и започна опити да се качи на крака на Дърк.

„Да, мой човек, всички момичета копнеят за кокалчето ти“, помисли си развеселена Джейн, когато Дърк заподскача и затръска крак, за да се откачи от йоркширското териерче.

— Някой да застреля този помияр! — ревна накрая той.

Джейн реши, че е крайно време да се действа. Пет пари не даваше за Ръфи, но баба й щеше да остане с разбито сърце, ако нещо й се случеше. Джейн забеляза, че всички погледи са насочени към кучето, и веднага заби лакът в корема на мъжа, застанал до нея, и му грабна пушката. Замахна и стовари приклада в главата му, когато той се преви от болка.

— Спрете я! — изрева Робърт Енсекси. В същия момент, с добре премерен ритник, Джейн го запокити назад. — Не го изпускай от поглед! — нареди тя на Еди.

— Добре. — Другата жена се поколеба, след това приклекна и седна върху гърдите на джуджето. Когато той започна да рита и замахва с юмруци и да пищи с пълно гърло, тя го стисна за носа, а след това и за косата. Разтърси хубаво главата му. — Я да се държиш прилично, че ще те прехвърля на коляното си и ще те напердаша.

Преценила, че Еди е обезвредила този противник, Джейн погледна баба си. Възрастната жена си седеше кротко в инвалидната количка и си пудреше носа. На пода до нея се бяха проснали четирима охранители, изпаднали в безсъзнание. Съвсем наблизо, Нанси и Ейбъл бяха опрели гърбове и се готвеха да атакуват охранителите, които приближаваха. Сега щяха да им сритат задниците на тези лакеи.

Искаше й се да остане, за да погледа, но писък на болка я накара да се обърне. Дърк бе изритал Ръфи и тя премина като топка във въздуха. Джейн стисна устни и се насочи към него. Приближи се безшумно, защото бе по чорапи. Но нещо го накара да се обърне, преди да успее да атакува точно. Вместо да падне по лице, той се оказа по гръб, а тя — върху него. Очакваше да остане замаян, или поне да му е излязъл въздухът, но той се възстанови за секунди и се превъртя. След миг я бе притиснал под себе си.

За изумление на Джейн, той притисна ръцете й от двете страни на главата и й се усмихна.

— Исках те в това положение още от мига, в който те видях. Както и предполагах, пасваш ми съвършено. — Той се надвеси над нея. — Доста добре ще си прекараме заедно.

— Благодаря, но предпочитам личността да отива на външния вид — каза сладко Джейн. След тези думи заби коляно в слабините му.

Усмивката на Дърк се стопи. Той пребледня, след това почервеня и се смъкна от нея, за да се свие в ембрионална поза. Джейн се изправи, загледана в него. Той стенеше и се търкаляше по пода, стиснал се между краката.

— Май оказвам подобен ефект на всички мъже — каза му весело тя.

Огледа се, за да види как стоят нещата около нея. Купчината мъже в безсъзнание около баба й се бе увеличила с двама, а Нанси и Ейбъл бяха натръшкали още няколко от охраната, точно както бе очаквала да стане. Еди тормозеше Робърт, а…

Сърцето на Джейн спря, когато забеляза Лидия на контролния пулт. Блондинката натискаше разни копчета с невероятна бързина. Преди още Джейн да успее да я спре, над главата й се разнесе висок виещ звук. Горната част на планината се отвори към обсипаното със звезди небе. Огромната сателитна чиния започваше да се вдига.

Джейн се взря към пулта. Лидия й се усмихваше победоносно. Блондинката се приведе напред, за да говори в микрофона.

— Вратата към пулта е заключена, Джейн. Няма да успееш да се намъкнеш. Но дори и да успееш, вече съм кодирала програмата. Няма начин да я спреш без паролата. По-добре вземи си почини. След точно две минути и трийсет и две секунди, ще се окажете вие петимата срещу останалата част от света. Или се присъединете към нас сега, или умрете след малко. Ти решаваш.

Джейн се поколеба. Боят в залата бе спрял. Всички наблюдаваха какъв ще бъде развоят на събитията. Погледът й се плъзна от Робърт Енсекси към сина му. Тъй като Дърк й бе в краката, тя избра него. Притисна шията му със стъпалото си и се обърна към Лидия.

— Изключи я, Лидия, или ще му счупя врата, а след това ще ликвидирам и баща ти — блъфира тя.

— Джейн! — възкликна обиден Дърк.

— Хайде, давай! — изсмя се Лидия. — Тогава аз ще бъда кралицата на този свят!

— Лидия! — изпищя Дърк.

Джейн остана загледана в блондинката в продължение на цяла минута, а след това погледът й се премести към сателита. Той бе наполовина навън и започваше да добива обичайната си извита форма. Усети, че й се повдига при мисълта за цял един свят, пълен с марионетки с промити мозъци, готови да последват нарежданията на пчелата майка Лидия. В следващия момент се сети за вибраторите и се огледа трескаво. Ейбъл и Нанси бяха по-близо.

— Ейбъл! Вибраторите!

Лидия разбра, че съперницата й е замислила нещо подло.

— Спрете ги! — ревна тя в микрофона в мига, когато Ейбъл сграбчи навързаните вибратори.

Някои от техниците се завтекоха към Ейбъл, но Нанси им се изпречи на пътя. Дори не погледна назад. Той извади един от вибраторите и погледна от сателитната чиния към Джейн. След това, осъзнал, че време за губене няма, завъртя основата и върха и стреля.

Чу се съскане, след което остана димна следа, и в следващия момент сателитната чиния избухна с оглушителен трясък, а малки и големи парчета се разлетяха навсякъде около тях. Джейн се присви инстинктивно и покри главата си, за да се предпази от падащите отломки. Сякаш над главата й бе обявено началото на Третата световна война. И това начало май нямаше край.

Когато най-сетне дъждът от парчета спря, Джейн повдигна глава, примигна, за да се огледа сред дима, изпълнил въздуха. Бързо провери кой е около нея. Някои от хората на Енсекси бяха ранени, но повечето бяха избягали. От приятелите й само Ейбъл имаше драскотина на бузата, но иначе всички изглеждаха добре.

— Значи вас пак не си безразлична!

Джейн сведе поглед към мъжа, върху когото лежеше. Беше останала на старото си място и се бе озовала върху Дърк, като без да иска, го бе защитила с тялото си. Дори не отговори на забележката, произнесена с дрезгав глас. Усети, че ръцете му се плъзгат към дупето й, пресегна се и стисна китката му, а той изписка също като момиче. Задържа го, докато се изправи, и го потегли след себе си, но застина на мястото си, когато чу, че огромната врата на залата се отваря. Бутна Дърк пред себе си и се обърна към вратата, готова за всякакви изненади.

Вътре се втурнаха двайсет от агентите на Ч.А.Р. с името на организацията, избродирана на гърдите на униформите им. Айра Мейнтру и Уай пазеха ариергарда. Агентите се пръснаха из залата, за да заловят враговете. Бяха пропуснали боя, но Джейн бе доволна да им остави довършителните работи по почистването.

Забеляза как изтеглиха възмутено пелтечещия Робърт Енсекси изпод Еди и му сложиха белезници, а след това сложиха белезници и на Дърк. Обърна се към пулта, за да провери дали агентите на Ч.А.Р. са успели да проникнат при Лидия, но русата вече я нямаше. Джейн се огледа намръщено.

— Какво има? — попита Ейбъл и застана до нея. — Би трябвало да си доволна. Беше права за всичко, спаси Еди и оправи нещата.

— С малко помощ — съгласи се тя.

Ейбъл се усмихна.

— Защо тогава се мръщиш?

— Не виждам Лидия. Кой я е хванал?

Едва задала въпроса си и вратата зад нея се отвори със свистене. Завъртя се рязко и забеляза, че Лидия Енсекси бяга.

— А, тая няма да я бъде! — Джейн се втурна след нея. Зад себе си чу стъпки и се сети, че това е Ейбъл. И двамата успяха да се промъкнат през затварящата се врата. Все още боса, Джейн се подхлъзна, когато понечи да спре, и за малко не падна в совалката, спряна до платформата. Огледа тунела и видя как в далечината изчезват светлините от спирачките на друга совалка, в която бе Лидия.

— Скачай! — викна Ейбъл. Той се настани зад контролното табло във вагона.

— Знаеш ли как се кара това чудо? — попита Джейн, докато се настаняваше до него.

— Едва ли е особено сложно. — Той започна да натиска разни копчета. Джейн бе отхвърлена назад, когато потеглиха с пълна мощност след Лидия. Ейбъл погледна младата жена и се усмихна широко. — Страхотно!

Беше създала чудовище, каза си тя и се разсмя.

Празната совалка на Лидия бе в самия край на тунела. Асансьорът вече бе на повърхността. Джейн се изплаши, че блондинката може да го повреди или да му направи нещо, за да го спре да не слиза отново надолу, но очевидно бе прекалено притеснена, за да се сети за подобно нещо.

Когато двамата слязоха, не я откриха в хола. Джейн и Ейбъл се поколебаха, но в следващия момент чуха рева на двигател. Хвърлиха се към вратата Лидия тъкмо потегляше от алеята в червената спортна кола на Дърк.

— Хайде! — Джейн се засили нагоре по хълма и се затича към гаража на семейство Гудиноф.

— Пикапът ти ще бъде ли достатъчно бърз, за да я настигнем? — попита Ейбъл, когато влязоха в гаража.

— И още как — отвърна с усмивка Джейн. Натисна здраво газта и колата излетя по алеята. — В последните години направих някои подобрения.

Портата бе забавила Лидия. Точно се измъкваше, когато те подкараха след нея. Вратата започваше да се затваря с приближаването им, но Джейн настъпи газта докрай и мина на косъм.

— Този път ни се размина — отбеляза Ейбъл.

Джейн не отговори. Лидия ги бе забелязала и увеличи скоростта. Джейн я последва и се съсредоточи над пътя, притеснена да не предизвика катастрофа. Затова остави малко разстояние между тях, докато фучаха по улиците с къщи от двете страни. Населеното място, улиците с множество завои и отбивки затрудняваха видимостта. Не си струваше да убият някого, за да заловят гадната Лидия Енсекси.

Само след минути къщите останаха зад тях и Джейн пусна в действие подсиления двигател. Пикапът сякаш подскочи и за малко не халоса малката спортна кола, но в последния момент Лидия даде още газ. Двете коли се носеха с главоломна скорост и Джейн усети, че става все по-напрегната, когато дърветата от лявата им страна отстъпиха място на скалиста стена.

Ейбъл внезапно изруга и Джейн го погледна.

— Какво?

— Виж — посочи той.

Отначало Джейн не осъзна какъв е проблемът, но след това разбра, че пътят пред тях следва извивките на скалите и прави остър ляв завой. Пред тях блестеше широка черна повърхност и отразяваше луната. Вода. Езеро.

Джейн стисна зъби и погледна скоростомера. Караха прекалено бързо, за да успеят да вземат завоя. Погледна спортната кола, но тя не намаляваше. Но дори и да удареше спирачки, пак нямаше да успеят да спрат навреме.

— Сложи си колана — нареди тя.

Ейбъл се пресегна и първо закопча нейния предпазен колан. Джейн бе готова да го наругае за глупостта, ако не бе прекалено притеснена в опитите си да види над протегнатата му ръка и да държи здраво волана. В момента, в който той си сложеше колана, тя смяташе да удари спирачки, но се бавеше прекалено много и нервността й нарастваше.

„Няма начин да вземем този завой“ — осъзна тя, изпълнена с невероятен ужас.

Ейбъл най-сетне приключи с нейния колан и стисна своя. Щом чу познатото щракване, Джейн натисна спирачките. В същия момент разбра, че вече е прекалено късно. Щяха да изскочат от пътя и да паднат право в езерото. Джейн нямаше представа, дали блондинката пред тях си въобразява, че ще успее да вземе завоя с тази скорост, но бе сигурна, че това е напълно невъзможно. Госпожица Енсекси разби мантинелата с оглушителен трясък и спортната й кола излетя и увисна във въздуха. Пикапът на Джейн поне не разби нищо, а направо се понесе напред. Единственото, на което можеха да се надяват, бе да не се забият във водата надолу с предницата.

Ейбъл започна да крещи. Когато бяха вече във въздуха, Джейн също запищя и натисна спирачката с всички сили. Това бе напълно безсмислено. Сякаш цяла вечност се носиха във въздуха, докато накрая се стовариха във водата, разтърсени от сблъсъка. Джейн бе сигурна, че мозъкът й се е откачил. Когато отново се осъзна, усети, че е притисната между въздушната възглавница и облегалката.

— Джейн! Джейн!

Тя вдигна глава и бавно се извърна към Ейбъл. Той се опитваше да се отърве от собствената си въздушна възглавница. Изруга от раздразнение, бръкна в джоба си, извади нож и я пукна. Миг по-късно бе свалил предпазния колан и се премести, за да я освободи и нея. Взря се в лицето й.

— Слава богу — въздъхна той, когато забеляза, че очите й трепкат. — Не се притеснявай. Аз ще ни измъкна. Няма да те оставя да се удавиш.

— Ммм — поклати глава Джейн, по-спокойна, защото можеше да мисли трезво. — Не се притеснявай. Водоизолирани сме.

— Водоизолирани ли? — Той спря с опитите да откопчае колана й.

— Водоизолирани, огнеустойчиви, звукоизолирани.

— Тя сви рамене и се зае сама да се откопчае. — Непрекъснато правя подобрения.

— Боже — възкликна той, но тя забеляза, че мъжът оглежда пикапа, за да се увери, че няма теч.

— Къде е колата на Лидия? — попита Джейн, за да го разсее.

— Не знам. — Той се взря през прозореца. Навсякъде около тях бълбукаше вода. Бяха на повърхността — Мисля, че тя потъна.

— Не може да потъне толкова бързо — Джейн се изправи и включи чистачките. Това донякъде помогна.

— Беше свалила гюрука — изтъкна Ейбъл, но въпреки това продължи да оглежда.

— О, да. — Сега, след като той го спомена, Джейн си спомни, че тя бе подкарала открития кабриолет. Сигурно е потънала бързо. А самата Лидия може и да е била изхвърлена, да е оцеляла. Беше възможно. Джейн присви очи, за да открие някакви признаци на живот в тъмното.

— Тя падна с носа напред — каза Ейбъл. — Едва ли се е спасила.

— Едва ли — съгласи се Джейн.

— И сега — попита Ейбъл — какво? Да не би да се каниш да натиснеш някое копче и да превърнеш пикапа в лодка, за да се върнем на брега.

Джейн се разсмя.

— Няма ли? — Той изглеждаше доста изненадан.

— Не съм се сетила — обясни извинително тя. — Единственото, което направих, бе да е водоизолиран и огнеустойчив, защото баба е в инвалидна количка и ако катастрофира, ще бъде напълно безпомощна.

— А защо е звукоизолиран? — попита той.

— А. Ами… един път бяхме някъде за уикенда и аз се изморих, затова спряхме, за да подремна, но на паркинга беше шумно и неприятно и не можах да мигна. — Тя сви рамене и се протегна, за да пусне компактдиска. Енрике Иглесиас тъжно нареждаше за загубената любов.

— Тогава звукоизолирах целия пикап, за да не се случват подобни неща.

— Да подремнеш ли каза? И двете седалки ли се спускат като моята, както беше, когато идвахме насам към Калифорния?

— Да, но аз не спах на моята седалка. Отворих леглото.

— Легло ли?

Джейн натисна някакво копче на таблото и Ейбъл веднага се завъртя назад, когато долови някакво бръмчене. С удивление видя, че панелите отзад на пикапа се приплъзват, за да се срещнат по средата в нещо като легло. Той отново я погледна и по лицето му се появи усмивка.

— Много си добра — каза той и Джейн се изчерви. След това се премести от седалката си. Сграбчи я за ръката и я потегли назад.

Младата жена се разсмя, когато двамата се търкулнаха на леглото, но смехът й премина във въздишка, когато той я целуна.

— Харесвам изобретателния ти ум — каза той след няколко горещи момента. — Ти ме възбуждаш, забавляваш ме и никога не спря да ме учудваш. — След всеки комплимент разкопчаваше по едно копче от блузата й. Бе наполовина отворена, когато той приключи. Разтвори двете части на дрехата и прокара пръсти по бледата й кожа. Джейн се изправи леко, за да го придърпа за нова целувка.

— Джейни! Джейн! Какво става? Джейн? Хванахте ли Лидия?

Ейбъл вдигна глава и се огледа намръщен.

— Това Бабинка ли е?

— Да. — Джейн се изправи и се наведе напред, за да извади запалката на таблото, и заговори в нея като в микрофон.

— Тук сме, бабо. Всичко е наред.

— Хванахте ли Лидия? — попита баба й.

Зад нея се обади Ейбъл:

— Ама ти говориш на запалката.

— Това е радиостанция за спешни случаи. Само баба знае на каква честота е — обясни Джейн. — След това отново заговори в запалката: — Не, Лидия се разби в езерото.

— Ааа. — Последва кратко мълчание. — А жива ли е?

— Май не. Не. — Джейн потръпна от удоволствие, когато Ейбъл започна да я хапе по врата.

— Кое е това езеро? Вие връщате ли се?

— Не съм сигурна кое е езерото. Голямо е — отвърна разсеяно тя. — И не се връщаме. Ние ъъъ… и ние сме в езерото.

— О, боже! А водоизолацията държи ли?

— Разбира се — отвърна възмутено Джейн.

— Добре. Не се притеснявай, скъпа. Ще открием пикапа по проследяващия чип. Стойте там.

— Ммм — простена Джейн, когато Ейбъл обхвана гърдите й. — Бабо?

— Да.

— Няма нужда да бързате. — Тя въздъхна, когато той разкопча сутиена и отмести чашките с пръсти.

— Аха — отвърна в ефира баба й.

Отговор от Джейн не последва. Нямаше как, защото Ейбъл бе покрил устата й със своята. Джейн постави запалката на мястото й, отпусна се на леглото и го притегли към себе си.